Крис Муни
Да помним Сара (29)

27.

Добре знае, че най-подходящото време да го направи е докато дневната светлина е все още силна.

Майк кара по „Андерсън“ и забелязва букетите цветя, визитни картички и увеличени снимки на Сара, пръснати по моравата и стъпалата пред къщата. Не забелязва никакви репортери. Или са се отказали за момента, или все още киснат край гроба на Джона. Той влиза в алеята и паркира колата в гаража, за да не се вижда.

Вътре в къщата, Майк измъква от контактите телефонните кабели в кухнята и спалнята. Не желае да го прекъсват, защото може лесно да се откаже от намерението си. Слиза в сутерена, взема каквото му е необходимо и се връща отново горе.

Стаята на Сара е пълна с топла, мека светлина. Миризмата й, онова нейно ухание, с което са пропити възглавницата, завивките и дрехите, си е отишло отдавна, изветряло в хода на времето. Всичко останало си е както преди: масата за рисуване край прозореца; снимката на Том Брейди с автограф, подарена й от Бил; комплект от серията „Барби“ в ъгъла — къщичка на Барби, с лека кола „Мустанг“ и частен самолет. Барби си има дори собствен „Макдоналд’с“ точно до къщата. Четири фотографии в бели рамки висят над леглото й: Сара в родилната зала, първата прегръдка на Джес; първата прегръдка на самия Майк и още една на Сара в люлката. Идеята си е нейна. Сара е запленена от представата, че някога е била толкова мъничка.

Започва от куклите Барби. Взема ги внимателно една по една и ги полага в картонена кутия. Играчки, дрешки и мебели — тях ще подари на някое дете. Снимките над леглото ще си останат по местата до мига, в който бъде готов и за тях. Предметите, които са свързани със специален спомен — например мечето с надпис ТИ СИ СПЕЦИАЛНА върху корема, купено в деня на нейното рождение, за да бъде оставено отначало в кувьоза, а по-късно в люлката й, — тези неща ще опакова и скрие на тавана, при вещите на майка си.