Матю Райли
Петимата велики воини (10)

Мисия в Шотландия
Изворът на Черната топола

Шотландия

12 март 2008

6 дни преди четвъртия и петия краен срок

Северна Шотландия

12 март 2008, 07:00

Високоскоростният влак летеше през възвишенията на Северна Шотландия. Мрачно небе докосваше мрачни планини, издигащи се над мрачни, покрити със сняг долини. Беше два градуса над нулата, но пронизващият вятър създаваше впечатлението, че е много по-студено.

Влакът се понесе с грохот през тунел.

В първокласното купе в началото на влака Лаклан Адамсън поклати глава.

— Не знам, Джулиъс. Първо онези издигнати преди пет хиляди години камъни при Стоунхендж. Сега пък крадем древноегипетска чаша от Британския музей. Какво следва? Да отмъкнем скъпоценните камъни от шотландската корона ли?

— Ние спасяваме света — отвърна Джулиъс. — Освен това в Британския музей си нямат представа колко важна е въпросната чаша. Ние поне я използваме. Сериозно, онези изобщо не подозират колко специални са някои от експонатите им. Като онази статуя от Великденския остров в кафето. Тя е една от само четирите моаи, изработени от базалт. А те са я изтипосали в кафето. Помниш, когато бяхме на Великденския остров…

— Били сте на Великденския остров? — обади се Стреч.

— Аха, през две и втора. Страхотно място — отвърна Джулиъс.

— Каква всъщност е историята на тамошните статуи? — попита Стреч.

— Ами… — Джулиъс потри длани. — В течение на седемстотин години островитяните са създавали своите огромни статуи, наричани моаи. Изработили повече от хиляда и двеста с най-различни размери, от метър и осемдесет до абсолютни чудовища, извисяващи се на единадесет метра и тежащи осемдесет тона. Но почти всички те са направени от туф, вид вулканична скала. Само четири били изваяни от базалт, който е много по-твърд и съответно изработката им е отнела много повече време.

— А през хиляда осемстотин шейсет и осма англичаните откраднали само две моаи, като и двете били от базалт — каза Лаклан. — Знаели са точно какво търсят — редките базалтови статуи. Знаели са, че са специални. За разлика от днес.

— Островът е наистина страхотен — каза Джулиъс. — Сериозно, ако преживеем всичко това, някой ден трябва да идеш там. Обикаляхме с раници с две готини американски студентки по антропология, Пени и Стейси Бейкър. Господи, така й бях хвърлил око на Стейси. Помниш ли я, Лаки? Стейси Бейкър?

За миг на лицето на Лаклан се изписа шок.

— Какво… о, да, разбира се… беше… приятна.

Джулиъс го усети. Очите му се присвиха.

— Приятна или приятна, братко?

Лицето на Лаклан пламна.

— Джулиъс, винаги съм искал да ти кажа за Стейси, но така и не ми се отвори възможност…

Челюстта на Джулиъс увисна.

— Чукал си Стейси Бейкър? На Великденския остров?

— Да… една нощ, след като ти заспа…

— Знаеше, че я харесвах!

— Просто… ами… просто се случи, Джулиъс…

Джулиъс побесня.

— За подобни неща не може да се каже просто се случи! Лъжеш, коварен предател такъв. Ще ти дам ново прозвище — Юда…

— Момчета! — обади се Мечо Пух зад лаптопа си. — Хайде по-тихо, ако обичате! Току-що получих съобщение от Скай Монстър. Казва, че е някъде край Владивосток. Изгубил е контакт с Джак в Хокайдо, но тъй като времето за полагане на Третия стълб мина, а светът все още си е тук, според него Джак е успял да се справи.

— Или се е справил някой друг — каза Стреч. — Така че нека да изясним мисията ни. Преди да бъдат положени на своите Върхове, последните три Стълба трябва да бъдат пречистени два пъти, във Философския камък и в Чашата, „в чистите води на Извора на Черната топола“, така ли?

— Точно така — потвърди Лаклан.

— И ние разполагаме с Чашата — каза Джулиъс; продължаваше да се мръщи на брат си.

— Значи трябва да намерим въпросния мистериозен извор. — Стреч погледна близнаците. — И вие мислите, че той е тук някъде?

— Не ние — отговори Джулиъс. — Магьосника. През цялото време си е било на обобщаващия му лист. Ние само го потвърдихме в някои от писанията на Исак Нютон.

В този миг, сякаш по даден знак, влакът излетя от тунела и се разкри драматичен ландшафт — дълго, почти зловещо гладко езеро, забулено в мъгла и притиснато от двете страни от планини, които се потапяха право в него.

Може би най-прочутото езеро на света.

Лох Нес.

След като Джак натовари близнаците със задачата да намерят Извора на Черната топола, тъкмо Джулиъс направи решителното откритие.

Отправната му точка бе първоначалното споменаване на Извора в надписа от Сакара:

„Пречисти последните три също в моята купа,

в чистите води на Извора на Черната топола.

Направиш ли го, Близнакът на Ра

ще бъде удовлетворен

и ще изсипе даровете им върху теб.“

Докато останалите търсеха споменавания за черни тополи в историческата и научната литература, Джулиъс за незнайно кой път бе погледнал обобщителния лист на Магьосника и бе забелязал нещо:

Беше там, в най-долната част на листа.

„Изворът на Нес…?“, изписано с почерка на Магьосника, точно между „Яйце на Фаберже — алхимически трудове на Нютон“ и „Равноденствие/Великден’08“.

Това споменаване не се поддаваше на обяснение до този момент — докато не се наложи да търсят някакъв специален извор.

Бяха направени някои сравнения.

Първо близнаците установиха, че черните тополи растат само в северни страни като Шотландия. Освен това потърсиха някакви връзки между единствения воин от „Петимата“, който би могъл реално да има връзка с Лох Нес — Наполеон, но не откриха такива.

Потърсиха връзки и с Исак Нютон и алхимическите му трудове, тъй като се появяваше много близко до „Изворът на Нес“ на листа на Магьосника. И именно Джулиъс откри споменаване на езерото в едно от писмата на Исак Нютон до Кристофър Рен, което за щастие бе сканирано и публикувано в интернет:

„Скъпият Едмънд е открил в онези негови ужасни руини при Лох Нес стар кладенец, със странна черна топола, растяща през камъните…“

— „Скъпият Едмънд“ е сър Едмънд Халей, близък приятел на Нютон и прочут астроном, на чието име е кръстена кометата — обясни Джулиъс. — Халей бил много богат и притежавал големи имения из цяла Британия, включително и едно на източния бряг на Лох Нес. Сега теренът е общински.

И така те скочиха в първия влак на север и поеха към възвишенията на Шотландия и прочутото езеро с чудовището.

Разположено в суровия север на Шотландия, Лох Нес е дълбоко пресноводно езеро, изключително дълго и много тясно. Дължината му е приблизително 40 км, но ширината му едва достига километър и половина.

Покрай северния му бряг минава шосе А82 и затова именно там, в северната част на езерото, човек може да намери хотелите и приютите за туристите, дошли да видят чудовището.

Източният му бряг обаче е друга история.

Районът като цяло е слабо населен и по тази страна не минават важни пътища. А южният му бряг до голяма степен си остава недокосната пустош — с гори, които се спускат чак до самото езеро, тук-там някоя странна изолирана ферма, назъбени скали и възвишения. Това е сурова земя и малко хора ходят там.

С помощта на архивите от 80-те години на 17 в. екипът откри земята, където навремето се намирало шотландското имение на Едмънд Халей, и потегли натам с взета под наем високопроходима „Тойота Ланд Крузър“.

Над езерото бе надвиснала гъста мъгла. Ръмеше. Студеният вятър бе принудил всички да обуят кубинки и да навлекат дебели якета с качулки.

Четири дни близнаците, Мечо Пух и Стреч обикаляха пеша или с гумена моторна лодка и търсеха следи от развалини или древен извор сред гъстата гора покрай езерото.

Джулиъс бе начумерен и все още сърдит от признанието на брат си, че се е уредил със Стейси Бейкър на Великденския остров преди шест години.

Лаклан не му обръщаше внимание.

— Повечето руини в този район всъщност са построени върху още по-стари развалини на стратегически места, които не са се променили особено през Средните векове — каза той. — Мястото, което е било важно за някое древно племе, е било важно и за следващите племена и народи. Така че търсим нещо по-старо от съществуващи развалини.

Освен това обясни, че навсякъде из Британските острови имало свещени извори и кладенци. Примитивните племена като келтите почитали минералните води, бликащи от земята, както и лечебната им сила. Римляните ги използвали като бани, а през Средновековието монасите издигали върху тях църкви, какъвто е примерът със „Сейнт Освалд“ в Къмбрия.

— В пустините на Арабия също има няколко почитани извора, наричаме ги ейни — каза Мечо Пух. — Баща ми веднъж ми каза, че мистиката около тях се дължи не само на утоляването на жаждата на пътниците, но и на вярването, че изворът е свързан с енергията във водата, която идва от земята — хората умират, погребват ги, а после душите им се издигат във водите на изворите.

Та значи търсиха цели четири дни. Вечер, седнали в багажника на джипа, близнаците включваха компютрите си и се опитваха да решат другата задача — местоположението на Четвъртия връх. Според оригиналните фотографии на Стоунхендж по време на светлинното шоу той беше някъде из Британските острови.

И в края на четвъртия ден, докато седеше в гумената лодка с Лаклан, Мечо Пух видя нещо.

— Хей! Вижте!

Плаваха в тясно заливче между покрити с мъх канари и надвиснали над тях дървета. Погледът му бе привлечен от някаква малка пещера в дъното, почти скрита от растителността.

Точно след входа, зад зеления балдахин Мечо Пух видя висок до глезените зид от правоъгълни камъни. Беше изронен от вековете и влагата дотам, че почти не личеше на фона на стените на пещерата.

Макар и съвсем нищожни, това бяха останки от много старо съоръжение, дело на човешка ръка — преграда, помисли си Мечо Пух, докато я прескачаше — но в страна с великолепни руини на замъци и митични чудовища тази малка пещера явно бе подминавана като дребна и незначителна.

Малко ручейче изтичаше от пещерата и църцореше немощно в черните води на езерото.

Мечо Пух влезе по-навътре в пещерата и откри извора.

Кръгъл каменен кладенец с диаметър педя и малко, иззидан от стари камъни, покрити с лигав зелен мъх.

Включи фенерчето си, разчисти мъха…

… и веднага видя изрязаните в камъка шарки.

Беше изображение на дърво с множество клони, които продължаваха от камък на камък — или, както се беше изразил Нютон, „растящи“ през тях.

Черно дърво.

Черна топола.

Мечо Пух, Стреч и близнаците се събраха в пещерата и впериха очи в малкия древен кладенец. Единственият звук бе тихото ромолене на водата.

— От най-незначителното произлиза най-могъщото — тихо рече Мечо Пух.

— Нима това ручейче ще спаси планетата? — облещи се Джулиъс.

— Определено не е кой знае каква гледка — отбеляза Лаклан.

— Не говорех на теб, предател такъв…

— Върху камъните покрай клоните на дървото има надпис — каза Стреч, който се беше навел над кладенеца с фенерче в ръка и правеше снимки от близък план.

— Виждаш ли някакви символи, които да са свързани с Върховете и най-вече с Четвъртия? — попита Мечо Пух.

— Аз лично не виждам — каза Лаклан, който също снимаше.

— Както не видя любовта ми към Стейси Бейкър — промърмори Джулиъс.

— И какво ще правим сега? — попита Стреч.

Мечо Пух сви рамене.

— Ще съберем толкова изворна вода, колкото можем да носим.

След час бяха напълнили десет двулитрови пластмасови бутилки с вода от кладенеца — достатъчно, за да препълни няколко пъти Чашата.

— Това би трябвало да ни стигне — каза Мечо Пух.

Преди да излязат, Джулиъс напълни празната си бутилка от „Гейторейд“ със свещената вода на Извора.

— Джулиъс! — възкликна отвратено Лаклан.

— Виж какво, това си е все пак вода, а аз съм жаден. Пък може и да ми даде свръхчовешки способности. А предвид неотдавнашните ти откровения, прескъпи ми братко, няма да позволя точно ти да ми четеш лекции кое е прилично и кое не!

— Хайде спрете вече де. Да вървим — прекъсна ги Стреч.

Същата вечер отново бяха в експресния влак, но този път пътуваха на юг, обратно към Англия, прибрали бутилките с безценната вода в големите си туристически раници.

— Господи, мисля, че го намерих… — възкликна Джулиъс.

— Какво си намерил? — попита Стреч.

Джулиъс го погледна.

— Местоположението на Четвъртия връх.

— Това е отправната ни точка, светлинното шоу при Стоунхендж и четвъртата точица светлина при горната част на камъка, отбелязана с четворка — обясни Джулиъс.

— Както знаем, точките, отбелязани с единица и двойка, са Върховете при Абу Симбел и Кейптаун. Четворката несъмнено е някъде на Британските острови, но детайлите са лоши. С помощта на голямо увеличение и дигитално филтриране на изображението с Лаклан успяхме да ограничим района до западния бряг на Великобритания. На златната плочка от Първия връх пишеше, че Четвъртият е „Градът на водопадите“. Отначало реших, че това вероятно означава някой от многото водопади в Уелс. Но после си помислих, че може би са океански водопади. Ами ако Върхът е построен под малък остров някъде покрай западния бряг на Англия или Уелс и водата се излива в него?

— Но сигурно има стотици… — започна Стреч.

Джулиъс се усмихна.

— Да, но понякога онова, което търсиш, е не само под носа ти, ами дори си го виждал.

— Какво искаш да кажеш?

Джулиъс тържествуващо извади един лист — карта на Обединеното кралство, върху която някой бе нарисувал правоъгълен триъгълник.

— Лаклан я нарисува за Лили миналата година, когато ходихме до Стоунхендж, за светлинното шоу. Показвахме й връзката между хълмовете Пресели в Уелс, откъдето са добити сините камъни за Стоунхендж, самия Стоунхендж и че ако продължим линията от хълмовете до паметника, ще стигнем до Голямата пирамида в Гиза. Работата е там, че бяхме толкова запленени от връзката между Стоунхендж и Голямата пирамида, че така и не забелязахме третия ъгъл на триъгълника — правия. Вижте къде се пада — в морето, при това точно на един остров в Бристол Чанъл. Проверих. Островът е Лънди. Макар че древните уелсци са го познавали под друго име — Инис Елен, или „островът на богинята на Умиращото слънце“.

— Умиращото слънце — повтори Стреч. — Колко уместно.

— Днес там живеят само трийсетина души, но Лънди има доста цветиста история — каза Джулиъс. — Някога е бил собственост на тамплиерите. През тринайсети век пък пирати са го използвали като база, защото има много коварни плитчини. И тъй като се намира в Бристол Чанъл, той е подложен на огромните му десетметрови приливи и отливи, вторите по големина в света. Според местните рибари по време на отлив покрай западния бряг на Лънди се оголват рифове и скали. Едно от образуванията е известно като Кладенеца, защото ерозиралите скали приличат по форма на кладенец.

— И какво от това? — намръщи се Стреч.

Джулиъс се усмихна и обърна лаптопа си. На екрана имаше изображение на щита на Чингис хан:

— Вижте изображението в горния десен ъгъл. — На него се вижда входът към Четвъртия връх, а на мен той ми прилича на кладенец. Господа, смея да твърдя, че Четвъртият връх се намира на остров Лънди.

Докато Джулиъс говореше, Мечо Пух гледаше през прозореца на скоростния влак и слушаше обясненията само с половин ухо.

Беше нащрек. Нещо не беше наред. Сякаш напоследък нещата вървяха прекалено добре.

Погледът му следеше два чифта примигващи червени светлинки в нощното небе на изток, които се движеха успоредно с влака — при това бързо.

Приличаха на светлини на някакви летящи машини, но бяха твърде ниско, за да са самолети.

Влакът беше излязъл от северните възвишения и сега се носеше през обширните поля на низините. Наближаваше полунощ, когато затрака по дълъг висок мост над една особено широка клисура.

Мигащите червени светлини продължаваха да го следват.

— Мечо Пух, отпусни се де! — възкликна Лаклан. — За първи път в живота си намерихме нещо преди всички останали и се измъкнахме чисто. Абсолютна рядкост, нали? И е много по-приятна от обичайното търчане, стреляне и пищене.

— Внимавай да не ни уроча… — почна Мечо Пух.

В същия миг се чу тиха бръмчаща аларма и спирачките на влака заскърцаха.

Започнаха да забавят, направо насред дългия висок мост.

Мечо Пух гледаше мигащите червени светлини и когато те се приближиха, изруга.

Бяха хеликоптери. Военни хеликоптери, общо четири — SW-101 „Мерлин“, способни да побират по трийсет морски пехотинци всеки.

Две от големите машини увиснаха от двете страни на спрелия влак. Включиха прожекторите си и осветиха вагоните с ослепителна бяла светлина.

Другите две се скриха от полезрението на Пух точно над влака, но от приглушения тропот над него беше ясно, че стоварват на покрива десантчици от Кралската морска пехота.

Мечо Пух поклати глава.

— Измъкването ни изобщо не е чисто. Следили са ни през цялото време.

Докато приятен глас с шотландски диалект приканваше всички пътници да се евакуират спокойно и без паника към задната част на влака, облечени в черно морски пехотинци, въоръжени с автомати MP-5SN, взеха под контрол първокласния вагон.

Мечо Пух се обърна към близнаците.

— Имате ли нещо писано, в което да се споменава, че Четвъртият връх се намира на остров Лънди?

— Не — отвърна Джулиъс. — Това е само извод, до който стигнах от различни източници — изображения, проучвания. Не съм го записал никъде…

— Добре, защото след петнайсетина секунди ще си имаме голяма въоръжена компания и единственото, което ще ни спаси живота, е местоположението на този Връх…

— Горе ръцете. Никой да не мърда.

На вратата се появиха шестима морски пехотинци с вдигнати оръжия. Екипът вдигна ръце като един.

Момент по-късно се появи усмихваща се жена. Плъзна се изящно покрай морските пехотинци и спокойно влезе в купето.

Йоланте Комптън-Джоунс.

— Здравейте, момчета — рече тя безгрижно. — От Британския музей до пущинаците на Лох Нес. Господи, доста натоварени бяхте.

— Разполагаме с Чашата и с изворната вода и знаем къде се намира Четвъртият връх — каза Мечо Пух.

Йоланте присви очи.

— Колко хитроумно от ваша страна, сержант Абас. Мога да ви отнема Чашата, може дори вече да съм се снабдила със собствени запаси от свещената вода, но предполагам, че няма да ми е толкова лесно да измъкна от вас местоположението на Върха. — Тя сви рамене. — Е, всичко с времето си. Както и да е, в момента не съм тук, за да вземам каквото и да било от вас, нито пък да ви убивам.

Йоланте стовари върху сгъваемата маса на купето тежък военен комуникационен лаптоп. Странно, но надписите по него бяха на кирилица.

Беше руско производство…

— Не — каза Йоланте. — Дойдох като пратеник. Едно лице иска да говори с вас.