Мери Хигинс Кларк
Две малки момиченца в синьо (35)

35

— Да се преброят един милион долара на ръка, отнема много време — рече Уолтър Карлсън.

— Парите бяха предадени малко след десет — възрази Стийл. — Вече минаха четири часа.

Погледна към Маргарет, но тя не отвори очи.

Беше се свила на дивана, главата й лежеше в скута му. От време на време равното й дишане му подсказваше, че се унася, но почти мигновено въздъхваше и бързо се стряскаше.

Доктор Харис седеше в люлеещия се стол, ръцете й бяха скръстени в скута. Нито в позата, нито в изражението й имаше следа от умора. На Карлсън му се стори, че тя сигурно изглежда по същия начин, когато бди до някое много болно детенце. Овладяна, уверена, с успокояващо присъствие, помисли си той. Точно каквото е необходимо за пациентите и близките им.

Въпреки че се опитваше да говори спокойно, Карлсън знаеше, че с всяка изминала минута вероятността похитителят да не се обади се увеличава. Пайд Пайпър бе казал, че ще се обади малко след полунощ, за да каже къде да търсят близначките. Стийл беше прав. Бяха взели парите преди часове. Целият опит, който имаше, го навеждаше на мисълта, че момиченцата вече са мъртви.

Франклин Бейли бе чул гласовете им във вторник, разсъждаваше той. Това означаваше, че преди ден и половина са били живи, защото са му казали, че са видели родителите си по телевизията. Но подобно заключение бе допустимо, ако историята на Бейли бе вярна.

С минаването на часовете в главата на Карлсън се оформи подозрение. Усещаше тревожно чувство да свива стомаха му, а то му бе служило добре през всичките двадесет години служба в Бюрото. Подозрението му подсказваше да провери Лукас Ул — вездесъщия шофьор, който много удобно се бе оказал точно на мястото, откъдето е могъл да види как похитителите носят парите, и после да даде описание на колата, с която според него били изчезнали.

Калсън допускаше, че твърдението на Бейли може и да беше истина — че докато пътувал в колата на „Ексел“, получил инструкции от Пайд Пайпър да нареди на Лукас къде да го чака, и че е предал тези инструкции на шофьора. Но една настойчива и упорита мисъл не го оставяше на мира — ами ако Бейли ги разиграва и ги прави на глупаци.

Ангъс Самърс — агентът от ФБР, отговарящ за групата в Ню Йорк, беше отпътувал от мястото на предаването на парите с Бейли и потвърди, че той и шофьорът казват истината. Въпреки това Карлсън смяташе да се обади на Конър Райън — специален агент в Ню Хевън и настоящ негов шеф. Райън беше в кабинета си със своите момчета, готов да действа, ако получеха съобщение, че близначките са оставени в северната част на Кънектикът. Той можеше веднага да започне да разследва Лукас.

Маргарет бавно се протегна. Прибра назад косата си с толкова уморен жест, та агентът си помисли, че усилието да вдигне ръката си е било почти непоносимо за нея.

— Когато говорихте с Пайд Пайпър, той не ви ли каза, че ще се обади около полунощ? — попита тя.

Нямаше какво друго да й отговори, освен да каже истината.

— Да. Точно така каза.