Евтим Евтимов
Подарък

Старите другари подариха

на рождения ми ден пейзаж

с малък ручей и дървета тихи.

А навънка —

от балкана наш,

двеста ручея за мен запяха.

Те се спускаха от рид на рид

и се вливаха под мойта стряха

през прозореца открит.

Всеки искаше да ме обсеби

с нещо свое, умно и добро.

А пък аз си мислех все за тебе.

Само ти ми подари перо.

 

Улици събираха навънка

сънищата първи на града,

птици чупеха черупки тънки

в своите възкръснали гнезда.

Цялата земя бе полетяла

над гори от думи

и сребро.

 

Само ти ме бе разбрала

и затуй ми подари перо.