Евтим Евтимов
Неназовимото

Необуздани, южни ветрове

излитат тайно из душите още.

Непокорено чувство ни зове,

затворим ли за миг очите нощем.

 

Неизменилите на нас звезди

дори и в тъмни вечери ни греят.

Незатревените след нас следи

през всичките сезони пак живеят.

 

Непрегрешили, пролетни лъки

от края на земята ни усещат.

Неотшумелите зад нас реки

протягат своите ръце за срещи.

 

Незаглушен от миналото зов

изпраща ни еленови сигнали.

И невъзможна, скрита пралюбов

пристига като сън да ни погали.