Евтим Евтимов
Неочаквана песен

Нечуваните гласове аз чувам

отвъд онази глуха тишина,

неотсънувания сън сънувам

отвъд виденията на съня.

 

Незнайното със две очи горещи

започва да ме гледа през звезди.

Неосъзнатите, внезапни срещи

една ръка съзнателно реди.

 

Непозволените до вчера думи

една усмивка днес ми позволѝ.

Разумните ми казват да съм умен,

а неразумните — да ме боли.

 

Какво е туй? Любов? Или разлъка

с онези детски, книжни светове?

Една невидима и светла мъка

сега от твоите очи зове.

 

И аз от края на земята ида,

помамен от най-честната лъжа,

невидимото на света да видя,

неудържимото да задържа.