Хейли Норт
Очи в спалнята (15)

15.

В началото неохотно, с душевна борба и възражения, Пенелопа започна да изпълнява инструкциите на госпожа Мерлин за метода, наричан от нея съзидателна визуализация. Първата стъпка, изхвърляне на отрицателните енергии чрез съскане, пухтене и дълбоко издишване на въздуха, накара Пенелопа да се почувства изключително глупаво и тя се зачуди как ще остане будна по време на важната среща на закуска на другата сутрин.

Но госпожа Мерлин, с много по-успокоителен глас от обичайните си хапливи коментари, й заговори да избере един кът на покоя, където да може да се завръща отново и отново, когато животът я притисне, и постепенно Пенелопа престана да се бори и се отдаде на преживяването.

Всичко това не беше много по-различно от склонността й да бяга в своите фантазии по средата на всекидневната си работа.

Когато най-накрая мозъкът й се освободи от тежестта на самосъзнанието, тя си представи брега на една река. Госпожа Мерлин я накара да намери своя кът на покоя и когато представата се оформи напълно, Пенелопа инстинктивно разбра, че вече бе посещавала този кът много пъти досега.

Вървеше по брега на реката, до бълбукащите води, точно след залез-слънце. През същия този вечерен час тя имаше навика да бяга от фургона, когато бе дете, да отива до рекичката в края на имението им, рекичката, загатваща за космоса, който се шири отвъд границите на нейния свят.

Майка й работеше на разпокъсани смени и всеки следобед се връщаше у дома, за да контролира домашните на Пенелопа, която по онова време много се възмущаваше от това, но по-късно, когато академичните стипендии й дадоха възможността за жадуваното бягство, оцени високо. Веднага след като майка й тръгваше отново на работа за вечерния наплив в ресторанта, Пенелопа се измъкваше навън, нетърпелива да вдиша от нощния въздух и да поговори със звездите, които се появяваха една по една.

Дори сега, докато мислено се разхождаше по брега на реката, я обзе спокойствие. Жаби крякаха, щурчета цвърчаха, а птиците по дърветата й пожелаваха добър вечер.

Някъде отдалеч дочу успокоителния глас на госпожа Мерлин.

— Ти можеш да се връщаш в този кът, когато пожелаеш. Той е твоят дом, далеч от света, той е твоят пашкул, където можеш да си представяш развитието на своя живот. Той е мястото, което ще идваш да посещаваш преди всеки сеанс на магията със свещи.

Пенелопа дочу думите на госпожа Мерлин. Но така пълно се бе потопила в спокойствието на това кътче и се бе откъснала от действителността, че дори не възрази на думите й, че ще практикува магия със свещи.

Обикновено би възкликнала, че такова нещо е съвсем невероятно.

Но тази вечер нищо не беше както обикновено.

Един мъж й предложи брак.

Друг мъж я целуна.

Пенелопа се размърда и докосна с палец устните си.

С помощта на госпожа Мерлин тя се откъсна от визуализацията и се върна към всекидневната си.

— Е? — попита дребничката жена, привела се напред, с ръце на коленете.

— Интересно — промърмори Пенелопа.

Госпожа Мерлин поклати глава:

— Костелив орех си, Пенелопа. Все пак ти имаш очи, които могат да виждат, само трябва да се отпуснеш, за да използваш способността си.

Пенелопа протегна ръце над главата си, чувстваше се неочаквано енергична за човек, работил цял ден, вечерял без припряност, изпратен да изпълни особена поръчка, преследван от крадец и спасен от Лотарио^[1]. Тя въздъхна, седна и попита:

— Сега какво?

Очите на госпожа Мерлин заблестяха:

— Сега разбирам защо си се справяла така добре в училище.

— Откъде знаеш, че е така?

— Не е необходимо да съм била първенец при дипломирането, за да съм добра в дедуктивното разсъждаване, нали?

— Да. Извинявай. Бях добра в училище и ако не съм била, кой знае какво щеше да направи майка ми.

— Може би щеше да те обича заради това, че си добър човек?

Пенелопа въздъхна и се изправи.

— Надявам се, но, честно, не зная отговора на този въпрос.

— А тя си е отишла и ти не можеш да я попиташ?

Пенелопа кимна.

— Сигурна ли си, че нямаш някаква висока научна степен в дедуктивното разсъждаване?

Госпожа Мерлин се усмихна и скочи от дивана.

— Занеси стоките, които ти даде господин Гото, на кухненската маса.

Пенелопа се подчини и пак се замисли за черешовочервената свещ. Тогава пред нея отново изникна образът на Тони, който я целува, настоява тя да му каже какво желае.

— Знаеш ли, можеш да използваш магията за себе си — вметна госпожа Мерлин, която седеше върху масата и внимателно я наблюдаваше.

— Не искам да съм егоист.

Жената сви рамене:

— Защо не? Ако не вреди на някой друг, разбира се. Ние, хората, харчим много думи и време, отричайки желанието си да сме егоисти, а егоизмът е по същество най-чистата форма на енергия в природата.

Пенелопа приседна на ръба на стола близо до госпожа Мерлин.

— Какво искаш да кажеш? — попита тя, като си помисли, че всъщност знае какво има предвид госпожа Мерлин, но не може съвсем да приеме тази философия.

— Ами — проточи дребосъчката, като нави ръкавите на кафтана си — да вземем за пример теб и Тони Олано.

— Да, например — промърмори Пенелопа и се изчерви.

— Той очевидно те привлича. Ти го привличаш. И все пак ти изглежда си мислиш, че той не се интересува от теб, от тази Пенелопа Сю Фийлдс, която смяташ за истинска.

Пенелопа се намръщи, докато се концентрираше върху думите на госпожа Мерлин.

— Е, не мога да си представя, че желае мен, Недодяланата Пенелопа, Пенелопа Дев… — тя прехапа устни, смутена, че почти изрече толкова съкровено признание.

Госпожа Мерлин като че ли нямаше нищо против.

— Ти мислиш, че ако той опознае истинската Пенелопа, няма въобще да те хареса. Но ако трябва да се обзаложа, а аз обичам да правя това и с удоволствие бих отишла до казиното, щях да кажа, че нещо се е случило между вас двамата, което ти дава надежда.

— Откъде знаеш толкова много?

Госпожа Мерлин се засмя.

— Не зная; просто съм наистина много добра в догадките.

— Вярно е.

— Както и да е, мисълта ми е, че няма нищо лошо в това да използваш магията със свещи, за да осъществиш свои лични желания. — Госпожа Мерлин й намигна. — Така казано повече ли ти харесва? Искаш да използваш черешовочервената свещ, за да пробудиш в Тони Олано желание, симпатия, дори любов към теб; това няма да навреди никому, резултатът може да е само положителен.

Пенелопа се засмя, макар че долови нервността в своя глас. Охо, как се изкушаваше да приеме предложението на госпожа Мерлин…

Все пак това е ритуал, чиято крайна цел е да я накара да се почувства по-добре. Стига да не излезе абсолютна глупачка накрая, разбира се.

— Единственото ми предупреждение, както казах, е да не си пожелаваш нещо, което ще навреди на друг човек — напомни госпожа Мерлин, прекъсвайки мислите на Пенелопа. — Това не бива да се случва. Много лоша карма е. Но аз съм убедена, че Тони Олано с радост ще приеме твоето заклинание — довърши тя със закачлива усмивка.

Пенелопа кимна, после се върна към настоящите си дела.

— Първо, нека се погрижим за теб, госпожо Мерлин. Кои от тези неща са ти необходими? — попита тя и предприе първия тур за пренасяне на магьосническите вещи от дивана на масата.

— Ааа! — Дребосъчката потри ръце и се приближи към едно черно перо, което беше голямо почти колкото нея. — Гарван — промърмори тя, след това погледна към падналата бяла восъчна свещ. — Би ли я изправила?

Пенелопа се пресегна, но ръката й остана да виси по средата. Не можеше да обясни защо, но някак си не бе склонна да докосне тази свещ. Другата, черешовочервената, въобще не й въздействаше по същия начин.

— Много е силна — кимна госпожа Мерлин, — още по-основателна причина да я изправиш.

Пенелопа кимна на свой ред и я вдигна. Свещта беше с инч по-висока от гостенката й.

— Как ще се справиш с тези неща?

— Някога да си чувала за асистента на Мерлин? — Женицата се засмя и побутна очилата си по-надолу на носа. — Започваме с това огледало и малко пясък, виждам, че господин Гото предвидливо е сложил всичко, а ако имаш нещо, което да напомня за онези проклети данъчни служители, ще ми помогнеш извънредно.

Пенелопа сбърчи нос. Имаше някакви данъчни документи в куфарчето, но се поколеба дали да ги принесе на олтара. Може да се запалят от пламъка на свещта. След една прозявка се опита да измисли какво да използва. Прозявайки се отново, попита:

— Не можем ли да свършим това утре?

— Мислиш ли, че обичам овесена каша чак толкова много? — подхвърли язвително госпожа Мерлин през рамо, докато обикаляше и от една торбичка ръсеше пясък върху правоъгълното огледало.

— Колко егоистично от моя страна… — Пенелопа отиде да си потърси чантата. Естествено, че госпожа Мерлин ще иска да се върне към нормалния си размер възможно най-скоро. Адвокатката може да жертва една нощ сън, за да й помогне. Започна да й харесва компанията на нейната гостенка и трябваше да си признае, че и научи някои неща от нея, но госпожа Мерлин съвсем определено имаше нужда да оправи живота си.

Пенелопа отвори чантата и извади папката, която бе донесла, за да се подготви за утринната делова среща. Вътре беше копието на становището на данъчната служба, издадено за бъдещ клиент на нейната фирма, разпореждане, което, ако не се обори, ще доведе до изключително голям финансов удар за компанията на мъжа. Пенелопа бе обмисляла разпореждането и се бе опитвала да намери неоспорим довод срещу него, но досега не бе открила такъв аргумент, а старшият партньор и клиентът щяха да се срещнат с нея сутринта и разчитаха на Пенелопа Сю Фийлдс.

Тъй като това беше фотокопие, а оригиналът стоеше на безопасно място в кантората, Пенелопа го извади, сгъна го така, че да не се вижда името на клиента, и го занесе на госпожа Мерлин.

Тъкмо щеше да го остави на масата, когато каза:

— Хей, първоначалният ти проблем не беше ли с инспектор, който събира данък сгради, а не с държавните доходи от заеми, такси?

— Глупави данъци. Каква е разликата? И двете са досада.

— Ако си сигурна…

— Няма значение. — Госпожа Мерлин посочи към свещта. — Сложи я точно в средата на олтара.

Със смътно предположение, че може да съжалява за действията си на сутринта, Пенелопа изпълни нарежданията. Леко намръщена, госпожа Мерлин постави още три предмета заедно с бялата свещ, почти като че ли определяше точките на компас. Отдясно сложи перото, отляво прозрачно синьо мраморно камъче, което господин Гото бе включил в покупките; в долния край постави Лунен Пай, предмет, който веднага заинтригува Пенелопа.

Тя посочи към Лунния Пай:

— За какво е това?

Госпожа Мерлин леко се усмихна и се намръщи едновременно.

— Така господин Гото проявява чувството си за хумор. Когато строиш олтар, трябва да означиш север, изток, запад и юг, които съответстват на земя, въздух, вода и огън. Господин Гото обича да използва Лунния Пай, за да символизира юг.

— Доколкото разбирам, той не е оттук — отбеляза сухо Пенелопа. Вече няколко души от новата й фирма бяха използвали същите думи за нея. Това се изричаше отчасти като укор, отчасти като оправдателна присъда. Да си от друго място беше достатъчно основание за опрощаване на невежеството относно местните традиции и обичаи.

Госпожа Мерлин повдигна въпросително вежди, през цялото време изучаваше олтара и мърмореше:

— Север, север, той не е изпратил нищо, което да символизира Земята. Много смущаващо, наистина!

— Не можеш ли ти да избереш нещо? — Пенелопа откри, че машинациите на госпожа Мерлин са й станали интересни, но ужасно много й се искаше да си легне. Веднага щом се озовеше в леглото, щеше да се отдаде на физическия и емоционалния спомен за целувката на Тони и постепенно щеше да заспи с усмивка на лице.

— Предполагам, че мога. — Госпожа Мерлин постави ръце на бедрата си, а след това се обърна към Пенелопа. Огледа я, после каза: — Дай ми една обица.

— Защо?

— Адвокати! Вие за всичко задавате въпроси. Нали каза да използвам нещо и аз избрах обицата ти. А сега ми я дай.

— Не се ядосвай. — Пенелопа свали златната обица от ухото си, същата, която Тони й беше върнал миналата вечер. Когато ръката й докосна бузата, у нея се съживи споменът за докосването на Тони. Колкото и мимолетно да беше, то я разтърси така, както предложението за брак на Дейвид не успя.

А утре ще вечеря с него! Ню Орлийнс наистина беше вълшебен град. Усмихвайки се, тя постави обицата на посоченото от госпожа Мерлин място, малкото златно топче леко докосваше черешовочервената свещ.

Копието от становището на данъчната служба лежеше на мястото, образувано от четирите предмета, символизиращи четирите посоки на компаса. Пенелопа се взираше в него, като си мислеше, че си е загубила акъла. Вместо да помага за извършване на заклинанието, би трябвало да преглежда в кантората си сборници със закони, казуси и да се опитва да намери път да спаси компанията, с чийто президент щеше да се срещне на закуска след по-малко от осем часа. Освен това, сепна се тя, тъй като колата й беше или открадната, или вдигната, ще се наложи да си викне такси.

Госпожа Мерлин протегна магическата тамянова пръчица.

— Моля, изчисти съзнанието си, представи си, че се намиращ в своя кът на покоя, после, когато си готова, иди до печката и запали.

Пенелопа взе тамяновата пръчица, опита се да изгони всички светски мисли като например липсващата кола, пое си дълбоко въздух, след това прекоси стаята и запали газовия котлон. През миналия февруари, преди да се премести от ледения и студен Чикаго в топлия, пролетен Ню Орлийнс, тя нае една фирма да й намери апартамент. Единственото й изискване: газова печка. Нито един истински готвач не може да понесе електрическа печка.

Улови пламък с пръчицата и се върна при госпожа Мерлин. Миниатюрната магьосница стоеше до олтара, очите й бяха затворени, ръцете й вдигнати към свещта. Без да знае защо, Пенелопа разбра, че трябва да запали силната бяла свещ, без да прекъсва вглъбеното състояние на госпожа Мерлин.

Наведе се напред и поднесе пламъка на тамяновата пръчица до фитила на свещта.

Той изпращя, запали се, след което угасна.

Смутена, тя отново ги приближи, после пак и пак.

Тъкмо когато обмисляше дали да не отиде да потърси кибрита, който бе взела от масата на „При Примо“, фитилът се запали, почти нишка по нишка, след което се разгоря напълно.

Тя затаи дъх и се вторачи в пламъка на свещта.

За първи път в живота си разглеждаше светлината на свещ, видя наситено синьото в центъра на пламъка, гледаше го как танцува с бавни, почти чувствени кръгови движения, след това бързо бе отвян на север, към горната част на олтара, който госпожа Мерлин бе създала.

Хипнотизирана, Пенелопа се бе ококорила, бе погълната от танцуващия огън на бялата восъчна свещ и бе отдадена на красота и сила, непознати досега за нея.

Изглежда госпожа Мерлин правеше същото, гледаше с широко отворени очи, малките й очилца бяха вдигнати нагоре почти до червеникавата й коса.

Тя измърмори някакви думи под носа си, замълча, пак измърмори нещо, докато се взираше в пламъка.

Примигна.

И изчезна.

За изненада на Пенелопа оставеното на олтара копие на становището на данъчната служба изчезна заедно с миниатюрната й гостенка. Не беше изгорено, нито опърлено, нито издухано от масата от полъх на вятъра; просто вече го нямаше там.

Смутена от току-що видяното, Пенелопа се вторачи в мястото, където беше стояла госпожа Мерлин само преди секунди. Бялата свещ трепкаше и танцуваше, люлееше се и блещукаше със светлинка, която беше по-скоро оранжева, отколкото синя. След това неочаквано изпращя и угасна, а фитилът се потопи в локвичката разтопен восък.

Без да го е решила предварително, Пенелопа вдигна все още горящата тамянова пръчица.

Взря се в незапалената черешовочервена свещ и чу думите на госпожа Мерлин, че няма нищо лошо в това да си егоист.

Пенелопа облиза устните си, после допря горящото връхче на тамяновата пръчица до фитила на черешовочервената свещ. В този момент извика в съзнанието си своето кътче на покоя.

В представите си тя се разхожда по брега на реката, минава покрай едно дърво. С огромно удоволствие забелязва, че Тони лежи на одеяло и мързелува точно под разперените клони на дървото. С по-щастлива усмивка, отколкото тя беше виждала в действителност, той й посочва мястото до себе си.

Пенелопа примигна. Пламъкът потрепна бавно и чувствено. Тя го проследи с поглед, заслушана в тихичките въздишки на песента на свещта, и забрави да се тревожи дали може да запали свещ без госпожа Мерлин.

Остана няколко минути омагьосана от красотата на свещта и нежните чувства, които ароматът предизвикваше у нея. Пенелопа започна да разбира защо госпожа Мерлин бе така очарована от изкуството магия със свещи.

Пламъкът се издигна нагоре, след това се стопи.

Пенелопа поклати глава и се дръпна назад. Отдалечи се на няколко крачки от масата и я разгледа, но този път видя само безпорядъка, бъркотията и разтопения восък, който трябваше да почисти.

Въздъхна, изгаси пламъка на черешовочервената свещ и започна да събира покупките, изпратени от господин Гото. Апартаментът беше тих, прекалено тих. Тя си представи госпожа Мерлин, която я поучава за нещо или иска да бъде нахранена, усмихна се и реши поне за ден да остави нещата точно както малката магьосница ги бе поставила. Кой знае? Може би имаше нужда от този олтар да я насочва натам, където заклинанието й я бе отнесло.

У дома.

Ето къде госпожа Мерлин искаше да отиде и Пенелопа се надяваше, че желанието й е осъществено, че когато сприхавата магьосница се събуди на следващата сутрин, ще бъде в собственото си легло и ще е пет фута и четири и половина инча висока.

Докато се мотаеше из апартамента и си припомняше събитията от този забележителен ден, Пенелопа откри, че й се иска да си има котка или птичка или дори хамстер. Досега тя въобще не бе забелязвала колко пусто е жилището й.

Преди госпожа Мерлин да влезе в живота й, Пенелопа все работеше, работеше, работеше, тя наистина спираше само за да поспи, да вземе душ и да смени един костюм с друг.

Безпокоеше я само едно нещо — на другия ден ще трябва да стане по-рано, за да мине покрай кантората и да вземе друго копие от становището на данъчната служба. Нямаше представа какво бе направила госпожа Мерлин с нейното. Пенелопа само се надяваше, че оригиналното заклинание е преминало успешно и че смахнатата съседка на госпожа Мерлин е била освободена от лапите на данъчния инспектор.

Пенелопа просто не можеше да се появи на срещата със старшия съдружник и бъдещия клиент без копие от писмото — и още по-важно, някакво предложение за разрешаване на данъчната дилема в корпорацията на мъжа.

Раздразнена от себе си, че не се е концентрирала върху това по-рано, Пенелопа нави будилника да звънне в пет сутринта и се приготви за лягане.

Вместо да обмисля различни точки от становището, които биха могли да бъдат оспорвани, Пенелопа се зарея в друга посока, докато се мушваше между чаршафите.

Устните на Тони, топли и търсещи и все пак нежни и подкрепящи, я привличаха.

Ръцете му, толкова силни и здрави, я прегръщаха.

Пенелопа се извъртя и сграбчи една възглавница. О, божичко — промърмори тя и сякаш усещаше тежестта му, докато той я притискаше към седалката на колата и показваше, че я желае.

Тя облиза устните си и въздъхна. Всичките й мисли за Раул, бившия мъж от нейните фантазии, бяха изчезнали така, както госпожа Мерлин изчезна от кухненската маса.

Раул не можеше да се сравнява с истинския Тони Олано.

Гърдите на Пенелопа набъбнаха, гърбът й се изви като дъга от изгарящото я желание. Изненадана от тази необуздана страст, тя се залюля между своето смущение и екстаза.

Най-накрая, с усмивка на лицето, Пенелопа се опита да заспи, убеждавайки себе си, че на сутринта ще бъде отново здравомислеща жена и в почти същия момент обеща на онази частица от себе си, която живееше с фантазии, че тази нощ, в сънищата си, ще танцува с Тони.