Читателски коментари (за „Гласовете ви чувам “ от Димитър Талев)

„Железният светилник“ ми допадна, заради интересните персонажи и майсторското пресъздаване на старовремския бит. В „Преспанските камбани“ Ния Глаушева беше най-впечатляващия персонаж, но ми дойде в повече телешкия възторг по „дядо Иван“. Изобщо Талев доста неща е премълчал за Русия, което лишава произведението му от историческа обективност. В „Илинден“ ме отблъсна лошото отношение към върховистите и изобщо към българската държава, която Талев отъждествява с Фердинанд. Главната му критика към върховисткото движение е, че идва да буни народа в Македония, предизвиквайки гнева и жестокостта на турците. Добре де, ВМОРО не направи ли същото с Илинденско-Преображенското въстание? И какво лошо има в това Македония да бъде свободна като част от България, а не като отделна политическа единица? „Гласовете ви чувам“ пък е пропито със социалистическа пропаганда, но това е нормално, тъй като по време на написването на творбата Талев е напълно реабилитиран и вече част от статуквото. Тетралогията е впечатляваща като мащаби, но е исторически не докрай обективна, а повечето от героите са плоски, някак стереотипни (изключение правят персонажите на Султана, Ния, Рафе Клинче, Вардарски, Добра Лозанова…) Сравненията с „Война и мир“ на Толстой… Далече е от „Война и мир“. Там всеки образ е уникален и пълнокръвен сам по себе си, а мащабите са много по-големи. Оценка за цялата тетралогия — 6/10. Лично мнение.