Грегъри Корсо
Безумният як

Гледам ги как бият млякото,

последното, което издоиха.

Те чакат да умра,

за да направят копчета от моите кости.

Къде са братята, сестрите ми?

Високият монах, оня, дето връзва моя чичо,

има нова шапка.

А неговия смахнат ученик —

за първи път го виждам с тия ръкавици.

Бедният чичо, безропотно оставя да го натоварят.

Колко тъжен е и уморен.

Какво ли ще направят с неговите кости?

И тази прелестна опашка!

Колко ли връзки за обуща ще измайсторят от нея!