Уилям Шекспир
Зимна приказка ^[0] (11)

Втора сцена

ПОЛИКСЕН

Моля ти се, драги Камило, не настоявай повече — болка е за мене да ти отказвам, но смърт ще е да ти угодя!

КАМИЛО

Изминаха петнадесет години, откак не съм виждал родината си и макар да съм дишал повече чуждестранен въздух, искам да положа костите си в нея. Освен това моят господар, кралят-покаяник, прати да ме викат, а аз бих могъл — или си въобразявам, че бих могъл — да смекча дълбоката му скръб, и това е втората мисъл, която ме пришпорва да замина.

ПОЛИКСЕН

Не, ако ме обичаш, Камило, не заличавай цялата си досегашна служба, напускайки ме сега! Ти сам със своите качества се направи тъй необходим за мене. По-добре да не бях те имал досега, отколкото да ми липсваш отсега нататък. Започнал си ред дела, които друг не би могъл да продължи, и трябва да останеш, за да ги доведеш докрай, ако не искаш да отнесеш със себе си цялата полза, която съм извлякъл досега от тебе. Ако смяташ, че услугите ти са били подценени — а да ги надценя, не бих могъл! — ще имам грижата да ти се отблагодаря по-щедро и радостта да те отрупам със знаци на дружба. Но за Сицилия недей ми говори! Самото име на тази нещастна страна ме ранява със спомена за моя брат — краля-покаяник, както ти го нарече. Той се сдобри с мене, а загубата на прекрасните му съпруга и деца ме натъжава, сякаш е от вчера… Кажи ми: кога за последен път видя сина ми, принц Флоризел? Кралете, които имат деца с лоши наклонности, са не по-малко нещастни от онези, които са загубили деца с доказани добродетели.

КАМИЛО

От три дни не съм виждал принца, господарю. Не зная на какви по-привлекателни за него занимания се отдава, но по отсъствията му забелязвам, че е охладял напоследък към двора и не е тъй усърден, както преди в своите княжески упражнения.

ПОЛИКСЕН

И аз забелязах това, Камило, и то така ме изпълни с грижи, че отдавна имам очи, които го следят вън от двореца; от тях получих сведения, че той прекарва почти цялото си време в дома на някакъв прост овчар — човек, който, казват, по начин непонятен за съседите му, се бил издигнал от нищо до рядко благосъстояние.

КАМИЛО

Чувах, господарю, за такъв човек, който имал дъщеря с неописуема хубост. Славата й се носи тъй далече, че се чудя как може да е излитнала от селска колиба.

ПОЛИКСЕН

И моите сведения са такива и аз се боя, че тази девойка е стръвта, която привлича сина ми. Ти ще ме придружиш до това място и там, без да се издавам кой съм, ще поговоря с този овчар, от чието простодушие лесно ще измъкна причината за посещенията на сина ми в неговия дом. Моля те, помогни ми в това и остави настрана мислите си за Сицилия.

КАМИЛО

С готовност ще изпълня волята ви.

ПОЛИКСЕН

Моят стар, чудесен Камило! Да вървим да се преоблечем!