Уилям Шекспир
Хенри V ^[0] (29)

Втора сцена

 

КРАЛЯТ

Дано Мирът, събрал ни тук, владее

събранието ни! Желая радост

вам, царствени наш братко, вам, сестрице,

вам, наша братовчедко Катерина!

Привети на Бургундския ни дук,

израстък от великото семейство,

приело ни на тази кралска среща!

Привет, князе и графове французки!

 

ФРЕНСКИЯТ КРАЛ

Щастливи сме, че виждаме лика ви,

английски братко наш; добре дошли!

Английски перове и други знатни,

добре дошли сте всеки поотделно!

 

ФРЕНСКАТА КРАЛИЦА

Дано, английски братко, бъде краят

на срещата ни радостен тъй, както

ний радостни се чувстваме от туй,

че виждаме днес вашите очи…

да, същите, които неотдавна,

подобно на ужасни базилиски^[120],

към всеки наш, в обсега им попаднал,

отправяха заряди смърт и гибел!

Дано ядът им е загубил сила,

та този ден във дружба да превърне

доскорошните спорове и дрязги!

 

КРАЛЯТ

Дошли сме да отвърнем със „Амин“

на думи като тез.

 

ФРЕНСКАТА КРАЛИЦА

                Благодаря ви!…

Английски принцове, добре дошли!

 

БУРГУНДСКИЯТ ДУК

Еднакъв поздрав — знак на равна обич

към двама ви, владетели могъщи

на Франция и Англия! За туй, че

положих труд, старания и ум,

за да сбера на таз върховна среща

Ваши Величества, вий най-добре —

и то от две страни — ще потвърдите.

А щом успял съм да ви срещна мирно

лице в лице, очи в очи, то нека

ми бъде разрешено да запитам

каква е пречката, за да не може

хранителят на сладките изкуства,

охолството и радостните сватби,

днес голият, измъчен, беден Мир

да ни яви прекрасния си образ

във Франция, градина на света?

Уви, от много време той от нея

изгнаник е и нейните богатства

загниват от обилие. Лозата,

таз весела другарка на сърцето,

нерязана, умира. Плетовете,

поддържани доскоро тъй грижовно,

сега са пуснали бради сплъстени

като затворници. Във целините

глушица, росопас и бучиниш

виреят, а пък палешникът, който

би трябвало да се разправя с тях,

ръждясва в сън. Ливадите, където

навремето се носеше на облак

дъхът на детелина и иглика,

оставени на себе си, буят —

загубили и хубост, и полезност —

в магарешки бодил, коприва, репей.

И както е с лозята, с целините,

с плетищата, с ливадите, които,

греховни от Адама^[121], подивяват,

така и ний забравили сме вече —

а нашите деца не са ги още

получили по нямане на време —

онези знания, които биха

подхождали на нашата страна,

и свикваме — като войници диви,

които мислят само за убийства —

разпасани да ходим, да ругаем,

да гледаме на кръв, да правим всичко,

което има неестествен дъх.

За да възвърнете на таз страна

предишния й лик, сте вий събрани

и мойта реч ви пита най-смирено:

поради що добрият Мир не може

злините да прогони и нас всички

да одари с предишните си свойства?

 

КРАЛЯТ

Ако желаете, бургундски братко,

тоз мир, чиято липса е довела

до изброените от вас недъзи,

ще трябва да го купите със пълно

признание на нашите права,

които в кратък списък се намират

в ръцете ви.

 

БУРГУНДСКИЯТ ДУК

                Аз дадох ги на краля,

но нямам още отговор.

 

КРАЛЯТ

                        Тогава

във неговия отговор се крие

мирът, на който тъй държите вие.

 

ФРЕНСКИЯТ КРАЛ

Прегледах точките ви твърде бегло.

Ще ви помоля, драги братовчеде,

да назначите неколцина свои

съветници, с които по-подробно

отново да ги видим, след което

веднага отговор ще ви дадем,

решителен и прям.

 

КРАЛЯТ

                Приемам, братко!

Вий, драги чичо Ексетър, а с него

и вие, братко Кларенс, братко Глостър,

и вие също, Хънтингтън и Уорик,

вървете с краля! Можете свободно

да правите прибавки и промени

в условията ни според това

какво умът ви ще счете от полза

за нашето достойнство; ние всичко

след туй ще одобрим… Вий, драга сестро,

ще идете ли с тях?

 

ФРЕНСКАТА КРАЛИЦА

                Ще ида, братко.

От женски глас понявга има полза,

когато всеки мъж държи на свойто.

 

КРАЛЯТ

Но оставете дъщеря си тук.

За нас е тя най-първото от всички

условия и има челно място

сред точките на нашето писмо.

 

ФРЕНСКАТА КРАЛИЦА

Оставям я.

 

КРАЛЯТ

                Красива Катерино,

бъдете тъй добра и научете

един войник на думите, с които

могла би любовта му да достигне

през дамски слух любимото сърце!

 

КАТЕРИНА

Ваше Величество ще смее мен. Аз не мога говори ваш английски език.

 

КРАЛЯТ

О, красива Катерино, ако вие ме обикнете здраво със своето френско сърце, аз ще съм щастлив да чуя признанието ви, поначупено от вашия английски език. Харесвам ли ти, Кет?

 

КАТЕРИНА

L’etiquette^[122]? Аз не разбира какво вие казва за l’etiquette.

 

КРАЛЯТ

Казвам, че вие сте ангел, Кет, и че ангелите са като вас.

 

КАТЕРИНА

Que dit-il? Que je suis semblable a les angles?

 

АЛИСА

Oui, vraiment, sauf Votre Grace, ainsi dit-il^[123].

 

КРАЛЯТ

Казах го, скъпа Катерино, и няма да се зачервя, ако трябва да го повторя!

 

КАТЕРИНА

O, bon Dieu! Les langues des hommes sont pleines de tromperiez^[124].

 

КРАЛЯТ

Какво каза тя, красавице? Че езиците на мъжете са пълни с лъжи?

 

АЛИСА

Oui, че езики на мъже са пълен с лъжи — така говори принцесата.

 

КРАЛЯТ

Принцесата е същинска англичанка!… Честна дума, Кет, твоето разбиране пасва много добре на моето ухажване. Радвам се, че не знаеш по-добре английския, защото, ако го знаеше, щеше да ме намериш твърде недодялан за крал и да си помислиш, че съм си продал чифлика, за да си купя короната. Най-изтънчената ми любовна дума е „обичам те!“ и ако ме запиташ: „Наистина ли?“, ще кажа „Да!“; но поискаш ли още излияния, ще се убедиш, че речникът ми се е изчерпал. Хайде, отговори ми, за Бога! И ако е „да“, да ударим длан о длан и сделката е готова! Какво ще кажеш?

 

КАТЕРИНА

Sauf votre honneur^[125], аз не разбира добре.

 

КРАЛЯТ

Бога ми, ако искаш да пиша стихове в твоя чест или да танцувам, Кет, спукана ми е работата! За едното нямам думи, нито такт и ритъм, а и в другото съм слаб в ритъма, макар че в ритането и юмруците съм доста силен, мога да ти кажа! Ако дамите се пленяваха с игра на прескочикобила или със скок върху седлото в пълно снаряжение, нека не звучи нескромно, но досега отдавна щях да съм скочил върху някоя съпруга. Ако можеше това да стане с въртене на меч или с майсторска езда, щях да коля като месар и да се държа на седлото като маймуна, никой нямаше да ме смъкне от него! Но, Бог ми е свидетел, Кет, не ме бива да гледам с овчи очи, да се задъхвам от красноречие, много съм слаб по любовните обети: знам само мъжки клетви, които не употребявам, без да ми ги искат, но и не пристъпвам, дори и да ми се иска. Ако ти, Кет, можеш да обикнеш човек като мене, който няма защо да се бои, че слънцето ще му загрози лицето, и който никога не е виждал в огледалото си нещо, което да го зарадва, тогава нека твоите очи сами ме разхубавят за теб. Говоря ти през просото, по войнишки: ако можеш да ме обичаш, какъвто съм, взимай ме! Ако не, да ти кажа, че ще умра, не ще е лъжа, но от мъка по тебе няма да е. И все пак аз те обичам. Ей Богу, мила ми Кет, вземи си мъж прям, постоянен, от добра сплав, който ще ти бъде верен волю-неволю, тъй като такива не умеят да задирят другите жени; защото онези приятелчета с богатия речник лесно се вмъкват с нежни римички в женските милости, но и лесно, с хитри думички, се измъкват от прегръдките ви. Словоплетът е само дърдорко, а сонетът — песничка и нищо повече! Стройният крак ще изсъхне, правият гръб ще се огъне, черната брада ще побелее, къдравата глава ще оголее, красивото лице ще се набръчка, живите очи ще хлътнат, но доброто сърце, Кет, доброто сърце е като слънцето или луната… или по-добре, само като слънцето, не като луната; защото то свети ярко, промени не знае в пътя си и вярно държи избраната посока. Ако искаш да вземеш такъв за съпруг, взимай ме! Вземеш ли мене, взимаш войника; вземеш ли войника, взимаш краля! Какво ще кажеш на моята любов? Отговори й, мила, и отговори й мило, моля те!

 

КАТЕРИНА

Възможно ли аз да трябва обича неприятел на Франция?

 

КРАЛЯТ

Не, Кет, не е възможно ти да трябва да обичаш един неприятел на Франция. Но ако обичаш мене, ти ще обичаш един приятел на Франция, защото аз обичам Франция тъй силно, че не мога да се разделя с нито едно нейно село, искам я цялата за себе си. А щом Франция бъде моя, а пък аз — твой, тогава тя ще е твоя, а ти — моя!

 

КАТЕРИНА

Аз не разбира това.

 

КРАЛЯТ

Не разбираш? Тогава, Кет, ще ти го кажа с френска реч, която, знам, ще се залепи за езика ми като млада невеста за жениха си, тъй че с мъка ще я отлепвам: Je quand sur le possession de France, et quand vous avez le possession de moi…^[126] (а после как ще бъде? Свети Дионисий^[127], помагай!), done votre est France, et vous etes mienne^[128]. Ей Богу, Кет, по ми е лесно да завладея френското кралство, отколкото да кажа още толкоз думи на френски. На този език не мога да те накарам да направиш нищо друго освен да ми се присмиваш!

 

КАТЕРИНА

Sauf votre honneur, le Français que vous parlez il est meilleur que l’Anglais lequel je parle^[129].

 

КРАЛЯТ

Не, това не е вярно, честна дума, Кет! Но ние двамата, ти на английски и аз на френски, сме си лика-прилика, честна дума! Да видим, Кет, дали поне толкоз английски разбираш: можеш ли да ме обикнеш?

 

КАТЕРИНА

Не мога да каже.

 

КРАЛЯТ

А някой от близките ти, Кет, няма ли да може да ми го каже? Аз ще ги запитам. Хайде, зная, че ме обичаш; и че довечера в спалнята си ще поразпиташ тази благородна дама за мен. И сигурен съм, ще осмиваш тъкмо тези мои качества, които най си харесала. Но моля те, мила Кет, подигравай ми се с мярка, поне защото аз те обичам безмерно! Ако някога бъдеш моя, Кет — а някакъв вътрешен глас ми казва, че това ще стане, — аз ще съм те взел с война, а това значи, че ще ми отгледаш синове-войници. Как мислиш, няма ли — ти с твоя свети Дионисий и аз с моя свети Георги, да омесим едно момче полуфранцузче-полуангличанче, което ще стигне до Константинопол и ще хване турския султан за брадата? А, ще го направим ли, как мислиш, моя френска лилийо^[130]?

 

КАТЕРИНА

Аз това не знае.

 

КРАЛЯТ

Не знаеш? Така е, знанието иде после. Сега стига само обещанието. Обещай ми, че ще се погрижиш за френската част на момчето; а за английската аз ти давам думата си на крал, и то неженен! Как ще ми отговориш, la plus belle Katherine du monde, mon tres cher et devin deesse^[131]?

 

КАТЕРИНА

Ваше Величество има достатъчен неправилен френски език, за да лъже най-правилна demoiselle, която има en France^[132]!

 

КРАЛЯТ

Тогава да върви по дявола моят неправилен френски! На правилен английски, кълна се в честта си, Кет, че те обичам! И не смея да се закълна, че и ти ме обичаш, но сърцето ми започва да се ласкае от надеждата, че съм ти мил въпреки некрасивото си и непривлекателно лице. Проклето да е бащиното ми честолюбие! Когато ме е зачевал, баща ми е мислил за междуособните си войни и затова ме е направил с тази сурова външност, с това лице от желязо, такъв, че дамите побягват, река ли да ги ухажвам. Но, вярвай ми, Кет, аз с възрастта ще се поправям. Утеха ми е това, че годините няма къде повече да загрозят лицето ми. Ако ме вземеш сега, взимаш ме в най-лошото ми състояние, нататък ще ставам все по-добър и по-добър. Затова казвай, красива Катерино, искаш ли ме? Отхвърли девичия си свян и ми признай мислите на сърцето си с лик на кралица: хвани ме за ръката и кажи ми: „Хари Английски, аз съм твоя!“ и още преди да си благословила с тези думи слуха ми, аз ще съм възкликнал: „Твоя е Англия, твоя е Ирландия, твоя е Франция, твой е Хенри Плантадженет^[133]!“ Който Хенри — макар че не би трябвало да го казвам пред него — сама ще се убедиш, ако не е добър за приятел на кой да е крал, то е крал на добрите приятели в целия свят! Хайде, чакам твоя отговор като нечувана музика. Защото гласът ти е музика, а английски като твоя, ей Богу, не се е чувал до днес. И тъй, изпей ми своя отговор: искаш ли ме за съпруг?

 

КАТЕРИНА

Това зависи как хареса на Le Roi, mon pere^[134].

 

КРАЛЯТ

То ще му хареса, Кет! Ще му хареса, бъди сигурна!

 

КАТЕРИНА

Тогава и мен хареса.

 

КРАЛЯТ

След което ще целуна ръката ти и ще те назова своя кралица.

 

КАТЕРИНА

Laissez, mon seigneur, laissez! Ma foi, je ne veux point que vous abaissiez votre grandeur en baisant la main d’une de votre seigneurie indigne serviteur. Excusez moi, je vous suplie, mon tres puissant, seigneur^[135]!

 

КРАЛЯТ

Тогава ще те целуна по устните, Кет!

 

КАТЕРИНА

Les dames et demoiselles pour etre baisees devant leur noces, il n’est pas la coutume de France^[136].

 

КРАЛЯТ

Любезна преводачко, какво значи това?

 

АЛИСА

Тя казва, че неприето за френски дами… аз не зная как „baiser“^[137] на ваш език.

 

КРАЛЯТ

Да се целуват.

 

АЛИСА

Ваше Величество entendre по-добър que moi^[138].

 

КРАЛЯТ

За девиците във Франция не е прието да се целуват, преди да се омъжат? Това ли иска да каже?

 

АЛИСА

Oui, vraiment^[139].

 

КРАЛЯТ

Кет, нравите се кланят пред кралете. Ти и аз не можем да бъдем стеснявани от слабите огради на местните обичаи. Ние сами определяме нравите, Кет. И свободата, която произтича от високото ни положение, затваря устата на всяко злодумство, както и аз ще затворя твоята, задето защитава дребнавите нрави на страната ви, отказвайки ми поисканата целувка. Затуй търпи и подчинявай се! (Целува я.) В твоите устни има магия, Кет! В едно докосване на захарната ти устица има повече красноречие, отколкото във всички езици на вашия Държавен съвет! И тя ще убеди Хари Английски по-лесно от една обща просба на европейските монарси!… Баща ти иде!

 

БУРГУНДСКИЯТ ДУК

Да ви закриля Бог, Ваше Величество! Царствени братовчеде, изглежда давате урок по английски на нашата принцеса?

 

КРАЛЯТ

Искам да я науча, драги братовчеде, колко силно — по английски — я обичам.

 

БУРГУНДСКИЯТ ДУК

Не възприема ли?

 

КРАЛЯТ

Нашият език е грапав, братовчеде, а и моят нрав не е от гладките; и понеже нямам ни сърце, ни реч за ласкателства, заклинанията ми не успяват да призоват в нея духа на любовта, тъй че той да й се яви в истинския си вид.

 

БУРГУНДСКИЯТ ДУК

Простете волността на шегата ми, ако се заловя за вашите думи. Щом искате да призовете дух в нея, ще трябва да направите кръг; щом призовавате духа на любовта в истинския му вид, той трябва да й се появи гол и сляп^[140]. Можете ли да я упрекнете, когато тя — една девица, още руменееща от девствения пурпур на скромността — не приема присъствието на едно голо и сляпо същество в своята гола и зряща същност? Това би било едно твърде неприемливо искане, с което девиците трудно се съгласяват!

 

КРАЛЯТ

И все пак си затварят очите за това-онова, когато сляпата любов ги принуди.

 

БУРГУНДСКИЯТ ДУК

Тогава са извинени, Ваше Величество, защото с затворени очи не виждат какво правят.

 

КРАЛЯТ

Щом е тъй, научете братовчедка си да си ги затвори и тя.

 

БУРГУНДСКИЯТ ДУК

Ще й замижа с едното око, за да й подскажа да замижи с двете. Само че ще трябва вие да й помогнете да разбере знака ми. Девойките, като ги посъгреем и подържим на топло, стават като мухите по Вартоломеевден^[141] — слепи са, макар да имат очи, и се оставят да ги пипнем, докато по-рано не са давали да ги погледнем.

 

КРАЛЯТ

От сравнението ви излиза, че трябва да чакам за топло лято: ще уловя значи вашата муха-братовчедка чак след време, и то ако е сляпа.

 

БУРГУНДСКИЯТ ДУК

Каквато любовта е винаги, Ваше Величество, преди да се хване в мрежата.

 

КРАЛЯТ

Прав сте. И някои от вас трябва да благодарят на любовта, задето като слепец не виждам много красиви френски градове заради една красива френска девица, която се е изпречила между мен и тях.

 

ФРЕНСКИЯТ КРАЛ

Вие, драги братко, виждате градовете ни да се превръщат в девица, защото и те се пазят от девствени стени, които войната никога не е пробивала.

 

КРАЛЯТ

Ще бъде ли Кет моя?

 

ФРЕНСКИЯТ КРАЛ

Щом го желаете.

 

КРАЛЯТ

Желая го, стига девствените градове, за които говорихте, да я последват като свита; така девойката, която закриваше предмета на желанието ми, сега ще посочи на волята ми пътя към него.

 

ФРЕНСКИЯТ КРАЛ

Съгласни сме с разумните ви точки.

 

КРАЛЯТ

Така ли е, английски господа?

 

УЕСТМОРЛАНД

Да, Негово Величество прие

условията ни — като започнем

с това за дъщеря му — във вида,

във който те му бяха предявени.

 

ЕКСЕТЪР Не е съгласен само с тази точка, в която Ваше Величество иска от краля на Франция в писмата си за ленни дарения и звания да титулува Ваше Величество по следната формула: на френски: „Notre tres cher fils Henri, Roi d’Angleterre, Heritie de France“; и на латински: „Praeclarissimus filius noster Henricus, Rex Angliae, et Haeres Franciae^[142].“

 

ФРЕНСКИЯТ КРАЛ

Но ако настоявате, могъл бих

и тази точка да приема, братко.

 

КРАЛЯТ

Заради нашия съюз тогава

към другите и нея прибавете;

и дайте ми към всичко туй ръката

на свойта дъщеря!

 

ФРЕНСКИЯТ КРАЛ

                Така да бъде!

Вземи ръката й, мой скъпи синко,

и двама одарете ме с потомство,

което най-подир да стори тъй,

че Франция и Англия, чиято

взаимна завист бе дотам дълбока,

та още бреговете им бледнеят^[143],

да прекратят враждите и, посели

добросъседство и набожен сговор

в сърцата си, да не допускат веч

да ги дели войната с кървав меч,

и с хиляди приятелски съюзи

да свържат англичани и французи!

 

ВСИЧКИ

Амин!

 

КРАЛЯТ

Ела при мене, Кет! Като кралица

целувам те пред погледа на всички!

 

ФРЕНСКАТА КРАЛИЦА

Бог, който прави най-добрите сватби,

да слее вашите сърца и кралства!

Тъй както в брака двама са едно,

едно да са и двете ви държави,

така че злата ревност и сплетнята,

разцепващи най-здравите семейства,

да не успеят клина си да вбият

в единството на вашите народи

и в своите земи, от мир венчани,

французи да дружат със англичани!

 

ВСИЧКИ

Амин!

 

КРАЛЯТ

Тогаз да готвим сватбения ден!

На него вий, бургундски братовчеде,

и вий, князе, ще ми дадете клетва,

за да е здрав съюзът ни; а после

със клетва ще се свържем аз и Кет.

И нека свойта клетва помни всеки

за общо благоденствие навеки!