Уилям Шекспир
Хенри V ^[0] (20)

Втора сцена

 

ОРЛЕАНСКИЯТ ДУК

По броните ни слънцето блести.

В бой, френски рицари!

 

ДОФИНЪТ

Montez a cheval^[89] Слуги, оръженосци,

къде е конят ми?

 

ОРЛЕАНСКИЯТ ДУК

                О, войнствен дух!

 

ДОФИНЪТ

Via! Les eaux et la tere!…

 

ОРЛЕАНСКИЯТ ДУК

Rien puis? L’air et le feu?

 

ДОФИНЪТ

Le ciel, cousin Orleans!^[90]

Е, как е, конетабле?

 

КОНЕТАБЪЛЪТ

                Чуйте как

от нетърпение конете цвилят!

 

ДОФИНЪТ

Яхнете ги и нека цвърне кръв

от техните хълбоци във очите

на англичаните, та да помислят,

че смелостта ги заслепява, ха!

 

РАМБЮР

С кръвта на нашите коне да плачат?

А как ще видим техните сълзи?

 

ПРАТЕНИКЪТ

Французки принцове, врагът строен е!

 

КОНЕТАБЪЛЪТ

На кон, безстрашни рицари, на кон!

Хвърлете само взор към тази паплач

опърпана и гладна и видът ви

духа й ще изсмуче и остави

на нейно място шлюпки от бойци.

Оскъдната им кръв не ще ни стигне,

за да обагрим своите кинжали,

и повечето наши мечоносци

ще приберат стоманата си чиста

по липса на забава. Да ги духнем

и от дъха на френската ни смелост

ще паднат, подкосени до един!

Без всякакво съмнение ви казвам,

че нашите обозни и слуги,

въртящи се без дело край войската,

ще могат да очистят много лесно

това поле от тъй нищожен враг,

дори ако на оня хълм ний с вас

останем само зрители на боя.

Но няма как! Честта не позволява.

Какво тогаз да сторим? Много малко:

сигнала „По седлата!“ затръбете,

качете се, блестящи, на конете

и Англия, щом зърне ви, тозчас

ще викне: „Мир!“, треперейки пред нас!

 

ГРАНПРЕ

Французки принцове, защо се бавим?

Тез мърши островни, носове свели

във търсене на гроб за свойте кости,

грозят с вида си утринната гледка:

раздраните им знамена висят

и френският ветрец за подигравка

подмята ги. Сред тази сган сам Марс

изглежда провалил се и пъзливо

надзърта през ръждясал лицебран;

страхливите им конници стърчат

недвижни като свещници от мед,

а крантите им със провисла кожа

едва стоят с наведени глави

и от очите им се точи слуз,

а между зъбите им, неподвижна,

юздечката виси, позеленяла

от сдъвкана трева; и вече врани

кръжат над тях, готови да изпълнят

последната им воля. Думи нямам

да ви опиша живо таз войска

така нежива, както е в живота!

 

КОНЕТАБЪЛЪТ

Прочели са молитвите си, явно,

и чакат края си.

 

ДОФИНЪТ

                А може би

преди сражението да им пратим

за хората храна и облекло

и зоб за прегладнелите им кранти?

 

КОНЕТАБЪЛЪТ

Очаквам само своя знаменосец.

Но нищо, в бой! От някоя тръба

ще може едно знаме да се вземе.

Денят напредва. Да не губим време!