Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1975 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead (2014)
Издание:
Христо Радевски
Стихотворения за деца
Редактор: Кръстьо Станишев
Художник: Георги Анастасов
Художествен редактор: Елена Маринчева
Технически редактор: Лиляна Диева
Коректор: Добрина Имова
Формат 32/70/108; тираж 4113 екз.; печатни коли 26; издателски коли 18,20; л.г. VII/44; изд. №4193; поръчка №97/1977 година на изд. „Български писател“; дадена за набор на 20.V.1977 г.; излиза от печат на 30.XI.1977 год.
Код 15 9537315511/6056-29-77
Цена 1,32 лв.
Издателство „Български писател“, София, 1977
ДП „Димитър Найденов“ — В. Търново
История
- — Добавяне
Имал чичо Сава
пет кила стомана.
И веднъж я дава
на ковача Станя.
— Брадвичка резлива
изкови ми!
Нека
хем да е красива,
хем да ми е лека.
— Брадва ли?
Веднага!
Брадва — чудесия!
Много ми приляга
тази майстория!
Прашното духало
почна да надува.
Беше то замряло,
в миг се разлудува.
И задуха силно,
сякаш вее буря.
Синкав плам обилно
лумна от кюмюра.
И чукът заблъска
жежката стомана,
рой искри запръска.
Беше утрин ранна.
Пладне мина вече,
иде икиндия.
Покажи, човече,
свойта майстория!
Ето падна здрачът,
вънка притъмнява.
Сили се ковачът —
брадвата не става.
— Брадвата резлива,
чичо, май не стана.
Нещо я не бива
твоята стомана.
Не е тя отлична
и затуй не става!
Виж —
тесла прилична
мога да направя.
Рече чичо Сава:
— Щом не става брадва,
ха с тесла тогава
пък да ме зарадваш!
Удря пак ковачът,
и не си играе,
рой искри изскачат,
не шега —
тесла е!
Но нощта минава,
сипва се зората,
вижда се —
не става,
не върви теслата.
И трудът нахалост,
и парчето вече
твърде изтъняло.
И ковачът рече:
— Лесно се стопява
пустата стомана!
За тесла не става,
че е чуждестранна.
Но ще ти направя
нож с красива дръжка.
Той окуражава,
дава сила мъжка.
Почна пак да чука
тънката стомана.
Чука, та се пука,
но и нож не стана!
Поизтри с ръкава
от чело потта си
и на чича Сава
промълви тогава:
— То за ножа трудно
е да се надявам,
но губерка чудна
ти измайсторявам!
Ще я вдяваш лесно,
с нея ще се хвалиш,
кърпи тя чудесно
скъсани чували.
Няма що да стори
тука чичо Сава.
Мрачно отговори:
— Чукай де!
Да става!
Почна пак ковачът,
дига шум за двама,
пак искри изскачат,
а губерка няма!
Но с дланта си плеска
чѐлото тогава:
— Че губерка днеска
кой употребява?
Тях за показ само
ги в музей поставят.
А пък аз голямо
„цвър“ ще ти направя.
От жарта издига
късчето с клещите,
мигом потопи го
в хладкото корито.
Шумно „цвър“ се чува
посред облак па̀ра.
Майсторът ликува —
здраво го докара!
Каза чичо Сава:
— Чест на теб и слава!
Много скитах, братче,
по земята грешна,
като теб ковачи
никъде не срещнах!