Христо Радевски
Лъвът и слонът (Народна шега)

Една гореща ясна заран

лъвът —

        на всичките животни цар,

на всички твари господар —

излязъл малко из Сахара

да разузнае как я карат

там жителите помежду си.

Пък малко и да позакуси.

 

С бележник в лапата вървял.

И както си вървял —

                        съзрял

сред пясъците Зая-бая.

 

— Аз тебе — казал — те не зная,

не съм те виждал досега

да скиташ тук из материкът.

Какво си ти? И как те викат?

— Аз заек съм.

                — А-ха, така…

Добре.

        Записвам те в тефтера.

След час един при мен бъди —

закуска ще ми бъдеш ти.

А заекът се разтреперал,

да бъде точен обещал.

Защото, бедният, разбрал,

че царят е пред него бил,

че царят му е наредил.

 

Лъвът нататък продължил

и ето че видял насреща

сърна.

        Тя в утринта гореща

отивала на водопой.

— Какво си ти? —

                        запитал той.

— Сърна —

                отвърнала тя плахо.

— Сърна ли?

                Много ми е драго.

Ти обед ще ми бъдеш днес.

На̀, ето точния адрес,

на който да ми се явиш

в един и половина.

                        Виж,

внимавай да не закъсняваш,

защото аз обичам точността —

на възпитание е признак тя.

Надявам се, че ме познаваш…

 

Изплашилата се сърна,

разбира се, че обещала.

Тя царя тутакси познала.

А цар на обед без храна

не е прилично да остава.

Че де се чула и видяла

такава глупава държава —

сърната да си ходи цяла

и в слънчев пек, и в нощен хлад,

а царят-лъв да мре от глад?

 

От себе си доволен бил

лъвът.

        И весел продължил

нататък в жегата нечута.

Но ето че подир минута

пред него пъкнал слон голям.

Сред пясъка едвам-едвам

се движел, сякаш че залитал.

— Какво си ти? —

                лъвът запитал.

Отвърнал плещестият слон

с уверен и спокоен тон:

— Аз слон съм —

                всеки ме познава.

Какво това те занимава?

— Ще дойдеш —

                казал му лъвът —

довечера след шест часът

в дома ми.

        Пиша те в тефтера.

Ти ще ми бъдеш за вечеря.

Понеже много си голям,

с приятели ще те изям.

Погледнал слонът и му казал:

— Ти за това ли си излязъл

и рано тръгнал си по пътя?

Изглежда, търсиш си белята?

 

Лъвът, макар да бил признат

за цар —

        да заповяда само, —

усетил —

        краят е чепат,

не пее тука песента му.

— Добре, задрасквам те —

                        отвърнал

и плахо той се спотаил.

 

А слонът и не се обърнал,

и своя път си продължил.