Христо Радевски
Пази си ушите

На Иванов Ваня

много май му стана.

Всяка леля, всяка кака,

всеки вуйчо, всеки свако,

всички бабички и стрини —

който покрай него мине —

теглят му ушите те.

И му казват, че било̀ то

на момчето за доброто —

за да порасте.

* * *

И сънува Ваню веднъж,

че ушите му раснат ли, раснат —

все нагоре, нагоре — надлъж

и главата му става ужасна.

 

В огледалото той се видя

и разбра, че е станал магаре.

Как се случи такава беда,

как ще иде при свойте другари?

 

Някой може ли го утеши?

Кой лекарство ще му направи —

та от тези ужасни уши

той доброто момче да избави?

 

И не виждаше Ваню спасение

от ужасното си положение.

 

Но яви се при него фея —

цяла в бяло и много добра.

И веднага позна Ваню в нея

медицинската млада сестра.

 

Тая, дето ги често преглежда

там — в училищния кабинет.

И усмихната тя се навежда

и му казва:

                — Какъв си напет!

Ти сънуваш, че си магаре!

Събуди се, момче си бъди

и върви при свойте другари!

Но ушите си вече варди

от ръце и младежки, и ста̀решки —

да не станат магарешки!