Христо Радевски
Тежката канара

Сред шосето в дефилето

канара се струполи

и задръсти се шосето

за пешаци и коли.

 

Кон дотича отдалече

и бедата щом разбра,

спря и да отмести рече

падналата канара.

 

Бута я отсам-оттатък,

най-подир се умори,

но стоеше канарата,

не помръднала дори.

 

Ей задават се два вола

помощ тука да дадат

и народа от неволя,

от скалата да спасят.

 

Теглиха отсам-оттатък,

тежка ги мора мори,

а стои си канарата,

не помръднала дори.

 

Слон един отнейде бавно

заклатушка се насам.

Бе решил — това е явно —

да очисти пътя сам.

 

Тегли той отсам-оттатък

легналата канара.

Но не мръдна канарата,

и на него се опря.

 

Конят, слонът, двата братя,

двата вола — се дружат

да отместят канарата,

пътя да освободят.

 

Теглиха отсам-оттатък,

ден и нощ, та до зори,

а стои си канарата,

не помръднала дори.

 

Но отнейде нещо звънко,

нещо тихо долетя,

и комарче тънко-тънко

там на кръг се завъртя.

 

— Туй ли камъче — то каза —

толкоз тежко е за вас?

То на песъчинка мяза,

точица го виждам аз!

 

Кацна върху канарата,

малко сили да сбере,

и с един замах я прати

нейде в близкото дере.