Христо Радевски
Как мишлето изплаши котака

Играеше малкото хитро мишле

в мазата, край делвите, из полумрака.

Но там ненадейно изпати си зле —

намери се в лапите на котарака.

 

Трепери изплашено то и пищи.

А весел, доволен котакът го пита:

— Що пискаш и що разтрепера се ти?

Разваляш ми с пискането апетита!

 

— От татка треперя, бая се боя —

отвърна мишлето, —

                        че малък нали съм.

Поръча ми татко дома да стоя,

не дава самичко навън да излизам.

 

Засмя се котакът:

                — Ха! Глупав мишок!

Мишлето отвърна:

                — Лъжа е и срам е

така да говориш! И умен, и строг,

на всички животни е царят баща ми.

 

— На всички животни ли? Цар аз такъв

от мишия род досега не познавам.

— Не е той от мишия! Казва се лъв.

Но… чуват се стъпки. Май той приближава!

 

И храбрият, силен и стръвен котак

започна объркан и плах да трепери.

Изпусна мишлето и хукна и чак

на двора,

        на крушата в миг се намери.