Христо Радевски
Дядо Стамат

I. КЪЩИТЕ ВЪРВЯТ

С приятели в димната кръчма заседна

        и пийна си дядо Стамат.

Когато реши да си ходи — погледна:

        — Я! Всичките къщи вървят!

 

И рече си той:

                — Че къде сега в мрака

        до в къщи ще газя калта?

Аз моята къща ей тука ще чакам,

        ще мине навярно и тя.

2. ЗЕМЯТА СЕ ВЪРТИ!

Научи от внука си дядо Стамат,

че уж се земята въртяла!

Че сутрин, щом грейне ни изгревът злат,

не слънцето уж е изгряло,

 

а тя се завърта на друга страна

голямата наша планета.

И ето настава отново деня

над китни гори и полета.

 

Поклащаше дядо замислен глава

и пускаше дим от лулата:

„Не може да бъде, лъжа е това —

стои си на място земята!“

 

Но ето че в празничен ден един път

попийна си повече дядо.

И стори му се, че вървят ли, вървят

къщя — като погнато стадо.

 

И бясно въртят се земя и небе.

И дядото смаян загледа:

— Ей, прави са пустите учени бе —

върти се земята проклета!