Христо Радевски
Тримата храбреци

Далече от лагера, в горската шума

лежаха троица юнака. И там

приказваха те — и от дума на дума

препряха се кой е храбрец по-голям.

 

— Аз — първият каза — си нямам боязън

от нищо, аз храбър съм като войник.

Един път насмалко да бъда прегазен

от два изпоплашени коня, но в миг

се хвърлих и хванах им здраво юздите.

Те спряха, наведоха мирно главите.

 

— Туй нещо опасно е — вторият рече, —

но ти пък да видиш що случи се с мен!

От село се връщам, а мръкваше вече,

бе зимна виелица, ден студен.

В миг вълк се озъби пред мене… Веднага

с тоягата — прас!… Той успя да избяга.

 

А третият рече: — Връз мене пък мечка

веднъж навали. Но без капчица страх

извадих сред малката тясна пътечка

аз ножа си и моментално успях

в гръдта да я ръгна… Тя ревна, удари

на бяг към далечните диви чукари…

 

И тъкмо завърши той — нещо там шумна.

И тримата скочиха мигом и — беж! —

през гъстите храсти в уплаха безумна…

 

А туй, дето шумна там — бе… таралеж.