Христо Радевски
Кой кога почива

Бяла зима равнината стели

с мека, мека, мека пелена.

Всички изгледи са днеска бели,

в бяло е любимата страна.

 

Но под тия пелени смълчани,

пелени от пухкав сняг студен,

колко много весел свят се кани

с песен да нацъфне някой ден!

 

Днес потоците мълчат й тънат,

оковани в лед, завити в сняг.

Но през март те весело ще звъннат —

щом ги лъхне топлият южняк.

 

Птиците не пеят своите песни,

в скреж гората е, денят — унил.

Ще запеят те, когато блесне

веселото слънце на април.

 

Шарени цветя и пеперуди

са заспали своя сън дълбок.

Но през май и тях ще ги пробудят

вятърът и звънкият поток.

 

Лятос тях потта ще ги облива,

в работа ще вият те снага.

Днес почиват. Нека ги завива

пелената топла на снега.

 

А на лято ти ще си почиваш

за това, че трудиш се сега.