Христо Радевски
А нейде цъфтят портокали

Вали и вали.

И ужасна мъгла,

и гъста, и черна отнейде приижда.

Аз гледам през малките мътни стъкла,

аз гледам навънка

и нищо не виждам.

 

Студено е,

тъжно е, вятър фучи.

Небето се спуска

и все по̀ се мръщи.

А баба из пруста

сърдито гълчи

и тънат в мъглата

съседските къщи.

 

Подгизнало всичко

от влага и кал.

И все пак омръзна ми в къщи да дремя!

Как бих поизлязъл,

как бих поиграл,

но кой ще те пусне в такова време!

 

И ето затворен

аз в къщи седя,

седя като лъв

зад железни решетки.

И виждам през тези мъгли,

през дъжда

далечни страни

и бленувани гледки.

 

Там някъде цъфне широка лъка

и слънцето грее,

и птичките пеят,

и весело плиска пенлива река,

и голи момчета

се гмуркат из нея.

 

А нейде край морския пясъчен бряг

маймунки играят,

цъфтят портокали,

небето е синьо, земята е в злак

и вятърът топъл

и милва, и гали…

 

Но тук е студено

и влага,

и кал.

И все пак омръзна ми в къщи да дремя!

Как бих поизлязъл,

как бих поиграл,

но кой ще те пусне

в такова време!