Христо Радевски
Скъперникът дядо

1

Живее на света един старик.

Богатства има като мина Перник.

И няма синове, ни дъщери,

и всеки знай,

че е голям скъперник.

 

Той има цели купища с пари.

Ала живее в страшна беднотия.

И свойта бабичка от глад мори,

и често й се сопа и я бие…

2

Но веднъж

от небето,

без светкавици, трясъци, ревове,

руква дъжд от монети —

от жълтици, пендари, столевови.

 

Зазвънтя по къщята,

по прозорците и по комините,

заплющя

по земята —

от жълтици не може да минете!

 

Ето в миг

се затиря

от къщята народ по сокаците —

с весел вик

засъбира

и в торби, и в джебове петаците.

3

Като зърна този дъжд

да плющи нашир и длъж,

да звънти по тротоара —

викна дядо изведнъж

бабата си стара:

— Ставай, бабо, веднага̀!

Дай чували от мазата!

Ех, ще станем ний сега

най-богати на земята!

4

— Хъ, сега ще ми купиш кожух! —

рипна весела, радостна бабата.

Ала дядото рече й:

                                — Ух,

ти ми искаш най-скъпата работа!

 

— Е, тогава забрадка поне!

Гледай, мойта е вече надупчена!

Ала дядото сопна се:

                                — Не!

Да не си все на ново научена!

 

— Но тогаз ще ми купиш игла

да си кърпя елека, терлиците!

— Их, че страшна беля си била —

за игли си не давам париците!

5

Почна баба тогава да плаче:

— Ти за мене не даваш петаче!

Аз ти готвя, пера и ти шия,

а живея и мра в беднотия!

Всички знаят, че ти си богат,

а си стипца, скъперник, пинтия

и за смях си на целия свят!

 

Кипна пустия дядо тогава,

скочи, почна да дига врява:

— Бре, жена, да те дяволът вземе!

Хайде, тръгвай, че губим време!

Там събраха жълтиците — виж!

А пък ти за игли ме въртиш!

 

Ала бабата тропна и рече:

— Не! Кълна ти се в бога, човече,

че не мърдам — това да го знаеш, —

докато не ми обещаеш,

че ще имам игла още днес!

Инак — сам си чували изнес!

 

Скочи дядо и дигна юмрука:

— Бре, жена, аз мъж ли съм тука!…

Но преди да стовари удар —

трепна, сепна се…

                                и се събуди…

…………………………..

… Няма капчица дъжд навън!

Този златен дъжд бил само сън!…

6

Дядото ядосан се събуди,

тюхка се, на себе си се чуди:

— Ех, защо ми трябваше на мене

в препирни да влизам прекалени!

На̀, изгубих толкоз много злато!…

Но кълна се, че от днес нататък

със жена не влизам в разправия,

нито свойта бабичка ще бия!