Читателски коментари (за „Парфюмът “ от Патрик Зюскинд)

Книгата много странно, но наистина не се разказва за секс!!! В центъра дори не са главозамайващия набор от миризми! (Мога да кажа,че аз самата съм любител на миризмите и имам чувствителен нос. Дори имах щастието да се запозная с компонентите, нашироко описани, защото работих в парфюмерия и продавах парфюми)

Правилото за уникалността на всяка личност е премахнато по най-жестокия, едновременно незабележим и ужасно натрапчив начин, а именно липсата на собствен неповторим мирис. За тези, които не знаят, един и същи парфюм се свързва с кожата и при всеки мирише донякъде различно. Грьонуи не може да изпитва любов, защото това не може да се помирише. Отношението на хората един към друг в неговия свят зависи от тяхната миризма. Стремежът му да бъде, е стремежът да има собствен аромат. Главният герой е ужасен манипулативен злодей, който с неподобаваща жестокост отнема невинност, красота, живот; но той е и Творец, по-велик и от Господ (според него самия). Грьонуи твори, имитира, влияе на външния свят, страда, мрази, бива щастлив единствено и само чрез носа си. Няма реална връзка, контакт между него и хората, защото той ги мрази и ненавижда; защото те смърдят, защото са глупави,отвратителни,гнусни. Невъзможността да бъде, води до едно единствено спасение- смъртта. Нещо, което очаква всеки някога, с единствената разлика, че нашия герой си избира точното време, място и начин. Единствено финалното чувство на любов е нежелано от него самия. Началото и краят се срещат, с намек да не се забравя от къде и какво всеки е произлязъл.

Противоречива, необичайна, главозамайваща история на един аутсайдер. Авторът гениално съчетава сложността на ситуацията; дълго е отстоявал желанието си, книгата да не се филмира (около 20 години). Книгата и филмът имат леко различни послания и често отсават неразбрани от хора, които не излизат от собствените си кожи, за да погледнат цялостно на Света от чужди очи, били то и на един неразбран творец.