Алън Пийз, Алън Гарнър
Езикът на тялото (3) (Как да разчитаме мислите на другите по техните жестове)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Body Language (How to read others’ thoughts by their gestures), ???? (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 89 гласа)

Информация

Източник: http://izvorite.com

История

  1. — Добавяне на анотация

Втора глава
Територии и зони

Хиляди книги и статии са написани относно това, как животните, птиците, рибите и приматите отстояват и защитават личната си територия, но едва през последните години бе открито, че хората също имат свои лични територии. Когато изучите този въпрос и разберете всички произтичащи от него последици, това не само ще ви позволи да прозрете от какво е продиктувана една или друга реакция в собственото ви поведение, а също и в поведението на другите хора, но и ще ви даде възможност при лично общуване очи в очи да сте в състояние да предугаждате тези техни реакции. Американският антрополог Едуард Т. Хол бе един от пионерите в науката, изследваща пространствените нужди на човека. (В началото на шейсетте години той дори създаде нова дума, с която да бъдат обозначавани тези важни за всяко човешко същество територии — „проксимикс“, което идва от латинската дума „проксима“, тоест „близост“.) Неговите проучвания в тази област допринесоха за появата на едно ново разбиране относно нашите взаимоотношения с другите човешки същества.

Всяка държава е територия, обозначена със строго определени граници и понякога защитавана от въоръжена охрана. Във всяка държава обикновено има по-малки територии под формата на щати или области (провинции). В тях пък има още по-малки територии, наричани градове. В градовете има територии — предградия, територии — райони, територии — квартали и територии — улици, които от своя страна сами по себе си представляват една обособена територия за хората, които живеят там. Обитателите на всяка от тези територии споделят една често трудна за определение преданост към нея и се знае, че в някои случаи могат да се превърнат в диви зверове и да убиват безпощадно, само и само за да я защитят.

Освен това, територия е и онази част от пространството, което човек нарича „свое“ — все едно, че е продължение на собственото му тяло. Всеки има своя собствена територия, включваща пространството около неговите притежания — къщата му, заобиколена с огради, вътрешността на колата му, собствената му спалня или собствения му стол и освен това, както открива д-р Нол, строго определено въздушно пространство около собственото му тяло.

В тази глава ще разгледаме главно значението на това въздушно пространство и реакциите на хората, когато то бъде нарушено.

Лично пространство

За повечето животни съществува определено въздушно пространство около техните тела, за което те претендират, че е лично тяхно. Какъв ще е обсегът му, зависи най-вече от това, доколко гъсто населена е била средата, в която е израснало съответното животно. Един лъв например, който е израснал в отдалечените пустинни райони на Африка, може да смята за своя територия въздушно пространство в радиус от петдесет километра, че дори и повече, в зависимост от това, каква е гъстотата ма лъвската популация в съответната област. И той маркира своята територия, като бележи границите й с урина или изпражнения. От друга страна, лъв, който е израснал в плен заедно с други лъвове, може да има лична територия само от няколко метра — в пряка зависимост от броя на лъвовете в съответното ограничено пространство (резерват или клетка).

Както и другите животни, човекът също си има свой личен, преносим „въздушен балон“, с който никога не се разделя и чийто обхват записи от това, колко п.сто населено с други хора е било мястото, където е отраснал. Следователно тази лична зона на отстояние от останалите представители на вида се определя от традиционната култура па една или друга общност. Докато хората в някои общности като например японците са свикнали да живеят по повече души на доста ограничено пространство, други предпочитат „широките волни простори“ и биха желали да си запазят непокътната тази своя отдалеченост от останалите човешки същества. И псе пак в тази книга ще се занимаем главно с териториалното поведение на хората, отраснали в западните общества.

Общественото положение също оказва влияние върху разстоянието, на което даден човек застава спрямо други хора, но на този въпрос ще се спрем в една от следващите глави.

Зони на отстояние

Фигура 9

Радиусът на териториалния въздушен балон за белокожите хора от средната класа, които живеят в Автралия, Нова Зеландия, Англия, Северна Америка и Канада, е най-общо казано един и същ. Той може да бъде разделен на четири огличими зони на отстояние.

1. Интимна зона (между 15 и 46 сантиметра). От всички зони на отстояние тази съвсем определено е най-важната и именно нея всеки човек защитава така, сякаш е негова лична собственост. Да навлизат в интимната зона на съответния човек е позволено само на хората, които са му емоционално близки. Тоест на родителите, братята и сестрите, любимите, интимните и брачните партньори, децата, близките приятели и роднини. Има и една подзопа, обхващаща до 15 сантиметра от тялото, в която навлизането е допустимо само при физически контакт. Това е така наречената близка интимна зона.

2. Лична зона (между 46 сантиметра и 1,22 метра). Това е разстоянието, на което заставаме един от друг, когато сме на коктейли, на различни служебни тържества или социални забави, по време на обществени събирания и при сбирки с приятели.

3. Социална зона (между 1,22 метра и 3,60 метра). На такова разстояние заставаме от непознати или от хора, които не познаваме особено добре — водопроводчика или дърводелеца, дошъл да поправи нещо в дома ни, пощенския раздавач, собственика на квартален магазин, новия служител в службата.

4. Публична зона (над 3,60 метра). Винаги, когато се обръщаме към по-голяма група хора, неволно избираме да застанем на такова разстояние, защото така се чувстваме по-удобно.

Практическо приложение на зоните на отстояние

Обикновено друг човек навлиза в интимната ни зона по една от следните две причини. Първо, нашественикът ни е близък роднина или приятел или пък ни дава сексуални аванси. Второ, нашественикът е враждебно настроен към нас и може би е тръгнал да ни напада. Но докато възприемаме като нещо допустимо непознати да навлизат в личната или в социалната ни зона, то проникването на непознат в интимната ни зона предизвиква различни физиологични промени в телата ни. Сърцето ни забива по-силно, нивото на адреналин в кръвта ни се покачва, тя нахлува към мозъка и към мускулите ни, като по този начин тялото ни се подготвя за евентуална битка или за бягство в зависимост от ситуацията.

А това означава, че ако докоснете или прегърнете приятелски с ръка някой човек, с когото току-що сте се запознали, нищо чудно да го обземат отрицателни чувства към вас, независимо че, за да не ви обиди, може се усмихва и да се преструва, че вашият жест му харесва. Ето защо, ако искате хората да се чувстват удобно и приятно във ваше присъствие, има едно златно правило, към което винаги трябва да се придържате, и то е „Спазвай дистанцията!“. Колкото по-близки и интимни са взаимоотношенията ни с един или друг човек, толкова по-навътре ни е позволено да навлизаме в неговите зони. Например възможно е на новия служител отначало да му се струва, че отношението на колегите му към него е доста хладно, но в действителност те само го задържат в социалната зона на отстояние, докато го опознаят по-доб-ре. Колкото по-добре го опознават, толкова териториалното разстояние между него и останалите ще намалява, докато евентуално вече му бъде позволено да навлезе в техните лични зони, а в някои случаи — и в интимните им зони.

Когато двама души се целуват, разстоянието между ханшовeте им е показателно за връзката, която съществува между тях. Влюбените притискат силно торсовете си един към друг и навлизат взаимно в близките си интимни зони. Съвсем различен е начинът, по който бихте се целунали с някой непознат при посрещането на Нова година или със съпругата на най-добрия си приятел. И в двата случая те ще държат долната част на торса си поне на 15 сантиметра по-далеч от вашата.

В случаите, когато пространственото разстояние се определя от общественото положение на съответния човек, се наблюдава едно изключение от правилото „отстояние/интимност“. Например шефът на фирмата ходи всеки уикенд на риболов заедно със свой подчинен, с когото е близък въз основа на това тяхно общо хоби. Когато двамата излизат на риболов, всеки от тях може да навлиза в личната или в интимната зона на другия. В службата обаче шефът държи своя събрат рибар в социалната си зона, като по този начин се придържа към неписаните правила за социално отстояние.

Тълпите по концерти, театри, кина, в асансьори, влакове и автобуси неминуемо водят до навлизане в интимните зони на други хора, а наблюдаването на техните реакции е безкрайно интересно. Съществуват редица неписани правила, които всички хора от западните общества стриктно спазват, когато се озоват на претъпкано място, например в асансьор или в градския транспорт. Тези правила включват:

1. Не бива да говорите с никого, дори с човек, когото познавате.

2. През цялото време трябва да отбягвате визуалния контакт с другите хора.

3. Изразът на лицето ви трябва да е като на покерджия — недопустима е проявата на каквито и да било емоции.

4. Ако си носите книга или вестник, добре е да изглеждате напълно погълнати от четивото.

5. Колкото по-гъста е тълпата, толкова по-малко движения на тялото са ви позволени.

6. В асансьора е най-добре да гледате просветването на етажите по таблото над вратата.

Често чувам да наричат хората, пътуващи в претъпкания градски транспорт, „жалки“, „нещастни“ и „смачкани“. Тези определ-ния са предизвикани от безизразните лица и безжизнения поглед на пътниците, но всъщност са погрешни тълкувания от страна на страничния наблюдател. Защото в действителност пред очите му са група хора, стриктно спазващи неписаните правила по отношение на неизбежното нахлуване в интимните им зони на оживено обществено място.

Ако се съмнявате в правотата на думите ми, достатъчно е да обърнете внимание на собствното си поведение следващия път, когато сте в пълен киносалон например. Докато разпоредителят ви насочва към мястото ви, което е заобиколено от море непознати за вас лица, ще заблежите, че и вие, също като предварително програмиран робот, ще се подчините на неписаните правила за поведение на оживено обществено място. А когато започнете да се надпреварвате със съседите си по място кой да заеме страничните облегалки на стола, ще разберете защо твърде често хората, които отиват на кино сами, заемат местата си чак в последния момент, когато светлините угаснат и филмът започне. Независимо дали се намираме в претъпкан асансьор, киносалон или автобус, всички ние започваме да възприемаме хората наоколо като неодушевени предмети — тоест приемаме, че за нас те просто не съществуват, за да не ни се налага да реагираме така, сякаш ни атакуват, когато някой от тях неволно прекрачи навътре в интимната ни територия.

Когато са част от гневна тълпа протестиращи, които се борят за някаква обща кауза, при нахлуване в личната или в интимната им територия хората не реагира по същия начин, както биха го направили като отделни индивиди. В действителност става нещо съвсем различно. Колкото по-гъста е тълпата, толкова по-малко лично пространство има всеки човек в нея и това го кара да се чувства все по-гневен, враждебно и войнствено настроен. Ето защо, колкото по-голяма става една тълпа, толкова по-яростно и грозно се държат хората в нея, като напълно възможно е между тях да избухнат свади и дори бой. Именно това познание е залегнало в действията на полицията, когато се опитва да разпръсне тълпата, така че всеки да може да си възвърне личното пространство, а като резултат — и душевното равновесие.

Едва през последните години правителствата, градските управи и градостроителите повярваха, че градоустройствените планове, при които има голяма гъстота на жителите в едно по-ограничено жизнено пространство, отнемат на хората тяхната лична територия. Последиците от този „живот в тълпа“ проличаха ясно и недвусмислено при едно неотдавнашно изследване на популацията на елените на остров Джеймс, който се намира на около два километра от крайбрежието на Мериленд, в залива Чизапийк, Съединените щати. Твърде голям брой елени и сърни измирали, въпреки че по онова време храната била в изобилие, на острова нямало хищници, нито пък съществували данни за специфично вирусно заболяване. При подобни проучвания, осъществени в предишни години при плъхове и зайци, бил забелязан същият феномен. Изследванията доказаха, че смъртта на елените и сърните е причинена от ненормално засилената дейност на надбъбречните им жлези, водеща до свръхпроиз-водство на хормона адреналин, наричан хормон на стреса, и че това е резултат от все повече увеличаващата се численост на популацията, което пък лишава всяко животно от необходимата му за здравословен живот лична територия. Надбъбречните жлези играят важна роля в регулирането на растежа, на възпроизводството и на защитните сили на организма. Именно свръхголямата численост на популацията предизвиквала смъртта на животните, което било един вид своеобразна психологическа реакция спрямо стреса — тоест причина за измирането им бил „животът в тълпа“, а не някакви други фактори като глад, хищници или болест.

Като имаме предвид резултатите от тези проучвания, вече лесно можем да разберем защо в районите с най-голяма гъстота на населението има и най-висок процент престъпност и насилие.

Полицейските следователи използват редица техники за нахлуване в личната територия, за да сломят съпротивата на разпитваните от тях криминални престъпници. Слагат престъпника да седне на твърд стол без странични облегалки за ръцете, неподвижно прикован към земята насред помещението, а когато започнат да му задават въпроси, навлизат в неговите интимна и близко интимна зони, където остават, докато не започне да им отговаря. В повечето случаи много скоро след нахлуването в неговата интимна територия упоритостта на престъпника се сломява.

Управленските кадри биха могли да използват същия подход, макар и осъществен по не толкова драстичен и очевиден начин, за да се доберат до информация, която подчинените им крият от тях. Но всеки продавач, който се опита да използва тази техника при общуването си с потенциален клиент, би бил пълен глупак!

Ритуали на хармоничното отстояние

Фигура 10

Когато някой човек претендира за определено лично пространство сред непознати — например за място в киното, на масата за заседания или пък за кукичка, на която да си закачи кърпата в съблекалнята на спортната зала — той го прави по един напълно пред-сказуем начин. Обикновено се оглежда, за да види къде е най-широкото свободно пространство между двама от вече настанилите се хора и обявява за свое мястото, което се намира точно по средата между тях, като го заема. В киносалона например избира място, което се намира по средата между края на реда и най-близко седналия на същия ред човек. В съблекалнята на спортната зала избира кукичката, която е на най-широкото свободно пространство — по средата между две други вече окачени кърпи или по средата между най-близката кърпа и края на закачалката. Целта на този ритуал е да не се нанесе обида на другите хора, като се застане било твърде близко, било твърде далеч от тях.

Ако в киното седнете на място, което не е по средата между края на реда и най-близко седящия човек, то той може да се почувства засегнат, ако сте прекалено далеч от него, или притеснен, ако сте прекалено близко. Главната цел на този ритуал за избор на териториалните отстояния е да се поддържа хармонията.

Изключение от това правило е личното пространство, което се заема в обществените тоалетни. Проучванията показват, че в близо 90% от случаите хората избират най-крайната кабинка, а ако тя е заета, тогава вече прилагат принципа на хармоничното отстояние.

Фактори на традиционната култура, които влияят върху зоните на отстояние

Млада двойка датчани, наскоро преместила се да живее от Копенхаген в Сидней, Австралия, била поканена да се присъедини към местния клон на клуба „Джейсиз“. Няколко седмици след приемането им в клуба обаче доста жени се оплакали, че датчанинът им пуска сексуални аванси, поради което се чувствали неудобно в негово присъствие, а мнозина мъже споделили, че дат-чанката им дава несловесни сигнали, че е на тяхно разположение сексуално.

Това е прекрасна илюстрация на факта, че при повечето европейци зоната на интимно отстояние обхваща едва 20–30 сантиметра, като при някои европейски общности е дори още по-тясна. Датската двойка се чувствала съвсем непринудено, спокойно и отпуснато, когато отстоя и ието между тях и австралийците било около 25 сантиметра, без изобщо да предполага, че навлиза тяхната 46-сантиметрова интимна зона. Освен това датчаните и: ползвали по-чест и по-продължителен визуален контакт, отколкото австралийците, а това допринесло още повече за задълбочаване на погрешните впечатления, които останалите членове на клуба си създали за тях.

Навлизането в интимната територия на човек от противопо-ложния пол е метод, с който хората си служат, за да му покажат, се интересуват от него — тактика, позната като „пускане на аванси“ Лко той не одобрява и отхвърля това навлизане („аванс“) в интимната му зона (а следователно не приема и проявения към него интерес), обикновено се отдръпва крачка назад, за да възстанови зоната на отстояние между себе си и съответния друг човек. Ако приема аванса, който му е „пуснат“, той не помръдва от мястото си и позволява на „нашественика“ да остане в интимната му зона. Поради разликите в обхвата на интимната зона, присъща за европейците и за австралийците, последните възприели като пускане на сексуални аванси поведението, което за датчаните било най-нормално социално отстояние при общуване. Датчаните пък решили, че австралийците са студени и недружелюбни хора, тъй като при общуване непрекъснато се отдръпвали назад — без да знаят, че те го правят просто за да възстановят характерното за тях отстояние, на което се чувстват спокойно и непринудено.

Фигура 11

Фигура 11. Отрицателната реакция на жена, в чиято лична територия е прекрачил някой мъж. Тя се отдръпва назад, с което се опитва да възстанови приемливото и удобно за нея отстояние между двамата. Но тук може да възникне следният проблем: възможно е мъжът да идва от страна, където личните зони на отстояние са по-тесни, и поради това moil отново ще се наклони към отдръпващата се жена, за да възстанови удобното за него отстояние — нещо, което жената пък може да възприеме като сексуален набег.

Наскоро, по време на една конференция в Съединените щати, забелязах, че при среща и разговор участниците американци стоят един от друг в приемливата зона от 46 сантиметра до 1,22 метра, както и че остават на едно и също място, докато говорят. Но ето че един участник японец заговори с друг — американец и забелязах, че докато говореха двамата започнаха бавно да се нридвиж-ват из помещението. Американецът постоянно се поотдръпвашс от японеца, който пък постепенно отново се примъквате към него. Както от страна на американеца, така и от страна на японеца, това бе просто опит да се нагодят към различните си традиционно приемливи зони на отстояние един от друг. Японецът, с неговата по-тясна, 25-сантиметрова интимна зона, непрестанно пристъпвате напред, за да се нагоди към своята пространствена територия на удобство, но пък така навлизате в интимната зона на американеца, като го принуждавате да отстъпва, за да се нагоди към присъщата за него пространствена територия на удобство. Пуснат на бързи обороти, видеозаписът на тази тяхна среща създавате впечатлението, че двамата мъже танцуват из конферентната зала, при което японецът сякаш беше водещият в двойката. Е, от този пример става пределно ясно защо при делови преговори между азиатци и европейци или американци двете страни се гледат с известно подозрение, защо европейците и американците наричат азиатците „натрапници“ и „лепки“, а азиатците от своя страна определят европейците и американците като „студени“, „високомерни“ и „непристъпни“. Непознаването на разликите между обхвата на интимните зони на отстояние, присъщи на различните култури, лесно може да доведе до редица недоразумения и погрешни предположения на една общност за друга.

Зони на отстояние в града и в провинцията

Фигура 12

Както казахме и по-рано, обхватът на личното пространство, от което се нуждае даден човек, е в тясна взаимовръзка с гъстотата на населението там, където е отраснал. Хората, отраснали в рядко населените селскостопански райони, имат нужда от по-широко лично пространство от онези, отраснали в гъсто населените големи градове. Ако наблюдавате колко напред протяга ръката си даден човек, когато се здрависва с друг, ще узнаете дали произхожда от голям град, или от провинцията. „Балонът“ на личната зона на отстояние за градските обитатели е с обхват 46 сантиметра — точно толкова е и разстоянието между китката и тялото им, когато протегнат ръка да се здрависат (фигура 12). Това разстояние позволява на ръката им да се срещне с ръката на другия човек на неутрална територия. Хората, израснали в провинциален град, където гъстотата на населението е далеч по-малка, могат да имат личен „балон“ с обхват до 100 и дори повече сантиметри, като именно това е и средно измереното разстояние между китката и тялото, когато човек от провинцията се здрависва (фигура 13). Хората от провинцията обикновено застават с двата си крака, здраво стъпили на земята, като се привеждат колкото могат напред, за да поемат ръката ви за здрависване, докато човек, отраснал в голям град, ще пристъпи напред, за да пресрещне ръката ви. Хора, отраснали в отдалечени селища или в рядко населени местности, по принцип имат нужда от по-широк обхват на личната зона, който понякога достига и 6 метра. Те предпочитат да не се здрависват, а по-скоро да си махнат с ръка за поздрав от по-голямо разстояние (фигура 14).

Фигури 13–14

Търговските представители от градовете смятат този тип информация за изключително полезна, когато отиват да продават селскостопанска техника и принадлежности на фермерите в техните отдалечени една от друга ферми. Като се знае, че за тези хора „балонът“ на личната зона може да обхваща 1–2 метра, че и повече, става ясно, че те биха възприели ръкуването като нахлуване в тяхната територия, което пък би настроило фермера отрицателно и би го накарало да застане нащрек. Търговските представители от големите градове, отчели най-голям успех при продажба на селскостопанска техника и принадлежности, почти единодушно твърдят, че ще имат най-благоприятни възможности за преговаря не и сключване на сделка, ако поздравят жителя на провинциално селище с ръка, силно протегната напред за здрависване, а на фермера в някоя изолирана местност махнат отдалеч за поздрав.

Територия и собственост

Различните притежания на даден човек или мястото, което редовно използва, се смятат за негова лична територия и той е готов дори да се бие, за да ги брани, като същото важи и за неговото лично въздушно пространство. Къщата, служебният кабинет или превозното средство на даден човек представляват негова територия, всяка със своите си точно обозначени граници — под формата на стени, портали, огради и врати. Всяка от тези територии може да има по няколко подтеритории. В къщата например е възможно личната територия на жената да обхваща кухнята и пералното помещение и тя ще протестира остро срещу всеки, който нахлуе в тази нейна територия, докато тя е там. По същия начин бизнесменът си има любимо място на масата за съвещания, редовните посетители на една или друга кръчма си имат любима маса в нея, бащата си има любимо кресло в дома и т.н. Обикновено хората маркират тези свои територии или като оставят нещо свое на съответното място, или в близост до него, или като го използват често. Посетителят на кръчмата може да стигне дори дотам, че да изреже инициалите си пред „своето“ място на любимата си маса. Бизнесменът маркира своето място на съвещателната маса с разни предмети — пепелник, писалки, книги или нещо от облеклото, като ги разпростира по границите на своята 46-сантиметрова интимна зона на отстояние. Д-р Дезмънд Морис отбелязва, че според наблюдения, проведени от него в читалните на библиотеките, оставянето на книга или на някакъв личен предмет на масата пред съответното място го запазва като неприкосновена територия за около 77 минути; ако на облегалката на стола се преметне сако — мястото остава запазено за два часа. Вкъщи някой от семейството може да маркира любимото си кресло, като остави върху него или съвсем наблизо нещо свое, например лула или списание, и по такъв начин заяви претенциите си за собственост.

Лко домакинът покани посетилия го търговски представител да седне и човекът най-невинно се настани на „неговия“ стол, това макар и неволно нахлуване в интимната му територия кара потенциалния купувач изведнъж да започне да нервничи, да застане нащрек и го настройва доста неблагоприятно към горкия продавач. Л един съвсем простичък въпрос например: „Кой е вашият стол?“ или „Къде седите вие?“, може да предотврати отрицателните резултати от допуснатата териториална грешка.

Автомобилите

Психолозите нееднократно са отбелязвали, че когато са зад волана, хората често реагират по отношение на своите териториални зони по начин, който може да е съвършено различен от нормалното им социално поведение. Изглежда, че понякога автомобилът действа като лупа и увеличава размера наличното пространство на съответния човек. В някои случаи обхватът на личната зона може да се увеличи дори десетократно, така че на шофьора започва да му се струва, че е в правото си да претендира за „собственост“ над пространство от 9–10 метра пред и зад автомобила си. И когато друга кола го засече, дори да няма опасност от катастрофа, той изживява психологически стрес, сякаш някой е нахлул в личната му територия, изпада в ярост и може дори да нападне другия шофьор. Сравнете тази ситуация с примерно следното често срешано положение на обществени места: същият човек пристъпя, за да се качи в асансьор, но в това време и друг понечва да влезе, а докато минава пред него навлиза в личната му територия. При подобни обстоятелства реакцията на нашия човек обикновено ще е любезна, като гой в повечето случаи ще се извини и ще направи път на другия да се качи пръв — коренно противоположно и наистина удивително различно поведение от държанието му, когато е бил засечен от друг шофьор на широкия и открит път.

За някои хора колата се превръща в защитна обвивка, в която се крият от външния свят. Но и в тези случаи, дори да си карат бавничко покрай бордюра, почти в канавката, те могат да бъдат също толкова опасни за движението, колкото и шофьорът с изкуствено разширеното лично пространство.

Нека обобщим нещата: другите хора ще ви приемат или отхвърлят в зависимост от това, дали зачитате личното им пространство. Ето защо всички тайничко ненавиждат онзи вечно захилен бодряга, който започва да тупа хората по гърба още щом се запознае с тях и непрекъснато ги докосва но време на разговор. И тъй като зоните на отстояние, които даден човек спазва по отношение на другите хора, зависят от редица фактори, по-разумно ще е да прецените всички възможности, преди да решите защо съответният човек се държи на разстояние от вас.

След като вече знаем всичко това, нека видим какви предположения можем да направим, наблюдавайки фигура 15:

Фигура 15

1. И мъжът, и жената са граждани. В момента мъжът прави крачка за интимно сближаване с жената.

2. Мъжът има по-тясна интимна зона на отстояние, отколкото е тази на жената, и неволно навлиза в нейната територия.

3. Мъжът принадлежи към културна общност с по-тясна интимна зона на отстояние, а жената е отраснала в рядко населен селскостопански район.

Ако зададете няколко простички въпроса и продължите да наблюдавате двойката, това ще ви помогне да узнаете правилния отговор и да избегнете някоя конфузна ситуация, предизвикана от погрешно извадени заключения.