Азаря Фархи
Пет дни на Луната (5)

V. Мистър Смит е доволен

Тревогата сред деловите среди на Нюйорк, Лондон, Амстердам и Париж вземаше все по-големи размери. Проникналите в пресата съобщения за предстоящия междупланетен полет предизвика рязко спадане на акциите на самолетните компании и на свързаните с авиационната промишленост индустрии.

В навечерието на полета стойността на акциите на самолетните компании спаднаха с двадесет на сто.

Разтревожени бяха и акционерите от концерна на Смит, който обединяваше много предприятия, произвеждащи най-различни видове летателни уреди. Това наложи да се свика извънредно заседание на най-крупните акционери и на заинтересованите учреждения.

Съвещанието се готвеше под знака на тревогата, която беше обхванала борсата. Само Смит изглеждаше спокоен.

Когато ръководителите на концерна се събраха в разкошната заседателна зала на сенатора, без всякакъв увод Смит даде думата на един пълен, облечен в син ластикотинен костюм акционер.

— Трябва да настоим пред правителството да вземе незабавно мерки срещу спадането на акциите. На какво прилича това? Нашите предприятия за няколко дни загубиха четвърт от стойността си — започна речта си той. — Трябва да ни се дадат допълнителни правителствени поръчки за производството на новия вид транспортни вертолети и за производство на свръхзвукови бомбардировачи. Това временно ще укрепи цените на нашите акции на борсата. Ако това не стане, ние сме загубени! — каза той с глух глас и изтри с мека копринена кърпа едрите капки пот, които бяха избили по челото и голото му теме.

Шум на одобрение и възгласите „правилно“ огласиха широката зала. Погледите на всички присъствуващи се обърнаха към директора на концерна — сенатора Смит.

Почувствувал важността на момента, сенаторът, който имаше най-много акции, запали хаванска пура, наля си чашка джин, глътна я и започна:

— В този момент сред акционерите на нашия концерн не бива да има никаква паника. Всичко е пресметнато. Трябва да закупим акции от другите наши конкуренти. Това ще ни даде възможност да глътнем много компании у нас и в Европа. Тогава ние ще бъдем монополисти на пазара и ще диктуваме цените. Аз пресметнах. При такава обстановка нашите дивиденти почти ще се утроят.

— Не сте ли болен, мистър Смит? — запита банкерът Кук, който беше вложил много пари за кредитиране на авиационния концерн на Смит.

— Нито съм пиян, нито съм полудял — отговори финансовият магнат. — От цялата тази работа ние само ще спечелим. Аз предлагам да хвърлим всички наши средства и закупим евтини акции от другите компании. Освен това имаме възможност да овладеем редица помощни индустрии. Трябва да наредим на нашите хора в Лондон и Париж да извършат същото нещо.

— Нищо не разбирам — обади се друг акционер. — Нашите акции спадат, а ние трябва да хвърляме на вятъра пари за други самолетни заводи. Това може само да ни опропасти!…

Мистър Смит се усмихна, бавно дръпна малката завеса, която стоеше отдясно до него, избра номер и включи телевизора. На екрана се появи усмихнатото лице на неговия секретар.

— Джон, донеси ми съобщението за пресата!

След малко влезе секретарят, подаде на сенатора едно листче и бързо излезе.

Сенаторът постави на лицето си големи рогови очила и зачете:

„Големият блъф.

Напоследък в пресата из цял свят твърде много се писа за междупланетното пътешествие до Луната, подготвяно от комунистите. Но болшевиките отново се изложиха. Те още веднъж показаха, че не ценят човешкия живот, като изпратиха на истинска смърт четирима учени с кораб, който не е изпитан както трябва. Тяхното междупланетно пътешествие е само един блъф. Те искат да хвърлят само прах в очите, да покажат мощ, каквато нямат. Те искат да изплащат света със своята сила. Ето вече изминаха четиринадесет часа от полета, а няма никакво съобщение за благополучно кацане на кораба на Луната. Всеизвестно е, както бяха и изявленията на началника на експедицията, че корабът трябваше да кацне в морето на дъждовете девет часа след излитането му от Земята. В момента за него няма никакви сведения. Нашата най-мощна обсерватория наблюдава през цялата нощ «Морето на дъждовете». От кораба няма и помен. Никакви радиосигнали от Луната не са приемани от нашите станции.

Съветската наука още веднъж показа, че е казионна наука. Междупланетното пътешествие е един голям комунистически блъф, който цели да всее вяра в силата и мощта на съветската наука и в комунизма. Те пак се изложиха!“

Смит победоносно изгледа присъствуващите.

— Нищо не разбирам — отново се обади акционерът с голото теме. — Корабът още не е отлетял, а в съобщението се говори…

— Много бавно мислиш!… — прекъсна го банкерът Кук. — Поздравявам те, Били. Това е велика комбинация. За мен е напълно ясно, че ракетата въобще няма да стигне до Луната. Но все пак изясни подробностите.

Всички погледи, изпълнени с надежда, се обърнаха към сенатора.

Председателят на концерна не бързаше. Взе една пура от кутията, запали я, вдъхна дълбоко и с тон на превъзходство започна да обяснява:

— Кук схвана правилно!… Корабът въобще няма да стигне до Луната. Освен това очаквам най-късно след една седмица да получа чертежите на „ЛИ–7“. Това ще донесе допълнителни поръчки от правителството и много нови дивиденти за нас — весело потърка ръце той. — Всичко е предвидено. Дори ако по някаква случайност корабът стигне до Луната, той няма да се върне на Земята. Няколко наши изкуствени спътници, пълни с взрив и движени с голяма скорост, ще го пресрещнат. Вярвам, че сега всичко е ясно, нали?

— Гениално!… — радостно извика акционерът с голото теме. — Глава носиш на раменете си! Поздравявам те!