Надя Брайд
Сабрина (9)

IX

Джефри и Сабрина се облякоха набързо. Завладени от любовта си те бяха изгубили представа за времето. Гостите щяха да дойдат всяка минута.

— Сосът! — извика Джефри и се спусна надолу по стълбите. Дръпна тенджерата от огъня и подозрително вдигна капака. Всичко беше наред. Той погледна облекчено към Сабрина, която го беше последвала и вече седеше на една табуретка, разплитайки тънките си плитчици.

— Чакай, ще ти помогна. — Джефри застана зад нея и заедно продължиха. След малко ухаещите тъмни къдрици обградиха лицето на Сабрина и се посипаха по раменете и гърба й. Джефри дърпаше с пъргавите си пръсти опърничавата коса, за да я оправи.

— Изглеждаш като жена, която току-що се е любила — прошепна й той с възхищение.

— Защо трябва да се преструвам? Аз наистина те обичам. — Тя нежно го погали по бузата.

Сабрина отвори всички врати към морето, за да може приятният и освежаващ бриз да навлезе в стаите. Джефри застла масата и запали свещите. И когато колата се зададе от ъгъла по неравната каменна настилка, хванати за ръце Сабрина и Джефри вече стояха пред входната врата и посрещаха гостите си.

— Колко романтично! — Шейла поздрави Сабрина с една целувка по бузата. — Когато цялата ни дива тълпа е тук, вилата изглежда съвсем другояче. — Без да се притеснява, тя подаде бузата си и на Джефри за целувка.

— За съжаление, тя не би изглеждала така романтично, ако ние двамата с тебе прекарвахме тук отпуската си, съкровище мое — отбеляза сухо Джак. — Струва ми се, че остаряхме. — Той прегърна Шейла с любов и я пропусна пред себе си в къщата.

Шейла наблюдаваше любопитно Джефри, докато той сервираше аперитива.

— Цялата обстановка тук излъчва любов — каза откровено тя. — Мисля, че трябва да ви отмъкна Сабрина и да я разпитам основно за всичко.

Сабрина се засмя щастливо.

— Не е необходимо, Шейла. Ние не пазим любовта си в тайна.

Шейла се ококори.

— Правилно ли те разбирам? — попита тя слисана.

Джефри застана зад Сабрина и сложи ръцете си на нейните рамене.

— Сабрина и аз ще се женим.

— Кога? — Джак изглеждаше също тъй учуден, като Шейла.

Джефри извърна Сабрина към себе си и я погледна в очите.

Тя почервеня и безпомощно сви рамене.

— Ето, Сабрина ми даде зелен сигнал. — Той я притегли към себе си и я целуна.

Шейла и Джак ги поздравиха толкова сърдечно и възторжено, че Сабрина се насълзи от щастие и умиление. Шейла я прегърна топло. Нейните очи също блестяха от влага.

— Пожелавам ти цялото щастие на земята — изхълца тя.

Сабрина преглътна.

— Благодаря, Шейла — прошепна тя развълнувано.

Шейла въздъхна дълбоко. Изтри очите си с върха на кърпичката си, шумно издуха носа си и се покашля дискретно.

— Това ваше щастие ми се отразява на корема — Шейла се засмя, виждайки смутените лица на приятелите си. — Изпитвам вълчи глад — добави тя дяволито.

— Можем да ти помогнем. — Джефри изчезна в кухнята и след около пет минути се появи с табла в ръце, върху която имаше огромно блюдо, пълно с вдигащи пара спагети.

— Ecco, pasta pizzaiola^[1] — извика той сияещо.

— Хм! Мирише доста съблазнително!

Шейла не се колеба дълго и първа зае мястото си на масата. Джак и Сабрина се присъединиха.

Хапваха си с добър апетит, пиеха вино и възбудено разговаряха.

— Наздраве за нашата влюбена двойка! — Джак вдигна чашата си и до дъно пи за Сабрина и Джефри.

— За доброто ни приятелство — допълни го Джефри.

Сабрина сияеше от щастие. Всичко й се струваше, като в приказките. Всички бяха в отлично настроение и приемаха Джефри така сърдечно и безусловно. Бъдещето изглеждаше светло и сигурно, както никога. „Започвам един нов живот… Впрочем не употребих ли и вчера тези думи?“ Тя се усмихна замислена.

Докато пиеха кафето, Джак обясни как, като използват всички възможности за облагане, ще могат да намерят най-подходящото финансиране на проекта й.

— В първия момент ще закъсаш доста, но най-късно след три години ще се оправиш — каза той и й кимна насърчително. — Трябва да се решиш да направиш този опит. Рискът, който поемаш си, заслужава.

— О, Джак… — Сабрина не можеше да намери думи от вълнение. Тя прегърна първо Джефри, след това Шейла и накрая Джак.

— И… ти мислиш, че ще се справя за три години?

— Ако не пренебрегнеш помощта ми, може и по-рано. Помисли си, Сабрина — намеси се Джефри.

— Още не мога да повярвам. Ти си абсолютен финансов гений, Джак.

— Благодарността си не трябва да отправяш към мен — каза Джак скромно. — Идеята за компютъра е на твоя бъдещ мъж. Аз само я доразвих.

— Не, не — заскромничи и Джефри. — В края на краищата с компютрите аз си изкарвам хляба. И съвсем естествено е да помогна на Сабрина да рационализира работата си. — Той намигна на Сабрина. — Между другото, Джак, мислил ли сте да инсталирате в бюрото си компютър.

— Това не е лоша идея. — Джак сбърчи замислено чело.

— Хм, хубава работа, господа — намеси се Шейла. — Сабрина ще опъва каиша, а вие на нейния гръб ще си докарвате хубави пари — отбеляза тя по своя директен начин.

— Както винаги Шейла попадна направо в целта — Джак се ухили.

Сабрина смутено наведе глава.

— Не зная с какво толкова печеля тези похвали — каза тя тихо. — Аз… ужасно много ви обичам.

— Стига вече сантиментални приказки! — Шейла вдигна чашата си. — За Сабрина и нейното щастие!

Постепенно в стаята нахлу студен нощен въздух. Джефри и Джак затвориха вратите и запалиха камината. Най-сетне те се разположиха удобно на фотьойлите пред камината и с часове водиха задушевен разговор.

Малко преди полунощ иззвъня телефонът. Сабрина неохотно се надигна, приближи се и вдигна слушалката.

— Сабрина? Ало.

— Тревор? Какъв ти е проблемът?

— Отнася се за партито.

— Да?

— Мога ли да доведа и една приятелка?

Сабрина се засмя.

— Разбира се, Тревор. Що за въпрос!

— Благодаря. Но… има още една малка подробност… нейният шеф трябва да я освободи.

— О, моля те, Тревор, пощади ме. Наистина не искам да слушам какви лъжи е наговорила твоята позната на шефа си.

— Но… тя се страхува, че може да я издадете. Имам предвид, ако случайно видите шефа й. Човек всъщност никога не знае…

— Е, добре тогава. Стига вече приказки, Тревор. Ще мълча като гроб.

— Да. Тогава тя ще каже, че трябва да посети сестра си в Ню Джърси, която уж тъкмо е родила. Всъщност, детето е почти на три годинки, но разбира се, шефът й не знае за това.

— Окей, разбрах: сестра в Ню Джърси — тригодишно дете. Всичко е наред, Тревор.

— Благодаря, Сабрина. За такъв шеф само може да се мечтае! Падна ми камък от сърцето.

— Дочуване, Тревор.

— О, момент, забравих още нещо — строгият шеф се казва Джефри Харпър. Бай.

Сабрина остави слушалката и се изкиска като тийнейджърка.

— Кой беше? — попита развеселен Джефри.

— Съжалявам, мистър Харпър. — Сабрина повдигна отбранително двете си ръце. — Заклех се да запазя тайна. — Тя отново се закиска и седна в скута на Джефри. — Ще дойдеш ли в сряда на партито ми?

— Не, Сабрина, съжалявам. Най-късно утре вечер трябва да съм в Ню Йорк.

— А как стоят нещата с вас? — обърна се тя към Шейла и Джак.

Джак решително поклати глава. Шейла също отказа.

— Мен не ме брой — каза тя театрално. — Какво ли бих могла да правя аз, старата жена, между всичките тези младежи с тяхната неизчерпаема енергия? Не, не. Остави ни нас, старите. — Тя погали Джак по бузата. — Нали, скъпи мой, това не е за нас?

Джефри прокара върха на пръстите си по гърба на Сабрина.

— В петък ще участвам в състезание по плуване в нашия клуб. Мислиш ли, че ще можеш да дойдеш?

— Ти се шегуваш? Нима мислиш, че ще пропусна рядката възможност до насита да се възхищавам на голото ти тяло? — привлече го Сабрина към себе си.

Със смях Джефри я прегърна. Той покани също Шейла и Джак и им написа адреса на плувния клуб.

— Това важно състезание ли е? — попита Сабрина, която по принцип живо се интересуваше от всичко свързано с Джефри.

— Най-важното от пет години насам. Всеки месец провеждаме вътрешни турове. Един път в годината се състезаваме с другите клубове от града. А само на пет години е националното състезание.

— А на кое място сте в ранглистата, „стари младежо“? — попита Джак с твърд английски акцент.

— Знам, че ще прозвучи много нескромно, но точно аз съм звездата на нашето дружество. — Хвърляйки бегъл поглед към Сабрина, той продължи: — Първоначално влязох в клуба, заради възможността да мога да участвам в състезания. Да, и с течение на годините все повече се сприятелих с другите членове. В клуба съществува, така да се каже, сърдечна атмосфера и съвсем открито заявявам, че там се чувствам много добре.

— А защо не? — Сабрина се усмихна на Джефри. Вече съм в напрежение как ще приключи всичко.

— Ще плувам само за теб — прошепна той. — Значи, ще съм непобедим.

Когато по-късно огънят в камината започна да загасва, двете двойки се отправиха към спалните си. Сабрина заспа веднага и бъдещето й се присъни в ясни искрящи цветове.

* * *

На следващата сутрин тя безшумно се измъкна от леглото, тихо слезе по стълбите, излезе от къщата и направи сутрешното си къпане в морето. Но не изминала и съвсем малко разстояние, тя дочу плътно до себе си познатия смях на Джефри.

— Добро утро, скъпа! Спа ли добре? — попита той, доплува до нея и я целуна нежно.

Четиримата приятели прекараха чудесен ден заедно. Те плуваха в морето, пекоха се на слънце, играха тенис и си направиха излет с велосипеди. И времето отлетя като миг. Вечерта дойде по-бързо, отколкото се искаше на Сабрина. Часът на раздялата неумолимо се приближаваше.

Шейла и Джак вече седяха в колата, когато Джефри се сбогуваше. Той целуна сърдечно и горещо Сабрина, прегърна я, като че ли искаше да я задържи завинаги.

— Само една твоя дума и съм вече във фрак и с цилиндър на главата — прошепна той. — Ще се оженим веднага, щом решиш. Ти сама ще определиш времето и мястото. Денят ще протече според твоето желание; всичко ще бъде така, както винаги си го мечтала.

— О, ти се заблуждаваш, ако мислиш, че съм обмислила всичко с подробности. Прекалено съм заета, мистър Джефри Харпър.

— Е, тогава твърде скоро трябва да се позамислиш, бедна моя, многострадална, мис Сабрина Кулен. Знаеш ли какво, хайде двамата да го обмислим това. Да знаеш само какво, удоволствие е това.

Сабрина го гледаше и в тъмните й очи се отразяваше блясъкът на звездите.

— Не знам въобще дали искаш Кевин и Джуди да присъстват.

— Ще им предоставим възможността, сами да решат. След вашия не твърде приятелски разговор по телефона, съмнявам се, че Джуди…

— Моля? — прекъсна го Сабрина учудено по средата на думата. — За какво говориш?

— Е, да де, за вашата среднощни кавги по телефона миналата седмица.

— Кавга? Джефри, повярвай ми, ние не се разделихме с лоши чувства. Отначало Джуди беше много развълнувана и недоверчива, но след това… О, досещам се какво се е случило!

— Аз също, скъпа. — Джефри погледна към морето. — Кевин ми разказа своя собствена версия за историята на Джуди. Време е сериозно да си поговоря с него.

— Какво всъщност ти разказа той?

— О, куп глупости. Но не си усложнявай живота, заради това. Забрави го. Престани да мислиш за моя ексцентричен брат и за неговите безсрамни лъжи. Още днес ще го притисна и ще му кажа мнението си, обещавам ти. — Той силно целуна Сабрина.

— Джефри, остави Кевин. Какво ни засягат празните му приказки. Така или иначе, той е безсилен срещу любовта ни.

— О, скъпа, ти отново ме засрамваш. Какъв идиот съм! Не трябваше да слушам и секунда.

Сабрина се усмихна.

— Не се тревожи за това. Нали е вече минало.

Те за последен път се целунаха на раздяла. Джефри тръгна към колата.

— И не забравяй тази вечер да спиш от моята страна — напомни й той докато се качваше.

— Не се тревожи. Обещаното си е обещано. — Тя весело му махна.

Колата още не беше се скрила от погледа й, когато Сабрина побягна нагоре към спалнята си. Със замах отхвърли завивката на леглото. Нищо! Толкова ли много се беше вживяла в последните думи на Джефри. Малко разочарована, тя се отпусна на ръба на леглото. Внезапно почувства, че еуфорията през последните дни беше изтощила силите й. Уморена, тя се отпусна и легна. Какво беше това?! През възглавницата усети някакъв твърд предмет. Любопитно надникна отдолу. Върху чаршафа имаше черна кутийка. Сабрина затаи дъх. За момент притвори очи и отново погледна. Кутийката беше все още на мястото си. С треперещи пръсти посегна към нея и отвори капачето. В обшитата в матово блестящо черно кадифе кутийка имаше фина златна верижка с плоска висулка, украсена с четири блестящи диаманта. Сабрина преглътна. Сълзи напираха в очите й, докато внимателно я изваждаше от кутийката и сдържайки дъха си, я разглеждаше срещу светлината. Изведнъж Сабрина се отърси от учудването си. С решителен жест тя отметна сплетената си коса назад и сложи на шията си искрящото бижу. С нескрита радост се завъртя и танцувайки влезе в банята, където се огледа от всички страни пред голямото стенно огледало. Тя не можеше да откъсне погледа си от прекрасното украшение. Отново и отново тя боязливо прокарваше пръсти по гладкото студено злато, като че ли искаше да се убеди, че не сънува.

Сабрина искаше да прегърне целия свят, ако можеше, заради радостта и благодарността, която чувстваше. Но наоколо нямаше същество, с което можеше да сподели щастието си. Неуморно бягаше от една стая в друга. Най-малко след два часа можеше да открие Джефри и приятелите си. Какво можеше да направи междувременно? Без особен интерес тя прерови етажерките, на които мистър Лорд, съхраняваше видеокасетите си.

Дали да не изгледа някакъв филм? Сабрина прочете няколко заглавия и въздъхна. Какъв смисъл имаше да кисне пред екрана? Така и така, нямаше да разбере действието, защото мислите й щяха да кръжат само около Джефри.

Отиде в кухнята и си наля чаша мляко. С треперещи пръсти я доближи до устата си. Ето, че преживяваше голямата си любов. Една любов, като земетресение — страстна и съдбоносна. Сабрина се отпусна на стола. Тя щеше да се омъжва — тази мисъл толкова нова, толкова неочаквана и възбуждаща, я връхлетя внезапно.

Дочу се тихо почукване. Сабрина вдигна глава и напрегнато се ослуша. Очевидно някой чукаше на външната врата. Сабрина зашляпа с босите си нозе през хола и погледна през тясната шпионка. Отвън стоеше Джейсън Сендс.

— Джейсън! — Сабрина отвори. — Заповядайте, влезте. Толкова се радвам, че вече си имам някого, който може да сподели щастието ми. Сърцето ми почти ще изскочи от радост.

— Както изглежда сте изтеглили голяма печалба, Сабрина? — Смеейки се, Джейсън я последва във всекидневната. — Е, карайте по ред — каза той и я погледна очакващо.

Сабрина му разказа подробно за Джефри и за нейната голяма и прекрасна любов. Джейсън беше внимателен и търпелив слушател. От време на време поставяше внимателни, ясни въпроси, но най-често оставаше мълчалив и слушаше, усмихвайки се на жизнерадостните й описания.

Когато Сабрина започна да говори за плановете си около женитбата, Джейсън видимо се оживи.

— Мислили ли сте вече как ще изглеждат поканите ви?

— Вие наистина бързате много, Джейсън.

— Човек не може за кратко време да се погрижи за всичко. Можете да чакате цяла вечност, за нещо, ако не го направите навреме.

— Нима? — Тя вдигна рамене. — За това наистина не съм мислила. Хм, имам приятелка художничка, ще я помоля да се заеме с поканите.

След почти два часа, прекарани във възбуден разговор, Сабрина се извини и се качи горе, за да телефонира на Джефри. Тя го обсипа с благодарности за прекрасната изненада, която и беше доставил със скъпия си подарък.

— Помисли ли вече, кога, как и къде ще бъде сватбата ни.

— Да, представи си, Джейсън Сендс седи долу. От два часа не се занимаваме с нищо друго, освен с нашата сватба и нужните за това приготовления.

— Джейсън? Кой е той?

— Личният секретар на нашия „господар“. Вече ти говорих за него.

— Така ли? И толкова големи приятели ли станахте, че му доверяваш нашите планове за женитба?

— Джефри, да не би да си ревнив? — Сабрина се засмя. — Каква мила изненада. Отново и отново откривам нови страни в теб.

Той се присъедини към смеха й.

— Обичам те, Сабрина — увери я шепнейки.

— Аз също. Не мога да кажа колко много.

— Внимавай само, този Джейсън да не те остави до късно будна — предупреди я Джефри. — Утре те чака напрегнат ден.

— Ще си легна точно навреме — внезапно тя се изкиска.

— На какво се смееш?

— Ох, сетих се за Тревор и за нашата малка тайна. — Тя отново захихика. — Любовта е като шампанското, разлива се и кара кръвта ти да кипи. Опиянена съм от щастие.

— С мен е почти същото. Ти също ми действаш възбуждащо. Става ми ту топло, ту студено, когато си мисля за теб. Аз съм луд, луд съм по теб. Никога не съм мислил, че може да ме споходи такова нещо. То е като чудо. О, Сабрина… не зная как ще преживея този дълъг ден без теб.

— Ако не бях вече поканила всички за партито си…

— О, ще успеем. В петък отново ще се видим. Между впрочем, ако утре нямах някоя неотложна и важна среща… може би…

Сабрина въздъхна дълбоко.

— Но скоро ще бъдем заедно, съвсем официално и завинаги.

— Колко утешително звучи. С тази мисъл мога вече да си легна. Пожелавам ти приятни сънища, любима моя.

— Аз също.

Сияеща от щастие, Сабрина слезе по стълбите долу. Тя разпери ръце, залюля се в такта на въображаеми звуци, завъртя се в кръг, докато й се зави свят и се отпусна във фотьойла до Джейсън.

— Ах, Джейсън — въздъхна тя, останала без дъх. — Да си влюбен е прекрасно, неописуемо чувство. Човек вижда света в по-ярка светлина. Всички цветове блестят по-силно, всяко зло загубва силата си.

Той кимна, усмихвайки се.

— Колко ви завиждам, Сабрина — каза тихо.

Те си поприказваха още известно време, след това Сабрина се сбогува.

— В къщата ли ще нощувате? — попита тя.

— Може би — отговори Джейсън колебливо.

— Знайте, че сте поканен на партито утре. Вярвам, че добре ще се повеселите. На моите хора може да се разчита сто процента.

Джейсън се засмя.

— Карате ме наистина да стана любопитен. Благодаря за любезната покана.

— Всичко хубаво, Джейсън. Лека нощ.

— Лека нощ, Сабрина.

— Джейсън, надявам се, че не съм ви отегчила много с бръщолевенията си за любов и брак.

— Съвсем не. Трябва да ми вярвате, Сабрина. Разговорът с вас беше ободряващ и забавен. Наистина. Отдавна не съм се чувствал толкова добре, както тази вечер във вашата компания.