Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
6 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
ganinka (2014)

Издание:

Богомил Герасимов. От Абърдийн с усмивка

Издателство „Народна култура“, София, 1969

Редактор: Лилия Илиева

Коректор: Величка Герова, Евгения Кръстанова

Художник: Цветан Цеков — Карандаш

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Александър Димитров

История

  1. — Добавяне

IV

„Уиски“ в превод означава „вода на живота“. Произлиза от галската дума wisgebeatha; wisge — вода, beatha — живот. Като произнесете няколко пъти такава дълга дума, ще разберете защо шотландците са я съкратили само на wisge. Оттук вече е лесно да се стигне до днешното уиски.

 

 

В Шотландия уискито е бог, национална гордост. Някои националистически настроени шотландци се надяват, че то може да стане основа на икономиката в една бъдеща, независима Шотландия. Според тях в складовете имало толкова много уиски, че по стойност то надвишавало златото в „Банк ъф Ингланд“.

Един голям склад има на север от Глазгоу, по пътя за Лох Ломън. Около оградите денем и нощем пасат гъски. Предназначението им е да пазят уискито от крадци. Пазачите са си пазачи — хора са и лесно могат да се съблазнят или подкупят. Кучетата са си кучета — лесно се сприятеляват и упойват. Но гъските — дали от глупост или от вродено въздържание — крякат, когато някой иска да ги мине.

Всички сме съгласни, че пиенето е лоша работа, и най-вече онзи свещеник от Пейсли, който срещнал Тамас с бутилка в ръка и му казал:

— Уискито е лошо нещо, Тамас.

— Да, отче, особено лошото уиски — съгласил се Тамас.

 

 

Двама шотландци били изправени пред съда. И двамата едва се държали на краката си.

— Какво е обвинението? — запитал съдията.

— Пиянство — отговорил придружаващият ги полицай.

— А къде е третият човек?

— Кой трети човек?

— Който е плащал.

 

 

Ангъс се отбил в кръчмата и видял своя приятел Санди да пие уиски, застанал прав до бара. Отишъл при него и го поканил:

— Ще пиеш ли и с мен по чаша?

— Не, благодаря — казал Санди, — но ако искаш, можеш да платиш тази вместо мен.

 

 

Тамас пътувал с влак. В купето до него седял един свещеник. Пътуването било дълго и Тамас почувствувал жажда. Извадил бутилка уиски и тъкмо я надигнал, когато свещеникът го хванал за ръката.

— Приятелю — казал той, — позволи ми да ти кажа, че аз съм на шестдесет и пет години и никога през живота си не съм вкусвал уиски.

— Бъди спокоен — отговорил Тамас, — няма да го вкусиш и сега.

 

 

За да привлече повече клиенти, собственикът на една кръчма в Абърдийн окачил на входа надпис: „Взимай, каквото поискаш — плащай, каквото обичаш“.

Джок Макнаб взел много буквално тази покана. Той поискал бутилка уиски и оставил за нея само едно пени. Естествено не му позволили да отнесе бутилката за такава сума и той дал кръчмата под съд. Съдията застанал на негова страна и признал, че рекламата била заблуждаваща и Джок получил бутилката.

След няколко дни, когато изпил уискито, Джок отишъл отново в кръчмата и поискал да му се върне едното пени, колкото бил депозитът за такава бутилка.

 

 

Шотландец и евреин били изправени пред съда за пиянство. Съдията запитал полицая по какво е познал, че обвиняемите са пияни.

— Евреинът хвърляше пари, а шотландецът ги събираше и му ги даваше обратно — отговорил полицаят.

 

 

Англичанин, ирландец и шотландец влезли заедно в кръчма и си поръчали уиски. Случило се така, че и в трите чаши паднала по една муха. Това не означава, че уискито трябва да се хвърли, но всеки посвоему се справил с мухата.

Англичанинът поискал лъжичка и извадил мухата с нея.

Ирландецът я махнал с нокътя на малкия си пръст.

Шотландецът я взел между два пръста, изстискал уискито в чашата и след това я хвърлил.

 

 

Шотландец се връщал пиян една вечер, подсвирквал си неизвестна мелодия и щастливо потупвал пълната бутилка уиски, която носел в задния джоб.

Било студено и улицата покрита с лед. Една невнимателна стъпка, подхлъзнал се и паднал по гръб. Опитвайки се да стане, почувствувал нещо влажно и лепкаво по ръцете си. Блед като смъртник, той едва промълвил:

— Боже, дано е кръв…

 

 

Мак не обичал да пие сам, особено когато е в добро настроение. И нищо чудно, че един ден пак решил да се почерпи с някого. Влязъл в кръчмата и застанал пред огледалото. След това се обърнал към бармана, посочил образа си и казал щедро:

— Дайте на този човек едно голямо уиски.

 

 

Шотландците по природа не са злопаметни, но намират се и хора, които правят изключение и трудно забравят. Например Мак Макадисън. Когато умрял, отворили завещанието му и прочели:

„… а на старите ми приятели Там и Кен оставям по една лира. Когато кортежът с моя ковчег мине покрай кръчмата, да спрат, да влязат вътре и се почерпят с тези пари. А мен да оставят отвън, както са правили и друг път.“

 

 

Абърдийнец влиза в кръчмата мрачен като облак.

— Какво става, Джок? — запитал го барманът. — Днес нямаш настроение.

— Онзи ден умря дядо и ми остави двадесет хиляди лири наследство.

— Това не е лошо.

— Вчера умря леля и от нея получих още пет хиляди лири.

— Добре де, не разбирам защо трябва да си мрачен, когато си получил толкова пари.

— Днес няма нищо.

 

 

Стар шотландец препоръчвал следната рецепта за дълголетие:

„Умереност — това е моята тайна. Специално в пиенето. В това отношение аз имам два принципа. Първият е никога да не пия уиски без вода и вторият — никога да не пия вода без уиски.“

 

 

— Колко уиски може да изпие един шотландец?

— Всяко дадено количество.

 

 

Санди бил в кръчмата и запитал приятеля си:

— Ще пиеш ли още едно?

— С удоволствие.

— Добре, аз ще те почакам отвън.

 

 

Джок и Кен почувствували силна жажда, но нямали пари за пиене. Джок обаче се досетил:

— Знам една кръчма, в която жената на бара много забравя. Ако успееш да я заприказваш, тя не си спомня дали си платил, или не.

Отишли в тази кръчма и Джок влязъл пръв.

Поръчал си уиски, започнал да говори с жената и след малко се показал навън.

— Успя ли? — посрещнал го Кен.

— Напълно, сега опитай се и ти.

Кен влязъл, поръчал си уиски и подхванал интересен разговор. След известно време, когато наближило да си тръгва, той казал:

— Трябва да си ходя… Какво стана с рестото?

 

 

Актьорът настоявал разгорещено:

— Струва ми се, че имам право да изисквам истинско вино в сцената с банкета.

— Добре — съгласил се режисьорът, — но ако вземеш и истинска отрова в последната сцена.

 

 

След много години двама приятели се срещнали на улицата.

— Хей, Тамас, какво нещо е животът — да се видим след толкова години. Това събитие заслужава да го полеем.

— С удоволствие, Мак, но ако си спомняш, последния път аз черпих.

 

 

Един елен влязъл в бар и си поръчал уиски с вода. Крайно изненадан, барманът сервирал, прибрал парите и запитал:

— Не е моя работа да се интересувам, но това е много необикновено — за първи път в моята кръчма влиза елен, поръчва си уиски и…

Еленът го прекъснал:

— Това ще е и за последен път. При тези високи цени…

 

 

Друг елен също влязъл в бар, но си поръчал бира. Без да му мигне окото, барманът сервирал, прибрал парите и изпратил елена с леко кимване на глава. Посетителите в бара останали смаяни и когато се посъвзели, един от тях извикал на бармана:

— Хей, Мак, какво беше това?

— Кое?

— Как кое! Не е ли странно елен да влезе и пие бира в кръчмата?

Барманът помислил малко и отговорил:

— Хм… Ако питаш мене — странно е. Той обикновено пие уиски.

ot_aburdiyn_s_usmivka_kola.png