Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
От Абърдийн с усмивка
Шотландски хумор - Година
- 1969 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Богомил Герасимов. От Абърдийн с усмивка
Издателство „Народна култура“, София, 1969
Редактор: Лилия Илиева
Коректор: Величка Герова, Евгения Кръстанова
Художник: Цветан Цеков — Карандаш
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Александър Димитров
История
- — Добавяне
IV
„Уиски“ в превод означава „вода на живота“. Произлиза от галската дума wisgebeatha; wisge — вода, beatha — живот. Като произнесете няколко пъти такава дълга дума, ще разберете защо шотландците са я съкратили само на wisge. Оттук вече е лесно да се стигне до днешното уиски.
В Шотландия уискито е бог, национална гордост. Някои националистически настроени шотландци се надяват, че то може да стане основа на икономиката в една бъдеща, независима Шотландия. Според тях в складовете имало толкова много уиски, че по стойност то надвишавало златото в „Банк ъф Ингланд“.
Един голям склад има на север от Глазгоу, по пътя за Лох Ломън. Около оградите денем и нощем пасат гъски. Предназначението им е да пазят уискито от крадци. Пазачите са си пазачи — хора са и лесно могат да се съблазнят или подкупят. Кучетата са си кучета — лесно се сприятеляват и упойват. Но гъските — дали от глупост или от вродено въздържание — крякат, когато някой иска да ги мине.
Всички сме съгласни, че пиенето е лоша работа, и най-вече онзи свещеник от Пейсли, който срещнал Тамас с бутилка в ръка и му казал:
— Уискито е лошо нещо, Тамас.
— Да, отче, особено лошото уиски — съгласил се Тамас.
Двама шотландци били изправени пред съда. И двамата едва се държали на краката си.
— Какво е обвинението? — запитал съдията.
— Пиянство — отговорил придружаващият ги полицай.
— А къде е третият човек?
— Кой трети човек?
— Който е плащал.
Ангъс се отбил в кръчмата и видял своя приятел Санди да пие уиски, застанал прав до бара. Отишъл при него и го поканил:
— Ще пиеш ли и с мен по чаша?
— Не, благодаря — казал Санди, — но ако искаш, можеш да платиш тази вместо мен.
Тамас пътувал с влак. В купето до него седял един свещеник. Пътуването било дълго и Тамас почувствувал жажда. Извадил бутилка уиски и тъкмо я надигнал, когато свещеникът го хванал за ръката.
— Приятелю — казал той, — позволи ми да ти кажа, че аз съм на шестдесет и пет години и никога през живота си не съм вкусвал уиски.
— Бъди спокоен — отговорил Тамас, — няма да го вкусиш и сега.
За да привлече повече клиенти, собственикът на една кръчма в Абърдийн окачил на входа надпис: „Взимай, каквото поискаш — плащай, каквото обичаш“.
Джок Макнаб взел много буквално тази покана. Той поискал бутилка уиски и оставил за нея само едно пени. Естествено не му позволили да отнесе бутилката за такава сума и той дал кръчмата под съд. Съдията застанал на негова страна и признал, че рекламата била заблуждаваща и Джок получил бутилката.
След няколко дни, когато изпил уискито, Джок отишъл отново в кръчмата и поискал да му се върне едното пени, колкото бил депозитът за такава бутилка.
Шотландец и евреин били изправени пред съда за пиянство. Съдията запитал полицая по какво е познал, че обвиняемите са пияни.
— Евреинът хвърляше пари, а шотландецът ги събираше и му ги даваше обратно — отговорил полицаят.
Англичанин, ирландец и шотландец влезли заедно в кръчма и си поръчали уиски. Случило се така, че и в трите чаши паднала по една муха. Това не означава, че уискито трябва да се хвърли, но всеки посвоему се справил с мухата.
Англичанинът поискал лъжичка и извадил мухата с нея.
Ирландецът я махнал с нокътя на малкия си пръст.
Шотландецът я взел между два пръста, изстискал уискито в чашата и след това я хвърлил.
Шотландец се връщал пиян една вечер, подсвирквал си неизвестна мелодия и щастливо потупвал пълната бутилка уиски, която носел в задния джоб.
Било студено и улицата покрита с лед. Една невнимателна стъпка, подхлъзнал се и паднал по гръб. Опитвайки се да стане, почувствувал нещо влажно и лепкаво по ръцете си. Блед като смъртник, той едва промълвил:
— Боже, дано е кръв…
Мак не обичал да пие сам, особено когато е в добро настроение. И нищо чудно, че един ден пак решил да се почерпи с някого. Влязъл в кръчмата и застанал пред огледалото. След това се обърнал към бармана, посочил образа си и казал щедро:
— Дайте на този човек едно голямо уиски.
Шотландците по природа не са злопаметни, но намират се и хора, които правят изключение и трудно забравят. Например Мак Макадисън. Когато умрял, отворили завещанието му и прочели:
„… а на старите ми приятели Там и Кен оставям по една лира. Когато кортежът с моя ковчег мине покрай кръчмата, да спрат, да влязат вътре и се почерпят с тези пари. А мен да оставят отвън, както са правили и друг път.“
Абърдийнец влиза в кръчмата мрачен като облак.
— Какво става, Джок? — запитал го барманът. — Днес нямаш настроение.
— Онзи ден умря дядо и ми остави двадесет хиляди лири наследство.
— Това не е лошо.
— Вчера умря леля и от нея получих още пет хиляди лири.
— Добре де, не разбирам защо трябва да си мрачен, когато си получил толкова пари.
— Днес няма нищо.
Стар шотландец препоръчвал следната рецепта за дълголетие:
„Умереност — това е моята тайна. Специално в пиенето. В това отношение аз имам два принципа. Първият е никога да не пия уиски без вода и вторият — никога да не пия вода без уиски.“
— Колко уиски може да изпие един шотландец?
— Всяко дадено количество.
Санди бил в кръчмата и запитал приятеля си:
— Ще пиеш ли още едно?
— С удоволствие.
— Добре, аз ще те почакам отвън.
Джок и Кен почувствували силна жажда, но нямали пари за пиене. Джок обаче се досетил:
— Знам една кръчма, в която жената на бара много забравя. Ако успееш да я заприказваш, тя не си спомня дали си платил, или не.
Отишли в тази кръчма и Джок влязъл пръв.
Поръчал си уиски, започнал да говори с жената и след малко се показал навън.
— Успя ли? — посрещнал го Кен.
— Напълно, сега опитай се и ти.
Кен влязъл, поръчал си уиски и подхванал интересен разговор. След известно време, когато наближило да си тръгва, той казал:
— Трябва да си ходя… Какво стана с рестото?
Актьорът настоявал разгорещено:
— Струва ми се, че имам право да изисквам истинско вино в сцената с банкета.
— Добре — съгласил се режисьорът, — но ако вземеш и истинска отрова в последната сцена.
След много години двама приятели се срещнали на улицата.
— Хей, Тамас, какво нещо е животът — да се видим след толкова години. Това събитие заслужава да го полеем.
— С удоволствие, Мак, но ако си спомняш, последния път аз черпих.
Един елен влязъл в бар и си поръчал уиски с вода. Крайно изненадан, барманът сервирал, прибрал парите и запитал:
— Не е моя работа да се интересувам, но това е много необикновено — за първи път в моята кръчма влиза елен, поръчва си уиски и…
Еленът го прекъснал:
— Това ще е и за последен път. При тези високи цени…
Друг елен също влязъл в бар, но си поръчал бира. Без да му мигне окото, барманът сервирал, прибрал парите и изпратил елена с леко кимване на глава. Посетителите в бара останали смаяни и когато се посъвзели, един от тях извикал на бармана:
— Хей, Мак, какво беше това?
— Кое?
— Как кое! Не е ли странно елен да влезе и пие бира в кръчмата?
Барманът помислил малко и отговорил:
— Хм… Ако питаш мене — странно е. Той обикновено пие уиски.