Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
6 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
ganinka (2014)

Издание:

Богомил Герасимов. От Абърдийн с усмивка

Издателство „Народна култура“, София, 1969

Редактор: Лилия Илиева

Коректор: Величка Герова, Евгения Кръстанова

Художник: Цветан Цеков — Карандаш

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Александър Димитров

История

  1. — Добавяне

II

Веднаж на абърдийнец зададох въпроса: „Има ли нещо по-стиснато от един абърдийнец?“. И мигновено получих следния отговор:

— Да, двама абърдийнци.

По-нататък нашият разговор се разви така:

— Знаете ли защо габровци спират нощно време часовниците си?

— Не, защо?

— За да не се износват напразно чарковете им.

— Ха-ха-ха, а какво правят, когато им потрябва да знаят колко е часът?

— Хм… изпитват известни затруднения…

— Аз имам един съсед, който държи тръба под кревата си. Когато поиска да научи колко е часът, отваря прозореца и надува тръбата. Винаги се намира някой, който да извика:

— Кой идиот тръби в два часа и двадесет минути сутринта?

 

 

Оказа се, че същият абърдийнец имал и двама други съседи, които веднъж тръгнали пеша за Лондон да гледат футболния мач между Англия и Шотландия. В Лондон пристигнали, но мача не гледали — били толкова уморени, че не успели да прескочат оградата на стадиона.

 

 

Санди вървял по брега на езерото Лох Ломън, близо до Глазгоу, когато забелязал своя стар познат Тамас. Той седял на един камък, без да мръдне, вперил очи във водата. Санди поздравил и запитал:

— Тамас, какво правиш тук?

— Чакам двама приятели — отвърнал Тамас.

— Къде са те?

— Сутринта се обзаложиха на по един шилинг кой от двамата може да издържи по-дълго време под водата.

— Е, и кой спечели?

— Не знам, още никой не е излязъл.

 

 

— Защо закъсня тази сутрин, Макнаб?

— Стиснах по-силно пастата за зъби и загубих половин час, докато я вкарам обратно.

 

 

— Чу ли новината? Индианци хванали Ангъс в Америка и го скалпирали.

— Ау, това е ужасно!

— Още по-ужасно е, че малко преди това дал петдесет цента за подстригване.

 

 

Санди отишъл на гости при свой приятел в Лондон, който се зарадвал да го види. Посрещнал го много добре. На тръгване Санди решил да се отплати за гостоприемството и обещал:

— Като се върна в Абърдийн, непременно ще ти изпратя една пуйка.

Върнал се той в Абърдийн, минали дни и седмици, но пуйка нямало. Приятелят му напомнил с писмо за обещанието, на което Санди отговорил:

— Забравих да ти пиша, но пуйката оздравя.

 

 

На пет мили северно от Абърдийн има едно село, жителите на което открили оригинален начин за безплатно снабдяване с въглища. Излизали край железопътната линия и се кривели на машинистите.

 

 

Млад мъж от Грийнък направил икономически изгодно откритие. Той изобретил средство за изчистване на петната по употребявана попивателна хартия.

 

 

Тамас отишъл в Дънди — град близо до Абърдийн — и излязъл със свой приятел на разходка край морето. Чайките веднага привлекли вниманието му и той запитал:

— Какви са тези птици?

— Чайки.

— Чайки? С какво се хранят?

— С остатъци от храна, изхвърляна по пристанището или от корабите.

— Аха, значи, затова ние нямаме чайки в Абърдийн…

 

 

Ангъс Мактавиш намерил смъртта си в Лондон. Излязъл на „Пикадили“ една вечер, да погледа светлините на прочутия площад, изпуснал една монета и стъпил на платното да си я прибере. В този момент върху него връхлетяла кола и го убила на място. В стиснатата му ръка намерили изпуснатата монета. Медицинското заключение гласяло: „Починал от естествена смърт“.

 

 

Шотландец извършил самоубийство, като се отровил с газ. Намерили го в кухнята на съседите.

 

 

— Понеделник сутрин е най-оживеният ден за пощата в Абърдийн.

— Защо?

— Хората се редят на опашки, за да си напълнят писалките…

 

 

Блед като восък, Джок си пребърквал джобовете. Видял го негов приятел и запитал:

— Загубил ли си нещо?

— Три пенса. Пребърках всички джобове с изключение на един, но монетата я няма.

— Защо с изключение на един? Пребъркай и него и сигурно ще я намериш.

— Страх ме е да не получа удар, ако се окаже, че и там я няма.

 

 

Рибар видял на морския бряг бутилка, изхвърлена от морето. Спомняйки си различните приказки, които чел като малък, той я взел и внимателно отворил. Вътре намерил писмо със следното съдържание:

„Моля, който намери тази бутилка, да я занесе на Моър бакалина в Абърдийн, да вземе за нея депозита от две пени и да ги предаде на майка ми, живуща в същия град.

Ангъс Макфеърн“

 

 

Шофьор от Абърдийн спрял на бензиностанция, пред която имало огромна табела: „Безплатно помпане на гуми“.

За десет минути той гръмнал и четирите гуми на колата.

 

 

Шотландец не понасял добре пътуването през Ламанша с кораб. Искал да скрие неприятните проявления на морската болест, но не знаел как да стори това. Най-после го озарила умна мисъл: сложил монета в устата си и през цялото пътуване я стискал със зъби.

 

 

— Санди!… Санди!…

— Чувам те, стига си викала!… Какво те е прихванало?

— Санди, това не е нашето бебе! Виж количката!

— Ти я виж и после викай! Тази е много по-хубава от нашата.

 

 

Шотландска честитка:

Честита Коледа

        Нова година

        Рожден ден

1932, 1933, 1934, 1935, 1936, 1937, 1938, 1939 г…

Ненужното се задрасква.

 

 

През време на Първата световна война един полковник обещал награда от пет лири на този, който залови и доведе жив германец. Тамас се наел да спечели парите. Промъкнал се през телените мрежи и скоро се върнал с германски пленник. Всички останали изумени, като видели германеца с каската на Тамас. Шотландецът крачел невъзмутимо до него гологлав.

— Неговата каска се загуби — обяснил той — и трябваше да му дам моята. Страх ме беше нещо да не го убие.

 

 

Една абърдийнска фирма имала успешна година. Директорът бил много доволен от работата на тримата си помощници, повикал ги при себе си и им казал:

— За добрата работа ви давам по един чек за двадесет лири. Ако работите така и следващата година, обещавам да ги подпиша.

 

 

Тамас си купил на кредит костюм.

— За колко го взе, Тамас? — запитал го негов приятел.

— За десет лири.

— Ти се шегуваш.

— Ако не вярваш, мога да ти покажа съдебните призовки…

 

 

Джок тръгнал пеша от село за Абърдийн и след дълъг, уморителен път пристигнал в прочутия град. Отишъл право в къщата на Дънкан Маклендър и още от вратата започнал:

— Дънкан, дойдох да ти искам пари назаем. Много път извървях, много хора срещах и всеки ми казваше колко добър и щедър човек си ти.

Дънкан Маклендър се намръщил, помислил малко, дал пет лири на Джок и поръчал:

— Давам ти тези пари при условие, че ще се върнеш обратно по същия път и навсякъде ще опровергаваш тези слухове за мен.

 

 

Откъс от завещание:

„… И на братовчед ми Ангъс оставям всичките пари, които той ми дължи“.

 

 

Интелектуалец от Единбург събрал хартията за писане на писма, оставена по масите в един хотел, и заявил:

— Имам вече достатъчно материал за следващия ми роман.

 

 

Грегор Макгрегор намерил чифт патерици. Хората намират портфейли, пари, часовници, а той — патерици. Сам не можел да ги употребява, но си отишъл у дома и счупил единия крак на жена си.

 

 

Туристи спрели късно през нощта в малък шотландски хотел. Било студено и те помолили да се запали огън в стаята им.

— За съжаление въглищата станаха много скъпи — казал собственикът, — но ще видя какво мога да направя за вас.

И той изпратил на всеки турист по едно хапче за изпотяване.

 

 

Двама приятели разговаряли в автобуса.

— Знаеш ли, че Джок се удави в морето? — казал единият.

— Не може да бъде!

— Сам видях, като го измъкнаха на брега.

— Сигурен ли си, че е бил мъртъв?

— Разбира се. Пребъркваха джобовете му и той не мръдна.

 

 

Едва ли е възможно човек да откаже на молба като тази на Джок Мактавиш към неговия съсед:

— Моля ти се, дай ми от твоите наденици — искам да изпържа малко лук…

 

 

Шотландските просяци водят трудна борба за съществуване. Един от тях измислил средство да получи безплатен обяд. Почукал на една врата с парче тухла и казал, когато му отворили:

— Умирам от глад. С малко сол бих могъл да изям и тази тухла.

— Ако беше толкова гладен — бил отчайващият отговор, — щеше да я изядеш и без сол.

 

 

Подобен е и този за просяка, на когото през главата минала същата идея. Само че той си послужил не с тухла, а със сухо говеждо л… Почукал на една врата. Домакинята му отворила и просякът се примолил:

— Умирам от глад. Толкова съм гладен, че бих изял и това говеждо лайно!

— О, бедни човече, недей, грехота е — заговорила милостивата жена, — иди в задния двор — там ще намериш топли…

 

 

Не е за вярване, но някои твърдят, че когато абърдийнец реши да се обеси, купува въжето на изплащане…

 

 

Джок бил толкова стиснат, че когато крадци влезли в къщата му, изгубили две лири.

 

 

Един баща давал на децата си дребни монети, за да си легнат без вечеря. През нощта си взимал обратно парите, а на сутринта изпращал децата на училище без закуска — като наказание, че са ги загубили.

 

 

Абърдийнец и евреин имали общ магазин. Единият от тях заминал на почивка за две седмици и като се върнал, поздравил съдружника си по следния начин:

— Е, какви бяха печалбите, докато ме нямаше, проклет лъжецо?…

 

 

В някои села около Абърдийн хората са толкова стиснати, че дресират кокошките си да събират трохи.

 

 

По високоговорителите в един абърдийнски магазин направили следното съобщение:

— Намерен е скъп дамски часовник. Молим собственичките му да се наредят пред кабинета на управителя.

 

 

Човек припаднал на улицата в Абърдийн. Лекар се навел над него да му даде първа помощ. Около тях бързо се насъбрала тълпа.

— Дръпнете се — извикал лекарят, — дайте му въздух.

Един от тълпата не чул добре и се сопнал:

— Вие му го дайте.

 

 

Трима братя от Абърдийн научили, че баща им в Глазгоу е тежко болен. Решили най-старият от тях да го посети. Договорили се да им изпрати телеграма точно от десет думи, тъй като в такива случаи правели намаление и струвала по-евтино.

Вечерта брат им изпратил телеграма със следното съдържание:

„Намерих татко починал погребение вторник мачът Селтик Рейнджърз завърши наравно“.

 

 

Група туристи на обиколка из Шотландия стигнали до непознат град и напразно търсели някакъв надпис да разберат името му. Най-после спрели колата и запитали едно дете:

— Момченце, как се казва този град?

— Ще ви кажа, ако ми дадете едно пени — отговорило момчето.

— Карай — провикнал се един от туристите. — Пристигнахме в Абърдийн.

 

 

В един лондонски ресторант клиент се оплакал на келнера:

— Келнер, това е безобразие! В супата ми има муха!

— Добре, добре, не викайте, няма да я слагам в сметката — опитал да се пошегува келнерът.

Вицът спокойно би могъл да свърши тук, ако на съседната маса не седял шотландец. Той чул разговора, повикал келнера и запитал:

— Мога ли и аз да получа една муха безплатно?

 

 

Едно дете от Абърдийн се похвалило:

— Вчера татко ми поправи касичката и тя вече не дрънка.

 

 

Разправят, че един пелтек от град Файф престанал да заеква, когато му се наложил триминутен международен разговор по телефона.

 

 

Жителите на Глазгоу били много разгневени, когато намалили цената на трамвайните билети. Те пак си ходели пеша, както и по-рано, но сега щели да спестяват по-малко.

 

 

Шотландец си купил грамофон и след няколко години поискал да го върне или да му го заменят. Проявен дефект — счупила му се иглата.

 

 

Шотландец се качил на автобус с голям куфар, без да знае, че за багаж трябва да плати двойна такса. Започнал да спори с кондуктора, който се ядосал, вдигнал куфара и го изхвърлил през вратата.

— Негоднико! — изкрещял шотландецът. — Убиец! Ти погуби детето ми!

 

 

Малкият Ангъс се прибрал след училище в къщи задъхан и изпотен.

— Тичах зад един автобус и спестих парите за билет — похвалил се той.

Баща му го погледнал строго и посъветвал:

— Следващият път тичай подир такси. Така ще спестиш повече.

 

 

Когато чул колко иска зъболекарят, Санди извикал възмутено:

— Толкова пари за едно вадене на зъб? Това е истински грабеж! Та то не трае повече от пет секунди?

— Това е цената — отговорил зъболекарят, — но ако искате, аз мога да го вадя и пет минути.

 

 

— Знаеш ли, че Маккормак купил бензиностанцията на ъгъла?

— Не се учудвам. Вчера забелязах, че надписът „Безплатно помпане на гуми“ е махнат.

 

 

Жител на „Гранитния град“, както още наричат Абърдийн, отишъл да купи кукла на дъщеря си. Показали му една със счупен крак.

— Ще ви я продам за два шилинга — казал продавачът — заради счупения крак. Иначе струва двойно.

— Имате ли кукла — запитал абърдийнецът — на която и двата крака са счупени?

 

 

Тамас чакал на автобусната спирка с малкия си син. Когато автобусът дошъл, той запитал кондуктора:

— Колко е билетът до Касъл стрийт?

— Едно пени.

— А за момчето?

— То пътува безплатно.

— Добре. Свалете момчето на Касъл стрийт. Аз ще дойда пеша.

 

 

В Глазгоу започнали да събират пари за някаква благотворителна цел. Обърнали се и към един богат търговец, който вместо пари, изпратил писмо. В него подробно обяснявал защо нищо няма да даде:

„… Невъзможно ми е да отделя нито пени за такава цел. В своя живот непрекъснато съм бил бомбардиран, стрелян, горен и окопаван, върху мен са ходели, сядали, задържали са ме, притискали, просвали и изстисквали посредством различни данъци като данък върху дохода, допълнителния данък, данъците върху спирта, тютюна, колите и прочие; всяко дружество, организация и клуб, каквито човешкият ум може да изобрети, се опитваха да изтръгнат това, което имам или може да имам в помощ на червения кръст, на черния кръст и всякакъв друг кръст или болница в града и страната. Правителството се опитва да ръководи моя бизнес и не ми е ясно кой му е господар. Мен ме инспектират, подозират, проучват, разпитват и командват, така че аз не знам кой съм и защо въобще съм тук. Знам само какво мислят за мен — че имам неизчерпаемо количество пари за всяка нужда, желание или надежда на човешката раса и тъй като не искам да прося, вземам назаем или крада пари, които да раздавам, мен ме блъскат, бойкотират, одумват, задържат, притискат, гонят, ограбват и фактически разоряват. Единствената причина, която ме крепи към живота, е желанието да видя докъде ще ме докарат, какво ще стане с мен и какво страшно разорение ме очаква в бъдеще.

Искрено Ваш,

Алек Макстинджи“

 

 

Ангъс Макангъс трябвало да отиде на преглед при прочут лекар, който за първата визита взимал десет шилинга и за всяка следваща по пет. Той влязъл в кабинета и още от вратата извикал:

— Докторе, ето ме отново.

Лекарят го изгледал продължително и казал невъзмутимо:

— Изглеждаш добре. Продължавай със старата рецепта.

 

 

Хората от Абърдийн по принцип не се лъжат лесно, но има и изключения. Както Тамас например…

Тръгнал веднъж Тамас из пазара да си купува кон. Срещнал го някакъв търговец, който му казал, че има чудесен кон, че много бърза да хване влака и затова го продава само за десет лири. Тамас повярвал, платил десетте лири и отишъл в хотела, където търговецът му казал, че оставил коня. Наистина намерил го в конюшнята, но мъртъв.

След един месец случило се същият търговец да срещне отново Тамас и останал изненадан, че измаменият купувач не прави скандал.

— С твоя кон си върнах десетте лири, които ти платих, и спечелих още толкова — обяснил Тамас.

Търговецът не вярвал на ушите си:

— Как така? Нали…

— Много просто. Нарязах билетчета за томбола и обявих, че се пада хубав кон. Пуснах билетчетата по един шилинг всяко и просто ги разграбиха. Още ме е яд защо не нарязах повече.

— Добре, а какво стана с онзи нещастник, който спечели коня?

— Нищо. Казах му, че конят междувременно е умрял и му върнах единия шилинг.

 

 

— Моля за извинение… — започнал просякът.

— Извинен си — прекъснал го Джок, — но не ме моли за нищо друго.

 

 

— Спиш ли, Доналд?

— Какво има?

— Какво ще кажеш, ако ти поискам една лира назаем?

— Спя, спя вече, Там…

 

 

Клиентът в ресторанта погледнал сметката, донесена от келнера, и извикал сърдито:

— Два шилинга само за един чай? Това е нечувано! Чист грабеж!

— Извинявайте, сър, но вие забравяте, че това е първокласен ресторант. Погледнете навън, вижте каква гледка се открива…

— Такава ли била работата? Ето ви един шилинг — през цялото време аз седях с гръб към прозореца.

 

 

Маги Смит от Бирмингам писала на сестра си в Абърдийн писмо, в което между другото се казвало:

„… Малкият ми син Мак напоследък започна нещо да пълнее. Това ме безпокои, затова ще ти го изпратя за няколко седмици — да поотслабне.“

 

 

— Дейв, Дейв, ела веднага! Детето глътна една монета!

— Е, нищо, наближава рожденият му ден и тогава няма нищо да получи за подарък.

 

 

— Кой вестник има най-малък тираж?

— Нямам представа. Защо се интересуваш?

— Искам да дам реклама в него.

— Чудесно, но тогава защо не търсиш вестник с по-голям тираж?

— Защото жена ми намери една брошка с диаманти, която изглежда много скъпа. Според закона трябва да дадем реклама във вестник, за да се намери собственикът й…

 

 

— В нашето село вече не се играе футбол.

— Защо, загубихте интерес ли?

— Не, загубихме топката.

ot_aburdiyn_s_usmivka_bombe.png