Мери Хигинс Кларк
Пак ще се срещнем (48)

46.

Когато в един часа пристигна при Моли, Фран веднага забеляза, че е плакала. Очите й бяха подути и въпреки че носеше лек грим, по страните й имаше червени петна.

— Влизай, Фран. Филип дойде преди малко. В кухнята е, гледа ме как правя салата.

„Значи Филип е тук — помисли си репортерката. — Чудя се какво го е накарало толкова да бърза. Каквото и да е, обзалагам се, че няма да ми се зарадва много.“

— Сутринта идва Джена — каза Моли, докато вървяха по коридора. — Тръгна си само преди няколко минути, защото имала среща за обяд с Кал, но знаеш ли какво направи тя, Фран? Помогна ми да разтребя къщата. Навярно в полицията трябва да организират курсове как се правят обиски, без да се оставя всичко с главата надолу.

Гласът на Моли трепереше. Още малко и щеше да изпадне в истерия, помисли си Фран.

Очевидно Филип Матюс беше стигнал до същото заключение. Погледът му постоянно следеше Моли, докато младата жена вадеше готовия обяд от кутията и го поставяше във фурната. През цялото време тя не преставаше да приказва.

— Явно са открили кръв от Анамари по ботите, с които бях в неделя вечер, Фран. И в колата ми.

Фран размени тъжен поглед с адвоката, убедена, че лицето й има същото загрижено изражение като неговото.

— Кой знае? Може би това е последният ми обяд в тази къща — нали, Филип? — попита Моли.

— Не е така — напрегнато отвърна той.

— С други думи, след като ме арестуват, пак ще ме пуснат под гаранция. Е, това му е хубавото на богатството, нали? Щастливите хора като мен могат просто да напишат чек.

— Престани, Моли — скара й се Фран. Тя отиде при нея и я хвана за раменете. — Когато започнах разследването, вярвах, че си убила съпруга си. После постепенно ме обзеха съмнения. Струваше ми се, че полицията е трябвало да проведе по-задълбочено следствието и навярно да провери още няколко версии. Но признавам, че ме обезпокои решението ти да откриеш Анамари Скали. После си се срещнала с нея и сега тя е мъртва. Макар все още да не съм убедена, че си патологична убийца, продължавам да храня сериозни съмнения. Мисля, че става въпрос за някаква безумно злостна мрежа от интриги и че си се оплела в нея като в паяжина. Разбира се, може и да греша. Възможно е наистина да си такава, за каквато те смятат деветдесет и девет процента от хората, но ти се кълна, че аз съм от оставащия един процент. И ще обърна и последния камък, но ще докажа, че ти не си виновна за смъртта на Гари Лаш и Анамари Скали.

— Ами ако грешиш? — попита Моли.

— Ако греша, Моли, ще направя всичко възможно да бъдеш пратена на място, където ще се чувстваш добре и ще те лекуват.

В очите на Моли блеснаха сълзи.

— Не искам да плача повече — каза тя. — Фран, ти си единственият човек, който е готов да допусне възможността, че съм невинна. — Моли погледна към адвоката. — Включително и ти, скъпи ми Филип, макар да зная, че си готов на всичко за мен. Включително Джена, която би поставила ръката си в огъня заради мен, включително родителите ми, които щяха да са тук, ако вярваха, че съм невинна. Мисля — и се надявам, — че не съм убила Гари и Анамари. В противен случай, обещавам ви, че повече няма да представлявам опасност за никого.

Фран и Филип Матюс размениха погледи. Двамата безмълвно се разбраха да не отвръщат на тази очевидна заплаха за самоубийство.

„Грациозна, макар и измъчена“ — помисли си Фран, докато Моли сервираше обяда от скъп порцеланов поднос с тънко столче и позлатена основа. Салфетките с изящни флорални мотиви върху масата бяха комплект с гоблена на стената.

Към градината гледаше огромен френски прозорец. Няколкото зелени филизи навън предизвестяваха края на зимата. В дъното на двора Фран забеляза алпинеум и си спомни за нещо, за което искаше да разговаря с Моли.

— Моли, онзи ден те питах за ключовете от къщата. Не спомена ли нещо за резервен ключ?

— Винаги криехме един хей там. — Тя посочи по посока на алпинеума. — Една от скалите е фалшива. Хитро, не мислиш ли? Поне е по-добре, отколкото да криеш ключа за всеки случай в подвижното ухо на изкуствен заек.

— За всеки случай ли? — попита Филип.

— В случай, че забравиш своя.

— Ти забравяла ли си го, Моли? — небрежно подхвърли репортерката.

— Фран, нали знаеш, че съм добро момиче — с престорено сериозна усмивка отвърна Моли. — Винаги правя каквото трябва. Всички казваха така. Сигурно си го спомняш от училище.

— Да, и това беше самата истина — потвърди Фран.

— Някога се чудех какво ли ще е, ако пътят ми не е толкова гладък. Знаех, че животът ми е лек, че съм привилегирована. Възхищавах ти се, защото ти постигаше всичко със собствени усилия. Спомням си, че когато започна да играеш баскетбол, още беше нисичка, но тичаше адски бързо и те взеха в отбора.

„Моли Карпентър да се възхищава на мен! — удиви се Фран. — А аз си мислех, че дори не забелязва съществуването ми.“

— И после, когато умря баща ти, ми беше ужасно мъчно за теб. Хората винаги са уважавали татко, което е естествено — той го заслужава. Прекрасен баща е. Но твоят знаеше как да покаже колко се гордее с теб. Беше му в природата, а и ти му даваше тази възможност — докато при мен никога не е било така. Господи, спомням си изражението на баща ти, когато вкара победния кош в онзи последен мач. Беше страхотно!

„Престани, Моли — искаше да изкрещи Фран. — Моля те, стига!“

— Съжалявам, че животът му се обърка, Фран. Може да е било като сега с мен. Поредица от събития, които не сме в състояние да контролираме. — Тя остави вилицата си. — Фран, обядът е чудесен. Аз просто не съм гладна.

— Гари някога забравял ли си е ключа, Моли? — попита репортерката. Без да поглежда, тя усети, че Филип Матюс я наблюдава и се опитва да я накара да не измъчва повече Моли с въпроси.

— Гари ли? Да забрави нещо? Божичко, не. Той беше самото съвършенство. Винаги ми повтаряше, че едно от нещата, които обичал в мен, била предвидимостта. За разлика от повечето жени, аз никога не закъснявах, никога не си забравях ключовете в колата, нито ключовете за вкъщи. В това отношение бях пълна отличничка. — Тя замълча, после леко се усмихна, като че ли си спомняше нещо. — Странно, направи ли ти впечатление, че днес мисля като ученичка?

Моли отмести назад стола си и се разтрепери. Уплашена, Фран се втурна към нея. Точно в този момент иззвъня телефонът.

— Сигурно са мама и татко или Джена. — Гласът на Моли беше прекалено висок, за да я разберат.

Филип Матюс вдигна слушалката.

— Доктор Даниълс е, Моли. Пита как си.

— Нуждае се от помощ — вместо Моли отвърна Фран. — Помоли го да дойде и да поговори с нея.

Адвокатът тихо заговори по телефона. Когато свърши, се обърна към двете жени.

— Веднага ще дойде — каза Филип. — Моли, защо не си легнеш докато пристигне? Изглеждаш доста неспокойна.

— И се чувствам доста неспокойна.

— Хайде, ела. — Той я прегърна през раменете и я изведе от стаята.

„Не е зле да поразтребя тук — помисли си Фран, когато погледна към почти недокоснатата храна. — Едва ли на някого му е до ядене точно сега.“

— Какви са перспективите? — когато Матюс се върна, попита тя.

— Ако лабораторните анализи на нещата, които взеха от тук, по някакъв начин я свържат с убийството на Анамари, ще я арестуват. Съвсем скоро ще разберем.

— О, Господи.

— Фран, накарах Моли да скрие от теб по-голямата част от разговора си с Анамари Скали. Бил е ужасно болезнен и всички щяха да го възприемат като основание да намрази до смърт Анамари. Ще рискувам и ще ти предам всичко, което тя ми разказа, с надеждата, че можеш да й помогнеш. Вярвам ти, че си решена да докажеш невинността й.

— В която самият ти не си убеден, нали? — безизразно попита Фран.

— Убеден съм, че не носи отговорност за двете убийства.

— Не е същото.

— Фран, Анамари казала на Моли, че Гари се чувствал облекчен, когато пометнала, защото детето само щяло да усложни нещата. После споменала, че няколко дни преди да убият доктор Джак Мороу, чула двамата с Гари да се карат. По-късно доктор Мороу помолил Анамари да скрие някъде много важни материали, но умрял, преди да успее да й ги даде. Моли останала с впечатлението, че Анамари знае още нещо и че много се страхува.

— За своя живот ли се е страхувала?

— Така смята Моли.

— Е, това все пак е някакво начало. Искам да поразровя и другаде. Госпожа Бари има син, Уоли, млад мъж със сериозни психически проблеми. Смъртта на доктор Мороу ужасно го разстроила и поради някаква причина, която все още не ми е известна, бил много ядосан на Гари Лаш. Освен това изглежда, проявява особен интерес към Моли. Вчера взел от майка си ключа за тази къща.

На вратата се позвъни.

— Аз ще отида — каза Фран. — Сигурно е доктор Даниълс.

Когато отвори, на прага стояха двама мъже, вдигнали служебните си карти.

— Имаме заповед за арест на Моли Карпентър Лаш — заяви по-възрастният. — Бихте ли я повикали, моля?

Петнайсет минути по-късно се появиха първите оператори, които заснеха отвеждането на Моли Лаш с оковани зад гърба ръце, наметнато на раменете палто и сведена глава. Автомобилът на щатската прокуратура я откара в сградата на съда в Стамфорд, където, също както преди близо шест години, я обвиниха в извършване на убийство.