Мари Кордоние
Катрин (5)

V

Пътуваха от доста време в пълно мълчание. Едва когато прекосиха Лонг Бийч, Норман заговори. Катрин, която разсеяно гледаше навън, в първия момент помисли, че не е чула добре.

— Какво каза?

— Това, че наблизо се намира мястото, където сивите китове се изтеглят към брега и майките раждат малките си — повтори търпеливо той.

— Надявам се, че няма да ми поискаш бакшиш като екскурзовод — въздъхна Катрин.

Очакваше всичко друго от него, но не и доклад за природните забележителности на калифорнийския бряг и не знаеше дали да се смее, или да се ядосва.

— Защо си толкова кисела? — Той не снемаше очи от пътя. — Пътуването е приятно, няма голямо движение и слънцето грее. Защо просто не се облегнеш назад и не се наслаждаваш на деня?

— … каза крокодилът, преди да изхруска жабата — изтърси тя спонтанно.

— Бих искал да зная с какво ще обосновеш унищожителната си присъда над моята личност — изръмжа Норман, очевидно засегнат.

— Навярно с чаровния начин, по който се отнасяш с жените, с които прекарваш нощта.

Катрин прехапа устни. Толкова конкретна всъщност не искаше да бъде.

— Изглежда, че с това съм те наранил…

Тя не можеше да отсъди това смайване ли изразяваше, или задоволство. Предположи, че той би забелязал всяка лъжа, и реши да предпочете умно дозираната истина.

— Благодарствено писмо във всеки случай няма да ти пратя — каза тихо.

— Не очаквай, че ще се извинявам. Как мислиш се чувства един мъж, когато забележи, че с него са се отнесли като с манипулиран наивник?

Катрин се засмя на израза.

— Чудесно — продължи Норман, — значи това те забавлява? А аз не можех да повярвам, че съм се поддал на трик, който в моята работа бих прозрял за една секунда. Навярно съм бил слънчасал.

— Какво те кара да мислиш така? — разсърди се тя. — Твоят човешки опит не ти ли бе достатъчен, за да прозреш едно малко момче като Сами? Не, по-добре не ми отговаряй. Навярно си бил така възмутен, че разруших представата ти за собствената ти личност, че повече не те интересува моята страна на медала. Ти ме превърна в изкупителна жертва, защото така добре пасваше на сценария ти, не е ли вярно?

Катрин се загледа в блестящата морска повърхност, докато очите й се насълзиха. Всъщност това бе само повод да скрие предателски бликналите сълзи.

Норман не искаше да я разбере и това я вбесяваше. Но индиректното му признание, че е права, я обезоръжаваше. Постепенно възмущението й стихна и остана само горчивото усещане, че двамата бяха разрушили нещо хубаво и ценно от глупава човешка суетност.

Катрин не знаеше къде точно се намираха, когато Норман паркира колата и се обърна към нея.

— Ще дойдеш ли с мен? Трябва да проверя докъде можем да стигнем с товарните коли на брега и дали ще трябва да инсталираме евентуално генератори.

Благодарна за смяната на темата, тя попита изненадано:

— Не знаех, че един продуцент трябва да се грижи за такива дреболии.

Норман направи гримаса.

— Само продуцент, който търси претекст за излет. Можеш ли с тези неща да ходиш по пясъка? — посочи обувките й с високи токчета.

— В случай на нужда ще трябва…

Катрин спря, преди да изрече „да ме носиш“, което й беше почти на езика, и промени изречението в „да ги събуя“.

Това бе възможност, от която веднага се възползва. Норман бе отминал напред, вглъбен в панорамата, и тя смъкна зад гърба му и чорапите си, за да може да върви в крак с него.

Като по чудо бяха действително сами на този самотен бряг. Пламтящият залез рисуваше върху водата пътека от разтопено злато, докато небето потъмняваше от края. Без да осъзнава какво прави, Норман сложи ръка на раменете й и тя спря. Двамата наблюдаваха със затаен дъх вълшебната игра на природата.

Изведнъж Катрин почувства как всичките й сетива се събуждат за живот при лекото му докосване. Стъклената стена между нея и света се строши и всичко наоколо стана по-ярко и по-красиво, а шумът на вълните се усили.

Като привлечена от магнит тя обърна главата си към Норман, за да срещне очите му. Какво беше това, което блестеше в тях — искрица от слънцето, или стаена жар, която струеше отвътре? Някакъв остатък от разум я посъветва да избяга, да отклони целувката, но тя не го стори. От първата секунда на тяхната среща бе чакала само този момент.

Катрин се повдигна на пръсти и се приближи до устата, която покри нейната. Сърцето й биеше до пръсване, докато неописуемото удоволствие от целувката парализираше разума й и я превръщаше в изпълнена с всеотдайност и страст жена.

Тежко дишайки, Норман я притисна към себе си. Ръцете му освободиха косите й и той зарови лице в лъскавите златни кичури, следвайки фината линия на скулите й.

— Какво ще кажеш да започнем отначало? — прошепна той страстно. — Ти си моята русалка. Ако сега кажеш „да“, ще зная, че това е твоето собствено желание. Ако кажеш „не“, връщам те обратно в града на същото място.

При нормални обстоятелства тя би му посочила несъстоятелността на предложението. В момента обаче не бе способна да мисли логично.

— А какво ще правиш с твоята русалка? — попита, почти склонена.

— Бих я отвлякъл на една приятна вечеря, а след това бих намерил хубав мотел.

— А след това?

— Тихо, за това един джентълмен не говори!

Устата му си играеше с меката част на ухото й и това предизвика възбуждащи тръпки по тялото й. Тя се предаде.

— Това ти е било в главата от началото, нали?

Тихата му усмивка потвърди подозрението й.

— Ти си прекалено умна за жена, Катрин Галуей…

А след това никой от двамата не продължи да наблюдава неописуемата игра на цветовете, с която слънцето потъна в Пасифика. Едва внезапният бриз, който накара Катрин да потрепери в прегръдките на Норман, ги върна окончателно в колата.

Малката рибарска кръчма в старата част на Лос Анжелис бе сръчно реставрирана в живописен ресторант, предлагащ на туристите приятна обстановка и отлична кухня. В пъстрата радостна смесица от гости двойката не се набиваше на очи: двамата седяха в уютно сепаре, пред блюдо с морски деликатеси…

На Катрин й се струваше, че е на седмото небе.

— От десет години живея в Лос Анжелис, но честно казано, никога не съм била тук! — призна си тя с усмивка.

— Тук снимахме документален филм, който имаше доста голям успех — обясни Норман. — Оттогава познавам добре този квартал. Всъщност правила ли си нещо, което да няма нищо общо с работата ти?

— Малко. — Катрин сви рамене. — Родителите ми живеят близо до Фресно. Те не са богати и аз трябваше да печеля за следването си, така че нямах време за безгрижен студентски живот. Сега, когато вече работя, ги посещавам от време на време, макар че взаимоотношенията ни са малко обтегнати. Те бленуваха за богато омъжена дъщеря с изискан мъж и деца като картинки. Тъй като нямам подобни намерения, не могат да ме разберат.

— Срещу какво е насочен твоят отказ? Срещу изискания мъж или срещу дечицата?

— Срещу клишето! — Катрин го погледна. — Струва ми се като декорите в твоето студио. Това, че в сегашния си живот съм по-щастлива, не ги интересува.

— А такава ли си?

— О, да.

Прозвуча почти твърдо и тя изпи доста бързо чашата с вино. Да, беше такава допреди три седмици, но никога не би си признала.

Норман й наля отново и се отказа да задълбочава темата. Не искаше да рискува да я предизвика. Той разказваше на Катрин забавни истории от ежедневието си, бъбреше непринудено за капризите на известни звезди и за изкуството да се намират атрактивни сценарии. Под маската на самоуверения, понякога дори безцеремонен продуцент Катрин откриваше мъж с чувство за хумор и висок интелект. Неговото ежедневие бе така различно от нейното, че тя слушаше прехласнато и напълно забрави за времето.

От изпитото вино се чувстваше като безтегловна. Подпряла брадичка върху дланите си, тя рисуваше с поглед лицето му и се опитваше да разбере, какво я привличаше в него. Не бе мъж с правилни черти, при това носът му бе доста голям, а веждите много прави. Само устата бе перфектна — не много тънка и не много пълна, с очертани форми и меки, чувствени устни.

— Някак си загубвам нишката на разговора, когато ме гледаш с тези блестящи очи — прекъсна Норман изречението. — Възможно ли е да те интересува следващата точка от нашата програма?

— Така изглежда — прошепна тя тихо, но Норман я разбра.

Той уреди сметката с кредитната си карта. Наметна я със сакото си и двамата си запроправяха път през препълнения локал. Между тях се промъкна един млад мъж и Катрин тъкмо искаше да протестира, когато разпозна сърдитото хубаво лице под тъмните коси.

— Сами! Какво правиш тук?

— Същото бих попитал и аз! Какво иска този човек от теб? Защо не те остави на мира?

— Но Сами, да не си мръднал? Какво означават тези глупости?

Междувременно и Норман се ориентира в ситуацията.

— О, господи, самият Ромео!

— Моля те, Сами, не ме ядосвай! — Катрин съобразително застана между двамата. — Трябва ли да те питам с кого да отида на вечеря?!

— Ами Бил? — ядосваше се Сами извън себе си. — Отново ли те е пратил да оплетеш този мъж? Нямаш ли собствено достойнство, Катрин?

— Търпението ми се изчерпа съвсем, приятелю! — намеси се Норман. — Сега ще се махнеш от пътя ни, ясно ли е? И няма да повтарям!

Сами застана като настръхнал петел пред Норман, който безцеремонно избута Катрин настрани.

— Няма да позволя да ми заповядвате, мистър! Аз не съм като моя страхлив брат, който ви направи мили очи!

— О, момче, я си купи една кока-кола и се овладей!

Небрежната и надменна забележка накара Сами да почервенее от яд. Той сви юмруци и се хвърли върху Норман, който в първия момент, слисан от нападението му, не се отдръпна и не се защити. Едва когато получи един доста несръчен, но силен удар по брадата, той се окопити. Неговото късо, точно кроше завърши боя, преди да бе започнал истински.

Сами падна в ръцете на един келнер, който тъкмо бързаше да предотврати кавгата. Норман пъхна в ръцете на озадачения мъж петдесетдоларова банкнота.

— Дайте на момчето нещо за пиене, когато отново дойде на себе си, и запазете рестото! — заповяда той късо. — Ела, Катрин, твоите услуги като бавачка тук не са необходими. Малкият побойник може сам да се грижи за себе си.

Младата жена въздъхна дълбоко и се отдалечи. На вратата хвърли един последен поглед през рамо и видя, че Сами стоеше вече на краката си и триеше с тъпа физиономия зачервената си брада.

На улицата обаче Норман даде воля на натрупания си гняв.

— Навярно ще можеш да ми кажеш какво търсеше тук твоето малко джафкащо пале?

— Откъде да зная? — Катрин бе доста затруднена. — Сами следва в Лос Анжелис и идва във фермата само когато няма лекции или когато е в семестриална ваканция. Но, моля, не изисквай от мен да зная и учебния му план. Дори не зная къде живее тук. И в случай, че искаш да ме попиташ по твоя недвусмислен начин: Не, нямам нищо общо с него. Не е в моя стил да ухажвам млади момчета. Той си пъха носа в неща, които не го засягат.

Норман не отговори.

— Нямаш намерение да се караш с мен, нали, или греша?

Той пое толкова дълбоко въздух, че ризата му се изду на гърдите.

— Вероятно ще предпочета първото — призна накрая. — Но предлагам да напуснем арената светкавично. Нямам желание за други побойнически сцени.

Катрин докосна внимателно мястото около устата му, където го бе улучил ударът на Сами.

— Боли ли?

Той обърна леко глава настрани и целуна пръстите й.

— Това лекарство прогонва всяка болка.

Опасността бе отминала — Сами беше забравен.

Сега й оставаше само едно — да бъде с него най-сетне. Да чувства и усеща повече от тази нежна целувка, предизвикваща желания, от които се изчерви в тъмното.

Тя обаче беше много тиха и хрисима, когато Норман затвори вратата на стаята след тях и превъртя отвътре ключа. Смутена, погледна широкото легло с небесносиня покривка, което се открояваше в голямото помещение.

Възрастният мъж на рецепцията не ги попита дали са женени, но неговата всезнаеща усмивка й беше крайно неприятна. За какви ги вземаше? За една от многото двойки, търсещи да отседнат в хотел?

Норман разбра притесненията й и я прегърна.

— Не е важно къде сме, Катрин, а че сме заедно. Ти също го искаш, нали?

Естествено, че го желаеше, а когато той започна да рисува с целувки контурите на устата й, тя вече нямаше собствена воля…

Това любов ли беше? С Питър никога не беше така вълнуващо. Бяха се шегували, смели и от време на време любили. Но нямаше тази треска, която превръщаше света около тях в сянка.

— Ела, съблечи се, ще ти помогна…

Тя го остави да свали сакото от раменете й и да го сложи върху едно кресло. Норман не бързаше. Всяко мъничко перлено копченце на блузата й бе грижливо разкопчано, преди коприната да падне от голите й рамене с леко шумолене, което накара фините косъмчета на кожата й да настръхнат. Следваше коланът на полата, и най-сетне ципът. После бе повдигната от тъмносинята купчина в краката й и отнесена на леглото. Тя изхлузи обувките от краката си и обви с ръце тила на Норман, докато той дърпаше завивката.

Под полупритворените си клепачи Катрин видя пламтящия му поглед, но нямаше желание да се помръдва или да казва нещо. Норман неволно я сравни с прекрасна котка. Едно от онези расови животни, които не смятат за необходимо да интимничат с човека и които наред с галенето знаят да употребяват и ноктите си. Катрин Галуей го обезоръжаваше, както никога преди не го бе обезоръжавала жена.

Окашля се, за да прикрие внезапно обзелата го несигурност, и се освободи от дрехите си. Не можейки да се владее повече за нежни игри, Норман я сграбчи и я погълна с една страстна целувка, която притисна устните й болезнено към зъбите, докато тя най-накрая отстъпи и позволи на езика му да проникне.

Тръпки на неконтролируема страст обхванаха тялото на Катрин. През коприната на корсажа си усещаше топлината на кожата на Норман и възбуждащото галене на неговите ръце, които проучваха всеки сантиметър от тялото й. Забравила за всичко, тя реагираше инстинктивно и с дива страст, която идеше дълбоко от вътрешността на сърцето й.

Целувките му следваха извивките на шията, опитваха нежната вдлъбнатина в основата й и продължиха нататък към пълните й гърди.

Влажното докосване на езика му предизвикваше у нея чувство на пълно блаженство. Тихите й стенания възбудиха Норман повече, отколкото бе смятал за възможно, и почти спираха дъха му.

Устата, която се затвори около зърната на гърдите й, изследвайки странния контраст между меката като коприна кожа и абсолютната твърдост, извади Катрин от равновесие. Тя молеше за милост я едновременно притискаше главата на Норман към гърдите си. С готовност разтвори бедра за неговата търсеща ръка, която смъкна бикините й.

Катрин имаше чувството, че трепери в сърцето на голям, златен пламък. Имаше само една възможност да понесе това изгарящо пулсиране — бурното сливане с мъжа, когото така много обичаше!

Тя го привлече над себе си и го обгърна като лиана с краката си, готова да го приеме в омаята на пълното подчинение.

С нечовешко напрежение Норман се въздържаше, изчаквайки я, докато тя бе готова да го последва по неговия път. Светът се завъртя пред очите й във всички цветове на дъгата и двамата заедно се потопиха във вълните на екстаз, който ги отнесе в море от желано щастие.

* * *

Нежната уста, която я хапеше по рамото, събуди Катрин от кратката дрямка, в която бе потънала изтощена. Тя лежеше сгушена до голото тяло на Норман и усещаше равномерното му дишане под бузата си.

— Хм, миришеш хубаво… — Тя подуши кожата му.

— Как да го разбирам? Да нямаш роднини канибали?

Катрин докосваше с целувки къдравите косъмчета по гърдите му, но Норман я спря, като повдигна брадичката й, търсейки погледа й.

— Милост, скъпа. Аз съм стар мъж на тридесет и пет и се нуждая от почивка.

— Слабак — подразни го тя.

Усети боцкането на растящата му брада под устните си и го целуна в ъгъла на устата. Господи, как обичаше този мъж! Беше ли сериозно признанието, което й направи през първата нощ, че също я обича?

Нима бе възможно въпреки недоразуменията да са намерили отново чистата истина за това чувство? Тя очакваше една дума от него, докато той галеше с ръка гърба й.

— Катрин, кой е Питър?

Въпросът му я свари съвсем неподготвена.

— Питър? — повтори тя несъзнателно.

— Да, Питър!

— Откъде… — гласът й отказваше и тя по-скоро прошепна, отколкото произнесе: — откъде знаеш за него?

— Ти самата ми го каза. През първата нощ. Обърка ме с него, нали?

— Питър е мъртъв! — Мъката я задави. — Загина при злополука, беше автомобилен състезател. Явно медицината не го вълнуваше достатъчно, аз също. Аз… ние бяхме нещо като сгодени и щяхме да се оженим, след като си издържа изпита.

Ръцете на Норман се обвиха по-здраво около нея.

— Съжалявам, не знаех — промърмори в косите й. — Бях така отвратително объркан и бесен онази сутрин, а когато после малкият Сами ми разказа историята си, това беше за мене като липсваща част от пъзел.

Катрин изненадано се вслушваше в себе си. Тя така дълго се бе противила срещу спомените, че мъката й междувременно се бе превърнала в печална меланхолия.

Внезапно предположение изуми Норман. Без тя да му казва, изведнъж разбра, че след Питър той беше първият мъж, с когото тази необикновена и страстна жена бе спала. Щеше ли някога да я опознае изцяло?

— Това е минало — промълви Катрин най-сетне и той почувства под ръцете си как се отпускат неестествено напрегнатите й мускули. — Смешно е, че отдавна не съм си го казвала — продължи замислено. — Душевните болести на моите пациенти са ми познати, но на мен самата моите медицински знания не ми помагат.

— Това ме успокоява, че не си перфектна…

Постепенно невинните ласки на Норман придобиха целенасочено еротичен нюанс. И макар че се чувстваше като изпепелена след страстната нощ, й хареса, че желанията му се концентрираха отново върху нея.

— Преди не ми ли спомена за твоята старческа възраст и ме помоли за снизхождение?

Тя се усмихна и се наклони назад, за да може неговата ръка да обхване гръдта й. Норман изстена драматично.

— Навярно трябва да те натикам в чувал, за да мога да те оставя на мира. Но като ме погледнеш с тези твои очи…

— Какво ми е на очите?

— Те напомнят за небето над пустинята в особените пролетни дни. Когато всички цветове изглеждат по-ярки, и личи всяка подробност. Син сапфир с искрящ виолетов аметист…

— Какъв поет! — Катрин се опита да потисне усмивката си. — Или това беше сигурно цитат от един от твоите сценарии?

— За това нахалство ще си заплатиш, хубава госпожо!

Тя направи игрив опит да се освободи, но Норман не я пускаше.

— Ще те изям, парче по парче, бавно и с голяма наслада. Чакай, откъде да започна…

Катрин се кискаше.

— А сега кой от двама ни е канибал, господине?

— Тихо, сега започвам.

— О, господи, Норман, не! Не тук… ох, моля…

А след това се чуваше само тежкото дишане на двамата, потопени в ново разпаленото блаженство…