Лин Патрик
Сърце до сърце (12)

Единадесета глава

На следващата сутрин входният звънец иззвъня остро и разбуди Габи от дълбокия й сън. Тя премигна и се надигна да погледне будилника на Кит. Часът беше осем.

— Очакваш ли някого? — попита тя.

Беше се сгушил до нея на огромното легло. През нощта се бяха преместили в неговата спалня и отново се любиха.

Той измърмори нещо неразбираемо и я прегърна, без да отваря очи.

Отново се чу звънецът.

— Кит! — Разтърси го леко.

— Ммм? — Захапа леко рамото й. — Толкова си сладка…

Тя го разтърси отново.

— Някой звъни на вратата! Няма ли да станеш да видиш кой е?

— На вратата?

Като че ли най-сетне осъзна какво става. Погледна часовника и лицето му доби възмутено изражение.

— По дяволите! Кой ли може да е? Изтърколи се към ръба на леглото, стана и обу джинси, отрязани над коленете. — Връщам се веднага.

Но минаха десет минути, а той още не идваше. Габи стана, тъй като не можа да заспи отново. Дрехите й бяха останали във всекидневната, затова порови в огромния килер и взе един син плюшен халат на Кит. Среса косата си в банята и тръгна към противоположния край на къщата. Щом приближи всекидневната, до слуха й достигна непознат мъжки глас. Кит и някакъв младеж с очила и опашка се бяха подпрели на кухненския плот с гръб към нея и разговаряха.

— Моите съдружници са съгласни — казваше младежът. — Проектът е готов за реализиране.

— А вие вземате окончателните решения, свързани с разпределянето на ролите, така ли?

Разпределяне на филмови роли? Думите на Кит веднага привлякоха вниманието й, както и купчината дрехи, лежащи близо до диванчето. За щастие, те бяха извън полезрението на посетителя. Все пак тя се пресегна бързо, грабна ги, намота на топка чорапогащника и бикините си и мушна всичко под купчината възглавници. После се приближи, за да разгледа човека, с когото разговаряше Кит. Тогава посетителят я забеляза.

— О, това не е ли Гейбриъл Брукс Лакроа?

Младежът я познаваше? Габи се зачуди какво ли ще помисли той, щом я вижда в дома на Кит, облечена в мъжка хавлия за баня, но бързо се сети, че се намира в свободомислещата Южна Калифорния.

— Чудесно! — каза непознатият, като я оглеждаше. — Значи ще имам възможност да разговарям и с вас. — Пристъпи напред и й подаде ръка. — Здрасти, аз съм Люк Шефилд. Бях на вашето представление снощи. Невероятни сте!

— Радвам се, че ви е харесало.

— Имате ли някакъв опит като изпълнителка?

Тя погледна въпросително Кит, но той остана невъзмутим.

— Известен. Танцувала съм на Бродуей.

— Отлично. Обзалагам се, че сте вземали и уроци по пеене.

Габи кимна.

— Мога да изпея някоя мелодия. Но защо ме питате за всичко това?

Люк се засмя.

— Ценя прямотата. — Погледна Кит. — Както вече казах на вашия партньор, аз съм независим продуцент. Подготвяме филм за една танцова двойка от тридесетте години. След като снощи видях изпълнението ви в „Сърце до сърце“, мисля, че двамата сте идеални за главните роли. Малко сте по-възрастни от героите, както си ги представях, но мисля, че няколко години нямат особено значение.

Без да обръща внимание на забележката за възрастта им, изречена от човек, който нямаше и тридесет години, Габи насочи вниманието си към добрата страна на новината.

— Вие сте продуцент на филм? И искате да участваме в него?

И то в главните роли, ако бе разбрала правилно!

— Да, ще танцувате, ще играете и ще пеете.

На нея й се прииска да запее веднага.

— Но това е чудесно! — възкликна тя въодушевено, изтича при партньора си и сграбчи ръката му. — Нали, Кит?

Той се усмихна и стисна леко ръката й, въпреки че не изглеждаше въодушевен.

— Чувствам се поласкан.

— Мисля, че сценарият ще ви хареса, щом го прочетете — отбеляза Люк.

— Сигурна съм — съгласи се Габи.

Вече знаеше какъв ще бъде отговорът й, освен ако филмът не бе абсолютно глупав. Това беше шансът, за който бе мечтала, откакто се съгласи да дойде в Лос Анжелис.

Люк намести очилата си.

— Ще трябва да подготвим договорите, да поговорим за заплащането, както и по някои други въпроси. Моите представители ще ги обсъдят с вашите. — Отвори кожената чанта, която носеше, и я постави на коляно, като се опитваше да запази равновесие. — Нося два екземпляра на сценария.

Изведнъж Габи се усети, че стоят прави. Предполагаше, че Кит не би имал нищо против, ако поеме ролята на домакиня.

— Защо не седнете? Така ще ви бъде по-удобно. — Искаше да чуе всяка подробност от предложението му. — Желаете ли кафе?

— Благодаря, но трябва да вървя.

Младият продуцент най-сетне намери екземплярите и им ги подаде. Кит веднага остави своя на плота. После Люк бръкна в джоба на коженото си яке и извади визитната си картичка.

— Обадете ми се, след като прегледате материала.

— Разбира се — обеща Габи.

— Много се радвам, че се запознахме. — Ръкува се и с двамата. — Надявам се, че съвместната ни работа ще потръгне добре. Филмът ще стане хит.

— Аз също се радвам, че се запознахме — каза Кит и го съпроводи до вратата.

— Съжалявам, че ви събудих — извини се продуцентът. — Самолетът ми излита след два часа, а исках да се срещна с вас колкото може по-скоро.

— Няма нищо — отвърна Кит. — Приятно пътуване.

Когато се върна, той видя, че Габи разлиства нейния екземпляр.

— Филмът се нарича „Танго“. Много подходящо, нали?

— Заглавието не е лошо за музикален филм. — Кит я прегърна през раменете и я поведе към кухнята.

— Искаш ли кафе?

Тя се усмихна.

— Разбира се. И може би портокалов сок.

— Нещо друго? Яйца с бекон? А може би мен? — попита той. Взе сценария от ръцете й и го постави на плота до нея. После я прегърна. — Още дори не съм получил целувка за добро утро.

Габи го целуна леко, но се почувства неловко, когато Кит удължи целувката и загали гърдите й през халата. Нощес бе изкушена неудържимо да се люби с него и всичко бе обгърнато в някакъв фантастичен ореол. Не си представяше обаче, че може да правят любов на ярка утринна светлина. Вече й беше ясно, че ще страда, когато дойде моментът на раздялата. Не искаше сърцето й да бъде разбито напълно и завинаги.

Но един тих глас й нашепна: „А ако не се наложи да се разделим?“.

Милувките на Кит я омагьосаха бързо и тя усети, че му отговаря, независимо дали го желае, или не. Почувства се успокоена, когато той най-сетне вдигна глава и я погледна.

— Сутрин изглеждаш също толкова страхотно, колкото и вечер.

— Благодаря ти — отвърна Габи, отпусна се назад и се отдръпна на десетина сантиметра от него. — Не е ли чудесно, че ни предложиха роли във филм? — подхвана тя темата, която всъщност я интересуваше. — Не си ли развълнуван?

„Би трябвало да е разбрал, че ако участваме във филма, ще можем да останем по-дълго заедно“ — разсъди тя. Може би дори щеше да намери начин да остане в Калифорния за постоянно. Близо до Кит.

— Съвсем не съм толкова развълнуван.

Той я пусна и включи кафеварката. Габи бе озадачена от думите му.

— Да не би Люк Шефилд да има лоша репутация? Или пък знаеш нещо, което не ми е известно?

Кит сви рамене.

— Всичко е наред. Но това няма значение. Просто предложението не ме интересува.

— Не те интересува? — Тя не можеше да повярва. — Но това е големият ни шанс!

— Може би да, а може би не. Само един филм не осигурява кариера в Холивуд. Не искам да те засегна, ала си малко наивна.

— Не съм наивна! — отвърна раздразнено Габи. — Работила съм на Бродуей.

— Работата в киното може да започне лесно и свърши с една-единствена роля.

— Една главна роля е много повече от всичко, което ми е било предлагано досега. Освен това, човек трябва да поема рискове, ако иска да постигне нещо.

„И сега ние двамата имаме тази възможност“ — добави на ум тя.

— Защо, по дяволите, не искаш да опитаме?

— Аз не съм нито артист, нито певец. И въпреки представлението, което подготвихме, вече не съм и професионален танцьор.

— А би могъл да бъдеш, ако признаеш пред себе си истината — настоя тя. — Никога не би се съгласил да танцуваш и да отсъстваш толкова дълго от работа, ако не го желаеше. — Сети се за другото му възражение и добави: — Баща ти не е бил особено добър нито като актьор, нито като певец, но танците му са компенсирали всичко.

Ръката на Кит замръзна над плота с каничката кафе.

— Баща ми?

О-хо, май го бе ядосала не на шега.

— Моята работа е да управлявам „Гарфилд Корпорейшън“ — заяви твърдо той.

Искаше й се да си заскубе косите. Заради някаква глупава натрапчива идея за съперничество между него и баща му той бе готов да остави да му се изплъзне между пръстите такъв шанс, да не говорим за нея! Освен това, така щяха да пропуснат възможността да работят заедно и да се виждат и в бъдеще. Кит би трябвало да знае, че тя ще трябва да се върне в Ню Йорк, след като приключи ангажимента й в кабарето. Имаше чувството, че се намира в дебрите на някакъв кошмар.

Не искаше обаче да се предава толкова лесно и затова направи последен опит.

— Когато тази сутрин влязох в стаята и чух разговора с Люк, ти изглеждаше заинтригуван.

— Само го питах някои неща, тъй като обмислях възможността да разширя корпорацията, като прибавя към нея и филмова компания.

— А нима участието във филма не би ти дало полезен опит като собственик?

— Не особено. Не е едно и също. — Сипа кафе и на двамата, подаде й едната чашка и се обърна към хладилника. — Какъв портокалов сок искаш — прясно изстискан или от кутия?

— Вече никакъв. Отказах се.

Дори кафе не й се пиеше. Вдигна чашката вдървено.

— И даже не желаеш да помислиш над предложението?

Той поклати глава.

— Не разбираш ли, че ако съм искал, благодарение на връзките на майка ми, съм имал възможност да опитам късмета си в киното преди доста време?

— И на връзките на баща ти. — Габи не бе имала нито една от двете възможности. — И в това е проблемът, нали? Нощес ти призна, че си имал желание да станеш кинозвезда, когато си бил по-млад. Но не можеш да понесеш да те сравняват с Прис и заради това дори си танцувал под псевдоним. Съвсем ясно е, че си решил да успееш в област, която не го интересува.

— Виж какво — каза твърдо Кит, — ако искаш ролята във филма на Шефилд — действай!

— Люк не ме иска сама. Необходима му е танцова двойка.

— Той не е казал такова нещо. Можеш да си намериш друг партньор.

Тя се почувства засегната от предложението му.

— Никога не бих могла да намеря някого, който да танцува толкова хубаво като теб.

— О, стига. — Той постави ръка на раменете й, но тя се отдръпна. — Май си разстроена.

— Разстроена не е точната дума. И моето мнение е, че ти си твърдоглав егоист!

— Защото не желая да направя това, което ти искаш ли?

— Защото лъжеш самия себе си. Изпускаш невероятен шанс и заставяш и мен да го пропусна!

Той се ядоса.

— Какво става? Прекарахме заедно прекрасна нощ, а сега се нахвърляш срещу мен.

— Нахвърлям се? Аз само реагирам на твоето неблагоразумие.

Не можеше да повярва, че е готов да се откаже от нещо, което им бе в кърпа вързано. Не е възможно човек да танцува като него и това да не му харесва. Той се държеше направо неразумно!

— Кое е по-важно за теб? — попита той. — Как можеш да пренебрегнеш това, което се случи между нас, това, което изпитваме един към друг?

Габи омекна за малко. Вероятно Кит се опитва да й каже, че е загрижен за тяхната връзка. После размисли и се запита дали той не очаква от нея да зареже живота си в Ню Йорк и да остане в Лос Анжелис само за да бъде близо до него. Просто не бе познал!

— Не сме направили никакви признания в любов — заяви тя хладно.

— Ти си егоцентричка, Габи.

— Аз ли съм егоцентричка? Защото не гледам на нещата като теб? — Тресна чашката на масата и взе своя екземпляр от сценария. — Тръгвам си.

— Почакай! — Застана на пътя й. — Няма да се връщаш у Люсил.

— Имам предостатъчно време. — Притисна силно сценария към гърдите си. — Девет и половина е. Изпълнението ни започва чак в осем вечерта.

— Но трябва да направим репетиция следобед за изчистване на фигурите. Снощи няколко пъти не бяхме в синхрон.

— Никой не го забеляза. Освен това — какво те интересува? Нали не си професионален танцьор! — Мина бързо край него и отиде до купчината възглавници, за да извади дрехите си. — Днес няма да репетирам! Нямам намерение да стигна до умопомрачение от твоя педантизъм!

Или от егоизма му? Тя закрачи бързо към банята за гости, тъй като не желаеше да използва неговия душ.

— Можеш да се упражняваш сам — каза му, преди да излезе от стаята.

— Габи!

По тя затръшна вратата на банята, заключи я и пое дълбоко дъх. Окачи дрехите си, за да се отпуснат гънките им на парата, и пусна душа в луксозното помещение с бели и сини плочки.

Вътре се процеждаше слънчева светлина, която проблясваше през клонките на огромната висяща папрат. За разлика от Габи, всичко наоколо изглеждаше съвсем спокойно. Сега трябваше да намери такси, което да я откара до Бевърли Хилс, или да позвъни на Люсил и така да признае, че не се е прибирала цяла нощ. Не й се мислеше за още един сблъсък, затова излезе изпод душа, а после се облече.

През това време Кит също се изми и облече джинси и риза. Въпреки всичко смяташе да запази хладнокръвие. Габи бе неразумна за двама. Беше си навила на пръста, че иска проклетата филмова роля и очевидно бе готова да пожертва всичко, включително и връзката си с него!

Сенките на Анита Брукс и Прис Гарфилд! Нима над родителите им тегнеше някакво проклятие, което сега се бе прехвърлило и върху тях? Осъзна, че е сбъркал, като се бе увлякъл по дъщерята на Анита. Може би тя беше от онзи тип амбициозни жени, които не се спират пред нищо по пътя към върха. Може би даже е помислила, че чрез него ще има възможност да си създаде някои връзки, а сега бе разочарована…

Ужасен от тази мисъл, той се запита дали не бе спала с него с определена цел.

Вниманието му бе привлечено от звука на отваряща се врата. Излезе от спалнята си и видя Габи, която се оглеждаше.

— Имаш ли телефонен указател? — попита тя.

— Защо?

— Искам да повикам такси.

Един поглед му бе достатъчен, за да разбере по явно ядосаното й и все пак привлекателно лице, че подозренията му са били неоснователни. Все пак бе прозорлив по отношение на хората и би трябвало да е разбрал по-рано дали Габи е безочлива и безчувствена използвачка. А тя имаше добро сърце — определено се стараеше в името на успеха на Люсил. Какво ставаше с него? Как можеше да прави такива глупави заключения?

— Няма нужда да викаш такси — каза й с дрезгав глас. — Ще те откарам до Бевърли Хилс.

Габи постави ръце на хълбоците си.

— Искаш да кажеш, че няма да се опиташ да ме затвориш тук, за да репетираме?

— Ако твърдо не желаеш да поработим над танците, тогава ще се откажем от репетицията.

— Предполагам, че когато работиш с партньор, той не прави винаги това, което му се иска.

„Има предвид несъгласието ми да участвам във филма — каза си Кит. — Господи, тази жена е в състояние да ме вбеси!“

— Готова ли си за тръгване? — попита я, като се стараеше да подбира думите си.

— Сигурен ли си, че не предпочиташ да взема такси?

Очевидно тя искаше да се избави колкото е възможно по-скоро от компанията му.

— Ще ти струва доста скъпо и ще трябва да чакаш дълго. Ако аз те откарам, ще имаш повече време за почивка.

Габи направи гримаса и промърмори:

— Трябваше да предположа, че имаш свои причини за това.

Тръгнаха след няколко минути. През целия път тя остана мълчалива и тъжна. Беше се облегнала на вратата от нейната страна, като че ли желаеше да бъде колкото може по-далече от него.

Той се надяваше настроението й да се оправи поне до представлението им тази вечер…

 

 

Габи отключи със своя ключ, доволна, че ще избегне зорките очи на Люсил, и се промъкна незабелязано нагоре по стълбището. Но когато стигна до апартамента, в който бяха настанени двете с майка си, отвори вратата и видя, че Анита седи в един стол и разглежда някакво списание.

Майка й се взря в нея над очилата си за четене.

— За бога, къде беше?

Нима я беше чакала? Въпреки че майка й бе човек без предразсъдъци, Габи не искаше възрастната жена да знае докъде бяха стигнали отношенията й с Кит, особено след като самата тя се бе отнесла толкова неодобрително към връзката й с Прис.

— Празнувахме откриването! — Това не бе лъжа. — Представлението ни беше изключително, нали?

— Беше много красиво. — Анита се намръщи. — Цяла нощ ли си била будна?

Габи се прозина насила, макар че действително бе уморена.

— Направо е невероятно колко денонощни заведения има в Лос Анжелис, мамо.

— Но за теб не е хубаво да пиеш и да се веселиш до зори. Тази вечер трябва да танцуваш отново.

— Почти не сме пили. А сега веднага ще си легна.

Тя хвърли сценария на една маса. Анита го погледна.

— Какво е това?

Габи бе толкова обезсърчена, че дори не бе мислила да каже на майка си за предложението.

— Сценарий на филм, наречен „Танго“. — Отново изпита негодувание, щом се сети за Кит. — С нас се свърза един независим продуцент. Иска да участваме в главните роли.

— Във филм? И то в главните роли? — Отиде при дъщеря си и я прегърна силно. — Но това е прекрасно! — После се отдръпна, като държеше Габи е изпънати ръце и я гледаше гордо. — Това е пробивът, на който се надявахме! Знаех, че ще се случи нещо, ако дойдем в Калифорния. Но чакай, ти дори не се усмихваш!

— Предложението не представлява интерес за Кит.

— Какъв е проблемът? — попита невярващо възрастната жена.

— Не иска нито да играе, нито да пее. И не гледа на танцуването в „Сърце до сърце“ като на професионален ангажимент.

— О, небеса, значи той няма нищо против да прахосва таланта си? Дори баща му признава, че е фантастичен.

— Знам. Само че Кит съвсем не го е грижа какво мислят другите, особено баща му.

Анита тръсна глава.

— Това стана съвсем ясно миналата вечер. Всички разбраха, че Прис се опитва да установи контакт със сина си, но Кит не желае. Бива си го този младеж!

Габи бе напълно съгласна.

— Той е своенравен, надменен и твърдоглав. Даже не желае да прочете сценария. Бях толкова възмутена, че накрая се скарахме.

— Горкото ми момиче!

— Каза ми, че съм егоцентричка. — Майка й повдигна учудено вежди и Габи продължи: — Смята, че е егоистично от моя страна да искам от него да приеме роля в киното, за да мога и аз да участвам. Казах на Кит, че егоистът е той, след като отказва.

Нямаше намерение да обясни другите мотиви, поради които искаше да се възползва от предоставилата се възможност. Не можеше да разкрие пред Анита, че обича Кит и участието им във филма ще им даде достатъчно време, за да укрепне връзката им.

— Ха! Все едно, че искаш от него да извади наведнъж всичките си зъби, а не да изпълнява главна роля във филм!

— Нали?

Габи се прозина отново, този път наистина.

— О, скъпа, това е толкова неприятно, ала мисля, че сега е по-добре да си легнеш. Сигурно си изтощена.

— Добре, ще се преоблека. — Тръгна към спалнята си. — Но ела при мен и остани малко, мамо. Ти ми помогна и се чувствам по-добре.

— Майките са за това.

И дъщерите. Габи изпита вина, че не бе подкрепила майка си, когато преди вечер Анита й се бе оплакала от Прис. Но определено нещата бяха различни. „Мама само опитва да се примири със старите си чувства, да избяга от тях — каза си Габи, — а аз опитвам да се оправя с моите нови, които са желани.“

Тя облече нощницата си, изтегна се на леглото и струпа няколко възглавници зад гърба си.

Анита се отпусна на богато украсения шезлонг, поставен пред прозореца на спалнята. Прелисти първите няколко страници на сценария, като го разглеждаше през очилата, кацнали на носа й.

— Трябва да го прочета внимателно, за да мога да ти кажа мнението си — рече Анита. — Но в него определено има настроение. Струва ми се обещаващ.

— Искаш да кажеш, че щеше да е обещаващ. Дори не знам дали ще го изчета целия. Може да ми стане още по-зле заради пропуснатата възможност.

— Не можеш ли да убедиш Кит да промени решението си?

— Не искам дори да опитвам. Непреклонен е в отношението си към шоубизнеса.

— Той прилича на баща си не само в танците. — Поклати глава. — Прис също твърдеше, че ненавижда този бизнес.

— Но все пак е работил в него.

— Казваше, че се е съгласил само защото не е имал друга възможност да си осигури прилично съществуване. Не забравяй, че с него започнахме по време на голямата депресия. — Свали очилата си. — И все пак, ако не обичаше да изпълнява танци, поне му харесваше да ги създава. Щеше да му е много трудно да се откаже, след като бе станал професионален хореограф.

— Кит е също много талантлив — подчерта дъщеря й. — Не разбирам как работи ден след ден в някаква корпорация!

— Това е прахосване на талант.

— Само опитай да му го обясниш. Невъзможен е!

— Не забравяй, че Кит знае за сценария едва от няколко часа — отбеляза Анита. — Може би трябва да му дадеш възможност да помисли. Отначало не е искал да работи и в „Сърце до сърце“. Люсил ми каза, че се е съгласил да участва под претекст, че така ще й помогне, само и само да не признае скритите си желания. Не е изключено да се изкуши отново.

Габи се засмя.

— Наистина ли смяташ така?

— Имам повече опит в отношенията си с мъжете от рода Гарфилд, скъпа. Прис е упорит като магаре. Някога, когато исках да го убедя да промени решението си за нещо, знаех, че трябва да остана спокойна и разумна, за да не се скараме. — Замълча за миг. — Това не означава, че винаги съм имала търпението да го правя. Понякога изгубвах самообладание и тогава нищо не ме интересуваше.

— Това е човешко.

— Все пак, ако аз трябваше да се разбера с Кит при това положение, щях да опитам да обуздая собствения си гняв и обида, за да мога да му въздействам и чрез ума, и чрез сърцето си.

— И как?

Габи бе сериозно заинтригувана — майка й говореше доста разумно. И май вече усещаше как в сърцето й се прокрадва лъч на надежда.

— Както вече казах, дай му време — продължи Анита. — Прочети сценария и когато отново стане възможно да разговаряте спокойно, изтъкни му възможността да се изкарат пари от филма.

— Той има достатъчно пари.

— Тогава му обясни, че сценарият съдържа артистична дълбочина, която налага участието на един наистина прекрасен танцьор и хореограф. Кажи му, че от неговия отказ изкуството ще загуби.

Габи се усмихна.

— Но това е точно така, скъпа — настоя майка й. Бъди искрена с него. Изтъкни колко много означава за теб възможността да бъдеш професионален изпълнител. Сигурно и той изпитва същото вълнение, когато танцува. Нека разбере, че най-съкровеното ти желание е да покажеш пред публика способностите си. За разлика от мюзикълите и пиесите, филмите се гледат от много повече хора.

Габи не беше сигурна, че така ще успее да го трогне, ала си струваше да опита.

— И от хора от всички поколения. Зрителите все още харесват старите ти филми.

Анита се засмя.

— Да, онази вечер срещнах една наша млада почитателка. Тя ни гледа с Прис на всяка Нова година и дори ни поиска автографи.

— Колко хубаво!

Габи си спомни за липсващите отпечатъци от краката на майка й пред „Манс Чайниз Тиътър“ и се запита кога ли тя ще разбере за това.

— Сега си спомням, че съм забравила да ти разкажа за автографите — продължи Анита. — Вероятно защото разговаряхме за проблемите ми с Прис.

Габи отново се почувства виновна.

— Съжалявам, че тогава не се отнесох към теб с нужното разбиране. Вместо да те изслушам, аз се опитах да те поучавам.

— Ти просто изказа мнението си. След това мислих за твоите думи относно баща ти. Можеш ли да си спомниш откога започна да усещаш, че той се държи на разстояние?

— Не знам. Май бях на девет или десет години.

— Да, така си и мислех. По това време с Робърт имахме голямо недоразумение относно нещо, което сигурно го бе измъчвало от години. Той поиска да изхвърля всичките си спомени от Холивуд. — Роклите и снимките?

Габи знаеше, колко много ги обича майка й.

— А също и старите си филми. Аз отказах.

— Но защо е настоял да го направиш?

— Знаеше, че винаги съм обичала Прис Гарфилд.

— Повече от татко? — едва се осмели да попита Габи.

— Обичах баща ти нежно — отвърна Анита. — Той нямаше от какво да се страхува. Ако след всеки свой развод Прис бе идвал и ме бе молил на колене да се омъжа за него, аз никога нямаше да се съглася и да изоставя Робърт.

— Тогава татко не е бил прав.

— В общи линии — да. — Този път майка й заговори по-бавно: — Между партньори като Прис и мен съществува особена връзка. Не можех с нищо да запълня тази липса, а баща ти… Той просто не беше в състояние да ми помогне. — Очите на възрастната жена се напълниха със сълзи. — Предполагам, че Робърт бе отчасти прав, макар че по-скоро бих умряла, отколкото да му го призная, докато бе жив.

Непонятно защо дълбоко в себе си Габи не бе изненадана от признанието на майка си. Измъкна се от леглото и отиде при нея.

— О, мамо! — прошепна тя и я прегърна.

— Знаеш какво е да обичаш нещо много силно. Липсваха ми филмите, ролите, Лос Анжелис… Бродуей бе нещо съвсем различно. — Тя избърса очи. — Не знам доколко това е било причина за отчуждението между мен и баща ти. Може би причината не бе само Прис.

— Разбирам…

Габи помисли за собствената си мъка, когато се отказа от мечтите си да бъде професионална танцьорка. Как би се почувствала, ако имаше съпруг, който да поиска от нея да изхвърли всичките си стари програми и костюми? Естествено, тогава един съперник като Прис Гарфилд нямаше да има значение, но тя разбираше и обидата на Робърт.

— Никога не съм мислила, че баща ти ще допусне нашите проблеми да застанат между него и някое от децата ни — продължи Анита.

Габи я погледна съсредоточено.

— Нима искаш да кажеш, че все пак го е направил? Онази нощ ти не пожела да го признаеш…

— Не исках да го призная дори пред себе си. Но вече не знам. — Гласът на възрастната жена беше тъжен. — Когато беше деветгодишна, ти се източи изведнъж и започна да напредваш много бързо в уроците по танци. Бе винаги най-добрата в училищните концерти, както и в малките представления, които организираше у дома. Робърт споменаваше неведнъж колко много приличаш на мен физически.

Габи преглътна и Анита я потупа по ръката. Нима баща й се бе отчуждил от собствената си дъщеря, защото външният вид и талантът й бяха напомняли за неговата съпруга? Откритието я натъжи. Той бе отхвърлил привързаността, която всяка от тях би могла да му дари.

— Робърт те обичаше, скъпа — изрече меко майка й. — Сигурна съм в това. Но просто не бе в състояние да понесе мисълта, че е на второ място в сърцето ми, макар винаги да го уверявах, че е на първо място. Той просто не ми вярваше. И постоянно разширяваше практиката си, за да бъде винаги зает. Толкова зает, че да не може да присъства на танцови рецитали.

За малко двете останаха мълчаливи.

— Мисля, че вече всичко ми е ясно — каза Габи. — Но все пак, не мога да не се чувствам засегната от неговото поведение.

— Тогава трябва да виниш и мен — грешката е колкото негова, толкова и моя.

— Защото си обичала Калифорния и киното?

— Защото избягах толкова глупаво. И освен това, защото… — Не довърши изречението. — Няма значение. Миналото си е минало. — Очите й отново се насълзиха. — Толкова съжалявам, скъпа, че моите проблеми са ти причинили мъка!

— Моля те, не се обвинявай. — Прегърна майка си. — Вече не ме боли, особено сега, след като поговорихме за това.

И наистина, като че ли част от болката, причинена от баща й, си бе отишла. Ала сега бе по-сигурна от всякога, че майка й винаги е обичала Прис Гарфилд независимо дали го признаваше, или не. Вероятно обаче тази невъзможна любов вече се беше уталожила.

Една жена на седемдесет и две години не би трябвало да бъде пронизвана от мъките на страстта…