Дара Джой
Секс до смърт (6)

Години по-късно, когато синът на Лорджин най-накрая се роди, Рицарят на Чарл получи заслужената награда за постоянството си.

Дийна не можеше да спре да се кикоти, когато той взе в ръце за първи път своя син.

Предопределено от съдбата, бебето имаше формата и цвета на очите му, както някога той бе предположил. Освен че…

Детето приличаше забележително на някой друг.

Широко усмихнат, Лорджин гордо задържа новородения си син до лицето си. Ала усмивката му бавно се стопи.

Освен очите, които определено бяха неговите, тъмнокосото бебе приличаше на Реджар! Това беше обезпокоително!

Лорджин избухна. От всички хора, на които да прилича! Брат му.

— Той защо прилича на теб, Реджар? — изскърца мъжът.

Цялото семейство избухна в смях.

Чертите на лицето и косата на бебето бяха точно като на Реджар. Разбира се, Реджар приличаше много на Кру — факт, който Лорджин пренебрегваше.

Мъникът се беше вгледал право в очите на баща си, вперил същия аметистов поглед. Малката му глупава усмивка огряваше лицето на Лорджин като слънчев лъч.

Това беше предзнаменование за всичко, което очакваше безпомощния му баща.

За разлика от неговата сладка, забавна дъщеря, това бебе нямаше да даде на баща си и миг спокойствие. Красивото дете беше буйно от първата си глътка въздух. Преждевременно родено, палавото момче щеше да изпробва нервите на Лорджин постоянно и да го вбесява докато съзрее.

За голямо забавление на Кру.

Но Яниф всъщност се смя последен.

Независимо колко силно се опитваше, Лорджин никога не успя да определи точно гените на Лодарес в кръвната линия на баща си, които имаха тъмна коса. Или да си припомни такъв буен темперамент в младежките си години.