Дара Джой
Секс до смърт (4)

Мелъди нададе силен, възмутен, смразяващ кръвта писък.

Сука, домашният любимец на Реджар, изтича до малката, подуши я деликатно като сбръчка малкия си нос, след което бързо избяга.

— Смени й пелените, Реджар — заповяда Трейд от противоположната страна на стаята.

— Ти го направи.

Трейд изсумтя подигравателно, с което искаше да покаже, че малкият му брат с последните си думи илюстрира остра лудост.

Мелъди продължи да крещи. И за относително малко същество надаваше доста гласовит вой. Височината на тона очевидно беше предназначена да действа максимално неприятно на мъжки авиарански уши.

Трейд издиша шумно и хвърли раздразнен поглед на фамилиера, който искаше да му покаже, че не е изключено да последва нечия екзекуция.

— Какво? — Реджар имаше нахалството да попита, надвиквайки врявата.

— Не изпробвай търпението ми. — Трейд свали надолу книгата, която се опитваше да чете и прикова Реджар с поглед.

— Глух ли си или просто избираш какво да чуваш? Ако искаш да я накараш да спре, ти го направи! — Избликът на Реджар беше предизвикан от жестокото скърцане, което беше над всички децибели, които ушите на един фамилиер могат да понесат. Това обаче не беше умен отговор.

Смъртоносният поглед на Трейд беше достатъчен да сложи спирачка на всеки.

Фамилиерът присви двуцветните си очи и заприлича много на раздразнена котка.

— Нищо не разбирам от деца! Какво те кара да мислиш, че знам какво да направя?

Трейд дрънкаше с пръсти по светлинния си меч с ръка все още върху книгата, която четеше.

— Направи нещо, Реджар. — Гласът му беше студен като лед. — Сега.

Реджар вдигна Мелъди от пода. Той държеше бебето право пред него, колкото може по-далече от себе си. Фамилиерските му сетива, които бяха изострили неговото обоняние, бяха започнали да се молят за бърза, безболезнена смърт, която да сложи край на нещастието му.

Той бързо тикна бебето в ръцете по-големия си брат по кръвна линия.

Трейд не протестира, но хладнокръвно повдигна вежда.

— Не предложи ли сам на Лорджин да се грижиш за нея?

— Да… но мислех, че тя просто ще седи и ще ми се усмихва, както прави винаги, когато съм им на гости. — Като повечето жени, Мелъди беше очарована от мъжкия фамилиер. Бебето обикновено просто се вторачваше в него със замечтани очи.

Трейд поклати глава и завъртя очи. Глупакът си е мислел, че бебето само ще си седи там, вгледано в него със смешна физиономия цялата вечер? Каква наивност! Той изгледа подозрително Реджар.

— Как така Яниф обяви, че имаш необходимата мъдрост да станеш мистик от десето ниво?

Реджар сви рамене. Не можеше да отговори на този въпрос, защото той самият често се чудеше същото, макар и причините му да бяха различни.

— Истинска мистерия, нали?

Трейд не можеше да повярва, че фамилиерът би се съгласил с него, по какъвто и да е въпрос — особено що се отнася за оценка на личността му. Но след като си бе признал грешките, нямаше как да продължи да спори.

Хммм, може би той все пак беше мъдър за годините си, призна си Трейд. Детето продължаваше да пищи и Реджар бе успял да го върне към належащата ситуация, като отново бе прехвърлил отговорността на него, запращайки в лицето му собственото му оплакване.

Усещайки колебанието му, Реджар все още държеше Мелъди право напред, като я мърдаше надолу-нагоре, сякаш му предлагаше нещо, което той може би искаше да има.

Трейд обичаше Мелъди, но при сегашните обстоятелства, намусеният рицар помисли, че е по-благоразумно да откаже предлагания подарък.

— Кру не си ли е у дома? — И двамата синове знаеха, че Кру се е побъркал по детето и няма да се поколебае да се погрижи за нея.

Реджар поклати глава.

— Вкъщи си е, но е със Сулейла в частните си покои. Ако искаш да ги прекъснеш, тогава с всички средства…

— Ще запомня това, братко! — отсече Трейд, присвивайки очи към Реджар, което означаваше внезапна смърт.

След това се протегна и пое детето от Реджар, като я държеше по същия отдалечен начин, сякаш тя излъчваше токсични изпарения.

Синьо-златните очи на Реджар заблестяха развеселени.

— Ах, Трейд, сцена за вековете. Ако само можех подходящо да опиша на Лорджин по-късно…

— Направи го и си мъртъв, фамилиере! — С тази страховита заплаха, мъжът, който се славеше като безмилостен, влетя в банята да „оправи“ мръсния проблем.

Малкият му брат се изсмя гръмко след него.

Когато Мелъди започна да напява весело, усещайки че скоро ще бъде чиста, а веднага след това последва възгласа на Трейд: „В името на Айях!“, Реджар се строполи в стола и сграбчи двете облегалки, за да не падне от смях. Да прецаква мрачния си брат по кръвна линия винаги го забавляваше неимоверно.