Неделчо Неделчев
Викинги и скрелинги в Америка (1) (Откритията на викингите и контактите между европейската и индианските култури през XI–XV век)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
elemagan (2013 г.)

Издание:

Неделчо Неделчев. Викинги и скрелинги в Америка

Българска, първо издание

Редактор: Диана Вацова

Оформление: Нейко Генчев

Рецензент: проф. д-р Йордан Николов

ИК „Фабер“, 1999 г.

Предпечатна подготовка: Фабер — В. Търново

ISBN: 954–9541–40–1

История

  1. — Добавяне

Начинът на работа с достъпния писмен материал

Върху проблема за пътешествията на викингите към Винланд има огромно количество литература, която за съжаление е недостъпна в България. Поради тази ограниченост изборът на проблематиката беше съзнателно стеснен до няколко проблема, за които достъпния изворов материал и основните изследователски работи ми позволиха да формулирам научноизследователска задача.

Основните текстове — „Грипла“, „Описание на Земята I“, „Описание на Земята II“, „Описание на Земята III“ в превод на руски и в старонорвежки текст от поредицата „Древнейшие источники по истории народов СССР“, са снабдени от авторката на „Древнескандинавские географические сочинения“ — Е. А. Мельникова, с великолепен коментар и с убедителни интерпретации. От голямото количество исландски и старонорвежки саги, известни на българския читател, за целите на изследването бяха особено важни две — „Сага за гренландците“ и „Сага за Ейрик Червенокосия“ в двата си варианта — „Книга на Хаук“ и „Книга на Скаултхолт“.

Сагите и старонорвежките текстове са от времето на XI–XV в. Единствено „Грипла“ е по-късна, но е написана върху по-ранни материали от XIII–XIV в. За разлика от изворите географски съчинения, аз нямах възможност да проверявам със старонорвежкия текст и съдържанието на сагите. Естествено и това е едно от условията проблематиката да се формулира така, че да не зависи от толкова модните напоследък в нашата наука за древността „разночетения“! Проблемите се търсеха не в различията, които дава четенето на отделен текст или дума, а в търсенето на отговор на основни нерешени въпроси и незавършени изследователски задачи. Естествено поставянето на последователни проблеми, решението на които се търси с един и същ, поне в някои случаи, материал би предизвикало възражения. Възможно е. Но аз бях принуден да се съобразя с досегашното наблюдение на германисти и американисти за това, че текстове като „Сага за Ейрик Червенокосия“ са компилативни и представляват натрупвания на различни мотиви в един разказ. Някои наблюдения над текста ми дадоха основание да считам, че тази сага не е само сбор от различни разкази и теми, но и сбор от много сходни сюжети, отнасящи се за твърде далечни една от друга точки на територията на Северна Америка. Подобието на персонажите, темите, образността на картините, забравата — неизбежна при далеч по-късните от времето на събитията записвания на текстовете, и желанието да бъдат засекретени някои открития, позволяват да се приложи подходът на разслояване на отделните разкази и персонажи според принадлежността им към известното досега в науката за древните общества.

Въпреки този подход изследване едва ли би било възможно, ако не бях попаднал на индиански сведения за пътувания на викингите и норманите в американски води. Изображенията на викингски кораби в епическото произведение на делаварите „Валламолум“ и съпровождащият ги текст за белите хора, излезли от източните води, според мен не могат да бъдат приписани на по-късните пътешественици от следколумбово време. За тях същият индиански текст съобщава по-късно и то като за непознати хора, прииждащи от север и юг.

Аз не съм американист, но проблематиката на древните общества, която е предмет на моите научни занимания, ми позволява да предложа своя интерпретация на най-интересния въпрос за първите контакти между Европа и Америка. Обществата на древните норвежци, исландци, гренландци, шведи, датчани, германци, келти и други народи с огромен принос в европейската и световната култура отчасти принадлежат хронологически на средновековната история, но също и на древната и най-новата история, а типологически заедно с индианците скрелинги принадлежат на древната история. Не само викингите или древните германци, но и коренните народи на Америка са със световни заслуги за развитието на човешката култура. Сред съкровищата на тяхното творчество са идеите за Великия мир, който струва ми се открих в исландска сага като ирокезки мотив, и „Валламолум“ на делаварите с норвежки мотиви в него.

Доколкото ми е известно, досега в исландските саги са търсени растения, брегови очертания, животни, антропологически образи, храни и оръжия. Проблемите за заемането на духовни ценности от скрелингите индианци, за цели образи на богове, идеи за мир, концепции за мир, идеи за общественото устройство, за географските представи и др. или не са били обект на внимание, или са решавани по незадоволителен начин. Откриването на ирокезка идея в старонорвежки извор от XI–XIII в. с точна датировка през 1000-та година от н.е. утвърди у мен убеждението, че по отдавна известни извори може да се направи все още много, без да се чака нова сензационна находка. Сензационните нови находки в тази област на науката често са били помрачавани от съмнения за фалшификации, особено ако става дума за археологически и епиграфски открития. При отдавна известните писмени текстове подобен упрек е невъзможен. И тук се крие една от причините за това, че не се спирам на достъпните и у нас критични материали за откриване на територията на Америка — рунически надписи, крепостни кули, карти, оръжия и др. Става дума за известната Йейлска карта, за вдъхновилите X. Лонгфелоу сведения за погребение на викинг, за старинната кула от Род Айлънд и за много други съобщения.

Анализът на писмения материал може да доведе до дискусионни интерпретации, дори до основа за противоположни мнения, но от това би спечелила само научната истина и естествено любознателните читатели.

Възможно е проблемният, дискусионен характер на изследването да отегчи читателя, но според мен това беше единственият начин на писане, при който можех да дам отговор на толкова интересните в навечерието на годишнината — половин хилядолетие от откриването на Америка — въпроси. По-ранното завършване на текста беше невъзможно именно поради трудности от изследователски характер, но се надявам, че и след честването на годишнината от едно от най-великите открития в историята на човечеството неговата предистория ще продължи да вълнува читателите.

В тези редове, посветени на метода на работа с достъпния ми материал, искам да благодаря на бургаския археолог Константин Господинов за препоръките и бележките от картографски характер, както и за направеното от него наблюдение за това, че експедицията на Торфинн Карлсефни акостира на брега на река, която тече от изток на запад, вероятно в Хъдзъновия залив, а вероятно и в Мексиканския залив.

Надявам се, че тази книга може да бъде един малък и много скромен принос в голямата тема за взаимоотношенията и историята между Стария и Новия свят като опит не за културологични размишления за „естеството на нещата“ и за „световното им значение“, а като конкретно поставяне на научни въпроси и търсене на отговори. Считам, че досегашната унищожителна и унизителна за българската наука позиция, че можем да се занимаваме само с родната си история, ще бъде преодоляна. Ако искаме да ни уважават, трябва да уважаваме. Тази перифраза на латинската поговорка „Давам, за да дадеш“ важи с особена сила за науката и акцентува върху онези ценностни стойности на човека, които не могат да бъдат регулирани по друг начин, освен с взаимно уважение и интереси, позволяващи на народите взаимно опознаване. Нито викингите, нито Колумб биха открили Америка, ако се интересуваха само от локалните си проблеми в Норвегия, Дания, Италия и Испания. Нито един читател не би получил уважение от чужденец, ако знае само за своята страна. Аналогичен е и проблемът за „националната“ наука, която беше оправдавана преди години с обяснение, че сме малък и ограбен от историята народ, а днес се оправдава с отсъстващи възможности.

Считам, че методите на работа не винаги могат да се определят от възможности с конюнктурен характер и се надявам, че читателите ще бъдат доволни от появата на книгата, посветена на проблеми от общата история и култура.

Тази книга едва ли щеше да се появи, ако от проблемите на общата история, изследвани в Центъра за древни езици и култури в Софийския университет, не се интересуваха българските студенти — историци и филолози.

30 септември 1992 г.

Авторът