Кати Райкс
Дяволски кости (40)

39

В неделя сутринта станах рано и закарах Райън до летището. Прегърнахме се, преди да влезе в терминала. Казахме си довиждане. Не говорихме за бъдещето.

В единайсет часа облякох тъмносиньо сако и сиви панталони. Алън Бъркхед ме посрещна на входа на гробището „Елмууд“. В ръката си държеше ключ. Аз носех една черна платнена чанта.

Новият ковчег вече беше поставен в гробницата. Бронзов и блестящ, красиво ложе за вечен сън.

Бъркхед отключи ключалката. Извадих черепа на Сюзън Редмон от чантата, която носех, и внимателно го поставих над скелета. Оставих на място и бедрените кости. Най-накрая мушнах едно малко найлоново пликче под бялата кадифена възглавница. Тестът беше показал, че мозъкът е човешки. Може би беше на Сюзън, а може би — не. Съмнявам се, че щеше да има нещо против да сподели вечността с друга изгубена човешка душа.

Докато вървяхме обратно сред множеството надгробни камъни, Бъркхед ми разказа, че е направил проучване в архивите на гробището. Сюзън Редмон е умряла при раждане. Родила е здраво момче. Какво беше станало с него, попитах аз? Нямам представа, отвърна Бъркхед.

Стана ми тъжно. След това в мен се върна надеждата.

Сюзън беше умряла, но след себе си беше оставила друго човешко същество.

Следващата ми спирка беше болницата. Не спешното отделение, а родилното. Този път чантата ми беше розова и в нея имаше голям плюшен мечок и три чифта миниатюрни ританки.

Бебето имаше цвят на кафе с мляко, личицето му беше набръчкано, а перчемът му стърчеше смешно. Такийла я беше кръстила Изабела, на името на баба си.

Такийла се държа хладно и сдържано. Но когато погледна дъщеря си, разбрах защо се е обадила да каже, че приема предложението ми за помощ. Видяла е момиченцето си и е решила да предприеме нещо. Да даде шанс на Изабела.

Докато карах към вкъщи, си мислех за смъртта и раждането.

Някои неща свършват, други започват.

Сюзън Редмон беше умряла, но синът й беше жив.

Риналди си беше отишъл, но Слайдъл вече имаше нов партньор.

Куерво беше мъртъв, но Такийла бе родила момиченце.

Историята ми с Пийт беше приключила. Щеше ли и за мен да има ново начало? С Чарли? С Райън? С някой нов?

Можехме ли с Райън да се съберем отново и да започнем всичко отначало?

Можеше ли да има ново начало и за Америка? Можехме ли да се върнем към времето, когато се чувствахме сигурни? И защитени? И убедени в ценностите и целите си? Толерантни към обичаи и религии, които не разбираме?

Чарли?

Райън?

Подходящият мъж?

Как ли би се изразила сестра ми, Хари?

Никога не знаеш от кой храст може да изскочи заек.