Читателски коментари (за „Лявата ръка на Бога “ от Пол Хофман)

Заинтригуван от предните два коментара, снощи и днес прочетох книгата. Значи — ако сте запалена читателка на розови романчета, ще останете дълбоко разочарована от грубия реализъм на повествованието и липсата на описания от по три страници на еротични сцени, в които „… Той извади огромното си мъжество и проникна в Нея, а тя притвори очи и закрещя от сладка болка…“ :) Липсват и описания а’ла Джеймс Фенимор Купър, в които читателят бива запознат в рамките на десетина страници с всички подробности за гледката на рекичката и поляната, разкрили се пред очите на главния герой, когато той решил да се разходи до съседното село.

Що се отнася до християнството — тук също не мога да се съглася с предното мнение. Мисля си, че както човешкото тяло има нужда от храна, за да расте и да се развива, а в процеса на преработката и отделя екскременти, така и развитието на човешкия дух и култура създават своеобразен отпаден продукт — религиозните вярвания. По аналогия с физиологичните процеси — ако екскрементите бъдат изхвърлени на бунището (на историята), те се превръщат в тор и се включват отново в кръговрата на хранителните вещества. Но ако бъдат събирани в продължение на векове изпражненията на стотици хиляди хора в обща отходна яма — получава се нещо отвратително. Точно както събирането на религиозните вярвания в обща система на институционализирана монотеистична религия — или казано по-кратко, в църква — поражда най-гнусната и отвратителна социална структура, създавана някога от човека. Подобно на септична яма, изхранваща мухи, червеи и всякакви болестотворни микроорганизми, църквата се превръща в социална клоака, подкрепяща и осигуряваща среда за развитие на най-гнусните човешки пороци — педерастия, педофилия, садизъм, мазохизъм, патологична жажда за власт, алчност, омраза и жестокост. Достатъчно е да проследим историята на християнската църква. От извратените „мъченици“, умъртвяващи ритуално плътта си и средновековните клади, на които са горили красиви млади жени, безпомощни старици и техните домашни животни, най-често котки и кози. През инквизицията, където стотици хиляди извратени садисти са намирали благодатна почва за осъществяване на най-перверзните си и извратени мечти и желания, създавайки и използвайки уреди за изтезание на хора. През детските кръстоносни походи, превръщащи деца на по 12–13 години в религиозни убийци. През проповедите за вредата от хигиената и „греховността“ да харесваш тялото си, да се грижиш за него и да правиш любов… Та до днешни дни, в които последователите на „сина божи“, проповядващ равенство между хората, си имат лична гвардия да ги пази от последователите им и притежават имоти за стотици милиарди долари и евра, докато по улиците бедни хора умират от глад, студ и болести. А зад стените на манастирите си оядените свещеници практикуват педофилия, алкохолизъм, наркомания и хомосексуален разврат… В настоящото произведение авторът обрисува със сгъстени краски точно тези специфични особености на църквата, улавяйки и концентрирайки в най-чист вид нейната истинска същност. Което по обясними причини не се нрави на тварите, носещи расо. Нито на техните жертви с промити съзнания, духовно кастрирани с проповеди, които им вменяват чувство за вина от самия факт, че са се родили, че живеят и че са в състояние да използват мозъка си по предназначение.