Христо Калчев
Сънят на уморения лъв (8) (вулгарен роман)

Осма глава

— Ас?

— Кажи.

— Сигурен ли си?

— Да. Беше издал бърлогата на Деян Дяков. Наложи се да го отсвиря.

— Лично?

— Когато е възможно, използвам чужд труд.

— Имаш ли предположение?

— Не. Ще го спипам, Козел. Благодаря. Знаеш, че предупреденият е въоръжен.

— Действай, Ас. Пипай бързо, че тая къртица може да направи непоправими бели.

— Имаш думата ми, шефе. Скъся ли го с една глава, ще ти светна.

— Добре. Как си?

— Бива ме още. А ти?

— И аз. Какво става в София?

Аса се засмя гърлено.

— Знаеш, мине ли лятото, стихва и „ловният сезон“… О, чакай, Козел… Току-що съобщиха, че Деян Дяков е гушнал чемшира… Честито!

— Лешояд! — престорено сърдито го смъмри Козела. — Чисто?

— Информацията е по международния обмен. Не споменават други имена. Ще научиш от новините на сателита „България“.

— Добре. А засега това е всичко. Ще чакам новини от теб.

* * *

Козела сънуваше тъп еротичен, почти порнографски филм, когато мобилният телефон го извади от унизителната роля на жиголо. Беше Коста Македонеца.

— Къде сте? — попита Козела.

— Събрахме се — отговори Коста, без да уточнява къде. Старият боец знаеше, че са в Атина.

Козела взе душ и излезе на двора, където Флора пиеше кафе, ядеше смокиново сладко и се бореше с английската граматика.

— Защо не спиш, скъпа?

— Нервно ми е. Ти спа ли?

— Сънувах еротичен сън — усмихнат каза той. — За жалост не с теб.

— Мръсник! — опита се да влезе в тона му Флора. — Аз съм ревнива тигрица.

Козела се огледа.

— Къде са другите?

— Гостува някакъв американски цирк. Осип помъкна Хелън и майка ми. Представлението е от седем.

Козела погледна часовника. Още нямаше пет и половина. Флора беше изпразнила къщата, за да остане насаме с него. Отдавна й дължеше „онзи“ разговор, а сега май наистина трябваше да го проведат. Усмихна й се подкупващо.

— Страх ли те е, Флора?

Жена му поклати глава.

— Не. Давя се от бяс, Йон. Готова съм да прегриза гърлото на всеки, който посегне на дома ни.

— Това е моя грижа, момиче.

— Ти ме върна в живота… Не само мен, а и сина ни, и майка ми. Няма да позволя на никого да използва болестта ти и да посегне на твоя живот.

— Не съм болен, скъпа. Уморен съм, навлизам в старостта… Инфарктът беше предупреждение.

Флора се премести до него.

— Научи ме да стрелям, Йон. Моля те…

Козела се замисли. Няма да й се наложи да воюва, но щом това шибано умение ще я направи по-уверена — защо не.

— Върнат ли се момчетата, ще накарам Моимир да те обучи. Не можеш и да мечтаеш за по-добър инструктор от него.

— Къде са те? Страх ме е да те попитам…

— Тази нощ ще бъдат тук.

— И Блинд?

— Да… и тримата.

Флора увехна като лале.

— Страх ме е от това момче, Йон.

Козела я прегърна през рамото.

— Блинд ме спаси. Флора. Предупреди ме, че София праща вършач… наемен убиец за мен.

Молдовката зяпна.

— Сериозно?

— Напълно — кимна Козела.

След кратко мълчание жена му промълви:

— Добре, ще се опитам да свикна с него. — След нова пауза продължи: — Колко време ще остане у нас?

— Сега не мога да ти отговоря… Едва ли дълго. Налей ми една водка, моля те.

Лека като скална лястовица. Флора скочи да изпълни желанието му. Поднесе на масата всичко необходимо и седна срещу него.

— Йон?

— Да, скъпа.

— Ще ми кажеш ли кои са истинските ти врагове. Всичко — имена, адреси, навици. Всичко!

Козела се усмихна тъжно.

— Не, скъпа. Никога не искай това от мен, но ще ти кажа четири имена. Ще ги запомниш ли?

Прехапала устни до кръв, Флора кимна.

— Ако се случат тревожни събития, поискай от Коста, Тигъра или от Блинд да те свържат в Москва с Морис Алкалай, във Валета — с принц Хауки Исламболи, в Хартум, Судан — с Виктор Бут, и в София — с Лазар Аса. Запомни ли?

— Да — разтревожено каза Флора. — Морис Алкалай, Хауки Исламболи, Виктор Бут и Лазар Аса.

— Браво, умното ми момиче! Това са приятелите ми, които ще те пазят от всякакви попълзновения. — Боже, какъв лъжец си. Козел, трябваше да споменеш едно-единствено име: Джон Хакел и Цюрих — помисли си той вътрешно бесен.

* * *

Към полунощ „момчетата“ наистина пристигнаха в къщата. Козела знаеше всичко, но все пак изслуша подробностите. Бяха само Блинд, Моимир и той. Коста се задоволи да поздрави, взе Хелън и хукна с нея из нощните заведения на Мегало Кастро. Флора, Осип и майка й отдавна спяха. Моимир описа надве-натри екзекуцията и се прибра в стаята, за да гледа по телевизията на живо процеса срещу Слободан Милошевич от Хага. Козела остана сам с българския „цветар“ Блинд, както той сам се наричаше с ужасяващо цинично чувство за хумор.

— Знаеш ли, че в София се е люшнал луд купон, Блинд?

— Май няма да има много опечалени пред гроба на Дяков?

Блинд се усмихна подкупващо.

— Искрено опечалени не, но тълпата ще е огромна. Ще присъстват всички, които се изживяват като престъпници в България.

— В това не се съмнявам, момче. Бил съм на няколко такива погребения.

— Предимно на твои лични жертви, нали. Козел?

И Козела се усмихна.

— Отговорът е нездравословен, още повече че ти го знаеш.

Наляха си питиета, запалиха цигари, мълчаха.

— Имаш ли семейство, Блинд?

— Жена и син на три години.

— Скрил ли си ги добре?

Блинд се усмихна криво.

— Поне така се надявам. Имаме уж джентълменско споразумение, каквото и да се случи, каквито и издънки да станат, да не посягаме на семействата си… Знае ли човек до каква степен ние, „цветарите“, можем да бъдем джентълмени.

Отново мълчаха дълго.

— Пари? Как си със сухото?

— Имам няколко недвижимости в София, но не мога да стигна до тях. Преди да ме прати при теб, Лазар Аса ми помогна да прехвърля 100 000 долара в атинския клон на „Райфайзенбанк“.

— Искаш ли да изтеглиш семейството си от България?

Блинд кимна.

— Щях да те моля за това, генерале.

Козела мисли дълго.

— Добре, дай ми адреса. Ще поискам услуга от ФСБ… Знаеш ли какво означава абревиатурата?

— Федерална служба безопасности… бившето КГБ.

— Да, ще ги дръпнат в Москва. Жена ти и синът ти, имам предвид. — Козела се втренчи в него: — Искаш ли да се укриеш с тях в Русия?

Блинд изглеждаше разочарован. Мълча доста дълго, преди да каже:

— Не можеш ли да ни събереш тук? Ще ти служа като стражево куче, Козел, ако спасиш семейството ми… Няма да ти досаждам, ще живея някъде под наем, но винаги на бойна нога, ако ти потрябвам.

Ред беше на Козела да пие и да мисли, но той май предимно пиеше.

— Добре, момче. Вече е късно, но утре ще започнем акцията. Ще уредя да издърпат жена ти и сина ти в Москва, да им подменят самоличността, а ти с новото ви фамилно име ще ги посрещнеш в Атина. Ще отнеме време, Блинд. Утре ще се снимаш за новите документи. Мутрата ти трябва да стигне, където трябва… Разбираш ли?

— Отлично, Козел… Благодаря ти много.

Старият артист се усмихна кисело.

— Знаеш ли, Блинд, прави ми впечатление, че вече не одакваш, а?

— Старая се, господин генерал — усмихнат и като че с вътрешно облекчение каза „цветарят“, когато мобилният телефон на Козела иззвъня.

— Да.

— Аз съм.

— Какво има, Ас?

— Спипах копелето.

— И?

— Мълчи като Жана д̀Арк на кладата.

— Раздрусай го!

— И да го разчекна, ще мълчи. Корав шоп е копелето!

Козела мислеше трескаво.

— Пауза и отново, Ас. Трябва да научим кой освен скъпия покойник знае бърлогата ми.

Аса въздъхна в слушалката.

— Ще опитам, Козел, но се съмнявам. Най-добре е да го пратя в преразход.

— Не, Ас. Имай търпение. Ще пропее.

— Добре, шефе — унило отговори Аса. — Но пак ти казвам — горд, упорит, здрав шоп!

После прекъсна разговора.

— Случило ли се е нещо, Козел? — попита Блинд след дълго колебание.

— Гепили са вашата къртица в Ескадрона. Тоя, който е светнал на Дяков, че се крия тук.

— Супер! — възкликна младокът. — Ще черпиш!

— Рано е, а и едва ли ще стигнем дотам.

— Защо?

— Трябва да науча кой освен Дяков знае къде съм.

— Къртицата ще пропее… сигурен съм.

— Да, ама не пее. Лазар иска да го свитка!

— Да го раздруса.

— Разкъртил го е! Мълчи. Както Аса се изрази: „горд, упорит, здрав шоп“.

Лицето на Блинд засия.

— Да го наебат, Козел. Да му се изредят всичките! На болка се даяни, счупеното зараства, но смъртта е за предпочитане пред такова унижение.

Козела скочи като ударен с ток. Този „унизителен прийом“ не беше известен по негово време, но може би щеше да свърши работа. Грабна телефона, избра Аса и му предаде дословно рецептата на Блинд.

Един час по-късно Аса се обади. Застрелял беше току-що „наебаната къртица“, но беше успял да се добере до необходимата информация. Местонахождението на Козела знаеха още двама души — и двамата бивши барети.