Джанет Дейли, Соня Маси
Укротяването на Катерина (6)

Шеста глава

— Кой пълен тъпанар реши да ни настани петимата на една маса? — промърмори Натали, облиза чесновия сос от скаридата и я пъхна в устата си. Сетне си гребна стрида от черупката и я опита. — М-м-м… Много е вкусно.

Щом удари полунощ, всички гости свалиха маските си — всички с изключение на Натали, която отказа заради насиненото си око. Настроението й бе отвратително като синината и тя изглежда не полагаше никакви усилия да прикрие чувствата си.

Напълнили чиниите си от богатия бюфет, гостите бяха настанени на масите, разпръснати в галерията и трапезарията, както и на покритата част от терасата.

Кейт със задоволство откри, че нейната маса бе в края на галерията, недалече от мястото, където с Макс току-що се бяха насладили на срещата си. Едно-единствено нещо разваляше прекрасния момент, и то не беше нежният дъждец, сипещ се отвъд стряхата.

Беше присъствието на Натали. Както винаги по-малката й сестра със сигурност щеше да бъде главен дразнител. Кейт нахлузи емоционалното си въоръжение и реши да мине в отбрана през останалата част от вечерта. Никаква настъпателна тактика.

— Мисля, че домакинята ни е подредила как да седнем — обясни колкото можеше по-спокойно. — Мили може би е останала с погрешното впечатление, че ни е приятно да сме заедно. Колко глупава жена.

Против убеждението си, Кейт зае мястото си срещу Натали. Лилавите картички със златни букви бяха съвсем красноречиви — намерението на Мили е било всички от семейство Бърнел и кавалерите на сестрите да седнат заедно.

О, каква радост!

След като галантно настани Кейт, Макс седна до нея. От другата страна на малката масичка седнаха Хари и киселият ухажор на Натали.

Кейт се зачуди какво ли биха казали баща й и Натали, ако я бяха видели как само преди минути навличаше обратно дрехите си, след като бе любила страстно и необуздано на моравата. Зачуди се дали бе изписано на лицето й, това новооткрито чувство за свобода и енергичност. Можеше ли някой да каже, само като я погледне, че се бе променила завинаги?

Тя крадешком извърна очи към Макс и срещна погледа му. Двамата избухнаха в смях. Звукът беше интимен и познат на Кейт, но Натали не пропускаше нищо, цялата в слух.

— Вие двамата изглежда добре се разбирате — подхвърли момичето с леко безпокойство.

— Да, така изглежда — промърмори Кейт и си избра репичка от вкусната салата в центъра на масата. — А вие с Лученцио забавлявате ли се добре?

— С кого? — Натали изглеждаше объркана.

— Лученцио — отвърна Роджър и обърна поредната чаша с уиски. — Забрави ли, че тази вечер аз съм Лученцио? Ухажорът на хубавата Бианка. Това си ти.

Натали се ухили.

— О, да… Бях забравила.

— Всички тези италиански имена се помнят толкова трудно — оплака се Хари и бодна парче телешко месо. — Всъщност защо трябваше да сме облечени по този начин?

Кейт трепна, ала не каза нищо. Този път бе твърдо решена да овладее гнева си на всяка цена. Тъй като Натали не отговори, обади се Макс:

— За да може Натали да постави в неудобно положение и да унизи сестра си.

— Ха — подхвърли Натали. — Не е необходимо някой да поставя Кейт в неудобно положение. Тя се справя чудесно и сама.

Кейт отново обузда гнева си. Щеше да спечели тази битка по един или друг начин.

— Няма значение как сме облечени и защо — отбеляза тя. — След като сме тук, бихме могли да се забавляваме, ако е възможно.

— Не е лесно да се забавляваш, когато нещо те боли — рече Натали и драматично сложи ръка върху дясната част на маската си. — Наистина, Кейт, не биваше да ме удряш по този начин. Това беше груба и долна постъпка.

Кейт хвърли поглед към Макс и с изненада установи, че той изглеждаше по-ядосан от нея самата. Бе възмутен в нейна полза — какъв прекрасен обрат на събитията.

— Стига, Натали — рече строго Макс. — Двамата с теб прекрасно знаем какво се случи с окото ти.

Натали се сгърчи на стола. Роджър си наля ново питие от коженото шише в туниката си, а Хари като че ли се събуди за момент от своя алкохолен ступор.

— Какво говориш? — обърна се той към Макс.

— Не се тревожете, господин Бърнел. Просто една малка тайна между мен и Натали.

Хари изпитателно се взря в Макс.

— Каква?

— О, стига, татко — сряза го Натали. — Няма значение. Макс си направи малка шега, не твърде смешна обаче. Мисля, че е загубил чувството си за хумор. Изглежда твърде дълго е бил в компанията на Кейт.

Кейт усети гневът й да се надига като приливна вълна. Но преглътна изкушението. Никога вече. Никога вече. Щеше да се държи като дама, пък каквото ще да става. А ако се съдеше по кръвното й налягане, като нищо можеше да й се случи нещо неприятно.

— Знаеш ли, Натали — намеси се Роджър и се изправи на треперещите си крака. — Иска ми се… — Той протегна ръка и стовари юмрука си на масата. Чиниите и приборите затракаха, чашите затанцуваха й всички гости от съседните маси се извърнаха и се втренчиха в тях. — Иска ми се просто да оставиш сестра си на мира! — Той направо изкрещя последните думи. Сега вече всички се взираха в тях онемели. Единственият звук бе тихото потропване на дъжда. — Тя нищо не ти е направила — продължи мъжът. Гласът му леко трепереше, ала бе шокиращо силен. — Или поне нищо, което да не си заслужила. Ти безсрамно излъга за насиненото си око. Прекрасно знаеш как се удари.

Натали протегна ръка, сграбчи мъжа за ръкава и се опита да го дръпне да седне.

— Роджър, миличък, струва ми се, че си пийнал малко повечко — изрече сладко като викториански коледен ангел. — Защо не седнеш и не…

— Не искам да седна. Искам да престанеш да ме командваш, жено! Изтърпях достатъчно!

Хари се надигна от стола си и пристъпи към нещастния ухажор на малката си дъщеря.

— Синко, струва ми се, че не бива…

— Оставете ме на мира, господин Бърнел. Вие сте виновен за всичко това, защото сте разглезвали Натали година след година и сте се отнасяли към Кейт като към втора категория гражданин. Би трябвало да се срамувате от себе си.

Кейт просто седеше на мястото си, зашеметена и безмълвна като всички останали, нямаше представа какво да каже или да направи. От една страна й беше много приятно, че този млад човек, когото бе смятала за напълно безхарактерен, се бе намесил да я защити. И то пред всички. Но в същото време Кейт чувстваше дълбокото унижение на Натали. Тъй като наскоро бе преживяла подобно нещо, не можеше да не изпита съжаление към сестра си.

Ала не я съжаляваше чак дотам, че да спре Роджър, който продължи тирадата си.

— Има още нещо, което искам да кажа. — Роджър се изпъчи като петел, който се готви да оповести настъпването на утрото. — Явно не познаваш добре произведението на Шекспир, иначе би осъзнала колко е глупаво от твоя страна да подготвиш цялото това представление за „опърничавата“. Ако беше внимавала повече в часовете по английска литература в гимназията, щеше да знаеш — шекспировата Катерина всъщност изобщо не е опърничава. Тя е прекрасна жена, но семейството й се отнася лошо с нея. Ако има истинска кучка в цялата история, това е по-малката сестра Бианка. Добро разпределение на ролите, Натали.

Кейт забеляза как гъста червенина заля бузите на Натали. Не знаеше оправдана ли да се чувства, или да страда заради сестра си. Реши да бъде честна и да се потопи в сладкото удоволствие от реабилитацията.

Приключил с изказването си, Роджър блъсна стола си назад и се отдалечи с леко несигурни, ала решителни крачки. Натали се озърна и забеляза, че всички са насочили погледи към нея. Момичето избухна в истерични ридания, скочи и се затича след Роджър.

Хари ги последва, мърморейки си:

— О, господи! Господи! Сладкото ми захарче, чакай татко.

— Не се безпокой — прошепна Макс в ухото на Кейт, докато двамата наблюдаваха как Натали изчезва във вихър от розово кадифе, а Хари бърза след нея. — Тя си го заслужава. Всяка дума.

Кейт стана, напълно забравила за вечерята си.

— Може би трябва да отида при нея. Изглеждаше доста разстроена.

Макс също се изправи и обви ръка около кръста й.

— Имам по-добра идея, милейди. — Той се поклони галантно и кимна към балната зала. — Да потанцуваме.

— Не би трябвало да се забавлявам толкова — рече Кейт, докато двамата с Макс се плъзгаха по блестящия кипарисов под на балната зала, описвайки широки кръгове. — Не и когато сестра ми е някъде горе, вероятно просната на някое легло, където ще си изплаче очите.

— Защо не? Тя просто прави това, в което най я бива — засмя се Макс, завъртя я в прегръдките си, целуна я по бузата и се понесе напред в ритъма на жизнерадостна полка.

— Жесток си — рече Кейт, като се постара да спазва такта. — Натали е малката ми сестра. Не мога да не се безпокоя, че може да…

— Е, тя не е моя сестра, нито по-малка, нито по-голяма и аз не искам нито да говоря, нито дори да мисля за нея. Танцувам с най-красивата жена на това парти и искам да се забавлявам… ако нямаш нищо против.

Против? Как би могла да има нещо против, след като той току-що я бе нарекъл най-красивата жена тук? В миналото бе обвинявана за много неща, но „красива“ не присъстваше в списъка. Разбира се, той просто я ласкаеше, ала тази вечер Кейт нямаше да мисли за това. Не и под златистата светлина на канделабрите. Не и когато във въздуха витаеше магията на карнавала.

Тя се засмя и се зачуди как само с един дяволит поглед Макс бе в състояние да я превърне в малко палаво момиче. А Кейт нямаше нищо против. Беше невъобразимо приятно да не се налага през цялото време да бъде толкова сериозна, трезвомислеща, делова. Харесваше й как детето в него успяваше да убеди малкото момиченце в нея да излезе да поиграят заедно.

Как бе могла да го смята за безочлив, празен и глупав? Той изобщо не приличаше на Хари. По-късно, когато този делириум на безбрежно щастие попреминеше, щеше да се извини на Макс, задето го бе сравнила с Хари толкова несправедливо. Наистина не беше честно. Двамата нямаха почти нищо общо. Слава богу.

Полката свърши и оркестърът засвири бавен романтичен валс. Макс я притисна в обятията си и тя усети топлината на тялото му. Споменът за срещата им в градината нахлу в съзнанието й. Отново я завладя неудържим копнеж. Толкова скоро бе изпитала пълно удовлетворение и ето че жадуваше за още. Кейт никога не се бе смятала за сексапилна, нито дори за чувствена жена — до тази вечер.

Тази вечер би могла да повярва и да се надява на всичко.

Докато се носеха из балната зала, тя имаше чувството, че я носи бляскава въртележка, замаяна от щастие, което бе сигурна, че няма да трае дълго. Но за първи път в живота си Кейт бе твърдо решена да не позволи на съмненията и страховете да помрачат радостта й.

Утре можеше да открие, че всичко е било илюзия. По-късно можеше да разбере, че Макс не е такъв, какъвто изглежда. Че няма нищо общо с чувствения и нежен любовник, мъжът, за когато винаги бе копняла, мечтания любим.

Утре щеше да има много време, за да слезе от облаците. Тази вечер обаче й се искаше да полети още малко.

Когато удари един часът, Хари Бърнел се покачи на близкия стол — доста рисковано начинание — и обяви пред всички, че има да съобщи нещо много важно.

В другия край на балната зала Кейт трепна, доловила по гласа му колко е пиян. Обърна се към Макс, който току-що бе донесъл две чаши пунш от трапезарията.

— Имам неприятното усещане, че семейството ми ще се изложи поне още веднъж тази вечер — рече тя.

Макс забеляза как Хари се олюля на стола.

— Има голяма вероятност — кимна той. — Да идем да го свалим оттам, преди да е паднал и счупил нещо.

— Например главата си?

— Всъщност притеснявах се повече за онези вази от епохата Мин до камината. Невъзможно е да се намерят такива.

— Разбрах. Да вървим.

Двамата забързаха към Хари, ала той вече беше започнал важното си съобщение, което очевидно се струваше забавно на всички около него. На тълпата очевидно й допадаха странностите на семейство Бърнел.

Но не и на домакините.

Мили стрелна Кейт с предупредителен поглед, сякаш й казваше: „Следващия път, когато ти или някой от откачените ти роднини стане за посмешище, ще изхвърля всички ви“.

— Дами и господа — избоботи Хари. Гръмкият му глас отекна в залата. — Имам да ви кажа нещо, така че съберете се насам.

— Хари, слез оттам — рече Кейт и го дръпна за туниката. — Ще паднеш и ще се нараниш.

— Отдръпни се, момиче. Прекъсваш речта ми. Както казвах…

— Господин Бърнел, моля ви. — Макс го сграбчи за ръката и се опита да го накара да слезе. Ала Хари беше силен стар чудак и не бе лесно да бъде поместен против волята му.

— О, това си ти, Макс — грейна възрастният мъж. — Радвам се, че си тук. Слушай. Това е много важно.

Макс се обърна към Кейти прошепна:

— Може би е по-добре да го оставим да свърши речта си и да слезе сам. Мисля, че така ще бъде най-лесно.

Кейт кимна и усети, че отново се изчервява. При това положение можеше напълно да се откаже да слага руж.

— Както много от вас сигурно са забелязали — продължи Хари, — не се подмладявам. Както и всички вие, тъй че изтрийте тези глупави усмивки от лицата си. Приличате на козли, загризали трънаци. — Хари се килна надясно и Кейт се втурна да го подкрепи, но той навреме изправи курса. — И тъй като остарявам, реших, че е време да се оттегля и да оставя бизнеса си на по-младите. Те имат повече енергия, отколкото им трябва, така че нека я вложат в нещо полезно.

Кейт застина с отворена уста, сърцето й заблъска в ушите. Не беше сигурна, че е чула добре. Обърна се към Макс и прошепна:

— Че ще се оттегли ли каза?

Макс кимна.

— Както някои от вас знаят — а други не, защото не е тяхна работа — аз притежавам лъвския пай от тази компания, а останалата част е разделена между дъщерите ми. Свършихме добра работа по тази къща, както можете са уверите сами, и аз смятам, че това е едно прекрасно постижение, с което мога да приключа кариерата си.

Няколко души изръкопляскаха, изразявайки одобрението си за реставрацията на къщата. Кейт усети старата гордост да се надига в гърдите й. Тази вечер бе вълшебна в толкова много отношения.

— Тази последна задача не беше лесна и аз нямаше да се справя сам — продължи Хари. — Имаше доста проблеми, които трябваше да разрешим, използвахме много нови идеи, преработихме някои стари. Не, нямаше да успея да свърша всичко сам. И за да изразя благодарността си за добре свършената работа… — Той разпери ръце във великодушен жест и едва не се прекатури от стола.

Кейт чувстваше как сърцето й бясно блъска в гърдите. Това е. Най-сетне получаваше публично признание за приноса си. И Хари бе избрал за това именно бал с маски… Идеше й да го свлече от стола и да покрие с целувки румените му лице.

— За да изразя моята голяма благодарност, искам да съобщя, че оставям контролния пакет акции на човека, който ми помогна да превърна „Бърнел Кънстракшън“ в това, което представлява днес — Максимилиян Колбърт.

Отначало в залата настъпи пълна тишина. Сетне се чуха изкашляния, шумолене на поли, откъслечен шепот. Кейт не бе в състояние да помръдне, не можеше да си поеме въздух. Бе сигурна, че сърцето й е спряло напълно.

— Макс? — Тя смаяно се втренчи в Хари. — Макс?

Хари скочи от стола и несигурно се приземи до нея.

— Да, Макс. Реших, че той е идеалният човек за тази работа. Хубаво е, че двамата се разбирате така добре. Така ще стане съвсем лесно и безпроблемно, а?

Той протегна ръка към Макс, лицето му грееше от самодоволство.

— Поздравления, млади човече — рече. — Току-що получи безплатно цяла компания, с всичките й добавки. Как се чувстваш?

Кейт пристъпи между двамата и сграбчи протегнатата ръка на баща си.

— Какви ги говориш? — попита. Гласът й трепереше от ярост. — Шегуваш се, нали?

— Моля? — Хари я изгледа озадачено.

— Ще прехвърлиш твоя дял от компанията — контролния пакет — на непознат човек? — Гласът й се извисяваше дума след дума с нарастването на гнева й. — През всички тези години аз си скъсах задника от работа заради теб, Хари, а ти ще оставиш дела си на някой, който дори не е от семейството?! Човек, който е работил с нас само на един обект? Една-единствена скапана реставрация? Това ли искаш да кажеш?

— Не мога да оставя дела си на теб — отвърна Хари. — Не си очаквала това, нали?

— Защо не? Защо да не може на мен?

— Защото… — Той протегна ръка и я потупа по главата, сякаш успокояваше нещастно кученце. — Защото ако оставя дела си на теб, сестра ти Натали ще се разстрои. А не мога да го оставя на нея. Очевидно не й допада да изпълнява дори дребните задължения, с които е натоварена в момента. Освен това и двете сте же…

— Не! — Кейт протегна ръка, сякаш да се защити от удара, който щеше да нанесе думата. — Не казвай това! Не искам да те чувам да изричаш подобно нещо. Всъщност ако те чуя да го казваш, никога няма да бъда в състояние да ти простя.

— О, стига, Кейти. Приемаш това прекалено навътре.

— А ти си себичен, безразсъден стар глупак — избухна младата жена. — В продължение на години ходя след теб и оправям глупостите ти, без дори да ти кажа, за да не нараня мъжкото ти достойнство. Да видим дали Макс ще бъде толкова търпелив. — Макс… Ужасна мисъл прониза съзнанието й. Мисъл, която бе отвратително правдоподобна. — Ти си знаел — насочи тя гнева си към своя любовник. — Знаел си през цялото време. Затова ме прелъсти. Да я размекнем, преди старецът да пусне бомбата. Затова ли беше всичко?

Кейт не изчака отговора на Макс. Когато се извърна да излезе, забеляза, че балната зала бе пълна с любопитни гости, насочили погледи към нея, шокирани, както винаги, от тъй недостойното й за една дама избухване. Ала този път тя бе твърде наранена, за да я е грижа.

— Що се отнася до мен, и двамата можете да вървите по дяволите — подхвърли Кейт през рамо към баща си и бившия си любовник. Сетне добави към останалите в залата. — Всъщност всички можете да идете да танцувате с дявола в червена рокля. Каквото и да означава това.