Катрин Артър
Послушай сърцето си (2)

Втора глава

Джейми изключи телевизора. Малко по-късно, вече по пижама и с разпусната коса, тя чу, че някой чука на вратата.

— Сигурно Брайър искат лед — каза Джейми на Сирано и наметна халата си. Шумът от празненството на горния етаж бе ясно доловим. Въпреки увереността, че това е съседът й, тя открехна вратата само на няколко сантиметра, без да маха веригата. Надникна през процепа и моментално я затръшна.

— Не може да бъде — промърмори. — Сигурно си въобразявам. — Не беше възможно пред апартамента й да стои Зак Дънам, облечен в смокинг и палто, побеляло от сняг.

— Джейми, пусни ме да вляза, моля те. — Дочу през вратата. — Няма да стоя дълго.

— Какво правиш тук? — изумено попита тя съвсем истинския Зак, след като с разтреперани ръце махна веригата и отвори.

— Казах ти, че искам да се видим отново — отвърна той с благоразполагаща усмивка, — и реших, че не ми се чака връщането от Африка, така че те потърсих. Може ли да вляза?

— Ами… да, разбира се — рече Джейми. Изглежда наистина му беше студено и вероятно нямаше намерение да й причинява неприятности. Пусна го да мине. — Не знаех, че вали сняг. И защо, за бога, си ходил пеша?

— Обичам разходките. А и снегът заваля, когато бях вече на половината път. — Зак внимателно свали палтото си. — Май е доста мокро.

— Може би трябва да го оставим в кухнята — предложи Джейми. — Ще го сложа до радиатора.

Зак кимна одобрително, а тя забърза пред него, мислейки, че това бе наистина доста странен начин за начало на новата година.

— Извинявай, ако съм те вдигнал от леглото — каза той, като едва сега обърна внимание на облеклото й.

— Аз… аз още не си бях легнала — смутено отвърна Джейми. Закачи палтото на въжето за простиране над радиатора и благодари на провидението, че поне днес по него не висеше прано бельо. — Готово — каза тя и се обърна. — Така ще изсъхне съвсем бързо. — Зак мълчаливо я наблюдаваше. На ярката флуоресцентна светлина в кухнята тя ясно видя две червени драскотини на лявата му буза. — А, така значи — рече Джейми, загледана в тях. — На Сиси явно не й е харесало, че няма да се жениш за нея.

— Откъде знаеш за това? — ядосано попита Зак. — Не мога да направя и крачка, без някой репортер да…

— Баща ти ми каза, че вече нямаш такова намерение — прекъсна го тя. — Та, предположих, че освен на него, си го съобщил и на нея. — Джейми вдигна вежди и студено го изгледа. — Затова ли си тук? Защото баща ти те е изпратил?

— Господи! Разбира се, че не! — възкликна Зак. После гласът му се сниши. — Кога си се срещала с баща ми? Какво ти е казал? Имаш ли нещо против да седна? — Придърпа един от столовете край масата и седна, без да дочака отговора й.

— Срещнах се с баща ти във фоайето — отвърна Джейми. После накратко му предаде разговора. — Аз като че ли не бях доста тактична. Може би трябва да се извиня и на двама ви.

— Всъщност държала си се с татко по най-подходящия начин — въздъхна Зак. — Той харесва откровените хора. Но аз ще приема извинението ти. За това, което каза, и за това, че мислиш, че баща ми ме е изпратил тук. Никога не съм му се подчинявал, затова и не се разбираме много добре. — Зак се насили да се усмихне и прокара пръсти през мократа си черна коса. — Сега ще можем ли да поговорим за нещо по-приятно? За теб например?

— Не съм сигурна, че ще бъде по-приятно — неуверено отвърна Джейми.

Искаше й се да му вярва. Изглеждаше искрен. Но защо всъщност бе извървял пеш целия път до дома й, въпреки силния сняг? Дали не бе пил прекалено много, преди да излезе от хотела? Изобщо не изглеждаше пиян, но не можеше да бъде сигурна. Всъщност можеше да е сигурна само в това, че присъствието му изпълваше кухнята й с невидимо напрежение, което тя намираше за изключително вълнуващо.

— Мисля, че имаш нужда от кърпа за косата си — каза Джейми и изтича в банята, откъдето се върна с дебел, мек пешкир. — Искаш ли гребен?

— Не, благодаря. Имам. — Той започна бързо да бърше косата си. Разрошен, беше още по-привлекателен — като мъж, който току-що е излязъл от банята.

Докато Зак се решеше, Джейми отчаяно затърси някаква тема, която да настрои ума й на по-безопасна вълна.

— Искаш ли нещо топло за пиене? Кафе или какао?

— Няма да е лошо да пийна едно какао, но не е ли трудно за приготвяне?

— Ни най-малко. Имам нес какао — каза Джейми, доволна от възможността да свърши нещо. Напълни чайника с вода и го постави на котлона, а после отвори един от претъпканите шкафове и извади какаото. Бързо се наведе, за да вдигне падналата на пода кутия със стафиди. — Нямам достатъчно пространство. Но в новата ми къща ще има предостатъчно шкафове.

— Новата къща ли? Значи ли това, че си имаш някого?

— Не, купувам я сама. — Джейми извади две чаши и скришом го погледна. Странната нотка в гласа му я накара да се зачуди дали не беше по-добре да му каже, че си има приятел.

— Звучи малко странно. Сама жена да си купува къща.

Значи това било — помисли си Джейми.

— Не зная дали си забелязал — каза тя, — но времената са се променили. Сигурно страдаш от „синдрома на трите мечки“.

— „Синдромът на трите мечки“ ли? — Зак усмихнато я погледна, а тя се съсредоточи върху правенето на какаото.

— Да — отвърна Джейми. — Понеже си мислиш, че във всяка къща трябва да има мечка, мечок и малко мече. Съмнявам се, че в наши дни повече от половината къщи отговарят на това условие.

— Как да ти кажа… Мисля, че наистина трябва да ги има.

Джейми изобщо не можеше да си представи Зак като татко, но реши, че тази тема не е подходяща за разговор и смени темата.

— Каза, че ще заминаваш за Африка — рече тя и заля какаото с гореща вода. — Звучи интересно. Обзалагам се, че с нетърпение очакваш пътуването.

— Май не знаеш много за мен, а? — засмя се Зак.

— Не — намръщено рече Джейми. Подаде му чашата и седна срещу него. — Защо ми е притрябвало? Противно на това, което си помисли днес следобед, аз не чета клюкарските страници. Случайно един познат ми спомена, че имаш връзка със Сиси Бергстром. Дори не бях чувала за отношенията ви.

— Добра новина — усмихна се Зак. — Няма да ми се налага да се боря с погрешни впечатления. Ти вече си мислиш, че съм груб, нетактичен и непочтен. А всичко това не е вярно.

— Разкажи ми за Африка.

— Често пътувам дотам. Ръководя „Фантастични пътешествия“, един от клоновете на империята „Дънам“. Лично аз водя около десет тура годишно — до Африка, Аляска или южните морета. Как мислиш, дали ако наистина бях груб, нетактичен и непочтен, щяхме да имаме най-преуспяващия туристически бизнес в света?

— Хм, предполагам, че не. — Джейми го погледна с нараснало уважение.

— Обзалагам се, че си ме мислела за някакъв негоден за нищо плейбой — подразни я Зак. — Обещай, че няма да си правиш изводи, преди да си научила фактите.

— Ще се опитам — каза Джейми. — Но сигурно и ти не по-зле от мен знаеш, че човек трябва да се опитва да преценява хората по онова, което вижда. Пък и почтеността в бизнеса не винаги се пренася в личния живот.

— Не винаги — съгласи се Зак. — Направил съм полагащия ми се дял от грешки. — Вдигна глава и сериозно погледна Джейми. — Ами ти? Защо красавица като теб посреща Нова година сама вкъщи? В действителност не очаквах да те намеря, но имах нужда да се поохладя и се надявах, че си тук. Исках да се убедя, че очите ми не са ме излъгали, когато те видях следобеда. И наистина не са.

— Започнах работа в пет сутринта — отвърна Джейми, като се опита да не се главозамайва от комплимента му. — Навечерието на Нова година е един от най-натоварените дни за моята работа. След такъв ден изобщо не съм в настроение за празнуване. Всичко, което желая, е да седна и да си вдигна краката. Обикновено подремвам няколко часа, но тази вечер бях твърде изтощена дори за това. — Виновен за мислите, които я държаха будна, беше той. Но тя никога не би го признала.

— Един часа — каза Зак, след като погледна часовника си. — Будна си от двадесет часа. Най-добре да си тръгвам и да те оставя да поспиш, преди да си установила, че освен другото съм и невъзпитан. — Той гаврътна чашата и стана. — Благодаря ти за какаото, за това, че ме спаси от настинката и че беше тук, за да се убедя, че си истинска. Не бях сигурен, че не съм те сънувал.

— Ти си… Ти си винаги добре дошъл — рече Джейми, изненадана от внезапното му решение да си тръгва. — Палтото ти изсъхнало ли е? Да ти извикам ли такси? — Внезапно й се прииска да не бърза толкова. — Не съм сигурна, че е съвсем безопасно да се разхождаш в такъв час.

— Палтото е достатъчно сухо, а заради празниците тази нощ по улиците има допълнителни патрули — рече Зак. — Но благодаря за загрижеността. Дава ми надежда. Как се казва? — Посочи Сирано, който се приближаваше към него със сърдито мяукане.

— Сирано — отвърна Джейми. — Нали виждаш какъв голям нос има! Беше заспал в леглото ми.

— Щастливец! — Зак се наведе и го взе в ръце. — Здравей, Сирано. Мога ли да разчитам, че ще се погрижиш отсега нататък никой друг да не споделя леглото на господарката ти?

— Аз не правя такива неща! — сряза го Джейми. — Не, че ти влиза в работата. — Трябваше да се досети, че мъж с такива очи веднага ще си помисли за спалнята.

— А щом не е моя работа — Зак замислено погали Сирано по гушката, — защо според теб ми го казва?

— Защото не ми харесват такива намеци — студено заяви Джейми. — Но ти си свикнал с бързите връзки, така че сигурно трябваше да го очаквам.

— Вече ти казах да не си правиш прибързани изводи за мен — каза Зак и остави Сирано на пода.

— А не правиш ли и ти точно това? — попита тя.

Зак се изправи и замислено я погледна. Погледът му беше странно зареян, струваше й се, че едновременно вижда нея и прониква в душата й. Искаше й се да го попита за какво си мисли, дали тези красиви зелени очи крият разочарование, или пък беше доволен, че е дошъл. Така й се искаше да е доволен. В този миг той въздъхна и се усмихна.

— Мисля, че се опитвах да ти кажа нещо — подхвана той.

Бе минало толкова време, откакто бе задала въпроса си, че почти беше забравила за него. Объркано погледна Зак и си спомни.

— Какво да ми кажеш?

— Не съм съвсем сигурен. Струва ми се, че мога завинаги да остана вгледан в теб, с желанието да зная повече за онова, което крият красивите ти очи. Но сигурно ще трябва да го отложим за някой друг път. Виждам, че си изморена.

Наведе се и погали Сирано за довиждане, а после тръгна към външната врата. Джейми се приближи до прозореца и дръпна завесите, за да погледне навън.

— Валяло е през цялото време. Сигурен ли си, че не искаш да извикам такси? Дори не си с ботуши.

— Не, имам нужда от разходка — поклати глава той. — Дори повече, отколкото на идване.

Джейми бе озадачена от думите му, но реши, че не е време за коментари.

— Добре, но внимавай. Сигурно е хлъзгаво.

— Животът е хлъзгав — тъжно се усмихна Зак. — Никога не бих предположил, че годината ми ще започне по такъв начин.

— Аз също. — Джейми не беше сигурна какво точно бе имал предвид, но знаеше, че се чувства по същия начин. — Надявам се да прекараш добре в Африка.

— Там е винаги красиво и интересно. Но…

Гласът му заглъхна и той погледна Джейми, а очите му бяха така наситено зелени, че дъхът й спря. Протегна ръка и погали меката й като коприна коса.

Джейми можеше да се закълне, че при докосването му се появяват малки електрически искри, които се втурват по тялото й. Очите му се спряха на лицето й и устните му се отвориха. Канеше се да я целуне и тя едва се пребори с желанието да овлажни устни. Пулсът й се учести и тя като че ли загуби разум — първо реши да не му позволява, а после се поколеба. Когато усети ръката му на врата си, Джейми се вцепени. Зак забеляза паниката й и нежно се усмихна.

— Много ли ще се уплашиш, ако те целуна?

Джейми нервно овлажни устни и преглътна буцата, заседнала на гърлото й.

— Ами аз… — Гласът й секна, когато Зак я прегърна, а устните му така внезапно се доближиха до нейните, че не успя да каже нищо повече. По цялото й тяло мина зашеметяваща вълна. Джейми усещаше как тялото му я привлича, сякаш се сливаха в едно. В следващия миг, също толкова внезапно, колкото се бе доближил, той се отдръпна. Все още я държеше в прегръдките си, а косата й гъделичкаше лицето му. Джейми чуваше учестеното му дишане и усещаше, че Зак се бори със силата на желанието си. Внезапно осъзна, че ако той изгуби битката, тя вече нямаше да бъде достойна за него, че ако пак я целунеше, нямаше да се съпротивлява повече. Много внимателно се отдръпна и го погледна. За нейна изненада, той изглеждаше не по-малко смутен от нея.

— Добре ли си? — попита тя.

Зак леко поклати глава, после си пое дъх и се усмихна.

— Сигурно трябваше да пропусна последната чаша на партито. За момент се почувствах така, сякаш някой ме е ударил по главата. Видях звездички, а в ушите ми звъняха камбанки.

— Наистина не трябва да си ходиш пеша!

— Студеният въздух ще ме оправи. — Зак постави ръка на бравата и спря. — Ще ти се обадя. И — умната!

— И ти — кимна Джейми.

— Винаги — увери я Зак, а после отвори вратата и излезе, без да се обърне.

Джейми затвори след него. Внезапно се почувства ужасно объркана и много уморена. Какъв странен човек! Защо бе дошъл да я види и какво ли си мислеше за нея. Може би никога нямаше да узнае. При тази мисъл изпита почти физическа болка.

— Този мъж ми харесва — каза Джейми на Сирано, който любопитно я наблюдаваше с наклонена глава. — Много по-свестен е, отколкото си мислех в началото.

Тя легна и изгаси нощната лампа. В тъмнината изплува лика на Зак, а топлите завивки й напомниха за уюта на прегръдката му. Почувства се безтегловна и въздушна, сякаш беше балон. Може пък наистина това да бе мъжът от мечтите й…