Читателски коментари (за „Волоколамското шосе “ от Александър Бек)

Четох книгата като ученик, но бях забравил дори заглавието. По друг повод срещнах името Волоколамск и споменът за нея изведнъж изплува в съзнанието ми. Намерих я в интернет и я прочетох отново. Сега имам вече три деца. И двата пъти, на различна възраст, книгата ме разтърси и завладя умът и душата ми до най-потайните им кътчета. Налагаше се да чета предимно по късни доби и след това често не можех да заспя. Унесен, пред мен минаваха отделни картини от разказа и в едно кълбо се преплитаха различните огнени усещания на боевете. За лека нощ прочетох няколко старници на момчетата. Струва ми се, че по-големият се запали от искрата на книгата. Но странно, докато четях на глас, чувайки се отстрани, имах чувството, че повествованието е мудно, езикът тромав и тази невероятна динамика която усещах докато четях сам и наум изчезваше. След като останах сам с книгата, тя отново ме завладя и пренесе на бойното поле в руската шир. Сякаш самият аз бях там, заедно с Момиш-Ули и Панфилов, на бойната линия, под куршумите и се питах — боже, как тия хора са устояли на страха от добре въоръжената и обучена немска войска, как така казахите са припознали родината си в хълмиститата равннина на Подмосковието на хиляди километри от родните степи? Въпреки всичките поразии на комунистите, явно са вдъхновили много хора в огромния Съветски Съюз с усещането, че са част от нещо ново и голямо, от държава, която е тяхна, а не на благородниците и аристократите. Ако книгата се доближава дори частично до реалността по време на Втората световна война, войниците на Червената армия наистина са проявявали масов героизъм. Предполагам, че така са се чувствали и българските войници и командири по време на войната със Сърбия в зората на третата Българска държава, така наречената Капитанска война. Тогава и нашата войска се е била геройски с вярата, че защитава своята нова държава и своята съвсем прясна свобода. Кога ли българите ще изжевеем отново такова обединение и духовен подем? На следващите финали по футбол, или когато успеем да си върнем държавата от мафията и я почувстваме отново своя? Ето какви мисли поражда „Волоколамското шосе“, една наистина вълнуваща книга!