Джанел Тейлър
Опасни тайни (16)

Петнайсета глава

— Трябват ни две перуки — обясни Матю на продавачката в „Уиг Аут“, магазин, който досега не бе забелязал, макар че се намираше на две преки от апартамента му.

— Канени сме на маскен бал тази вечер — добави Миа. — Искаме да изглеждаме напълно променени, но не прекалено ексцентрични. Просто не желаем да ни познаят — обясни и се запита дали в нея се крие и трети „човек“. Досега е била или грозната Джейн или Марго.

— Какво ще кажете за вас да изберем руса перука, господине — предложи продавачката, — а за вас, госпожице… — Тя наклони глава, огледа внимателно лицето на Миа и формата на главата й. — Може би рижи къдрици?

Рижи къдрици. Точно каквато бе косата на майка й. Когато Миа беше малка, много обичаше да гледа как майка й реши тъмночервената си къдрава коса, как кичурите се навиват на масури, когато изсъхнат. С Марго пискаха от удоволствие и подръпваха гъстите къдрици. Майка им се смееше, беше толкова щастлива. Близначките приличаха на баща си — с хубави кестеняви коси и светлокафяви очи. Миа винаги бе мечтала да има прекрасната червеникава коса на майка си.

Тази вечер мечтата й щеше да се сбъдне.

— Съгласна съм — каза на продавачката.

Матю гледаше перуката така, сякаш е умряла мишка.

— Малко ми е странно и неудобно — призна той — да пробвам перука. Да нося перука.

Миа се усмихна:

— Ще я носиш само няколко часа.

Жената ги поведе към дъното на магазина, където имаше два кожени стола пред две огледала.

Сложи перуката най-напред на Матю.

— С тези сини очи можете да минете за естествен блондин. — В гласа й се прокрадна закачлива нотка.

— Тъмните ми вежди ме издават — отвърна Матю. Намръщи се, като се видя с новата си чуплива тъмноруса коса.

Миа се изкиска. Но щом продавачката й сложи червената перука, усмивката й помръкна и тя се натъжи.

— Леле-е-е — възкликна Матю, зяпнал в отражението й в огледалото. — Изглеждаш страхотно като червенокоса.

Миа се втренчи в огледалото и за първи път в живота си това, което видя, й хареса. Тъмночервеното беше по-скоро кестеняво, косата беше гъста и хубава, почти като нейната. Миа никога не бе къдрила косата си, освен когато като тийнейджърка я беше подстригала късо — до тогава не предполагаше, че косата й е чуплива.

— Тенът ви, светлокафявите очи — червеното много ви отива, скъпа — каза продавачката.

— Благодаря. Ще я взема.

— Да, и аз ще взема това нещо — добави Матю, свали перуката и прокара ръка през косата си.

По изражението му личеше, че е нещастен. Продавачката взе перуката и раменете му се отпуснаха, сякаш камък му падна от плещите. Миа не можа да се сдържи и се усмихна.

Погледна се за последен път като червенокоса, свали перуката и я подаде на продавачката, която отиде в предната част на магазина, за да таксува покупките им.

— Така, купихме си перуките — каза Матю. — Какво друго ни трябва за дегизировката?

Миа се замисли за момент.

— Какво ще кажеш за очила без диоптър?

— Страхотна идея. Ще си купим и евтини златни халки, за да изглеждаме като семейна двойка, когато тази вечер отидем в „Макдугалс“

— Защо? — попита тя. — Искам да кажа, знам защо трябва да си с халка, но защо е необходимо да се преструваме на семейна двойка?

— Ако убиецът е там, ще ме види отново и в събота вечер как се опитвам да свалям „примамката“.

Тя кимна:

— А, разбирам. Добре си се сетил, фалшиви халки.

В гърлото й сякаш заседна буца. Целият й брак бе една пародия. А сега щеше да си сложи фалшива халка и да отиде на бар с новия си фалшив външен вид. Фалшиво, фалшиво, фалшиво.

Погледна се в огледалото и въобще не се почувства фалшива. Почувства се добре.

— Странно — промърмори. — Толкова съм свикнала да не изглеждам като самата себе си, че щом сложих перука, която напълно променя външността ми, се почувствах съвсем естествена.

— Не те разбирам. Да не изглеждаш като самата себе си ли?

Тя се изчерви.

— О, имах предвид… — Сведе поглед. — Няма значение.

— Напротив, има. — Матю повдигна брадичката й. — Кажи ми.

Как й се искаше да хване ръката му и да я притисне към бузата си, да се хвърли в обятията му и да усети силното му тяло. Да се почувства защитена. Но той отдръпна ръка и бръкна за портфейла си.

— Съпругът ми… бившият ми съпруг — поправи се тя — предпочиташе да съм блондинка като сестра си. Затова се боядисах.

Матю кимна.

— А-а. Значи си говорила сериозно, когато каза, че си променила външния си вид, за да угодиш на бившия си съпруг. Спомням си, че ми го каза, когато си вземаше вана.

— Разговаряхме през вратата, както правехме с Марго едно време… — Очите й се напълниха със сълзи, които не можеше да спре.

— Миа, всичко е наред. Тя ще се върне. В събота ще заловим убиеца и тя ще си дойде вкъщи. Всичко ще се нареди.

— Дано — подсмърчайки, каза тя.

Наистина ли щеше да се нареди? Дали някога нещо щеше отново да е наред? Страхуваше се до смърт от това, което ги очакваше в събота вечер, въпреки че пред Матю се правеше на смела. Страхуваше се да не би Норман Нюман да убие и двамата. Страхуваше се да не би Матю да открие, че Лори Грей е убийцата. Беше я страх да се облече като Марго в събота вечер и да се появи като жената, на която след развода, се бе заклела никога да не прилича. Дълбоко в душата си се опасяваше, че Матю Грей ще хареса тази жена.

И то много.

* * *

— Къде ще търсим фалшиви халки? — попита Матю, докато вървяха по Бридж Авеню. Миа носеше перуките в пазарска чанта. Отбиха се в магазин „Вижън Тудей“, откъдето купиха очила без диоптри с рогови рамки за Матю.

— От автоматите за дрънкулки пред супермаркетите — предположи Миа. — Нямам представа.

— Продават ли се подобни неща в автоматите?

Тя сви рамене:

— Продаваха се, когато бях малка. Но май бяха от захар — добави усмихната. — Много обичах тези пръстенчета. Можеше да ги носиш цял ден и да си близваш, когато ти се прияде сладко.

Той се усмихна.

— На няколко пресечки оттук има супермаркет, пред който има автомат. Да проверим. Може да си харесаш пръстенче от захар.

Вървяха смълчани, Матю се питаше какво ли си мисли тя в момента. Предполагаше, че и на нея ще й е странно да сложи венчална халка.

Спряха пред няколко автомата с различни захарни изделия и дребни играчки.

— Според мен тези пръстенчета едва ли ще заблудят убиеца — тихо се засмя Миа, след като разгледа големите разноцветни пръстени.

— А, това били захарните пръстенчета, които могат да се ядат! Да си вземем две-три. Ще останат да ни напомнят за другия…

Ама че идиот! Пълен идиот!

Погледна Миа. Тя се взираше право пред себе си, лицето й беше напрегнато.

— Искам да кажа…

— Знам какво искаш да кажеш — прекъсна го тя. В гласа й не се долавяха никакви емоции. — Да опитаме в някоя голяма дрогерия. В някои има щандове за евтини бижута.

Отказаха се от захарните пръстени и влязоха в дрогерия „Рейдс“ Между рафта със слънчевите очила и щанда с фотоапаратите имаше и витрина с евтини бижута: гривни, огърлици, пръстени, обеци.

— Тези са като истински. — Миа докосна чифт „диамантени“ обеци с щифтче.

Матю си представяше, че единствено истински диаманти, най-скъпите скъпоценни камъни биха подхождали на Миа. Изведнъж мисълта, че тя ще сложи евтин пръстен, който ще загрози съвършените й пръсти, му се стори противна.

Още по-нередно бе да носи истинска халка. Опита се да не мисли за фалшиви и истински бижута. Щяха да купят два евтини пръстена като част от маскировката, нищо повече.

— Тези не изглеждат зле. — Той взе две халки, имитация на злато. — И струват само десет долара и деветдесет и девет цента всяка. Кой би си помислил, че вещ, символизираща брака, би могла да е толкова евтина?

— Загубих почти всичко при развода — промълви Миа, взе по-малката халка и я завъртя в ръката си.

— Получих къщата, но бившият ми съпруг не харесваше мебелите ми и държеше или да ги изхвърля, или да ги продам, и когато се оженихме, обзаведохме къщата с негови вещи. След като се изнесе, къщата остана празна.

— Било е като да започнеш на чисто, така ли?

— Предполагам. — Тя прехапа устни. — Къщата ми харесва, но в нея никога не съм се чувствала като у дома си. Може би защото доста дълго живях там с бившия си съпруг.

— Винаги съм живял сам — промълви Матю. — Дори не си представям какво е да деля дома си с друг човек.

Тя се замисли, сетне прошепна:

— Може да е много хубаво, когато си влюбен.

— Предполагам. — Той сложи халката на пръста си.

Не знам какво е да си влюбен.

Миа го изгледа:

— Никога ли не си се влюбвал?

Той поклати глава.

— Малко ме стяга — заяви и свали халката, благодарен, че успя да я измъкне от пръста си, и избра по-голяма от витрината.

— Никога ли? — настоя Миа.

— Никога.

Тя повдигна вежди и надяна халката на пръста си.

— На мен пък ми е голяма.

Той й подаде друга и сложи по-голяма халка.

— Веднъж си помислих, че съм се влюбил.

— Какво се случи?

— Оказа се лъжа.

Усети погледа й върху себе си и се обърна уж да остави халката и да вземе друга.

— Какво облекчение, че нито една не ми става.

— Защото никога не си искал на пръста ти да има халка ли?

Той кимна.

— Бях толкова увлечен. А тя ме изигра. Нямах представа, че работи срещу мен, докато не я залових на местопрестъплението — снимаше поверителни документи, които щяха да ме доведат до фалит, ако попаднеха в ръцете на конкурентите ми.

Миа изглеждаше поразена.

— Работела е за твоите конкуренти ли?

— Спеше с конкурентите ми.

— О, Матю, съжалявам много.

— Вече няма значение.

— Обичаше ли я? Искам да кажа, преди да я разобличиш?

— Така си мислех — искрено отвърна той, вперил поглед във витринката. Беше се загледал в една диамантена гривна, която много приличаше на онази, която бе подарил на Гуен по случай първия месец от запознанството им. Преди да срещне Гуен, не бе имал сериозна връзка, гледаше да не се среща с една жена повече от три пъти. Ако го направеше, тя неминуемо повдигаше въпроса за връзката им. В такива случаи му се щеше да каже: „Каква връзка? Та това е едва третата ни среща. Тепърва ни предстои да се опознаем.“ Но ако беше спал с жената (често се стигаше до секс още при първата среща), Матю не можеше да каже: „Каква връзка?“, затова признаваше на гаджетата си за своя проблем с обвързването. Понякога партньорката се сопваше: „Трябваше да ми го кажеш, преди да правим секс, кретен такъв!“, и лисваше чаша вино в лицето му и тръгваше от ресторанта, но в повечето случаи оценяваше искреността му и че й дава възможност да реши дали една мимолетна връзка я устройва. Една — две нямаха нищо против подобна връзка. Една обаче не го понесе.

Матю разби сърцето й.

Точно тогава реши никога да не спи с гадже след първата среща и никога да не излиза с една и съща жена два пъти. Но после осъзна, че това решение означава изобщо да не прави секс. После се поправи — никакъв секс при първа среща, без да е казал предварително на жената, че не се интересува от сериозни връзки. В резултат получи няколко плесника, но някои жени приеха условието му.

После се запозна с Гуен Хариман. Беше дошла на интервю за работа и го остави без дъх. Знаеше, че е опасно да наема секретарка, която го привлича физически, но тя беше много квалифицирана и той се чувстваше толкова добре в нейната компания, че пренебрегна здравия разум и я приветства с добре дошла в „Матю Грей Ентърпрайзис“. През първия й работен ден я заведе на обяд и се изненада от лекотата, с която разговаряха, колко много общи неща имаше помежду им, колко си приличаха възгледите им за света и за живота. Не можеше да откъсне очи от нея, не можеше да я изтръгне от мислите си.

Дори не му беше хрумвало, че тя го беше проучила много добре, преди да се яви на интервюто. Беше отишла в „Матю Грей Ентърпрайзис“, знаейки много добре кой е той, какво го ядосва, какво му допада, как да спечели доверието му.

Наистина спечели доверието му. За пръв път в живота си Матю бе повярвал, че любовта между мъж и жена наистина съществува, че бракът и семейството могат да бъдат нещо красиво и прекрасно, че обещанията и брачните клетви могат да бъдат спазени. Веднъж обаче се прибра от командировка неочаквано рано с намерението да изненада Гуен с диамантен годежен пръстен, който беше прибрал в сейфа, преди да замине за Лос Анджелис.

Но когато отвори вратата на кабинета си, завари жената, на която смяташе да предложи брак, да седи зад бюрото му и да снима строго поверителни документи. Шокираното й изражение, страхът, който видя в очите й, я издадоха; беше пределно ясно, че лъже, когато твърдеше, че прави снимките, за да има и резервни копия.

После поразпита тук-там и научи коя всъщност е Гуен Хариман.

— Матю?

Той примигна и осъзна, че се взира в голям пръстен с изкуствени диаманти на витринката.

— Извинявай. Каза ли нещо?

Тя леко се усмихна.

— Беше много далеч, нали?

— Мястото не беше хубаво.

— Какво ще кажеш да се махаме? — предложи тя.

— Намерих халка, която ми става. Пробвай тази. Изглежда по-широка от другите.

Матю взе халката и я сложи на пръста на лявата си ръка. Пасна му идеално.

— Успяхме.

Миа се усмихна, красивото й лице грейна. „Гуен непрекъснато се усмихваше по този начин“ — тъжно си помисли той.

— Това чудо ми спира кръвообращението! — оплака се и свали халката.

— Нали току-що каза, че…

— Пасва ми идеално.

Тя озадачено свъси вежди и възкликна:

— А, не си го казал в буквалния смисъл.

Той тръгна към касиерката.

— Така го чувствам.

Миа го погледна — даваше си сметка, че изражението й отново е неразгадаемо. Не искаше Матю да разбере какво си мисли в момента.

* * *

„Макдугалс“ беше съвсем обикновен бар, един от многото локали на Бридж Авеню.

Но по всяка вероятност в него след три дни щеше да бъде извършено убийство, ако се окажеха прави.

Миа седна на бара и поръча соди и пилешки крилца и за двамата, а Матю отиде при джубокса уж да пусне музика, но всъщност целта му бе да огледа заведението. Опита се да запомни разположението на джубокса, малкия дансинг до него, масите около дансинга и дългия Г-образен бар. Вратата се намираше вляво. Не видя заден вход.

Паркингът беше от лявата страна на заведението.

В седем и половина в сряда вечер нощният клуб беше претъпкан. Жени и мъже се тълпяха на бара, група младежи играеха дартс близо до джубокса, две млади жени танцуваха под звуците на песен на Шаная Туейн.

Барът беше достатъчно малък, за да може Матю да държи под око всички клиенти, но в същото време достатъчно голям, за да се смеси с посетителите и да не бие на очи.

Не му беше ясно как ще остане незабелязан с тази маскировка. Изглеждаше смешен като блондин, никога не би си избрал очила с рогови рамки, а мустаците, които си беше залепил, изобщо не изглеждаха истински. Миа охка и ахка колко естествен изглеждал, преди да тръгнат от апартамента му, но той се чувстваше като идиот. Нямаше търпение да свали тази дегизировка и да си вземе душ. Изтръпваше при мисълта, че в събота вечер пак ще се маскира.

Миа обаче изглеждаше зашеметяващо. Рижите къдрици я правеха хем сексапилна, хем невинна, и макар очилата с черни рамки да скриваха красивите й като на сърна очи, все пак допълваха изкусителното й излъчване. Приличаше на преподавателка по история на изкуствата или на филмова продуцентка.

Изобщо не приличаше на жената, която бе опознал през последните няколко седмици. Ако я срещнеше на улицата в този вид, нямаше да я познае.

Не можеше да си обясни как е променила външния си вид заради съпруга си и е живяла така толкова дълго време. Той беше дегизиран едва от половин час и вече не издържаше, не си намираше място от неудобство.

Миа беше променила прическата си, стила си, дрехите си, всичко, което засягаше външния й вид. Правеше го от години.

Той поклати глава, отвратен от това, което правеха хората, за да угодят на другите, да запазят брака си. „Ако даден човек не ти харесва, ако не си щастлив, защо не го зарежеш?“ — помисли си.

Защо майка му не си бе тръгнала? Беше му обяснила неведнъж поради какви причини не го е сторила.

„Не разбираш, Матю. Обичам го. Обичам теб и брат ти. Когато пораснеш, ще разбереш. Любовта е много сложно нещо.“

А не би трябвало да е така. Матю така и не разбра майка си.

Една жена пъхна монета от един долар в прореза на джубокса и след секунди „Макдугалс“ се изпълни с музика. Беше песента, на която брат му и Лори танцуваха на сватбата си: „Вятър под крилете ми“ Какъв майтап. Каква лъжа.

Бракът беше само измама. Целият този фалш по време на сватбената церемония, разходите, позирането, преструвките. И всичко това само за да се изричат клетви, които единият, често и двамата младоженци, нямат никакво намерение да спазят.

— Една жена до края на дните ми? — често отговаряше Робърт Грей, когато Матю го укоряваше за това, че флиртува с други жени. — Представяш ли си да спиш само с една жена, докато пукнеш от старост? Не, благодаря много, мой човек.

— Защо тогава се жени човек? — искаше да разбере Матю. — Защо да си избираш само една жена, след като искаш да си с много? Защо се жениш, след като не си готов да се обвържеш с един човек?

— Защото обичаш онази, за която се жениш — беше обяснил Робърт. — Искаш да споделиш живота си с нея, да преодолявате заедно ежедневните проблеми, да се будите сутрин, да заспивате вечер, да прекарвате уикендите заедно, да пазарувате, нормалните, ежедневни неща от живота. Искаш да споделиш живота си е най-добрия си приятел. Всъщност съпругата е точно това — най-добрият ти приятел. След време дори сексът не е чак толкова важен.

Матю схвана идеята за най-добрия приятел. Схвана и идеята, че желаеш физически въпросния най-добър приятел. Но искаше и двете. И понеже му беше пределно ясно, че човек не може да има и двете, никога нямаше да се ожени. Беше съвсем просто.

— Какво става, когато сексът си отиде? — беше попитал той брат си. — Как е възможно да си най-добър приятел на жена, която мамиш?

— Нищо не разбираш, Мат — отвърна Робърт, клатейки глава.

Матю не искаше да разбира. Никога.

Гръмна някакво рокендрол парче и върна Матю в настоящето. Той се огледа за последен път и отиде на бара при Миа.

— Не виждам нито един от нашите заподозрени — прошепна тя, подавайки му содата.

Той кимна:

— Доволен съм, че един човек от списъка ни със заподозрени не е тук.

Миа стисна ръката му, изражението й бе спокойно. Ясно, че знаеше за кого говори Матю — за снаха си.

Той преглътна, осъзнавайки, че спокойно могат да минат за семейна двойка, която е излязла да хапне пилешки крилца в известен локал.

Семейна двойка.

Обля го студена пот.

„Да, в момента съм женен мъж, който е извел жена си на заведение след работа, а тази събота ще бъда такъв, какъвто се страхувам да не стана — ще изляза сам, без жена си, за да се задявам с непознати жени. Ще изневерявам“ — помисли си.

Догади му се и малко се изненада, че дори предварително режисираната „изневяра“ го отвращаваше.

— Обожавам тази песен! — възкликна Миа, заслушана в изпълнението на Елтън Джон. — Хайде да танцуваме.

— Сигурно се шегуваш! — Той я погледна така, сякаш се е побъркала. — Искаш да танцуваме?

— Защо не? — Погледът й помръкна.

Веднага съжали, че й се сопна и побърза да добави:

— Мислех, че не ти е до танци, имайки предвид за какво сме тук.

— О, добре — равнодушно отвърна тя и си взе фъстък от купичката на бара.

— Ако искаш, ще танцуваме — каза Матю.

— Не ми прави каквито и да било услуги — озъби се Миа.

— Първият ни семеен скандал — подхвърли той и отпи от содата си.

— Все едно не съм го казала!

„Говори сериозно. Наистина й се танцува. Пълна е с изненади“ — помисли си Матю и учудено поклати глава.

Стана и протегна ръка към нея.

— Може ли този танц?

Тя го погледна в лицето и си отдъхна, когато видя, че не се шегува. Усмихна се леко и сложи ръката си върху неговата.

— Разбира се.

Отидоха на дансинга, той сложи ръката си на кръста й, а тя го прегърна през врата и затанцуваха в ритъма на бавната мелодия.

— Не съм танцувал от сума време — призна Матю.

— Мисля, че за последен път стъпих на дансинга преди пет години.

„Преди четири години“ — мислено се поправи той. Танцува с Гуен. Точно преди да се издаде, че е корпоративна шпионка и работи за гаджето си. Точно преди самият той да я разконспирира, ако трябваше да е съвсем точен.

Затвори очи, за да се отърси от спомените, и без да иска, придърпа Миа към себе си. Бузите им се прилепиха една до друга, той вдъхна аромата й. Съвсем лек дъх на рози, сапун, на зелена ябълка.

— Не съм танцувала, откакто се разведох — обясни Миа. — Много е приятно.

Да, беше твърде приятно.

Изведнъж Матю усети всеки сантиметър от гъвкавото й нежно тяло. Усети, че мъжествеността му се възбужда и напира в панталона му, но устоя на изкушението да я притисне към стената и да я зацелува.

Тя вдигна поглед към него и очите й се разшириха, когато видя похотта в погледа му. Това го довърши. Машинално се наведе и я зацелува — отначало нежно, а след това по-страстно.

Тя го погледна и заядливо прошепна:

— Да не започваме нещо, което не можем да довършим.

— Грешката е моя. Съжалявам.

Отстъпи назад и се запита как може нещо, което го прави толкова щастлив, да бъде грешка. Изгаряше от желание да я притисне по-близо до себе си дори само за да усети допира на страната й до своята. Най-после песента свърши.

— Пилешките крилца сигурно са готови — каза Миа, когато се върнаха на бара.

И наистина крилцата бяха готови, което беше чудесно извинение да не разговарят през следващите петнайсет минута.

— Съжалявам за случилото се на дансинга — промърмори Матю.

— Няма нищо — решително отвърна тя. — Вече го забравих.

Мина му през ума, че е доста студена с него. Прекалено резервирана. Което значеше, че не е забравила и няма да забрави.

„Смени темата, приятел. Не говори повече за това. Съсредоточи се.“

— Не изглеждаш особено нервна, че се намираш в „Макдугалс“, Миа — отбеляза. — Очаквах да си малко уплашена, притеснена.

— Тази вечер няма от какво да се страхувам — обясни тя. — Виж, събота вечер е нещо друго. Знам, че ще е по-различно. Но огледах внимателно заведението, вече познавам разположението.

— И ти не си си губила времето тази вечер — отбеляза той.

— Искам да бъда подготвена. Това, което ме тревожи, е паркингът. Щеше ми се откъм Бридж Авеню да нямаше ограда. Няма директен достъп до улицата, не може да я наблюдаваме през оградата.

— Така е. И аз го забелязах. Оградата изолира паркинга.

Миа потръпна, той сложи ръка на рамото й:

— Добре ли си?

Тя кимна:

— Добре съм. И съм готова за събота вечер.

Погледите им се срещнаха.

— Значи си сигурна. Убедена си, че искаш да го направиш.

— Напълно. Никога през живота си не съм била по-сигурна в нещо. Искам да върна сестра си у дома. Искам убиецът на брат ти да си получи заслуженото.

Той допи содата си. „А после какво?“ — запита се. Какво ще стане, след като сестра й се прибере, а убиецът на Робърт гние в затвора? Ще я види ли отново? Какви ще бъдат обстоятелствата? Ако не работеха по случая, ако го нямаше разследването, което ги събра, защо да се виждат повече? Щяха да останат приятели или любовници или нещо по средата.

Предполагаше, че са станали приятели. И бяха станали любовници. Тревожеше го това „по средата“ и последствията от него.

* * *

Миа погледна в тефтерчето си датата, оградена с червено.

Десети юли.

Когато и ред и две седмици за първи път с Матю обсъдиха плана, дори и когато онзи ден говориха за него, десети юли изглеждаше много далеч.

Но ето, че дойде. Събота, десети юли. Утрото беше ясно, слънчево и топло, като всеки друг ден. Но денят не беше обикновен. Днес Миа или щеше да изчисти името на сестра си, или смъртта на четиримата мъже, с които сестра й, за нещастие, имаше нещо общо, щеше да остане неразкрита завинаги. Ако „Марго“ не се появеше в бара, каквито бяха инструкциите, убиецът можеше да насочи яростта си срещу самата нея — ако изобщо някога се върне.

Миа потръпна, въпреки че беше изключила климатика в спалнята на Матю и беше отворила прозорците, за да влезе чист въздух. По ръцете й полазиха тръпки.

Запита се какво ли си мисли Матю в момента.

През последните три дни многократно повтаряха плана за тази вечер, а когато и двамата вече не можеха да държат очите си отворени, Миа се прибираше в спалнята. Дали мисли за нея, дали я желае, тя нямаше никаква представа. Знаеше само, че я държеше на една ръка разстояние от себе си. Ако го питаше нещо лично, макар и съвсем незначително, Матю избягваше отговора, после сменяше темата. Щом заговореше за Лори Грей, той отговаряше сковано, безразлично.

Спомняше си танца в „Макдугалс“, начина, по който я целуна така неочаквано, но в същото време съвсем очаквано. Целувката беше в реда на нещата, почувства я като нещо съвсем нормално, но не желаеше отново да се подложи на подобно изтезание. В никакъв случай нямаше да се поддаде на целувката, да се отпусне в обятията му, да си позволи да се надява, след като той щеше да я предаде и нямаше да оправдае надеждите и очакванията й. Затова този път тя беше спряла. Спря и двамата.

Зачуди се какво ли щеше да се случи, ако не беше го сторила. Щяха ли да отидат в неговия апартамент и да продължат това, което бяха започнали на дансинга? Щяха ли да си вземат вана с шампоан заедно, за да отмият маскировката си и да се любят?

Може би щяха да стигнат донякъде, но Миа беше сигурна, сърцето й го подсказваше, че той щеше да сложи край на страстта им. На онова, което имаше помежду им. Не можеше да се справи със случващото между тях. А то беше сериозно.

Когато тазвечерната им мисия приключи, тя щеше да отиде в апартамента на Марго сама. На сутринта щеше да се върне в Бейуотър, да боядиса косата си в кестеняво, да отиде на курса по йога, да пресади цветята си, да зяпа през прозореца и до края на живота си да се пита къде ли е Матю, какво ли прави.

Матю щеше да си живее в центъра на града, щеше да се върне към бизнеса си, да посещава племенника си, щеше да е сам до края на живота си. По време на развода на Миа и през ум не й бе минало, че някога отново ще се влюби, че ще пожелае отново да се омъжи, да сподели дома си, живота си, тялото си с мъж. Не смяташе, че някога ще посмее да поиска всичко, което заслужава, и не възнамеряваше да се обвързва с когото и да било. След това срещна Матю.

Все още усещаше прегръдката му, докато танцуваха. Усещаше устните му върху своите, дъха му по врата си.

„О, Матю, защо така? Между нас започва нещо наистина прекрасно“.

Началото на нещо, което няма бъдеще.

Коленете й се разтрепериха и се наложи да седне на ръба на леглото, за да не се строполи на пода. „Обичам го. Обичам Матю Грей.“

Обичаше го, но не можеше да го има.

Но преди няколко дни само за няколко часа той бе неин съпруг. Е, само за клиентите на бар „Макдугалс“, ала все пак… Носеха халки, танцуваха, ядоха пилешки крилца и пиха сода. Бяха обикновена семейна двойка, излязла да се позабавлява час-два.

Харесваше й да усеща халката на пръста си. Това я завари неподготвена. Смяташе, че евтиният пръстен ще й напомни проваления брак с Дейвид Андерсън. Но не стана така. Матю й бе купил фалшива халка, а тя я бе сложила, за да се престори на омъжена за него.

Ролята на негова съпруга, макар и за малко, й беше приятна. Позволи й да преодолее спомените си, да помечтае да е омъжена за Матю, да си представи какво ще е наистина да бъде негова съпруга.

Погледна пръста си и погали мястото, където беше халката.

„Ти си пълна глупачка! — изкрещя мислено тя. Фалшивата златна халка е символ, че и връзката ви е фалшива, че тя не означава нищо, и никога няма да означава. Осъзнай истината, Миа!“

„Захарните пръстени може да ни останат за спомен, нещо, което да напомня за другия чрез… Този пръстен спира кръвообращението ти…“ — бе казал Матю.

Как по-ясно да й обясни, че за тях няма бъдеще? Че няма никакво намерение да променя решението, мнението или пък живота си. Когато се приберат в събота вечер…

Поправка: когато се прибере в апартамента си, а тя в този на Марго, той ще седне на канапето, ще гледа някой филм по телевизията, после ще заспи, ще се събуди в неделя сутринта, ще отиде да бяга в парка, сякаш тя никога не се е появявала в живота му.

— Добро утро, център! — извика водещият на сутрешното предаване по радиото, на което тя бе нагласила алармата на часовника. — Днес е събота, десети юли, а вие слушате Зетмен в осем часа на тази гореща сутрин…

Десети юли.

Мъжът, когото обичаше, тази вечер щеше да рискува живота си. Мисълта, че може да го загуби завинаги, че и без това никога не го е притежавала, беше непоносима.

Миа изключи радиото, просна се на леглото и с ръце обви с тялото си.

Очите й се напълниха със сълзи, а тя не ги спря. Закри устата си с длан, за да заглуши риданията. Последното, от което имаше нужда, беше Матю да чуе, че плаче.

„Стегни се, момиче — заповяда си тя. — Тази вечер трябва да си силна. Трябва да се подготвиш психически.“

Погледна рижата перука върху тоалетката. Лицата на майка й и на сестра й изплуваха в съзнанието й. Беше загубила майка си, а с Марго отдавна се бяха отчуждили. Но тя щеше да сложи край на това. След тази вечер, когато щеше да е безопасно Марго да си дойде у дома, нещата между сестрите Даниелс щяха да се променят. Щяха да се сближат, независимо дали на Марго това й харесва или не. Вместо безучастно да приема отношенията им такива, каквито са, каквито не би трябвало да бъдат, Миа щеше да се погрижи да се променят.

Де да можеше да стори същото и с Матю…