Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Don’t Go Home, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 28 гласа)

Информация

Сканиране
Syndicate (2013)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2014)

Издание:

Джанел Тейлър. Опасни тайни

ИК „Плеяда“, София, 2006

История

  1. — Добавяне

Робърт Грей пъхна в джоба си венчалната халка, глътна си корема и огледа жените, които седяха на бара и на кръгли масички в „Чимлис“, любимия му нощен клуб. „Не е зле“ — помисли си, като зърна млада, закръглена червенокоска с къса блуза до пъпа и минипола. Тя се приведе, за да даде поръчката си на бармана. Имаше големи гърди, тънко кръстче и пищни бедра — мечтата на всеки мъж. Щеше да я почерпи няколко евтини питиета, да й предложи да я закара до дома й, после щеше да й покаже изгледа от Скалата на влюбените, да я изчука и да се върне в „Чимлис“ след по-малко от час. Щеше да се измие набързо в мъжката тоалетна и да е готов за маце номер две.

Робърт обичаше да прави секс с поне две жени през „ергенската“ събота вечер. Приятелите му бяха изоставили този обичай преди няколко години заради сериозни връзки или женитба, но Робърт нямаше нищо против сам да обикаля нощните клубове. Така имаше по-малко конкуренти за жените. Съпругата му си мислеше, че излиза с приятелчетата си, гледа мач в някой спортен бар или играе билярд, и не му се сърдеше, че го няма в събота вечер. Когато се прибереше, първата му работа бе да си вземе душ под претекст, че вони на цигарен дим. Съпругата му смяташе, че е много мило от негова страна, имайки предвид, че Роби, двегодишният им син, имаше астма.

Когато приятелката на червенокосата тръгна към тоалетната, Робърт отиде при момичето на мечтите си. Класическа реплика и червенокосата му се усмихна, наведе се по-близо до него. По-късно я почерпи два силни джина с тоник и тя започна да кръстосва дългите си крака ту наляво, ту на дясно — сигурен признак, че ще легне с него.

Докато мъжът, с когото флиртуваше приятелката й, не я заряза.

Изведнъж неговата червенокоса облече сакото си и стана. Тръгваше си. Той не можеше да откъсне очи от гърдите й. Майчице, какво му се искаше да й направи!

— Хей, красавице, защо не останеш? — каза й с възможно най-секси и искрен глас. — Едва девет часът е. По-късно ще те закарам до вас.

Червенокосата се изкиска и погледна приятелката си, която, изглежда, ревнуваше.

— Съжалявам, но трябва да тръгвам. Благодаря за питиетата. Голям сладур си.

И после си тръгна. След като беше изпила джин за осем долара. Мръсница!

Робърт се върна на бара и си поръча уиски. „Забрави я, човече“ — каза си и прокара пръсти през гъстата си кестенява коса. Тази вечер в „Чимлис“ бе пълно с млади хубави жени, някои от които го наблюдаваха. На трийсет и осем години Робърт беше в разцвета на силите си и можеше да привлече вниманието дори на двайсетинагодишни дами. Беше хубав, самоуверен и знаеше как да ги съблазни. Понякога сваляше и жена на трийсет, трийсет и няколко години, ако тя беше достатъчно готина, но това не бе кой знае какво предизвикателство. Неомъжените жени над трийсет бяха толкова отчаяни, че биха тръгнали с всеки срещнат.

С уискито в ръка, Робърт се обърна и огледа.

„Боже!“ — Сърцето му подскочи.

Най-хубавото маце, което бе виждал, току-що бе влязло в заведението.

Беше на около двайсет, с дълга руса коса и светлокафяви очи като на сърна. Носеше къса черна рокля — много разголена, с много цепки.

Седна сама на маса близо до бара. Робърт не можеше да откъсне очи от нея. „Такава красавица сигурно чака някого“ — помисли си. Забеляза, че тя не носи халка. Десет минути по-късно жената все още седеше сама, пиеше си питието и въобще не поглеждаше към вратата. „Може да се е скарала с гаджето си. Може да й трябва малко мъжко внимание. Може тази вечер да й трябва малко ухажване“ — каза си той.

Набързо изпи уискито си, пръсна си малко ментов освежител за уста, глътна корема си и се отправи към масата на русокосата. Десет секунди по-късно седеше до нея. След няколко минути тя пиеше коктейл „Космополитен“, който й беше поръчал.

Казваше се Канди. На двайсет и пет години. Административен служител. Зодия Овен. Разказа му още подробности за себе си, но той я слушаше с половин ухо — размишляваше коя поза ще му допадне.

Притисна се до нея и тя промърмори, че одеколонът му е много секси… което беше покана да я прегърне през рамото. Тя се усмихна и отпи от коктейла си. Засмя се. Кръстоса крака.

— Бих дал всичко за една целувка — прошепна в ухото й Робърт.

Канди срамежливо се усмихна, после наклони красивото си лице към него и затвори очи. Ципът на панталоните му се опъна от набъбналата му мъжественост. Щеше му се да свали дрехите й, да я просне на масата и да увие тези дълги крака около кръста си.

Целуна я нежно и бавно по устните, без да пуска език, за да й покаже, че е кавалер, после духна в ухото й и…

Изведнъж нечии силни ръце го дръпнаха и го повдигнаха. Опита се да се освободи, но мъжът го държеше много здраво.

— Какво, по дяволите…

— Не мога да повярвам, че натискаш жена на публично място. Какво ти става, Робърт?

Щом чу добре познатия глас на брат си, Робърт се отпусна.

— Пусни ме, Мат — изръмжа, докато безуспешно се опитваше да се отскубне от хватката. Въпреки че бе с четири години по-малък, Матю Грей беше с цели десет сантиметра по-висок и доста мускулест, така че успя да завлече брат си до джубокса.

Робърт погледна Канди. Русокосата разбъркваше питието си, сякаш не се бе случило нищо необичайно. Явно знаеше да си гледа работата и да не се меси в чуждите. Всяка друга жена щеше да ги наблюдава и сигурно щеше да се надява да се сбият, за да изчука победителя.

— Какви ги вършиш, Робърт? — отново изсъска Матю, като надвика рок певеца, чийто глас гърмеше от джубокса. — У дома имаш съпруга и бебе, за Бога — добави и още по-силно стисна ръката на брат си. — Благодари се, че няма да кажа на Лори за изневярата ти.

Ама че проклет досадник. Беше му писнало Матю все да се меси в живота му.

— Искаш да разбиеш сърцето на снаха си и да гледаш как племенникът ти расте с разведени родители, така ли, Матю? Разкарай се, братле. Гледай си работата, по дяволите.

Матю се втренчи в Робърт, после поклати глава и го блъсна в джубокса:

— Животът си е твой, мой човек. Давай, съсипи го. Не го заслужаваш. Не заслужаваш съпругата и детето си — добави и изтича навън.

— Глупак! — Робърт забели очи, оправи ризата си и се върна на масата.

— Съжалявам за тази сцена, скъпа — извини се на Канди. — Какво ще кажеш да взема по едно питие и за двамата и да продължим това, което бяхме започнали, преди високомерния ми брат-моралист да ни прекъсне така грубо и невъзпитано.

Канди си погледна часовника и си сложи жилетката.

— Ами, много бих искала, но… мисля да си тръгвам.

Нямаше начин този образец на женското съвършенство да си тръгне, преди да я забие. Беше толкова сладка, че струваше колкото две мацета.

— Виж какво, кукло, защо не отидем на по-уединено място за по едно питие, където няма да ни безпокоят ревниви роднини. — Той се усмихна и се наведе, за да прошепне в ухото й: — Надолу по улицата има малък хотел с много приятен бар и интимен малък дансинг…

Канди стана и взе чантата си.

— Наистина е по-добре да се прибирам. Утре трябва да ставам рано. Благодаря ти за коктейла, скъпи.

„Мамка му, мамка му, мамка му!“ Трябваше да е лесна бройка. Той се изправи и се насили да се усмихне:

— Идвам тук всяка събота вечер, Канди. Ще те видя ли следващия уикенд?

— Не съм сигурна.

— Защо не ми дадеш телефонния си номер?

Тя се поколеба за миг, но след това се усмихна и написа името и телефона си на салфетка, заклати съблазнителното си дупе и си излезе. Робърт сгъна салфетката и я пъхна в портфейла си. Щеше да й звънне някоя вечер през седмицата, да отиде у тях и да довърши това, което започна тази вечер.

Седна на бара и си поръча още едно уиски. Докато пиеше, си представяше какво ще направи с Канди, когато я види отново. По средата на поредната фантазия изведнъж му се стори, че някой го гледа. „Дано е едрогърдо маце“ — помисли си и погледна надясно.

Но никой не му обръщаше и капка внимание, дори трите жени на средна възраст, които седяха през няколко стола от него. Робърт си каза, че тия дебелани би трябвало да му се нахвърлят.

Ядосано допи уискито. Какъв провал тази събота вечер. След двете неуспешни забивки и онзи негов глупав брат, не беше в настроение да се пробва с друга, дори да е супер лесна бройка като някоя глупачка, която след едно — две питиета ще е готова на всичко.

Сложи няколко банкноти на бара и със залитане стана. „Не трябваше да пия последното уиски“ — помисли си като излезе на улицата, влажният топъл юнски въздух го лъхна в лицето. Обърна се и се провикна:

— Хе-е-й, хо-о-ра, хайде всички навън. Има много място за… танцуване и е… Преплете крака, поизправи се и погледна препълнения паркинг. „Коя кола е моята? — запита се и продължи да върви на зигзаг още няколко метра. — А, ето я.“

Заклатушка се към колата си — смяташе да включи климатика и да поспи, за да поизтрезнее, преди да шофира. Утре синът му имаше рожден ден и той не искаше Лори да му трие сол на главата, задето се е прибрал пиян или че е блъснал колата.

Отново почувства нечий поглед върху себе си, изпита същото странно чувство, че някой го наблюдава. Обърна се. Нямаше никого. Сигурно беше по-пиян, отколкото си мислеше.

„Стъпки — помисли си, думата отекна в съзнанието му. — Определено чувам стъпки.“

Когато се доближи до колата си и заровичка в джоба за ключовете, почувства как в гърба му се заби нож. После пак. И отново.

Отпусна се на колене и протегна ръце, за да смекчи падането. От устата му шурна лепкава кръв, покапа по брадичката и скъпата му риза. „По дяволите, по дяволите, по дяволите. Кръвта не се изпира лесно.“ Лори щеше да му трие сол на главата и заради това.

Чу тихо топуркане по паважа и понечи да извика за помощ, но нямаше глас. Пък и този звук не идваше ли иззад него?

Наостри слух. Да, зад него имаше някой. Шепнеше нещо… не, сякаш напяваше. Робърт напрегна слуха си, но не разбра думите.

Опита се да обърне глава, за да види нападателя, ала ножът отново се заби в гърба му — ниско, после по-високо, след това още по-ниско.

Главата му се удари в паважа. Той усети, че онзи бърка в джоба му. Портфейла ли търсеше?

Не. Халката.

„По дяволите. Не вземай халката, мръсник! — мярна се в замъгленото му съзнание. — Лори ще ми вика, като се прибера без пръстена. Ще ме лиши от секс за цял месец.“

Затвори очи. Изведнъж се почувства уморен. Много уморен. Усещаше се така, както преди да заспи, преди да потъне в прекрасни сънища за голите Памела Андерсън или Никол Кидман.

После почувства, че някой слага халката на пръста му, „винаги вика като побъркана, когато се прибера с халката в джоба“. Извинението, че от бирата пръстите му са се подули, невинаги я задоволяваше.

Топлината се разля навсякъде, тялото му сякаш олекна. След поредното забиване на ножа най-сетне разбра какво шепне човекът зад него: „Така свършва всеки прелюбодеец!“