Джейн Ан Кренц
Опасни тайни (30)

28.

Малко преди полунощ Изабела стоеше с Фалън в тъмните градини на имението Вантара. Не бяха сами. Джулиан Гарет и агентът от „Лукън“, който се преструваше на нощен пазач, бяха с тях. Всички наблюдаваха театрално осветеното имение. Съчетаваща елементи от барока, ренесансовата и испанската архитектура, пищно декорираната сграда приличаше на приказен замък.

— Трябва да призная, че тези стари филмови звезди са знаели как да прекаляват с разкоша — отбеляза Фалън.

Изабела се усмихна.

— Харесва ми.

— Да вървим — подкани ги Джулиан. Атмосферата около него припукваше от нетърпение и неотложност.

— Аз ще набера кода за отключване — обясни им ловецът. — Ще ви вкарам в къщата през една от страничните врати. Изключих алармата точно преди да се появите. Имението е на ваше разположение. Не би трябвало да има проблем, ако използвате по-тънки фенерчета и не включвате лампите никъде в стаите. Нощно време по този път няма кой знае какво движение, но полицаите патрулират редовно, на всеки два-три часа.

— Не ми трябва светлина от видимия спектър, за да си върша работата — каза Изабела.

Ловецът ги преведе през някакви градини, тънещи в сенки. Той включи фенерчето си, но младата жена знаеше, че мъжът не се нуждае от него. Вроденото му умение за нощно виждане му позволяваше да се придвижва в мрака със същата увереност, както и на ярка светлина.

Той спря пред една дискретно прикрита странична врата и набра код. Вратата се отвори. Ловецът подкани Изабела, Фалън и Джулиан да влязат в коридора.

— Носите ли плана на къщата? — попита ги.

— Да — потвърди Джулиан.

— Тогава ви оставям — каза ловецът. — Трябва да се обадя в офиса на фирмата. Не искам да закъснявам, за да не пратят някого да провери дали всичко е наред.

Той затвори вратата и коридорът потъна в мрак.

Фалън включи тънко като молив фенерче. Джулиан направи същото. Изабела отвори таланта си.

В старите къщи винаги имаше изобилие от тайни и имението Вантара не правеше изключение. Следи от психична мъгла се вихреха в коридора. Безбройни тънки пластове мъгла говореха за десетилетия трупани малки, лични тайни, които не интересуваха никого, освен човека, който ги беше пазил. Изабела престана да обръща внимание на излъчването на старите тайни и се съсредоточи върху по-новите. Както обикновено в пространство, посещавано от хиляди хора, и тук имаше много мъгла, включително и горещи следи, за които се досети, че са оставени от ловеца.

— Тук нищо не изглежда някога да е било свързано със Слоун — каза тя.

Фалън погледна картата.

— Според преследвачите му, той влязъл в имението с една група с екскурзовод. Всички такива обиколки започват в главния салон.

— Наляво — насочи ги Джулиан.

Поведе ги зад ъгъла и после по дълъг коридор с висок таван и ламперия от тъмно дърво.

Изабела приглуши малко сетивата си, за да не хаби енергията, която можеше да й трябва по-късно, за да открие по-трудно доловими нюанси. Но дори и така виждаше, че се движат през много мъгла. Не съществуваха призраци, но понякога младата жена се чудеше дали през вековете други хора, надарени с таланта й, не са дали началото на слуховете за духове от отвъдното. Лесно беше да си представиш някой призрак в странната светлина.

Тя последва Фалън и Джулиан през друга врата, след която се озоваха сред море от гъста мъгла.

— Леле! — Изабела спря рязко и настрои сетивата си по-добре. — Това явно е главният салон?

Дори и в тъмнината, нарушавана единствено от лунната светлина, която влизаше през високите готически прозорци, и двата тънки лъча на фенерите, огромното пространство блестеше от пищна позлата. На стените висяха огромни старинни гоблени, изобразяващи средновековни ловни сцени. Мраморни плочи покриваха пода. Тежки, богато украсени мебели изпълваха залата. Канапета и столове, тапицирани с кадифе и брокат, бяха наредени на групи край маси, инкрустирани с лазурит и малахит. Огромни полилеи висяха от тавана.

— Знаем със сигурност, че брокерът е бил в тази зала — обясни Джулиан. — Видели са го да влиза. Излязъл е от къщата заедно с останалите от групата през кухнята.

— Има голяма вероятност този брокер да е имал силен талант, щом е успял да оцелее толкова дълго в бизнеса, с който се е занимавал — Фалън огледа огромното помещение, без да вдига лъча на фенерчето от мраморния под и дебелите килими. — Може да е бил стратег или е имал силна интуиция.

— Определено е имал някакъв талант — съгласи се Джулиан, — макар че вероятно не си е давал сметка за това.

— Стратезите и талантите със силна интуиция обикновено приемат психичните си способности за даденост — отбеляза Фалън разсеяно. Прекоси стаята, за да огледа една стена, по протежение на която имаше библиотека със стъклени вратички. — Нито те, нито хората около тях възприемат способностите им като нещо необичайно, освен ако талантът им не е изключително силен.

— Ако е имал някакъв талант, би трябвало да го е отворил, когато е влязъл в тази стая — каза Изабела.

— Точно така — Фалън насочи фенерчето към една лакирана червена маса с позлатени ръбове край стената. — Знаел е, че това, което се кани да направи, е опасно. Трябва адреналинът буквално да е кипял във вените му, а това означава, че сетивата му са били на максимум.

— Което би нагорещило мъглата — довърши Изабела.

— Каква мъгла? — намръщи се Джулиан.

— Няма значение. Дайте ми минута да огледам внимателно — тя бавно отвори сетивата си. — Уффф. Тук има тонове енергия.

— Какви ги говориш, по дяволите? — попита Гарет.

— Според брошурата, това място привлича половин милион посетители годишно — съобщи Фалън.

— Нищо чудно тогава, че мъглата е толкова гъста — каза тя. — В тази къща има толкова много неща, че всичко, което е по-малко от хладилник, ще е страшно трудно за откриване, освен ако не знаем къде да търсим.

— По дяволите, Изабела! — ядоса се Джулиан. — Можеш ли да се справиш с това или не?

— Млъкни, Джулиан! Вече не съм ти подчинена. Сега съм агент на „Джоунс и Джоунс“.

Фалън сведе глава, за да скрие усмивката си.

Гарет замълча.

Изабела не им обърна внимание и се съсредоточи върху това да настрои сетивата си. Изключи по-старата мъгла и се концентрира върху по-ярките, по-скорошни следи. После продължи, като търсеше само най-горещата ледена светлина, която бе забелязала върху компютъра на брокера. И изведнъж я видя: уникалната следа от изгаряща мъгла, която можеше да е оставена единствено от Слоун.

— Видях я — прошепна тя. — Беше прав, Фалън, той е бил превъзбуден. Определено е бил изнервен, но най-вече е бил възбуден, изключително развълнуван.

— Нищо чудно — вметна Джулиан. — Това е била най-голямата сделка в кариерата му.

Фалън погледна Изабела.

— Ти водиш. Ние ще те следваме.

— Насам — каза тя уверено, защото виждаше следата. Тръгна бързо по широката виеща се стълба в дъното на салона, водеща към втория етаж. Реката от мъгла течеше по друг коридор с ламперия, покрай стаи, спални и ниши, които светеха меко и блестяха в сенките.

— Не бих искала да плащам сметките за ток и отопление на това място — рече тя.

— Повече ще те затруднят заплатите на персонала, необходим, за да се поддържа такова имение — отбеляза Фалън.

— Вие двамата може ли да се съсредоточите? — измърмори Джулиан.

Изабела не му обърна внимание. Нито Фалън.

Тя следваше изгарящата мъгла по още един коридор, който минаваше край голяма бална зала. Не искаше да го признае, но в подобни моменти наистина се чувстваше малко като куче, надушило следа. Думите на Фалън обаче я успокоиха. Родени ловци. Някак това правеше таланта й много по-впечатляващ.

Зави зад поредния ъгъл и се закова намясто. Мъжете спряха зад нея.

— Какво виждаш? — попита Джулиан нетърпеливо.

Изабела се вгледа в енергията на килима.

— Влязъл е в тази зала — каза тя. — Но другите от групата не са го сторили.

Фалън насочи фенерчето си към вратата на стаята. Кадифен шнур препречваше входа.

— Той се е забавил, изчакал е групата да се отдалечи напред и после се е мушнал под въжето.

— Така изглежда — съгласи се Изабела.

Гарет застана до Фалън. Двамата насочиха фенерчетата си към сенките.

Младата жена се повдигна на пръсти зад мъжете, опитвайки се да надникне над широките им рамене.

— Колко сладко — възкликна тя. — Стая на малко момиченце.

— Вантара е имал дъщеря — каза Джулиан. — Тя е наследила това място. Не могла да си позволи поддръжката му, затова го продала на фондация за историческо наследство, която го управлява като туристическа забележителност.

Стаята представляваше приказно царство в розово и бяло. Малкото легло беше с покривало на волани и къдрички и отрупано с плюшени играчки. На прозорците имаше дантелени завеси. Ниска тоалетка и столче стояха в ъгъла. Кукли, люлеещи кончета и плюшени панди бяха осеяли пода.

— Не виждам нищо, което дори смътно да прилича на оръжие — заяви Джулиан.

— Нито пък аз — съгласи се Фалън. — Но тук има нещо с паранормална природа. Усещам енергията му.

Изабела потупа двамата по раменете.

— Извинете. Ще ме пуснете ли да огледам?

Мъжете отстъпиха назад.

Тя се пъхна под въжето и влезе в стаята, съсредоточавайки се върху следата.

Мъглата я отведе до един розов скрин с позлатени ръбове. Чак сега Изабела извади фенерчето си и го включи. Започна да отваря и затваря чекмеджетата. Повечето бяха пълни с фини дантелени фусти, нощници и други дрехи на малко момиченце.

Най-долното чекмедже беше пълно с малки розови и бели чорапки и едно кълбо от кипяща мъгла.

— Намерих го — заяви тя.

— Какво е? — попита Джулиан нетърпеливо.

— Чакайте — Изабела бръкна под спретнато подредените чорапи и видя изящно огледало с дръжка. Насочи лъча на фенерчето към предмета и затаи дъх. Огледалото беше невероятно красиво. Рамката му от сребро и злато беше със сложен бароков дизайн с много детайли, в който дискретно бяха вмъкнати древни алхимични символи. Странни кристали блестяха под светлината от фенерчето. Макар огледалото да изглеждаше изработено през седемнайсети век, стъклото не бе потъмняло от времето.

Омагьосана, Изабела посегна да хване извитата дръжка.

През тялото й премина електричество. Тя се сепна, но не се отказа.

— Много е горещо — каза тихо.

— Добре ли си? — попита я Фалън.

— Мисля, че да.

Тя погледна в огледалото, усещайки, че Фалън и Джулиан са застанали зад нея и правят същото. Осъзна, че и те са пленени от красотата на огледалото.

Все едно гледаше в езеро от течен живак. Почти успя да види образа си, но не съвсем. Привидно твърдото стъкло на огледалото изведнъж й се стори разтопено. Сребърна енергия се завихри точно под повърхността, принуждавайки я да се вгледа по-дълбоко.

— Невероятно е — прошепна тя.

— Не отваряй сетивата си толкова — предупреди я Фалън.

Резките му като бръснач думи я извадиха от краткия транс. Изабела се стресна и бързо изключи таланта си. Повърхността на огледалото възвърна нормалния си вид. Тя още долавяше силата на артефакта, но той вече не излъчваше силното привличане отпреди няколко секунди.

Джулиан грабна огледалото от ръката й. Енергията раздвижи въздуха около него. Триумфалното му въодушевление бе физически осезаемо.

— По дяволите, направи го, Изабела! — каза той задъхано. — Това трябва да е паранормалното оръжие, което брокерът е скрил тук.

— Но какво прави то? — попита тя.

Почти очакваше Фалън да й отговори. Той винаги знаеше отговорите. Но както никога, той нямаше версия.

— Казах ви, не знам точно как работи — Джулиан огледа гърба на огледалото. — Мога само да кажа, че агенцията, наела „Лукън“ да осъществи покупката, е готова да плати цяло състояние това оръжие да не се появи на пазара.

— Трябва да тръгваме — каза Фалън. — Намерихме това, за което дойдохме. Хайде.

Изабела усети как я побиха тръпки заради студения му равен тон. Нещо не беше наред. В този момент младата жена разбра, че той е разпознал огледалото и знае нещо за неговата сила.

Тя го погледна, но в дълбоките сенки бе невъзможно да разгадае изражението му. Отвори малко повече таланта си и видя горещината в очите му. Не бе горещината, която виждаше в тях, когато се любеха. Сега Фалън беше нащрек и опасен.

— Джоунс е прав — намеси се Джулиан. — Да се махаме оттук.

Той бързо закрачи към вратата. Фалън сграбчи ръката на Изабела с нетипична грубост. Тя се обърна и го погледна изненадано, но той вече я буташе към леглото в другия край на стаята.

Тя се стовари тежко върху леглото и ахна шокирано. Когато отвори очи, видя, че Джулиан се е извърнал на входа. Огледалото в ръката му блестеше като нажежено до бяло.

Изведнъж в стаята лумна ослепителен паранормален огън. Изабела осъзна, че макар все още да вижда и чува, се чувства ужасяващо вцепенена. Отне й миг да разбере, че това е така, защото паранормалните й сетива са замразени.

Смътно осъзнаваше, че Фалън се движи, хвърля се да премине през бушуващата буря от психична енергия. Блъсна се в Джулиан. Инерцията му повлече и двамата на пода на коридора. Те се стовариха оглушително.

Бурята рязко секна, защото Гарет изтърва огледалото. Но когато Изабела опита да отвори сетивата си, откри, че те все още са някак вцепенени.

Ужасяващите звуци от ръкопашния бой между двамата я изстреляха от леглото. Откри фенерчето, което бе изпуснала, и тръгна със залитане към вратата на стаята. Наложи се да се хване за рамката, за да се задържи на крака.

Фалън и Джулиан продължаваха да се борят като в клетка в тесния коридор. При вида на този първичен физически сблъсък Изабела усети как й се повдига от паника. Размахваха се юмруци, нанасяха се удари в мускулеста плът, отново и отново. Краката и раменете им се блъскаха в стените. Тя зърна кръв, а мъжете продължаваха да се търкалят, налагат, бутат.

Смъртоносно тънко острие проблесна зловещо в сенките. Изабела не можа да разбере кой от мъжете стиска ножа, но в следващия миг чу ужасяващо пляскане. Фалън бе затиснал ръката на Джулиан към пода.

Ножът падна на килима. Гарет нададе вой, претърколи се настрана и стисна счупената си китка.

— Копеле! — изръмжа той. — Кучи син. Пукни!

— Не си първият, който ми го казва — Фалън се изправи. По лицето му се стичаше кръв. Той извади пистолета си изпод черното си кожено яке. — Живачното огледало може да убива. Но само в ръцете на талант, който е достатъчно силен, за да контролира максималното количество енергия, спяща в него. Ти просто не беше достатъчно силен, Гарет.

— По дяволите! — изстена Джулиан и седна, подпирайки с длан ранената си китка. — Последното нещо, от което се нуждая в момента, е лекция по парафизика от Фалън Джоунс. Просто ме застреляй.

— Добра идея — подметна Изабела.

Фалън я погледна.

— Добре ли си?

— Да… не — нов пристъп на паника я заля. — Фалън, сетивата ми са замръзнали.

— Моите също — като държеше пистолета насочен към Джулиан, той взе огледалото. — Но ще се оправят след известно време. Ако огледалото не те убие, ефектът му е временен.

— О, добре. За момент доста се притесних.

Фалън подритна стенещия Джулиан.

— Ставай. Тръгваме си, преди чистачите да се появят и да започнат да разпитват какво е ставало в този коридор.

Раненият мъж се надигна на колене.

— Как, по дяволите, очакваш да ме изведеш оттук? Отвън на пост стои моят ловец.

— Вече не — осведоми го Фалън. — След като ни пусна да влезем, беше заменен от агент на „Джоунс и Джоунс“. Извиках свой човек от Ел Ей.

Лицето на Джулиан се сгърчи от отвращение.

— Как се сети, дяволите да те вземат?

— Не знаех, че търсиш Живачното огледало, докато не видях проклетото нещо — каза Фалън. — Но имаше някои подробности, които не пасваха на местата си. Ти излъчваше вибрациите на човек, който преследва някакви свои цели. Това, което ме вбеси и ме убеди, че си на страната на лошите, беше как си използвал Изабела и после си изпратил онези ловци да я заловят във Финикс, щом си открил, че в крайна сметка ти е необходима. Не можеш така да се отнасяш с една дама, Гарет.

Джулиан хвърли бърз поглед на Изабела, която му отправи най-ослепителната си усмивка.

— Изпълнявах заповедите на Лукън — рече той намусено.

— Обадих се на Лукън още веднъж, след като ти си тръгна от караваната днес. Представих му друга теория за престъплението. Той се съгласи да я проиграе и да види какво ще се случи.

— Чия теория за престъплението? — попита Гарет.

— Тази на Изабела. Научил съм се от опит да не пренебрегвам инстинктите на един добър агент. Тя беше сигурна, че ти си стоял зад тайната търговия с оръжия в Отдел А.

— Тя не е агент… тя просто има талант на търсач — измърмори Джулиан. — Техническо лице.

— Което в момента е пълноправен агент в „Джоунс и Джоунс“ — допълни Фалън.

Изабела вдигна лъча на фенерчето си към насиненото лице на бившия си шеф.

— За какво е всичко това, Джулиан? Каква операция си провеждал? И какво точно се случи с Кейтлин Филипс?

Мъжът не каза нищо.

— Мисля, че си била права, Изабела. В Отдел А наистина е ставало нещо. Гарет и Кейтлин Филипс са се занимавали тайно с продажбата на оръжия. Имали са клиент за огледалото, но се съмнявам да е била някоя от тайните служби, ползващи услугите на „Лукън“. Уредили са сделката с брокера Слоун, който е избрал имението като място за размяната. Но нещата са се прецакали, когато Слоун е бил застрелян, преди да съобщи на Гарет и Филипс къде е скрил огледалото. Затова са се заели да те търсят.

— В този момент си разбрал, че ще ти трябват ресурсите на компанията, за да ме откриеш, нали, Джулиан? Знаел си, че дори и да ме заловиш, ще трябва аз да съм съгласна да ти сътруднича напълно. Това не би станало, ако Лукън и всички останали са мислели, че съм виновна за тайните сделки с оръжия. Така че си променил версията си и си натопил горката Кейтлин Филипс. Ти си я убил, нали? И си оставил доказателства в дома й, уличаващи я в очите на Лукън.

— Забавлявай се с измислянето на теорията си за конспирация — озъби се Гарет. — Не можеш да докажеш нищо. Най-лошото, което може да ми се случи, е да бъда уволнен.

— Не — заяви Фалън. — Това не е най-лошото, което мога да сторя.

— И двамата знаем, че ти няма да ме убиеш хладнокръвно и да захвърлиш някъде трупа ми — Джулиан успя да се засмее продрано. — Не ме баламосвай. „Джоунс и Джоунс“ не работи по този начин.

— Не бъди толкова сигурен — предупреди го Изабела.

Фалън повдигна вежди.

— Нали ние сме от добрите?

— Да, така е — измърмори тя. — Но решихме, че всяко правило си има изключение, забрави ли? А Джулиан представлява огромно изключение, ако ме питаш.

— Така е, но както се оказва, Гарет не е наш проблем. Макс Лукън го е наел. Той може да премахва подчинените си. Няма нужда ние да му вършим работата.

Джулиан впери поглед в него.

— Ще бъде моята дума срещу твоята.

Фалън се усмихна.

— Тогава няма причина да се тревожиш, нали? Тръгвай, махай се оттук!

Гарет изглеждаше объркан.

— Какво, по дяволите, се опитваш да кажеш, Джоунс?

— Прав си. Не мога да докажа нищо, така че се махай, докато още съм в добро настроение.

Джулиан се изправи.

— Какво ще стане с огледалото?

— Ще се върне при законния си собственик.

Раненият се намръщи.

— Явно трябваше да се сетя, че ще стане така.

Със залитане и куцукане той тръгна по коридора и изчезна зад ъгъла.

Изабела забарабани с пръсти по рамката на вратата.

— Гадно ми е да го гледам, че си тръгва необезпокояван. Не е правилно — каза тя.

— Може би не — съгласи се Фалън. С една ръка той измъкна чиста кърпа от джоба си и изтри бузата си. С другата извади телефона си. — Но като го пуснем да избяга, може да научим отговора на единствения неизяснен въпрос.

Изабела насочи фенерчето към Фалън. По брадичката му блестеше кръв и капеше по якето му.

— Ти кървиш — изплака тя.

Той погледна кърпичката си.

— Да.

Тя се втурна към него, взе кърпата и нежно попи кръвта.

— Трябва да седнеш — нареди му. — Иначе може да изпаднеш в шок.

— Не мисля — заяви той. — Да се махаме оттук.

Фалън се наведе да вземе огледалото, но спря на средата на движението, изстена леко и внимателно посегна под якето си.

— Аз ще го взема — каза Изабела бързо.

— Благодаря — Фалън вече говореше по телефона си. — Той побягна. Не го изпускай. Ранен е и навярно ще потърси медицинска помощ. Не се намесвай. Само го дръж под око, докато някой от хората на Лукън го поеме.

Приключи разговора и набра нов номер.

— Макс? Джоунс е. Изабела е била права за всичко. Най-вероятно Кейтлин Филипс е мъртва. Тя е била партньор на Гарет, но той се е нуждаел от нов човек, когото да натопи за търговията с оръжията, защото е осъзнал, че му е нужна помощта на Изабела, за да открие артефакта… Какъв е той? Живачното огледало… Да. Би струвало цяло състояние в някои кръгове. Огледалото е при нас, а Гарет побягна. Един мой ловец го следи, докато ти успееш да изпратиш някого. Утре ще ти разкажа цялата история… Какво? Разбира се, че ще ти изпратим сметката.

Той затвори телефона.

Изабела взе огледалото и хвана ръката на Фалън, за да му помогне да пази равновесие, макар че той не изглеждаше замаян. Поведе го бавно надолу по стълбището.

— Какъв е единственият неизяснен въпрос? — попита тя.

— Името на човека, пожелал да се сдобие с Живачното огледало.

— Пусна Джулиан да избяга, за да откриеш самоличността на купувача?

— Да, плюс факта, че нямаше какво друго да правя с него, освен да опитам да убедя местните полицаи, че е влязъл с взлом в имението, а нещо ми подсказваше, че това няма да свърши работа.

— Но сега Гарет не може да продаде огледалото. Защо да се свързва с купувача?

— Може и да не го направи — каза Фалън. — Но мисля, че е много вероятно въпросният купувач да се свърже с него.

— Защо?

— Защото ние няма да позволим да се разчуе, че огледалото е отново в ръцете на „Аркейн“ — обясни й той търпеливо. — Това ще бъде малката ни тайна.

Изабела осъзна идеята на Фалън и от това я побиха тръпки.

— Мислиш, че купувачът ще реши, че Джулиан е преговарял за огледалото с още някого. И накрая го е продал на другия купувач.

— От опит знам, че сред крадците не само не съществува никакво понятие за чест, но няма и никакво доверие или лоялност. Нещо повече, тези хора обикновено са много отмъстителни.

— Още нещо. Ти каза, че огледалото ще се върне при законния си собственик.

— Да.

— И кой е той?

— „Аркейн“. Живачното огледало беше откраднато от един от музеите на Обществото.

— О, боже, а това поражда нови тревожни въпроси, нали?

— Определено — кимна Фалън.