Корал Смит
Магическото огледало (25)

Глава двадесет и пета

Джулия скочи върху леглото му, след което се втурна към гоблените, които висяха на отсрещната стена. Тя се скри зад тях, като не преставаше да се смее.

— В капан си, момиче. По-добре се предай.

— Никога!

Тя усети как ръцете му се движат наоколо и се приближават постепенно. Джулия се промъкна към далечния край.

— Джулия — повика я тихо Дарах. — Не забравяш ли нещо?

Тя замръзна на мястото си и се ослуша. Какъв ли номер се готвеше да й изиграе Дарах?

— Не забравяш ли, че каза, че няма да позволиш да бъдем разделени?

— Ах, ти, мошеник такъв! — възкликна тя и изскочи зад ръба на гоблена.

Той я улови мигновено, вдигна я на ръце и я отнесе на леглото. Тя пищеше и се опитваше да го ритне на шега.

— Това беше мръсен номер — беснееше тя. — Да се възползваш от една нещастна, беззащитна жена.

— Нещастна, беззащитна жена ли? — Той се изсмя. — Денят, в който това започне да се отнася до теб, ще бъде денят, в който Дуган ще се откаже от яденето.

— Да не би да казваш, че не съм жена? — Тя се престори на обидена. — Ако е така, значи ти не си мъж, неандерталецо Макструан.

Той я придърпа към себе си и я целуна дълбоко. Джулия отстъпи и му отвърна по същия начин. След малко той се отдръпна и повдигна вежди.

— Значи мислиш, че не съм мъж, а, момиче?

— Не съм казала такова нещо. Но ми се струва, че си адски докачлив за мъж, който ходи облечен с пола.

Лицето му потъмня, но миг по-късно Дарах забеляза веселите пламъчета в погледа й.

— Така ли? — попита тихо той. — А какво ще кажеш за момиче, което ходи обуто в панталони?

Тя се усмихна.

— Не мога да се оплача.

— Така е. Не ти ли харесва поличката ми?

Тя протегна ръка и опипа тежката брошка, която придържаше дългото парче вълнен плат през рамото му.

— Харесва ми — отвърна тихо тя.

Ръката му се плъзна по плетения й пуловер.

— А тази твоя туника. Обзалагам се, че си има своите предимства.

Джулия потръпна, когато усети голямата му, твърда ръка да гали толкова нежно гърба й.

— Харесва ли ти?

— Да. — Ръката му се спря по средата на гърба й. — Но не съм сигурен за това тук.

Тя усети как по тялото й се разлива топлина, когато той опипа задната част на сутиена й.

— Там, откъдето съм, се смята за прилично да се носят такива неща. И мъжете често ги намират доста… възбуждащи… за гледане.

— Така ли? — Очите му заблестяха. — Когато са сложени или когато са свалени?

Тя се разсмя.

— Когато са сложени.

— Хмм. Интересна идея. — Пръстите му се плъзнаха под предната част на пуловера й и тя усети как мекият плат се плъзга нагоре. — Не бих искал да не спазвам вашите обичаи — каза той.

— Така ли?

— Да.

Джулия затвори очи, когато пуловерът продължи да се плъзга нагоре. Тя вдигна ръце и Дарах го измъкна през главата й. Джулия отвори очи и го видя да я гледа с възхищение.

Пръстите му се плъзнаха по дантеления ръб на сутиена й. Погледът му я накара да изправи гръб от гордост.

— Виждам защо вашите мъже обичат да виждат жените си облечени в тези неща — каза той. — Или поне защо биха искали да виждат жени като теб в тях. — Ръката му обхвана едната й гръд. — Това е хубава копринена опаковка за такъв сладък подарък.

Дарах наведе глава и я целуна на мястото, на което гърдите й се надигаха над сутиена. Джулия се зачуди дали наоколо нямаше магазин за еротично бельо. Като си помислеше само какви неща можеше да му покаже…

— Има ли още нещо за гледане? — прошепна той, докато целуваше врата й.

— Какво искаш да кажеш?

— Има ли нещо друго отдолу?

— Защо не провериш сам?

Дарах вдигна глава и се усмихна.

— Мислех, че никога нямаше да го кажеш.

Той вдигна ръце към сутиена й. След това се спря и се намръщи. Започна да си играе с една от презрамките, като я повдигаше и я дърпаше.

Джулия извъртя гръб към него.

— Виждаш ли кукичката? — попита го тя. — Просто я откачи.

— Да я откача — измърмори той. — Просто да я откача.

Това му отне малко време. Той продължи да разкопчава и закопчава сутиена й, докато не се научи да го прави само с едно движение на ръката си. Най-накрая, доволен от новото умение, което беше придобил, той я освободи и се отдръпна назад.

Джулия вдигна ръце и плъзна презрамките надолу. Дарах й помогна да свали сутиена и го остави встрани на леглото.

— О, Джулия Адисън — каза той. — Ти си най-прекрасното нещо, което съм виждал през живота си. — Той се наведе да целуне гърдите й и устните му се плъзнаха по кожата й и я накараха да потръпне от удоволствие.

Дарах се отдръпна назад.

— Така. Какво друго носят жените в твоя свят?

Джулия наклони глава и повдигна вежди.

— Защо сам не провериш? — подкани го отново тя.

Той прие предизвикателството. Дарах я вдигна с лекота и я изправи. След това огледа панталоните й.

— Първо трябва да разкопчееш копчето на кръста.

— Копчета. За тях знам. — Той се справи бързо и присви очи, когато видя ципа. — Сигурна ли си, че не си вещица?

Джулия се разсмя.

— Не, не съм вещица — каза тя, като имитираше гласа му. — Аз съм жена.

— Амин за това.

Джулия хвана ръката му и двамата бавно, много бавно свалиха ципа.

— Ооох — каза той с удивление. — Какво устройство. Но съм благодарен на бога, че мъжете не трябва да имат подобно нещо до срамните си части.

Тя се разсмя отново.

— Имам новина за теб. В моя свят е точно така.

Дарах я зяпна.

— Не говориш сериозно! — Той поклати глава. — Проклет да съм, ако мъжете в твоят свят не са от желязо, щом се разхождат по цял ден, подлагайки на опасност семейните си ценности.

— Е, мисля, че те биха казали същото и за теб, ако те видеха с тази поличка.

— Никога няма да ги разбера. Но това определено е по-хубаво от връзките. Не се налага да връзваш и да развързваш.

Той сложи ръце на бедрата й и започна да смъква бавно панталоните й. Те се свлякоха по краката й, паднаха на пода и тя ги изрита встрани. Джулия направи една крачка назад, за да му позволи да види какво носеше под панталоните си.

Той подсвирна тихо.

— Момиче, това няма да те стопли дори в най-топлия летен ден. — Дарах я завъртя, за да я огледа по-добре. — Как се нарича това нещо?

— Бикини — отвърна тя. — Не ти ли харесват?

— Да ми харесват? Момиче, ако започна да се радвам повече, сигурно ще се посрамя. — Той протегна ръце и я придърпа към себе си. След това погали бикините й и Джулия подскочи от удоволствие.

— Полека — успокои я Дарах. — Просто проверявах стоката.

Тя не можа да се въздържи да не се разсмее.

— Говориш такива смехории.

— Кой, аз ли? Аз? И кой казва това! Самата госпожа Лазер Кафеварка Камион Радио! — Той прокара ръце по бедрата й. — И това ли има кукичка?

Джулия поклати глава. Дарах изглеждаше облекчен.

Тя плъзна палец под еластичния плат и свали бикините си. Дарах седна на леглото я огледа внимателно от главата до петите. Тя си помисли, че ще се почувства неудобно. Досега никой не я беше оглеждал по толкова явен похотлив начин. Но с Дарах тя се чувстваше съвсем спокойна. И горда. И все по-възбудена с всяка измината секунда.

— За бога, Джулия. Ти си като жена от някой сън.

Той я придърпа към себе си и я целуна. Джулия се отдръпна и го погледна в очите.

— Сега е твой ред — каза тя.

Тя се качи на леглото и коленичи до него. Сините му очи не се отместваха от нея, докато тя слагаше ръце на раменете му.

— Как се маха това? — попита Джулия.

Той почука с пръст по брошката.

— Опитай с това.

Тя измъкна иглата на брошката и освободи плата от рамото му. Дарах помръдна с рамо и дрехата се свлече до кръста му.

— Без копчета, а? — попита Джулия, докато опипваше дантелите по маншетите на ризата му.

— Без копчета. Без кукички. Без озъбени закопчалки, които се плъзгат нагоре-надолу и могат да захапят… кожата.

Джулия развърза връзките на маншетите му. След това импулсивно се наведе и развърза връзките около врата му със зъби. Той затаи дъх. Джулия се отдръпна и се усмихна самодоволно.

— Дразниш ме.

— Така ли?

— Ами ако аз бях направил същото с малките ти бикини?

Тя усети нов прилив на възбуда, когато си представи как устните му докосват тази чувствителна част на тялото й.

Дарах протегна ръце напред.

— Е? — попита той. — Така ли ще ме оставиш?

Джулия седна на пети и подпря брадичката си с пръст.

— Хмм. Не знам. Това е малко като Коледа. Искам да отворя подаръка, но тогава той вече няма да бъде изненада.

— Остави изненадите на мен.

— Добре. — Тя хвана ризата му и я издърпа през главата му. След това я остави да падне на пода и се загледа с възхищение в него. — Обичам да те гледам — каза тихо тя и докосна с пръсти косматите му гърди.

— Радвам се, че онова, което видя дотук ти харесва.

— И какво друго носят мъжете в твоята страна? — попита закачливо Джулия.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами, нали знаеш, отдолу — отвърна тя като се усмихваше.

— Защо не провериш сама?

Джулия посегна към токата на колана му. Тежкият кожен колан се отдели от кръста му. Остана само поличката му, която се спускаше свободно по краката. Джулия посегна към нея.

— Ще трябва да станеш.

Той се изправи. Джулия дръпна леко дългото парче вълнен плат и го остави да падне на пода върху останалите дрехи, които вече бяха захвърлени там.

Той стоеше пред нея с обляно от слънчевата светлина мускулесто тяло.

Джулия му се усмихна.

— Мога да те гледам с часове.

Дарах се усмихна и седна до нея на леглото.

— Прости ми, скъпа, но ще трябва да изпълня това твое желание някой друг път. Трябва да те докосна. Сега.

Джулия се притисна към него и обви ръце около врата му.

— Тогава ме докосвай — прошепна тя. — Докосвай ме навсякъде. Аз съм твоя.

Дарах я положи да легне по гръб върху леглото и започна да я гали навсякъде. След това я вдигна, отнесе я до гоблените на стената, подпря гърба й в тях и проникна в нея прав. Когато и двамата достигнаха до върха на екстаза, той я отнесе отново в леглото, легна до нея и започна да си играе лениво с нея, докато тя не помисли, че щеше да полудее, след което отново я облада, без да сваля очи от лицето й.

Джулия се сгуши в него, изморена и задоволена. Тя погали бузата му и сплете крака в неговите.

— Обичам те — прошепна тя. — Знаеш ли го?

Дарах взе ръката й и целуна връхчетата на пръстите й.

— Толкова добре, колкото и собственото си име, сладка моя. Толкова добре, колкото знам, че и аз те обичам.

Тя се обърна в прегръдките му и се притисна към него, щастлива, че означаваше толкова много за този труден, надменен, уязвим, невероятен мъж. Скоро щяха да се оженят. Ако зависеше от нея, разбира се. Джулия нямаше намерение да му позволява да я отпрати. Тя го прегърна доволно, докато обмисляше плановете си за съвместния им живот.

Той дръпна завивката върху тях и скоро заспа дълбоко. Джулия се усмихна на себе си, докато гледаше угасващия огън. Монти Джилет и биячите му й бяха направили голяма услуга, като я бяха подгонили в планините на Шотландия. В планините на Шотландия и право в прегръдките на любовта. Любов и още едно чувство, което никога през живота си не беше изпитвала — чувството, че беше намерила своето място. Тя беше момичето на главатаря на клана Макструан.

Джулия вече не се интересуваше от това дали живееше в най-странната общност, която някога беше виждала. Вече не се интересуваше, че тук водата се вземаше направо от реки и потоци, че се готвеше на обикновен огън, а чистота беше ежедневна битка. Вече не се интересуваше дали наистина беше от двадесети век и как се беше озовала в миналото. Тя беше открила любов и семейство и това й беше достатъчно.

Семейство! Тази мисъл я накара да потръпне от удоволствие. Ами ако в нея вече растеше дете? Един малък Макструан, заченат от нейния любим Макструан?

Джулия не можеше да заспи. Въпреки умората си тя беше твърде развълнувана от всички тези нови чувства, от мисълта за новото си бъдеще и сънят не искаше да дойде.

Тя вдигна нежно ръката на Дарах от кръста си, измъкна се леко от леглото и облече ризата на Дарах и пантофките си. Джулия вдъхна дълбоко аромата на Дарах, с който беше пропита дрехата му. Той беше неин. Тя искаше всички да знаят това, да го обяви за своя собственост като лъвица, която защитава територията си. Искаше да остане до него цял живот.

Само че сега беше гладна.

Джулия излезе от спалнята и слезе в кухнята. Малко Коте дойде да я поздрави, с което показа, че смяташе нощните визити за нещо съвсем нормално, особено ако имаше възможност така да получи малко риба.

Джулия вдигна котката. Коремчето й беше много закръглено и твърдо.

— Това тук да не е моята храна? Или си се заигравала с някой котарак? — Котката само я гледаше. — Значи си решила да се възползваш от правото си на мълчание по този въпрос, а? Е, мен не ме е срам да призная, че с Дарах правехме точно това. И се надявам огънят да пусне корен бързо. — Джулия се изкиска, пусна котката на земята и погали стомаха си. — Бързо, разбираш ли? — прошепна тя.

Докато вземаше чиния със сирене и хляб от една от полиците, тя си помисли, че започва да стана абсолютно примитивна. Внезапно пред погледа й попадна една великолепна ябълка, която стоеше на масата и изглеждаше дяволски апетитна.

Джулия се усмихна. Сигурно някой от леърдите я беше донесъл за нея. Най-вероятно беше Рос. Още беше твърде рано за зрели ябълки, но той беше успял да намери една и я беше запазил за нея. Мястото й наистина беше тук. Джулия започваше да вярва в това.

Тя вдигна плода и отхапа от него. Това беше най-сладката, най-сочната…

Джулия не можа да довърши мисълта си. Тя усети как в стомаха й пламва огън и почувства слабост в крайниците си. Падна на пода и удари главата си в нещо твърдо. За миг през ума й мина смешната мисъл, че трябваше да почисти тавана на кухнята. След това светът потъна в мрак.