Джоан Джонстън
Вкус на мед (10)

Глава десета

Когато вратата на кухнята се отвори, Хъни не помръдна, а мълчаливо изчака Джес да се приближи. Ръцете му обгърнаха раменете й и тя притвори очи. От гърдите й се изтръгна дълбока въздишка, почти стенание. Той не й даде възможност да се съпротивлява, а само я измъкна от стола, привлече я в обятията си и я притисна силно.

Ръцете й сякаш неволно се плъзнаха около кръста му и се вкопчиха в ризата. Лъхна я познатия аромат. Искаше й се да го помни, дори и след раздялата им. Защото Хъни бе твърдо решена да го отпрати.

— Трябва да поговорим! — пошепна Джес в ухото й.

Хъни го притисна още по-силно, тъй като след малко щяха да се разделят завинаги.

— Струва ми се, вече ти казах всичко!

— Но аз не съм! — сви мрачно устни той. — Мисля, че точно в този миг би трябвало да те грабна и отнеса в спалнята! Но не съм убеден, че кракът ми ще издържи!

Чак сега Хъни осъзна, че Джес се подпира на нея с почти цялата си тежест.

— Ела и седни! — притесни се тя, като го побутна към един от столовете.

— Да потърсим нещо по-удобно! — изпъшка той през зъби. — Всяко ставане и сядане е мъка. Искам да се поотпусна за малко!

За да улесни придвижването, Хъни го прихвана през кръста, а той преметна ръка през раменете й и се подпря. Бавно, крачка по крачка, стигнаха до дневната, където Джес се отпусна на коженото канапе. Тя се наведе да повдигне и намести краката му, при което той болезнено примижа. После остана приседнала до него на полирания дървен под.

Джес притегли ръката й и нежно я поднесе към устните си. Бавно, като при някакъв ритуал, крайчецът на всеки пръст бе дарен с целувка, а след това и дланта й. След миг той опря ръката й до бузата си — приятно гъделичкаща с еднодневната набола брада. Надзърна дълбоко в очите й.

— Позволи ми да остана тук тази нощ! — помоли той.

— Джес, не мисля, че…

— Трябва да поговорим, Хъни, но едва си държа очите отворени!

— Не можеш да останеш тук! — реши тя. Ако отстъпеше, щеше да се изкуши да го остави и на следващата нощ, и на по-следващата… Преди да усети, Джес щеше да се е превърнал в неизбежно бъдеще. — Налага се да си тръгнеш! — настоя тя.

— Съжалявам! — усмихна се той уморено. — Изглежда, че всичките ми мускули отказват да действат. — Клепачите му се спуснаха. — Трябва да ти кажа някои неща…

И заспа дълбоко. Хъни се взря в любимото лице и сърцето й мъчително се сви. Как можа да му позволи да остане? А как би могла да го изгони?

Въздъхна и стана да донесе одеяло. В крайна сметка, ставаше дума само за една нощ! Като се наспи — свежа и бодра — ще бъде по-убедителна в предстоящия спор!

Домашнотъканият юрган едва покри високия рейнджър. В съня си лицето му бе по детски мило. Нямаше и следа от ожесточението, което бе съзряла по време на смъртно опасната схватка, нито от дивата страст, чийто обект бе самата тя. Беше един обикновен мъж. Трябваше да съществува и някой друг — но не рейнджър — който също така да й подхожда!

Тя се наведе бавно и затаила дъх, докосна устните му. Последна целувка на раздяла. После пое по стълбите към спалнята си. В очите й нямаше сълзи, но изведнъж стаята й се стори ужасно празна. И студена. Отпусна се на леглото и се загледа в балдахина над главата си. Времето се проточи ужасно бавно, докато най-после намери покой в съня.

На сутринта я събуди ослепително яркото слънце — златна Тексаска утрин! Тя се протегна и изпъшка — цялата се бе схванала. След което замръзна. Къде ли бе Джес? Дали все още спеше? Или си бе събрал нещата и пътуваше? Може би я чакаше облечен, за да се възпротиви на решението й?

Хъни се измъкна от леглото и притича през коридора до банята. Погледна се в огледалото и изсумтя недоволно. Лицето й беше подпухнало. Пусна само гореща вода и се съблече. Когато стъпи във ваната, водата бе не повече от три сантиметра дълбока. Отпусна се бавно под обливащата я пареща течност. Протегна ръка, дръпна една хавлиена изтривалка, насапуниса я и взе да се търка с отривисти ритмични движения.

Хич не се и досети да заключи вратата. Никой никога не я бе притеснявал. Затова, когато вратата се отвори и Джес се промъкна вътре, тя зяпна от изумление. Беше гол до кръста, а ниско смъкнатите под пъпа джинси разкриваха хълбоците му. И заплашваха да паднат.

— Какво търсиш тук? — попита тя възмутено и разпери пред себе си пешкира, с който се търкаше, което се оказа напълно безрезултатно, без да се брои, че бе и ужасно глупаво.

— Мислех да се избръсна — отвърна спокойно Джес. — Впрочем, може да ни се наложи да свикнем със съвместното използване на банята сутрин! — и като я погледна усмихнат, поясни: — Ако, разбира се, не те уговоря да направя втора баня! С душ, например.

— Какво става, Джес?

Той насапуниса четката за бръснене и започна да си маже лицето.

— Бръсна се — бе точният отговор. — А ти, като че ли си вземаш вана. — И отново се усмихна широко.

Хъни се опита да не му обръща внимание. Изви глава и продължи да се мие. Беше ядосана и смутена. Той нямаше право да постъпва така! Защо просто не си тръгнеше? Ако все пак си бе променил намеренията относно служебните си задължения, щеше да й каже снощи, нали?! Нима това бе нов ход, за да се наложи? Не, нямаше да му позволи да успее!

Покри се, доколкото можеше с хавлиената изтривалка и се пресегна за пешкир. Тъкмо го бе докопала с върха на пръстите, когато Джес протегна ръка, дръпна го най-спокойно и го метна около врата си.

— Тази кърпа ми трябва! — процеди през зъби Хъни.

— Ей сега, свършвам след минутка! — обеща непринудено той. — Само да избърша излишния крем за бръснене!

За миг Хъни се изкуши да изскочи и профучи покрай него гола, но не събра смелост. Ами ако Джак бе отвън? Джак?!

— Къде е Джак? — попита тя разгневена.

— Изпратих го да подбере ваксинираните животни и да ги прехвърли на друго пасище.

— И той се съгласи?

— Не се учудвай чак толкова! Джак е сериозен работник!

— Зная! — повдигна вежди тя. — Но не бях сигурна за теб!

— Двамата с Джак си имаме споразумение.

— О, така ли?

— Тази сутрин му съобщих, че ще се оженя за теб и…

— Каквоо? — Хъни изригна от водата като Посейдон по време на буря. Струйките по тялото й обточваха с бляскави ширити гърдите и корема й.

Джес не си спомняше да я бе виждал по-красива. И по-гневна.

— Хъни, виж…

— Негодник такъв! Как си могъл да кажеш такова нещо на сина ми? Как си посмял да събудиш у детето надежди, след като знаеш, че няма да се омъжа за теб!

— Нищо подобно, ще го направиш! — увери я Джес. Хъни трепереше от студ и силни, необуздани емоции. Джес свали пешкира от врата си и й го предложи. Тя го издърпа с все сила и светкавично се уви. — Иска ми се да бъда кавалер и да те занеса до спалнята, за да спечеля благоволението ти, но… — Той посочи ранения си крак и сви безпомощно рамене. — Не мога! — Докато минаваше покрай Джес, от гърлото й се изтръгна стон. Всъщност наложи й се да се провре през тясното местенце, което не бе запречил. Трябваше да отстоява и правата върху пешкира, чийто край Джес ловко улови, миг преди Хъни да успее да се измъкне. — Още едно малко петънце! — наведе се той и попи лицето си.

— Пусни ме! — изсъска тя и дръпна силно, но Джес също не възнамеряваше да се предава. Старата хавлия не издържа на амбициозния двубой и се сцепи по средата. — Виж какво направи! — В очите й избликнаха сълзи. — Разрушаваш всичко около себе си!

— Та това е само една хавлиена кърпа, Хъни! — възкликна Джес, разбрал погрешно повода за сълзите й. Опита се да я последва в спалнята, но вратата хлопна под носа му. Ключът се превъртя. — Ей, отключи вратата!

— Върви си, Джес!

— Мислех, че ще поговорим!

— Върви си, Джес!

— Няма да си тръгна, Хъни! Така че по-добре отвори!

— Върви си, Джес!

Той побутна вратата с рамо, само за да провери стабилността й и стигна до извода, че ако не друго, то поне къщата е добре построена. Болният му крак не би издържал, ако се опиташе да влезе със сила. Е, не бе кой знае каква трагедия! Надали Хъни щеше да се впечатли от тази мелодрама!

— Тръгвам си, Хъни! — каза той.

Отговор не последва.

— Казах, че тръгвам.

Резултатът бе същият.

— Няма ли да ми кажеш довиждане?

— Сбогом, Джес! — изхлипа тя.

— За бога, Хъни! Та това е безумно глупаво! Отвори вратата да поговорим!

Чу се ново изхълцване.

Гърлото му се сви на топка. Тя наистина бе ужасно разстроена! Като че ли не бе избрал най-подходящото време за разговор! Джес и без това си имаше някои и други домашни задължения, които го чакаха. Е, тя не можеше да стои вътре цял ден! Щеше да я издебне като слезе за кафето след малко!

Хъни чу неравномерните стъпки на Джес, докато куцукаше надолу по стълбите. Значи в крайна сметка си тръгна! Тя се мушна в леглото и се зави през глава. Не искаше да мисли за нищо! Искаше да потъне изцяло в нещастието си! Трябваше да се задоволи с онази част от Джес, която й предлагаше, с това, което оставаше свободно извън рейнджърските задължения. Би било по-добре от нищо, хиляди пъти по-добре от бездната, зейнала зад гърба му!

Мислите й се прехвърлиха върху огромното време, което й предстоеше да понесе сама — без рамо, което да споделя непосилния товар, без любим, който да изслушва всекидневните неволи и да я утешава. Тръпки я побиха. Не, тя заслужаваше повече от някаква полудружба! Трябваше да приеме факта, че Джес е направил своя избор!

 

 

Хъни не забеляза как слънцето пролазва по небето. Не разбра, че светлината се изгубва, погълната от здрача. Дори не видя залеза на огромното златно кърваво кълбо. Целият й живот тънеше в мрак. Не можеше да стане по-тъмно!

Джес прекара целия ден в търпеливо очакване тя да се появи. По обяд приготви доматена супа и изпече сандвичи със сирене, възнамерявайки да я удиви с кулинарните си умения. Единственият им ценител обаче стана Джак, който се справи с всички сандвичи и изгълта супата със забележката:

— Мама я прави по-хубава.

Когато Джес обясни на момчето, че има нужда да остане насаме с Хъни, Джак се съгласи да преспи у приятели. А щом стана въпрос да не бърза да се прибира на сутринта, двусмислената усмивка, озарила лицето на младежа, посмути рейнджъра.

— Означава ли това, че мама е приела предложението ти за женитба?

— Все още не съм я убедил напълно.

— Но ще го направиш.

— Сигурен съм, че ще опитам — отвърна Джес мрачно.

— Не се притеснявай! — окуражи го Джак и го тупна по рамото. — Мисля, че мама те обича.

Но както Джес постепенно се убеждаваше, фактът, че Хъни го обича, не бе достатъчен, за да се омъжи за него. Джак потегли късно следобед. Джес се изкачи на пръсти до спалнята на Хъни и доближи ухо до вратата. Отвътре не се чуваше никакъв звук. Не му оставаше нищо друго, освен да чака.

Около десет часа вечерта той най-после стигна до убеждението, че тя няма да се появи скоро и почука силно.

— Хайде, Хъни! Всяко нещо си има край! Излез да поговорим!

Дочу се шумолене на чаршафи и един приглушен стон:

— Джес? — След миг вратата се отвори. Косата й бе разрошена от съня точно както първата утрин, когато пристигна в „Диамантът“. Сините й очи блуждаеха — объркани и смутени. Тя пристегна колана на мъжкия халат, който бе облякла и притисна с ръка реверите, за да не се разтварят. — Джес? — повтори тя. — Ти ли си?

— Естествено, че съм аз! Кой би могъл да бъде?

— Мислех, че си заминал — едва промълви тя.

— Защо, по дяволите, бих го сторил? — В гърдите му започваха да се надигат гняв и раздразнение. Докато стоеше на тръни цял ден и я дебнеше като куче, тя си бе спала! — Ако вече си се разсънила, можем да проведем онзи разговор, за който ти споменах!

— Значи искаш да говорим? — Все още не бе напуснала царството на съня.

— О, да, небеса, искам да говорим! А ти ще ме изслушаш, чу ли? — сграбчи я той за раменете и здравата я разтърси.

Допирът мигновено я разбуди. Не, всичко това не бе сън! Нито игра на въображението й!

— Добре, Джес, готова съм да слушам! — Тя леко хвана ръцете му, за да го успокои.

В този миг на кухненската врата се почука и един познат глас подвикна:

— Хъни? Вкъщи ли си?

Добрият, стар, верен Адам! Хъни изтича покрай Джес, като че ли забравила за съществуването му, прелетя надолу по стълбите и пресрещна Адам на кухненската врата. Мъжът имаше уморен и съсипан вид. Тя избегна да срещне очите му — все още пълни с много болка.

— Исках само да ти кажа, че открих част от откраднатите ти животни в моето ранчо — започна той смутено. — Някой от каубоите ще ги доведе утре — в очите му, вперени нейде зад Хъни, проблеснаха искрици: — Признавам, че ви подцених, Уайтлоу! Нямах представа, че Чък Лумис използва имението ми като база за престъпните си набези из целия щат! Дължа ви извинение и благодарност! — И протегна ръка на Джес, който най-напред обгърна собственически талията на Хъни, а после стисна мъжката десница. Хъни усети напрежението между двамата мъже. Никога нямаше да станат близки приятели, но поне не бяха и врагове. — А сега трябва да тръгвам! — додаде Адам.

— Сигурен ли си, че се чувстваш добре? — настоя Хъни.

— Бизнесът ми е в трагично състояние, освен това търся нов управител. Но общо взето съм добре! — отвърна Адам със самосъжалителна усмивка.

— Ще дойда да те изпратя! — предложи Хъни. Но когато понечи да тръгне, Джес я притисна така, че не успя да помръдне.

— Ще се справя сам! — Адам не пропусна нищо от сцената. — Довиждане, Хъни!

От изражението му й стана ясно, че няма да го види скоро. Почувства тъжния полъх на обгърналата го самота. Някъде там, по широкия свят, сигурно съществуваше жена, която можеше да върне блясъка в очите на Адам. Хъни само трябваше да се оглежда и да му помогне да я открие!

Когато вратата се хлопна зад гърба на Адам, Джес я хвана за ръка и нареди:

— Ела с мен! — Той закуцука нагоре по стълбите, премина целия коридор и влезе заедно с нея в спалнята й. След което веднага се обърна и заключи вратата. — Трябва да ти съобщя нещо много важно! Не мога да чакам нито минута повече!

Тя видя, че Джес е много развълнуван. Докато той говореше, Хъни го отведе до леглото и му помогна да седне. После коленичи, издърпа ботушите и намести краката му върху смачканите чаршафи.

— Така по-удобно ли ти е?

— Да! Но не променяй темата!

— А каква е темата? — полюбопитства Хъни, като се качваше от другата страна на леглото.

— Хъни, ще се омъжиш за мен! Без никакви „ако“, „или“ и „но“!

— Зная — промълви тя.

— Без повече разправии, без повече… Но… Какво каза?

— Казах, че ще се омъжа за теб, Джес. Не трябваше да те изнудвам да напускаш работата си! Зная, че тя означава много за теб. Не е честно да искам да я изоставиш! Аз… Ще се оправя някак си! — усмихна се тя плахо.

Джес не би могъл да я обича по-силно, отколкото в този миг. Колко бе смела! Каква сила бликаше от словата й! И колко ли много го обичаше, след като бе готова на отстъпка, към каквато не искаше да го принуждава?! Но Хъни не можеше да знае нещо, което и самият Джес осъзна съвсем наскоро: той вътрешно се стремеше към тази саможертва. Обожаваше да бъде рейнджър, но обичаше Хъни повече от всичко!

Животът, който тя му предлагаше, неудържимо го привличаше. Да работи рамо до рамо с жената, която обича. Да отглежда деца. Да се грижи за ранчото. Да се люби с Хъни!

Той с мъка преглътна буцата, заседнала в гърлото му. Трудно му бе да произнесе дори звук, но успя да се справи.

— Обичам те, Хъни! — И нежно докосна устните й със своите. Боготвореше я! Прекланяше се пред нея като пред древен идол! Тя нетърпеливо се промъкна в обятията му, но той я възпря. — Трябва да ти съобщя нещо! — В очите й затрепка безпокойство и той забързано продължи, за да го разсее: — Преди да се върна сутринта, подадох оставка при Тексаските рейнджъри.

Тя занемя от изненада.

— Ооо… Наистина ли?

— Да! Съвсем наистина!

Хъни не знаеше какво бе сторила, за да бъде възнаградена с най-съкровеното си желание. Не виждаше нищо от щастие! Светът около нея бе засипан с весели, пеещи, разноцветни дъги! До себе си имаше мъж, на чието силно рамо можеше да се облегне в тежки минути, с когото искаше да сподели живота си — в щастие и мъка, в добро и лошо!

— Не мога да повярвам, че всичко това е истина! Сигурен ли си, Джес?

— За какво?

— Че по-късно няма да съжаляваш! Че няма да промениш решението си и…

— Няма да го променя! И няма да съжалявам! Докато бях рейнджър, избягвах да гледам живота си с широко отворени очи. С години се шляех насам-натам — вероятно търсех нещо, Хъни! Не знаех какво точно, но сега го намерих тук — при теб, Джак и Джонатан.

— И какво е то?

— Място, където да пусна корени. И внуците ми да видят плодовете на моя труд. Един дълго търсен дом.

Хъни не знаеше какво да каже. Сърцето й преливаше от удовлетворение и щастие. Освен това по някаква съдбовна случайност тя и нейният любим се намираха в леглото заедно.

— Къде е Джак? — попита тя.

— Ще спи у приятел — усмихна се Джес.

— Значи разполагаме с цялата къща? — повдигна закачливо вежди тя.

— Да, госпожо. Абсолютно сигурно!

— Имам едно предложение. Да я използваме!

— Цялата къща ли? — Джес имитираше искрено учудване.

— Е, можем да започнем със спалнята. Бюрото в кабинета е прекрасно. А също и кухненската маса. Ваната пък крие някои неподозирани предимства! — Изуменото изражение на Джес я разсмя до сълзи.

— Та ти ще ме убиеш! — изсумтя той.

— Да, но какъв по-прекрасен начин да си отидеш от света?!

Часове по-късно Джес лежеше в пълната с гореща вода вана с глава, удобно наместена на ръба. Хъни се бе свила в скута му, притисната до мускулестите му гърди.

— Не съм убеден, че може да се направи! — промърмори Джес.

— Но вие сте мъж с много дарби, господин Уайтлоу!

— Мога ли да ти върна комплимента? — усмихна се лениво той.

— Разбира се. — Хъни се наведе и пресуши с език капчицата вода, увенчала едно от връхчетата на мъжката му гръд. Усети тръпката на плътта му и продължи да го гали нежно, докато разпали в цялото му тяло буйния огън на страстта.

Джес изпъшка — от гърлото му избликна див, животински стон.

— Хъни, не си играй с огъня! — предупреди я той. Тя се засмя — вълнуващо, мамещо и много, много съблазнително.

— Виждам, че разполагам с доста вода, ако се наложи да я употребя… Което изобщо не искам!

В следващия миг той я обърна с лице към себе си.

Краката й обгръщаха бедрата му. Джес я сграбчи за хълбоците и бавно я притегли надолу, като мощно проникна в нея.

От устните й се изтръгна стон на наслада.

За част от секундата ръцете му я задържаха, с желание да усмири изгарящия го плам и да удължи удоволствието им. Тя се притисна към него с все сила, като го поглъщаше все по-надълбоко в онази влажна, топла и примамлива пещера.

— Толкова ми е хубаво с теб, Хъни! Дяволски прекрасно!

— Мога ли да ти върна комплимента? — Гласът й бе накъсан и задъхан. Ръцете й се вкопчиха в раменете му, за да запази равновесие, докато се движеше напред-назад, обзета от единственото желание да му достави удоволствие, самата тя на върха на удоволствието!

Дланите му намериха гърдите й и нежно ги погалиха, докато разцъфнаха като рози. После ръцете бяха изместени от страстните му устни, които милваха, пиеха и изсмукваха — докато най-после Хъни се разтресе във вихъра на необузданата чувствена наслада. Мъжът намери мястото, където се бяха срещнали телата им и продължи да я гали, а тя се виеше над него, изпаднала в екстаз, извън света и времето. Устните им се сляха и Джес, достигнал своя връх на блаженство, изля семената си в нея.

Бездиханна, Хъни потърси покой в обятията му. Джес я притисна, а водата се плискаше на вълни о ръба на ваната.

— Не мога да повярвам! — прошепна тя. Джес я издърпа по-нагоре и подпря брадичка на главата й. — О, колко много подобрения можем да направим в ранчото! Имам толкова идеи!

— Ей, по-полека, момиче! — изсмя се Джес. — Едно по едно!

— С какво ще започнем? — погледна го тя с усмивка.

— Първо трябва да засадим някои неща.

— Какво ще отглеждаме?

— Трева. Някои зеленчуци. Малко бебета.

— Е, да започнем с бебетата! — засмя се весело тя.

Джес все повече се влюбваше. Удивително колко много я разхубавяваше неподправеното щастие! Сърцето му преливаше от радост! Краят на неговото скитане бе настъпил. Той намери своя дом! Всяка нощ оттук нататък им принадлежеше — само на тях двамата. Предстоеше му да посади семена — от най-различни видове — и да ги наблюдава как растат!