Рене Рошел
Съдбовен залог (7)

Седма глава

Само за миг Рурк протегна ръка да спре душа.

Али тутакси изви тяло, улови ръката му и даде да се разбере, че не иска да го пусне. Той се засмя, прихвана я и я накара да се изправи. Обгърнати все още от пара, те се увиха с хавлиени кърпи и притиснати един до друг започнаха да сушат телата си. Ръцете и устните им неспирно се търсеха. Възбудата им стигна краен предел и когато пристъпиха в хладното помещение пред банята, Али потръпна. Рурк я прегърна, за да я стопли, и заровил лице в косите на шията й, неспирно плъзгаше ръце по бедрата и гърба й. Усетила възбудата му, Али се притисна към него, за да му покаже, че е готова да откликне на порива му. Той тихо се засмя и докато целуваше ухото й, прошепна:

— Къде предпочиташ да се любим, на бюрото, върху скрина в преддверието или върху рояла?

Обгърнала здраво кръста му, Али промълви:

— Най-добре… в леглото.

Той леко отдръпна лице и я изгледа със закачлива предизвикателна усмивка.

— В леглото ли? Тук има поне двайсет легла. Кое от тях си избираш?

— Надявах се, че ще обиколим всичките, стига ти да си в състояние… — дръзко го погледна тя през спуснатите си клепачи.

Той бързо я вдигна на ръце.

— Сега ще ти покажа какво съм в състояние да направя. — И като заобиколи високия шкаф, той я остави в средата на леглото. Тя тутакси пропълзя към възглавницата в очакване да поиграят на гоненица. Толкова отдавна не й се беше случвало…

— Какво си намислил? — попита, опряла гръб в таблата.

Мъжът се усмихна, посегна и я сграбчи за глезена.

— Очевидно ще оставя едно момиче да си поиграе на криеница.

Леглото бе масивно и тъмнозелената кадифена покривка странно контрастираше с грубите голи дъски.

— Представи си, че ти си морски разбойник, а аз съм твоя пленница и се каниш да ме обладаеш насила.

Той се усмихна дяволито.

— Звучи ми доста грубо, мила моя. Не мисля, че точно това искаш в този момент.

— Добре, в такъв случай ще си разменим ролите.

Тя се примъкна до него, обгърна раменете му и притисна главата му до гърдите си.

— Ти си мой пленник — прошепна заплашително.

Той впи устни в меката плът и започна леко да притиска зъби.

— Рурк — засмя се тя, — нали ти обясних, трябва да легнеш по гръб.

Той се престори, че не чува, и захапа леко твърдото зърно. Тя усети как силната възбуда я залива и леко отпусна прегръдката си.

— Но, Рурк… ти не спазваш правилата.

— Грешиш, мила — промърмори той. — Правилата определям аз.

Али искрено се наслаждаваше на дрезгавия му глас, на горещия дъх, които пареше хладната и кожа. Протегна пръсти към слабините му, той потръпна и още по-пламенно зарови глава в гърдите й. В следващия миг се изправи.

— Не мърдай оттук — промърмори дрезгаво.

Въпреки предупреждението тя го последва с думите:

— Не ме оставяй.

— В този момент не бих те оставил дори ако над глупавите ни глави цялата къща се сгромоляса, обгърната в пламъци.

Едва тогава Али забеляза какво прави той. В ръцете му имаше пакет презервативи.

— Остави на мен — прошепна тя и протегна ръка.

Миг по-късно той въздъхна дълбоко и се отпусна по гръб на леглото. Тя покри гърдите му с целувки.

— Това ли искаше, когато каза да изчакам? И затова ли не биваше да продължим под душа?

— Да — прошепна той, устремил устни към натежалите й от възбуда гърди. — Не мога да си позволя да бъда неразумен. Може би съм слаб, но глупак не съм.

— В този момент никак не изглеждаш слаб. Той я сграбчи през кръста.

— След такъв комплимент очаквай най-доброто от мен.

Щом го почувства в себе си, Али въздъхна от удоволствие. Всяко негово движение предизвикваше трепетна наслада и тя не успяваше да се сдържи, блажено простенваше. Изви тяло назад, впила пръсти в раменете му. Сетне побърза отново да се долепи до тялото му, понесена в безумно опиянение.

— О, Рурк, аз… ще припадна…

— Не, мила, няма да го допусна.

Той отново се устреми към нея, с мощен тласък изпълни сякаш цялото й същество, увлече я в своя ритъм. Али усети как я залива нова гореща вълна, вик на сладостна болка се изтръгна от гърлото й. Сякаш в същото време той я последва в екстаза, с мощното туптене, възвестяващо върховния миг. Притисна я още по-силно, с изненадваща сила и настойчивост. Допряла лице до гърдите му, тя чуваше колко силно бие сърцето му.

Постояха така, докато не усетиха, че им става студено. Рурк преплете крака с нейните.

— Не искам да го правя, любима, но ще трябва да те оставя за миг.

— Но защо? — въздъхна тя тъжно.

— Студено ти е. Не искаш ли да се стоплиш под завивките.

Обгърнала кръста му с колене, тя се притисна към него.

— Това не е отговор на моя въпрос — дрезгаво промълви той.

— Е, добре — освободи го тя от прегръдката си. — Но да не е за дълго.

Али спусна клепачи и му позволи да я покрие със завивката. Щеше й се никога да не отваря очи. Отново тръпнеше в радостно очакване. Когато Рурк се мушна под завивките при нея, тя го прегърна и поднесе устните си за целувка. Той отвърна на порива й. Докосването даде тласък на нов вихър от изгаряща страст и блажена забрава.

Заровила лице в чаршафите, Али се наслаждаваше на аромата на телата им, пропил се в меката тъкан. Покрил я с тялото си, Рурк нежно бе обхванал гърдите й. Тя се чувстваше изтощена, но дръзките думи, които мъжът шепнеше в ухото й, я караха да потръпва от възбуда. Вълнението толкова силно я поглъщаше, че дори да отвори уста, не би била в състояние да отрони и звук. Усетил смущението й, Рурк се засмя и конвулсиите на тялото му се предадоха на нейното. Толкова й се искаше да го задържи, че протегна ръце и сграбчи китките му. Рурк проникна още по-дълбоко в приказната подканяща мекота на женската й същност. Погълна с устни дълбоката въздишка, изтръгнала се от гърдите й; при следващия тласък чу как тя извика името му, пламналото й тяло се нажежи до крайност, разтърсено до отмала във върховния миг на екстаза.

— Спри… — простена Али. — Останах без сили.

Вместо отговор получи порой от горещи целувки, нови трепетни искри пробягаха по шията й.

— Насладата, която изпитваш, поддържа огъня в мен — прошепна той.

— Нима ще останем тук цяла вечност? — засмя се Али.

— Прекрасно би било, не мислиш ли? — с гальовен глас изрече Рурк, готов да поднови блажения ритъм.

— Няма ли да поспим…

Загубила представа за времето, Али се отпусна, всяка фибра на тялото й поглъщаше сладките милувки, които я обсипваха като порой. Преди да потъне в сън, усети, че той се отдръпва.

— Защо ме оставяш?

— Така не мога да заспя — дрезгаво промълви Рурк. — Изкушението е твърде голямо. — Ала миг по-късно побърза да я вземе в прегръдките си. Пръстите му пробягаха по нежната извивка на раменете й, сякаш никога нямаше да й се насити. — Не съм си и представял, че една жена е в състояние да ме дари с подобно блаженство… Въобразявал съм си, че в секса няма тайни за мен.

— Това бе единственото, което Джек умееше.

— Нима с него си изпитала нещо подобно?

В гласа му се прокрадна нотка на обида. Бе засегнала мъжкото му самолюбие съвсем неволно.

— О, Рурк… — Щеше й се да намери думи, с които да го увери, че преживяното тази нощ не може да се сравнява с нищо друго досега. — Сексът бе единственото, към което Джек проявяваше интерес… Като изключим бутилката, разбира се…

Тя изведнъж осъзна каква грешка е направила. Сякаш я обля студен душ. Нима щеше да се повтори същият онзи кошмар. Та тя отново се намираше в леглото на един мекушав безделник. Повтаряше старата грешка. Оставила се бе на порива на тялото, заглушила гласа на разума. Изведнъж се опомни. Усети непреодолимо желание да остане сама. Далеч от приканващите му ръце, които можеха да й предложат единствено кратки мигове на пламенно удоволствие.

— Господи, какво направих! — простена тя и се изправи в леглото. Въпреки мрака забеляза изненадата, изписала се по лицето на Рурк.

— Не се тревожи, ще наваксаш изгубеното време — пошегува се той и я погали по коляното.

— Не разбираш, Рурк. Направих непростима грешка. Ето че отново изпаднах в същата глупава ситуация. — Тя се отдръпна и скочи от леглото. Тръгна към банята да вземе дрехите си, но едва на прага се сети, че те лежат мокри на плочките под душа. Огледа се, но не откри суха хавлия. Извърна се към стаята и в този миг видя пред себе си фигурата на разярения гол мъж.

— По дяволите, какво става с теб, Али? Нима се боиш, че ще разглася какво се е случило тази нощ? Или може би се страхуваш Асоциацията на оценителите да не те порицае, задето губиш ценно време в празни удоволствия?

Тя понечи да отстъпи крачка назад, но нещо й подсказваше, че дори в яростта си Рурк никога не би я ударил. В сините му очи имаше по-скоро болка, отколкото гняв.

— О, Рурк — рече виновно. — Разбирам, че аз започнах първа… Просто не устоях, ти толкова силно ме привличаш. Но ти липсват качества, на които аз държа. Детството ми премина край един нерешителен баща. После се появи и Джек. Когато го видях, помислих си, че е силен… Тъкмо онова, което липсваше на баща ми. За жалост в момента, в който обстоятелствата се обърнаха срещу него, той рухна. И както често се случва, мъж, който не може да владее съдбата си, започва да малтретира хората наоколо. — Али замълча, опита да успокои дишането си, но не успя и изхълца. — И ето те сега теб. Тази нощ открих, че правя същата грешка както с Джек. Същият чаровен съблазнителен нехранимайко.

— Не си прави труда да смекчаваш нещата — подхвърли Рурк презрително. — Кажи ми го направо.

— Как не разбираш! — Али неочаквано се почувства безсилна да го убеди колко е важно това за нея. Очите й се изпълниха със сълзи. — Все си мисля, че някой ден ще намеря онзи съвсем обикновен човек с постоянна работа, който ще се грижи за мен. Нормален мъж, когото ще обичам, без да се страхувам, че в тежък момент ще се пречупи. А тази нощ усетих непреодолимо желание да се любя… без да се обвързвам. И ти се яви пред мен… само с хавлия около кръста.

— Значи да не храня илюзии. Предпочела си мен само защото ти бях подръка… Просто мъж, който да утоли желанието ти.

Али едва потисна напиращите ридания. Вирна смело брадичка и с решителен глас заяви:

— Моля те, отдръпни се от пътя ми. Колкото по-бързо забравим тази случка, толкова по-добре. — Отправи се към вратата и изведнъж усети как Рурк хвърли някакъв халат върху раменете й.

— Не е нужно да ми благодариш. Стига ми и споменът за тази нощ — прозвуча язвителната му забележка.

 

 

Вдигнал крака върху кухненската маса, Рурк се полюшваше на облегалката на стола си. Усещаше как сърдитата му гримаса държи нащрек двете сестри. Докато приготвяха закуската, те хвърляха любопитни погледи към него.

По дяволите Али Бийн Фийлдс! Много й се иска да забрави бурното ни приключение. Какво ли си мисли? Навярно, че слабохарактерните безделници са готови да преспят с която им падне!

Нямаше защо да се залъгва, преживяването от предишната нощ съвсем не бе плод на случайността. По някаква странна ирония на съдбата едва снощи от дълго време насам, макар и за кратко, бе престанал да се презира. Тя бе събудила решителността му, желанието отново да докаже себе си. И точно тогава малката госпожа Бийн Фийлдс заяви, че той е просто един епизод, който тя смята да забрави. Мъжът избухна в горчив смях.

Мърл протегна врат иззад печката и разтревожено попита:

— Искате ли още кафе, Рурк?

Мъжът свали крака от масата и поклати глава.

— Случило ли се е нещо? — не спираше Мърл и понесла тигана към плота, изсипа яйцата върху подредените в голяма чиния бекон и наденица. — Добре ли спахте?

Да е спал ли? По дяволите! Реши, че все пак е по-добре да направи усилие и да бъде малко по-любезен. Изкриви лице в усмивка и изкрещя:

— Спах като заклан!

Мърл внимателно се взря в мъртвешки бледото му лице.

— Вятърът не ви остави на мира, нали? — попита тя. — Али още не е станала. Каза, че цяла нощ не могла да мигне. Странно, аз пък нищо не съм чула.

Рурк се усмихна. Той наистина се забавляваше. Очевидно двете жени нямаха никакво намерение да признаят, че трудно чуват. Дори ако бученето на реактивен самолет остане незабелязано за тях.

— Вземи хляба, Моди — изграчи Мърл, за да смени темата.

Двете тъкмо се бяха настанили, когато на вратата се появи Али с бебето на ръце. Отдавна минаваше седем и младата госпожа Фийлдс изоставаше с програмата си.

— Добро утро, дъще! — възкликна Мод. — Изглежда и Рурк не е могъл да спи снощи.

За част от секундата Али притвори очи, което Рурк изтълкува като безспорен знак, че си припомня преживяния от тях двамата епизод. Виждаше се, че не е спала много, след като бе напуснала стаята му, и почувства известно злорадство. За нищо на света не би искал тя да забрави! Изпитваше огромно желание споменът да тормози и нея, така както измъчваше и него самия. Кимна й небрежно, доловил, че дружелюбното й изражение съвсем не е предназначено за него. В бързия поглед, който му отправи, се таеше по-скоро гняв, и то безсилен гняв.

Младата жена настани Джена във високото й столче.

— Крайно време беше, поспаланке. — Мърл едва сега забеляза, че племенницата й е влязла и възкликна: — Изглеждаш ужасно, мила.

Без да продума, Али се залови с кашата на бебето.

— Много си мила, лельо — промърмори тя и сподави прозявката си.

— Трябва наистина да е от вятъра… — рече Мърл — щом и двамата сте се успали.

— В интерес на истината — обади се Мод — около три часа, когато се бях запътила към кухнята да хапна нещо, в подножието на главното стълбище чух силен стон. — Жената сбърчи замислено чело.

— И знаете ли на какво ми заприлича? В някакъв филм, сега не мога да си спомня името му, двама разпалени любовници се търкаляха в едно такси и издаваха същите звуци.

Вилицата в ръката на Али се разлюля и яйцата се посипаха в скута й. Тя не забеляза, защото бе стиснала здраво очи.

— Наистина ли? — изписка Мърл, втренчила очи в сестра си. — Дали пък не са били духове?

— Тук не бродят духове — обади се Рурк.

Али му хвърли убийствен поглед.

— Е, да, разбира се — кресна Мод в отговор. — Най-вероятно е бил вятърът.

Рурк отпи от кафето си.

— Майка ти е права — прошепна той иззад чашата. — Спомням си добре този стон.

Лицето на Али стана огненочервено.

— Искате ли чаша кафе, госпожо Бийн Фийлдс? — попита той след кратко мълчание. Най-сетне Али успя да преглътне хапката си.

— Сама ще си налея — промърмори тя и скочи.

— Бихте ли добавили и на мен топло кафе.

— С удоволствие ще го изсипя в скута ви.

— Виж ти, колко красноречив знак, че още ме желаеш.

Али отново се задави.

Рурк остави чашата си, а погледът му сякаш щеше да изпепели всичко по масата. Не беше се държал особено галантно, дума да няма. Проклета да е тая жена! Кога най-сетне ще проумее какъв непостижим блян е съвършенството? Нима не й е ясно, че преживяното предишната нощ не е краят на света. Желанието й да се нагърби с всички нерешими проблеми заплашваше да подлуди не само нея, но и всички, които обичаше.

Той самият от опит знаеше колко вярно е това.