Ребека Уинтърс
Осъден на любов (8)

Осма глава

Андреа се постара да изглежда добре, преди да тръгне за църквата. Тя облече вталена тъмнорозова рокля, която Люк не беше виждал. Малките плисета на полата подчертаваха хубавата й фигура. Косата й беше като блестяща коприна. Искаше да бъде красива за Люк. Пол я посъветва да се пребори с Марго. Андреа смяташе да отиде още по-далеч. Тя искаше Лукас Хейстингс да се влюби така в нея, че независимо от всички обстоятелства да я пожелае за цял живот.

Тананикайки си някаква мелодия, отиде в банята и умело си сложи грим, парфюм, като добави към тоалета си и перлен наниз, подарък от Пол за Коледа. Перлите имаха същия оттенък като роклята и червилото й.

Най-сетне Андреа се приготви и тръгна към църквата. Беше шест и половина. Чувстваше се твърде развълнувана и нервна, за да стои вкъщи. Люк знаеше, че тя идва на неделните проповеди много преди всички и се надяваше, че я чака. Когато не видя БМВ-то, паркирано пред църквата, отчаянието я завладя. Но не искаше да се предава. Денят едва започваше.

— Андреа! — възкликна Дорис, когато влезе в офиса малко след девет. — Какво си направила! Страхотна си! Смайваща!

— Ако не го беше казала, щях да си ида вкъщи и да започна отначало.

— Лукас Хейстингс няма шанс!

— Това е целта.

— Мисля, че си се влюбила в него още на процеса.

Андреа се усмихна. Любовта се отразяваше в очите й.

— И аз мисля така.

След кратка пауза Дорис каза тихо:

— След онази нощ си мислех, че няма да дойдеш днес. Щях да те разбера.

Поемайки си дълбоко дъх, Андреа отвърна:

— Това беше онази нощ. Днес целият свят изглежда друг.

— Заради Лукас Хейстингс.

— Да. И защото Пол ме накара да осъзная, че Марго не е с всичкия си. Никой няма да се отнесе сериозно към нея.

Дорис кимна.

— Сигурна съм, че е така.

Двете се обърнаха, когато на вратата се почука.

— Пасторе! — Хал Неф гледаше Андреа с неприкрито възхищение. Преобразяването й трябва да е било по-голямо, отколкото е предполагала. — Църковният Съвет се събира днес след службата.

— Не видях съобщение в дневния ред — каза Андреа с делови тон, досещайки се за какво ще се събират. Размениха си многозначителен поглед с Дорис.

Хал запристъпва от крак на крак, видимо притеснен.

— Не, не е обявено… Проблемът възникна, след като програмата за седмицата беше отпечатана.

— Благодаря ти, че ми каза, Хал. Пол знае ли?

— Тъкмо отивах при него.

— Добре. Ще се видим на събранието.

Секундата, в която той затвори вратата, двете избухнаха в смях. Андреа много се беше променила от петък вечерта. Беше доволна от решението си. Не й беше лесно да продължи да изглежда весела, след като беше ясно, че Люк няма да дойде за службата. Все още не искаше да приеме вероятността, че той е решил да се оттегли от църквата. Той съзнаваше какво смущение предизвиква присъствието му не по-зле от нея.

Андреа разговаряше с един от неделните учители, който искаше да излезе в отпуск, и трябваше да му се намери заместник, когато забеляза, че закъснява за събранието. То вероятно беше започнало. Тя се отправи към залата, опитвайки се да изглежда спокойна.

Едва беше влязла, когато усети, че нещо не е наред. Тя огледа петдесетината събрали се в залата и очите й се спряха на Люк. Да види лицето му, което беше изучавала ден след ден в съдебната зала, след едноседмична раздяла, беше повече от вълнуващо.

Гласът на Хал я отрезви. Тя седна на най-близкия свободен стол, но срещна злобния поглед на Марго Слоун.

— Сега, след като и пастор Майърс е вече тук, можем да започнем. — Изглежда нещо притесняваше Хал. Андреа го разбираше. Той не беше агресивен човек и това беше първото му неприятно задължение като председател на съвета. — Онзи ден ми се обадиха от Главния Църковен Съвет — започна той, — за да ми кажат, че един от нашите членове им е писал писмо относно един… проблем. Те ми изпратиха писмото, защото смятат, че такива неща трябва да се решават в самите енории. Ние сме отговорни за работите си, включително и за изкарването и харченето на парите, както и за решаването на социалните въпроси. Така че свиках събранието, за да решим този проблем — завърши набързо. — Сигурен съм, че той ще бъде решен и всички ще бъдем доволни.

Пол намигна на Андреа. Трябваше да наведе глава, за да не му се усмихне, като си спомни точното определение, което даде за поведението на Марго Слоун — „Буря в чаша вода“.

— Донесена е петиция, подписана от Марго Слоун, Мейбъл Джоунс и още няколко члена на енорията. Те протестират срещу Лукас Хейстингс като треньор на отбора по волейбол заради съдебното му досие. Не одобряват бивш затворник да контактува с децата толкова отблизо. Те смятат, че той не е примерът, който искаме да дадем на нашите деца, и настояват да бъде освободен от задълженията си — спря и погледна Марго Слоун. — Пропуснах ли нещо?

Марго стана.

— Преди да продължим, бих искала господин Хейстингс да напусне залата.

При тези думи Пол стана и с любезна усмивка на лицето отвърна:

— Може би си забравила, Марго, че всички са добре дошли на събранието. Когато разбрах за съдържанието на петицията, специално се обадих на господин Хейстингс и го помолих да дойде. Никога не сме водили политика на затворени врати. Ти си повдигнала сериозни обвинения срещу него и той има пълното право да знае в какво е обвинен.

На Андреа й се прииска да разцелува Пол.

— Обстоятелствата по този случай са различни — каза Марго високо. — Говорим за човек, който е откраднал два милиона долара за собствено облагодетелстване. Той едва ли е човекът, с когото искаме да си сътрудничим.

Андреа не можеше повече да мълчи. Тя вдигна ръка и когато Хал й даде думата, стана. Видя уплахата в очите на Лукас и разбра, че той не иска тя да се меси. Неговата мълчалива реакция само засили решимостта й.

— Обществено достояние е, че господин Хейстингс е продал доста голяма част от имота си, за да изплати парите, за които беше обвинен, още преди случая му да отиде в съда, поради което сега не е в затвора, за да излежава петгодишна присъда. Не е нужно да ви напомням, че това събрание не е съд. Господин Хейстингс вече се изправи срещу съда и излежа присъдата си. Предполагам всички знаете, че аз бях един от съдебните заседатели на процеса. — Всички кимнаха. — Преди да бъде осъден, съдията го попита дали има да каже нещо. — Тя се обърна към Люк, който я гледаше, като че ли никога не беше я виждал. — Със спокоен глас господин Хейстингс заяви, че не е виновен и че с времето ще го докаже. — Вълна от възклицания заля залата, но единствения човек, когото тя виждаше, беше Люк. — Миналият септември аз трябваше да отида в Ред Блъф на мястото на Пол и за първи път говорих с господин Хейстингс. Ако някой от вас някога е влизал в затвор, то той знае, че адът на земята е точно такова място. Лукас Хейстингс може да ви разкаже за това. Дали е виновен, или не в очите на другите, е без значение. Той е платил цена, която се моля никой в тази стая никога да не плаща. А сега ви питам, толкова ли сме съвършени, че да имаме правото да го съдим за втори път? И ако е така, за какво престъпление? Да изброя ли обвиненията? Първо, той е виновен за идването си в църквата веднага след освобождението си, за да потърси доброволно работа. Второ, той е виновен за това, че направи волейболния ни отбор толкова добър, че сега имаме реални шансове за победа. Единственият път, когато не дойде на тренировка, беше, когато летя за компанията си при лоши метеорологични условия. Наложило му се е аварийно кацане и едва се е спасил след тридесет и два километра вървене през гора, за да стигне до най-близкото населено място. — Всички ахнаха. — Виновен е за приятелското си отношение към Кейси, който има толкова голяма нужда от баща. Пропуснах ли нещо? О, да! Виновен е за даряването на цялата мебелировка от кабинета си на Хърб Уилсън, без изобщо да бъде молен за това. Определено е виновен за осъществяването на най-вълнуващия детски излет, който тази енория е виждала. Той беше организиран със собственото му време и пари. Колко от вас ще дадат толкова часове, след като са били без работа цели шест месеца? Като пастор в тази църква искам да поставя въпроса с господин Хейстингс на гласуване. Определям петицията като клеветническа и позорна. Господин Хейстингс има пълно конституционно право да наеме адвокат и да изправи обвинителя си пред съда.

Андреа седна, останала без сили. За нейно учудване Марго избяга от стаята. Мейбъл не я последва.

— Някой друг иска ли да говори? — Хал заекна, все още поразен от речта на Андреа.

Тишина последва въпроса му.

— Всички за оставането на Лукас Хейстингс да вдигнат ръка.

Вотът на одобрение накара Андреа да въздъхне с облекчение.

— Някой против?

— О, за бога, Хал! — извика Мейбъл.

На Андреа й стана толкова смешно, че не се въздържа. В този момент всички членове на Съвета, включително и Мейбъл, започнаха да поздравяват Люк, уверявайки го, че не са взели насериозно петицията. Съдейки по реакцията му, той беше дълбоко трогнат от проявеното приятелство.

Пол си проправи път до нея и хвана ръцете й.

— Андреа! Ти беше забележителна днес! Накара ме да се чувствам толкова горд, че сърцето ми наистина се разтопи.

— Добре ли си, Пол?

Той се разсмя и поклати глава.

— Никога не съм бил по-добре. Ако не знаех, че Господ иска да си тук, щях да кажа, че си пропуснала призванието си като адвокат.

— А ако аз не знаех, че Господ те иска тук, щях да кажа, че ти си пропуснал призванието си на психолог.

С насълзени очи той потупа ръката й.

— Ние сме добър отбор, нали?

— Най-добрият! — Гласът й трепна. — Пол, притеснена съм за Марго.

— Взе думите от устата ми. Ще ида днес до тях да поговоря с нея.

— Бих искала да направя същото, но ми се струва, че няма да ме изслуша. След известно време ще й напиша писмо. Тя вероятно ще го скъса, но трябва да опитам. Успех с Марго! И Пол… Благодаря ти от все сърце.

Щом Пол напусна стаята, Андреа изпадна в затруднение. Искаше да говори с Люк, но той разговаряше с другите. Тя реши да отиде долу и да си вземе нещата, докато той свърши. Но точно като излизаше, една ръка я хвана отзад. Сърцето й подскочи.

— Не толкова бързо — прошепна той. — Знам, че имаш събиране тази вечер с групата си, но ще трябва да го отложиш, защото имам други планове за нас двамата.

Той каза това, за което тя би дала всичко, за да го чуе. Андреа вдигна развълнуваното си лице към него. Очите й търсеха някакви промени за времето, докато не го беше виждала. Със сигурност Люк усещаше възбудата й. Изглежда нищо не убягваше от вниманието му.

— На сутрешната служба съобщих, че отменям срещата за следващата седмица. Както излиза, изцяло твоя съм. Нека да си взема нещата.

От начина, по който ръката му стисна нейната, разбра, че това е било последното нещо, което е очаквал да чуе. Освободи я и я изпрати до офиса. Тя го погледна едва когато влязоха вътре. Никой не беше казал нищо, за да наруши неестествената тишина.

Подчинявайки се на сляп импулс Андреа прошепна:

— Колко е хубаво да те видя отново, Люк. — Тя прокара ръка през косата му. Напрежението между тях беше очевидно. Усещанията й бяха изострени.

— Готова ли си? — полита и взе сакото й.

— Да — отвърна шепнешком.

— Да вървим.

Студеният вятър разроши косата й, когато излязоха навън. Андреа беше забравила за ниските седалки на колата му и вятърът вдигна полата й до бедрата. Погледът му се задържа точно там. Тя я дръпна над коленете и докато той отиваше до другата врата, си пое разтреперана дъх. Въздухът беше изпълнен с мириса на скъпа кожа. Люк седна на шофьорската седалка и затвори вратата, но не запали колата.

Обръщайки се към нея със сериозно изражение той попита:

— Да тръгваме ли?

Усещайки се леко безразсъдна, тя отговори:

— Карай.

Кокалчетата на пръстите му побеляха.

— Имаш ли представа какво каза?

Тя отвърна тихо:

— Ако си променил решението си да бъдеш с мен, просто го кажи.

— Това не е игра, Андреа. — Сякаш за да подчертае момента, той сложи ръка на бедрото й. — Ако дойдеш сега с мен, няма връщане назад.

Андреа не искаше да се връща. Тя искаше да върви напред. С Люк! Като негова съпруга. И вярваше с цялото си сърце, че и той го иска. Въпреки че беше пастор.

— Искаш ли да дойдеш на почивка с мен. Не съм си взимала отпуска две години.

— Много ми се иска да заминем заедно някъде. Идеята е в главата ми от първите дни на процеса, но няма да го направя, преди състезанието да мине и преди да съм уредил няколко лични въпроса.

— Тогава какво искаш?

— Много добре знаеш. Искам те с мен до утре сутринта.

Тя погледна встрани.

— И аз го искам, но не е възможно. Аз… Аз имам нужда от време. Трябва да знаеш, че не приемам секса извън брака. Може би все пак е по-добре да си ида с моята кола.

Без да дочака отговор, тя понечи да отвори вратата, но той я хвана за ръката.

— Обещавам да те върна вкъщи преди полунощ. Това успокоява ли те?

— Аз… Аз не…

— Не се тревожи за нищо.

И двамата мълчаха по пътя към дома му. Андреа можеше само да се надява, че той я иска заради чувствата си към нея.

— Бил си в Ню Йорк цяла седмица — възкликна тя, когато влезе в къщата и видя куфарите във фоайето. Етикетите на въздушните линии още стояха по тях.

— Точно така.

Не погледна към нея. Очевидно не искаше да й каже защо е бил в Ню Йорк.

— Нека да си поиграя тази вечер на готвач. Последния път получи само сандвич с пуйка. Искам да ти направя една фантастична вечеря. Имаш ли нещо против да отидеш до магазина и да купиш някои неща. Ще ти направя списък.

Андреа извади от чантата си бележник и написа продуктите за задушени раци, кралска салата и любимия й шоколадов десерт.

— Ето — връчи му тя листа. — Смятам, че имаш брашно, яйца и масло — най-необходимото. Вземи каквото друго решиш.

Той погледна списъка:

— Има малко бяло вино. Обичам го добре охладено.

— Аз също.

Той наведе глава.

— Мислех, че не пиеш.

— Понякога на вечеря си позволявам една чаша вино. Но напоследък не излизам много често, защото спестявам всяка стотинка, за да си купя малка къща.

— За какво стига заплатата на пастор?

— За нищо — засмя се тихо тя. — Ако се интересувах от правенето на пари, това щеше да е последната работа, която бих избрала.

— Дяволски добра си в работата си. Толкова добра, че този следобед на събранието омая всички. Ако им беше казала да скочат от скала, те щяха да изпълнят заповедта ти с радост, благославяйки те, докато падат.

Андреа се разсмя от сърце. Смехът й секна, когато той се приближи.

— Ти наистина си нещо различно — прошепна той, докато ръцете му се плъзгаха по нейните.

— Не можех да допусна Марго да ни отнеме треньора. Ти си нашата звезда!

— Дойдох на това събрание, за да те защитя. Вместо това ти ме защити. Наистина съжалих Марго Слоун.

Усмивката й се стопи.

— И на мен не ми хареса това, което стана.

— Тя трябваше да бъде спряна. За нейно собствено добро, ако не за друго.

— Знам.

Той се наведе към нея и устните им се сляха в дълга, поглъщаща целувка, която беше по-чувствена и по-възбуждаща от всичко, което беше изпитвала преди. Чу учестеното му дишане, когато той най-сетне промълви:

— Чувствай се като у дома си. Няма да се бавя.

За няколко минути тя остана на същото място, опряла пръсти на устните си, опитвайки се да възстанови самообладанието си. Толкова дълго време това беше нейната мечта! Щяха да прекарат цялата вечер заедно. Андреа имаше чувството, че ще полети.

Потърси виното и го сложи в лед. После успя да намери необходимите продукти за тестото. Връзвайки голяма кърпа около кръста си, се зае с приготвянето на вечерята. Телефонът звънна и тя бързо избърса ръце, преди да се пресегна за слушалката.

— Да? — без да прецени, че може би беше по-добре да не вдига. Но беше твърде късно! Тя се надяваше, че който и да беше на другия край на жицата, нямаше нищо общо с църквата. Андреа не се срамуваше да бъде в дома на Люк, но не искаше да се носят клюки.

— Ерин? — каза мъжки глас. — По дяволите! Не знаех, че сте се събрали отново с Люк. Нищо чудно, че не ми се е обадил досега. За съжаление трябва да говоря с него. Не мога да чакам до утре. Дай ми го, моля те!

Андреа за миг загуби дар слово. Когато се опомни, тя каза:

— В момента го няма, но очаквам да си дойде скоро. Ако ми дадете името и телефона си, ще ви се обади веднага щом се прибере.

— По дяволите, ти не си Ерин. Много съжалявам! Вижте, кажете му, че е Чък и че идвам.

После тя чу затварянето на телефона. Остави слушалката като автомат. С едно телефонно обаждане радостта, която изпитваше, изчезна. Малкият план да покаже на Люк как изглежда съпружеския живот се изпари от главата й.

След няколко минути Люк влезе в кухнята с два плика продукти. Андреа все още не беше се възстановила от шока. Люк заместваше целия свят за нея. И тя глупаво беше решила, че има същото значение за него.

Преди да изрече думите, които щяха да разбият романтичната вечер, трябваше да се преструва още една минута, че той е нейният съпруг, който си идва в края на деня. Никой съпруг никога не е изглеждал така. Люк свали якето си, приближи се към нея с игрив блясък в очите и обхвана кръста й.

— Имаш ли представа колко секси изглеждаш? — Сърцето й се разтупа, докато той се наведе и започна да целува врата й. — Искам да видя това красиво тяло, което криеш от мен, без дрехи. — Ръцете му се плъзнаха по бедрата и стомаха й във възбуждащо интимен жест.

Главата й се замая. В един момент тя осъзна, че Люк вероятно е казвал нещо подобно и на Ерин. И вероятно я е целувал също толкова страстно. Когато Андреа попита за жените в живота му, Люк отрече всякаква сериозна връзка. Но може би беше склонен да има връзка с някоя, която не спада към сериозната категория?

В наивността си Андреа беше решила, че той споделя възгледите й. И само защото се молеше за чудо… Но може би чудесата бяха свършили! Може би да загуби Люк беше последното изпитание в живота й.

— Люк… — Тя се извъртя и се дръпна от него, опитвайки се да скрие, че сърцето й кърви като отворена рана. — Страхувам се, че няма да вечеряме заедно. Някой си Чък се обади и каза, че трябва да се видите спешно.

При споменаването на името лицето на Люк, което само преди миг трептеше от желание, помръкна. Той изруга грубо.

— Какво каза? Това, което е казал, те е засегнало. Какво има?

— Само каза, че идва. Предполагам, че ще дойде всеки момент.

Люк се намръщи.

— Какво още е станало, за да се промени настроението ти така?

Сега вече трябваше да го направи! Ако споменеше името на Ерин, той щеше да разбере, че промяната в настроението й се дължи на неудържима ревност. Това беше слабост, която тя искаше да скрие от него.

— Иска да те види веднага.

— Не става.

— Само ако можеше да чуеш тревогата в гласа му! Каза, че е нещо, което не може да чака до утре сутринта. Защо не ме закараш да нас? Така ще останете сами.

Очите му хвърляха мълнии.

— Заради мен ли го правиш, или заради себе си? И двамата знаем, че те е страх да останеш насаме с мен и си доволна, че Чък ти дава възможност да излезеш от играта толкова бързо.

Когато на вратата се звънна, Люк изглеждаше сякаш е единствения оцелял след земетресение. Но това трая само миг. Той се обърна към нея.

— Няма да ходиш никъде! — Гласът му беше заплашителен.

Все още държейки кърпата, която беше взел от ръцете й, той излетя от кухнята, за да отвори.

Андреа стоеше трепереща. Скритата й ревност беше събудила дявола в Лукас Хейстингс.