Ено Рауд
Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада (24)

Оръжие срещу плъховете

Бавно, но неотстъпно плъховете все по-плътно обкръжаваха автомобила. Мустаците им нервно потреперваха, ноздрите им се разширяваха, очите им хвърляха искри.

Маншон и Полуобувка разбираха, че сега плъховете са приели по-различна тактика. Вероятно си бяха направили сериозни изводи. Главната им ударна сила, все охранени едри плъхове, разделени на две, обсаждаше автомобила им от двете страни.

— Този път ще ни нападнат отстрани — обади се Маншон, а в гласа му прозвуча безкрайно отчаяние. — Следователно не бихме могли да маневрираме с автомобила.

— Ако излезе така — Полуобувка също изглеждаше съкрушен, — автомобилът ни ще бъде затрупан от тях и ще се превърне за нас, тъй да се каже, в гроб на четири колелета.

И това не изглеждаше невъзможно.

Маншон отпусна безсилно разтрепераните си ръце върху волана. Що да сторят? По челото на Полуобувка избиха ситни капчици пот. Изход нямаше!

Плъховете прииждаха на широк фронт от двете им страни. Сред редиците им премина онзи трепет, който Маншон и Полуобувка вече добре познаваха. Само миг още — и страшната атака ще се стовари върху тях…

Но вместо да се втурнат към автомобила, плъховете извиха глави към входа на развалините. Цялата кръвожадна сган внезапно се понесе в тази посока. Нещо ставаше! Но какво означава това?

Маншон и Полуобувка се метнаха към задното стъкло, за да разберат какво попречи на плъховете да изпълнят първоначалните си намерения. И двамата възкликнаха в един глас:

— Мъхеста брада!

Мъхеста брада най-после се завръщаше, но в какъв момент!

Полуобувка закри очите си, Маншон стори същото. Никой от тях не посмя да стане свидетел на гибелта на своя приятел.

След малко Полуобувка се обади тихичко:

— Беше толкова добър приятел…

Полуобувка сега беше готов да прости всичко на Мъхеста брада, да забрави споровете им. Дори и Рудолф, онова проклето змийче, никога нямаше да споменава със злост.

— Свършено е — най-сетне продума и Маншон. — Да погледнем!

— Може — съгласи се Полуобувка. — Да погледнем съдбата право в очите.

Отвориха очи и видяха Мъхеста брада да крачи спокойно към автомобила.

— Станало е чудо! — смая се Маншон.

Наистина без всякакво преувеличение това можеше да се нарече само чудо — плъховете, които тъй яростно се устремиха към Мъхеста брада, сега боязливо се навъртаха край него. Дори и най-силните не смееха да го приближат. Мъхеста брада сякаш беше заобиколен от предпазна стена, която никой плъх не смееше да премине. И имаше такъв вид, сякаш разярената орда плъхове около него изобщо не съществува. Размахваше някакво букетче с цветя и даже си тананикаше нещо. Най-после стигна до автомобила, влезе през вратата и бодро поздрави:

— Добро утро!

Сега, когато плъховете вече бяха отстъпили и Мъхеста брада по живо, по здраво се настани при тях, Полуобувка пак стана заядлив.

— Здравей, чудо Божие! — подхвана жлъчно той. — От все сърце ти благодарим за красивите горски цветя в това прекрасно утро. Сега надвихме всичките си грижи — даже си имаме букетче с цветя. Иначе що за живот е това — без свежи цветя и без змийчето Рудолф.

Но ето какво му рече Мъхеста брада:

— Ти си напълно прав. Без тези цветя, както ти ги нарече, досега щяхме да се простим с живота. Защото тези тъй наречени цветя, а това си е чисто и просто наумка, са оръжието-чудо срещу плъховете.

Той завря под носовете на приятелите си стръкче с дребни червени цветчета с продълговати листенца и продължи:

— Работата е тъкмо в това — обясни той. — Нито един плъх не може да устои на своеобразния аромат на наумката. Затова преминах невредим през техните пълчища. Имало е дори случаи, когато плъхове и мишки са се хвърляли от кораби в морето, ако там се появи пресен цвят от наумка.

— Урааа! — развика се възторжено Полуобувка.

Настроението му бързо се възвръщаше.

— Мисля, че сега можем да се заловим за работа — предложи Маншон и запали мотора. — Да се добереш до върха на един бор не е лесна работа, особено ако носиш маншон на гърба си.

— Вярно е — съгласи се Полуобувка. — Но сега е най-доброто време за превземане на сврачи гнезда. През деня е твърде горещо.

Маншон подкара към бора. Мъхеста брада слезе от автомобила и като размахваше букетчето, прогони плъховете на почтително разстояние. Маншон и Полуобувка се осмелиха да го последват.

— Да започваме! — провикна се Полуобувка. — Напред към нови висоти!

Той се закатери по ствола на дървото, като с голите си пръсти опипваше всяка пукнатина и намираше опора в нея.

— Колко бързо се изменят нещата — поклати глава Маншон. — Само преди малко Полуобувка мислено се погребваше, а сега се носи към висините като млад бог.

— Твой ред е — прекъсна разсъжденията му Мъхеста брада.

Но Маншон внезапно се загрижи.

— Но… не смея да оставя автомобила без надзор — каза той. — Току-виж плъховете се настанили в него.

— Хм — отвърна Мъхеста брада и се замисли.

— Къде останахте? — провикна се от дървото Полуобувка.

Но Мъхеста брада все пак намери разрешението.

— Ще оставим букетчето с наумката тук, край колата.

— И смяташ, че…

— Разбира се! — Мъхеста брада беше във възторг от своя план. — Цветчето ще опази колата ни по-добре и от най-съвършения катинар.

Маншон все още се колебаеше, но Мъхеста брада добави:

— Латинското название на наумката е Cynoglossum officinale.

Това направи дълбоко впечатление на Маншон и той се съгласи.

— Добре тогава!

Мъхеста брада разпиля цветето по калниците на автомобила и те заедно с Маншон се закатериха след Полуобувка.