Бевърли Бартън
Любов и омраза (21)

21.

Рийд я вмъкна в жилището и затвори вратата с ритник. Вдигна голямата си, силна ръка и я сложи на врата й. Страхът бушуваше в тялото й подобно на огнените светкавици, които раздираха черното небе и осветяваха стаята през единствения прозорец с изглед към уличката. Пулсът й се ускори и достигна тревожно високи стойности. По гърба и между гърдите й потекоха тънки вадички пот. В стаята беше топло и задушно. От тавана висеше един допотопен вентилатор, която проскърцаше жалостиво и раздвижваше едва-едва влажния и горещ въздух. Дори и да не бе осъзнала на някакво рационално ниво, че в жилището на Рийд няма климатична инсталация, сгорещеното й и потно тяло веднага отчете този факт.

Цялото помещение бе пропито от миризмата на мъж. Свежа чистота, постигната с обикновен, неароматизиран сапун, премесена с едва доловимия мирис на пот. Уникално мъжко ухание, неповторимо като пръстовите отпечатъци. Ела не само виждаше суровата мъжественост и дяволския сексапил на Рийд, но долавяше и аромата му — истински и неповторим, същинско олицетворение на мъжката му същност. Пръстите й копнееха да го докоснат, да погалят гърдите му, да го подразнят, възбудят и приласкаят. Неспособна да устои на привличането му, Ела се поддаде на импулса да го разгледа по-внимателно. От главата до пръстите на краката. Погледът й обходи цялото му тяло, като се поспря малко по-дълго върху широките рамене и здравите, силно загорели ръце. Копчето на дънките му беше разкопчано, а ципът бе вдигнат само до половината. Изпод него се подаваше плоският му и мускулест корем и тънкото триъгълниче от кафеникави косми, което продължаваше и надолу под колана на дънките. Силната му ерекция изпъваше панталона до пръсване и Ела не се нуждаеше от специални обяснения, за да осъзнае, че трябваше само да я докосне, за да се възбуди до степен на пълна неконтролируемост.

Изпълненият с тъга, протяжен вой на саксофона галеше сетивата на Ела като някаква невидима, но чувствена ръка. Пригласяха му и други духови инструменти, а също барабани и пиано, но над всички тях се извисяваше провокативният и мамещ глас на саксофона. Ела почувства топлината, надигнала се от дълбините на тялото й — топлина, която по нищо не отстъпваше на жегата, която всяко лято обгръщаше Спринг Крийк в жарката си прегръдка.

Тя продължи огледа, вдигна очи нагоре и погледът й се преплете с погледа на Рийд. От очите и на двамата струеше решимостта и непреклонната воля на хора, свикнали да отстояват себе си и да не отстъпват нито на йота от принципите и желанията си. Опита се да извие врат и да се освободи от ръката му. Той обаче отказваше да я пусне. Дишането й се учести. Погледът на Рийд се спусна надолу, привлечен от бързото повдигане и спускане на гърдите й и от втвърдените им зърна, които прозираха през тънката памучна тъкан. Дала си сметка за начина, по който той се взира в нея, осъзнала степента на привличане помежду им, Ела почувства силна тръпка, зародила се в слабините й и пронизала тялото й до най-съкровената му, най-интимна същност.

Не искам да се чувствам по този начин. Не мога да повярвам, че се възбуждам всеки път щом се окажа близо до Рийд Конуей. Защо толкова силно се стремя към този мъж? Защо го желая така, както не съм желала никой друг през целия си живот?

Без да сваля едната си ръка от врата й, Рийд я привлече към себе си — много по-бавно този път — като нито за миг не отдели очи от нейните. Продължаваше да се взира в нея и Ела не можеше да се избави от усещането, че преплетените им погледи ги свързват както физически, така и емоционално. Студените му сини очи вече не й изглеждаха толкова студени. Дълбоко в тях гореше нажежен до бяло пламък.

Не му позволявай да те заблуди, предпазливо си повтаряше тя. Знаеш, че Рийд не влага никакви чувства в момента. Единственото, което иска, е да прави секс с теб. Нищо повече. Желае те така, както би пожелал всяка друга жена, оказала се в този момент близо до него.

По дяволите! Прав ли беше наистина? Нима бе дошла в дома му с едничката цел да се опита да повтори невероятното изживяване от днешния следобед? Опитвала се бе да убеди сама себе си, че е тук, за да открие истината за отровителя на ловните кучета на баща й, а всъщност през цялото време си бе мислила единствено за разтърсващия секс с Рийд. Що за човек беше тя, щом позволяваше на Рийд да я принизи до едно безмозъчно същество, изтъкано единствено от сексуални инстинкти и потребности?

Възползвал се от моментната й разсеяност, Рийд вдигна и другата си ръка и я сложи на кръста й. След това, когато разстоянието помежду им почти изчезна, той обви ръка около талията й. Ела осъзнаваше, че трябва да се съпротивлява по-активно, че трябва по-упорито да се опитва да се отскубне от него. Но не го направи. Когато гърдите й докоснаха голата му кожа, той зарови пръсти в косата й и дръпна главата й назад, подготвяйки я за предстоящата атака.

— Не-е… — Тя изстена, когато устата му се спусна към нейната.

В мига, в който устните им се докоснаха, Ела разбра, че е загубена. В действията му прозираше бруталност, която обаче нямаше нищо общо с жестокостта. Рийд беше истински мъжкар, който се ръководеше от най-истинските си и първични инстинкти. И събуждаше в душата й същите изначални и вечни страсти и желания. В този момент за тях двамата нямаше нищо по-важно от удовлетворяването на тези желания, от засищането на силния сексуален глад, който ги изгаряше. Рийд не направи опит да пъхне език между зъбите й. Вместо това трескаво засмука първо горната, а след това и долната й устна. Едната му силна и здрава ръка продължаваше да стои на врата й, а другата здраво стискаше задника й. Цялото му поведение, всяко негово действие като че ли целеше едно-едничко нещо — да й покаже, без излишни думи и обяснения, че тя вече е негова. Че му принадлежи.

Ела отчаяно се опитваше да му устои, умоляваше сама себе си да спре преди нещата напълно да са се изплъзнали от контрола й. Спомни си защо дойде тук. Ако Рийд е убил кучетата на татко… Само че не е. Дълбоко в душата си знаеше, че той не би наранил Бо, Стоунуол и Лий. Ами ако грешиш?

Всички рационални мисли и страхове се изпариха от главата й в мига, в който почувства силната му ерекция да се притиска към бедрата й. Тялото й си припомни удоволствието, което беше изпитало в ръцете на този мъж. И пожела още. Устните му се спуснаха към брадичката й и продължиха надолу по шията. Тя преглътна мъчително и рязко си пое дъх. Рийд зарови лице в топлата й плът и нежно я погали с език. Обсипа шията й с малки целувки, влажни и възбуждащи, които наелектризираха цялото й тяло.

Не го докосвай! Дръж ръцете си далеч от него и може би все пак ще успееш да му устоиш. Само че вече бе прекалено късно. Ръцете й се вдигнаха… нагоре, и нагоре, и нагоре… и се спряха върху широките му и мъжествени рамене. Ела въздъхна. О, какво удоволствие беше да го чувства толкова близо до себе си!

Ръката, с която я държеше за задника, я придърпваше все по-близо и по-близо до него. Не спря даже и след като Ела изскимтя едва чуто и инстинктивно се отърка във възбудения му пенис. Ръцете й с все сила стиснаха силните му рамене, ноктите й се забиха в голата му плът. Рийд простена, а след това внезапно пусна врата й и потърси ципа, разположен на гърба на роклята й. Преди още да разбере какво става, той разкопча ципа и смъкна роклята надолу по раменете й. Меката памучна дреха се плъзна по бедрата й и се свлече на топка в краката й. Ела застана пред него, облечена единствено с розовите си гащички на цветчета. Погледът му опари голите й гърди и тя изведнъж си даде сметка, че така и не си бе направила труда да си сложи сутиен докато се преобличаше у дома. Господ да й е на помощ, но тя наистина бе дошла при Рийд зарази секса! Мъртвите ловни кучета на баща й бяха послужили само като претекст, за да направи онова, за което бе копняла през целия ден. Да отиде при Рийд.

Остана без дъх, когато Рийд я сграбчи и тя почувства голата му плът да се притиска до гърдите й. В този момент имаше чувството, че е родена заради този миг. Родена е да бъде жена на Рийд Конуей. Нямаше никакво значение какъв е той и каква е тя. Миналите вражди и конфликти между семействата им бяха без значение. Срамът и скандалите, които вероятно щяха да съпътстват връзката им, бяха твърде ниска цена за неописуемия екстаз, който изпълваше душата й.

Рийд бавно я побутна назад, като не спираше да я целува. Ела не направи никакъв опит да му се противопостави. Краката й опряха в ръба на леглото. Рийд отдръпна устните си от нейните. Останали без дъх, двамата си спогледаха изпитателно. Ела обви ръце около врата му. Рийд я побутна нежно към неоправеното легло. Тя падна по гръб и го повлече със себе си. В началото й се стори твърде едър и тежък, но той веднага се подпря на лакти и я възседна, приковавайки я между разтворените си колене.

— Какво, по дяволите, има у теб, Ела Портър? Защо, когато си наблизо, просто не мога да сваля ръцете си от теб?

Пламналият му поглед се спусна от лицето към гърдите й. И остана там. Зърната й се втвърдиха още повече. В главата й отекваше тъжният и сластен вой на тромпета, примесен с нежния звън на пианото, които бяха не по-малко съблазнителни от възбуждащия поглед на Рийд.

Той хвана ръката й, придърпа я към слабините си и я постави върху болезнената си ерекция. Ела разбра какво е желанието му. Приковала го под погледа си, тя свали до край ципа на дънките му и ги свлече надолу по бедрата му. Освободен от сковаващата го дреха, пенисът му изскочи на свобода. Внушително голям. И твърд като скала. Беше напълно възбуден и готов.

— Този път искам и двамата да сме голи — заяви Рийд, докато се освобождаваше напълно от дънките.

Поколеба се над нея само за миг, но след това посегна и сграбчи ластика на гащичките й. Ела повдигна бедра, за да му помогне да свали оскъдната дрешка. И, докато лежеше напълно гола под него, изложила на показ цялото си тяло, Ела почувства, че неувереността и съмненията й отново се връщат. Дали нямаше да реши, че не е достатъчно привлекателна? Не беше някоя дребничка и изящна жена. Не приличаше на крехко парниково цвете. Може би Рийд щеше да се отврати от заоблените й форми? Може би щеше да я сметне за дебела? За пръв път в живота й мнението на този мъж беше от огромно значение за нея и тя държеше да изглежда красива в очите му.

Ела изплака на глас, когато достигна до оргазъм. Светът около нея експлодира в безброй разноцветни светлини.

Рийд се надигна, претърколи се на една страна, прегърна я и я привлече към себе си. Телата им лъщяха от пот.

— Рийд?

— Хайде да не го обсъждаме, скъпа.

Ела поклати глава и се сгуши до него. Връхлетяха я нови, напълно неочаквани емоции. Тя държеше на този човек. Изпитваше силни чувства към него. А това не беше добре и за двамата им.

Рийд я целуна по слепоочието, а след това собственически плъзна ръка по корема й.

— Поспи малко. И двамата се нуждаем от малко почивка, преди да го направим отново.

— Не бива да оставам. Трябва да си вървя. — Само дето действията й напълно противоречаха на думите й. Остана да лежи сгушена в прегръдките му, където се чувстваше сигурна и защитена.

Стори й се странно, че изпитва такова абсолютно и безусловно доверие към един излежал присъдата си убиец. Лежеше напълно гола в ръцете му и се чувстваше сигурна и спокойна.

Рийд се стресна и се събуди. Касетофонът, който бе взел назаем от Брайли Джо, бе замлъкнал и в стаята вече не се носеха сластните звуци на джаза. По металния покрив обаче удряха едри капки дъжд, а гръмотевиците тътнеха над главите им. Запалената лампа светеше право в очите му. Рийд стана от леглото, прекоси стаята, загаси осветлението и притвори вратата на банята, така че отвътре да се процежда само тънък лъч светлина. Наведе се над хладилната чанта, извади една бира от полуразтопения лед и отвори кутийката. Отпи от студената течност. Върна се до леглото, седна на ръба му и, загледан в Ела, допи бирата си.

Беше я обладал два пъти през тази нощ, но продължаваше да я желае. Повече от всякога. Не можеше да си обясни копнежа, който тази жена събужда в душата му. Защо не можеше да задоволи желанията си с Айви, или с някоя друга жена като нея? Всяка би му свършила работа — всяка жена, готова да си разтвори краката заради него. Само че в случая не се получаваше. Той искаше Ела. Само Ела. Желаеше я по всички начини, по които един мъж би пожелал една жена. Едва не си изгуби ума, когато тя му каза, че е първият мъж, дарил я с такава неописуема наслада. Признанието й го изпълни с желанието да й дари удоволствия, неизпитвани преди. А когато я чу да твърди, че никой друг мъж не е успявал да я възбуди толкова много, Рийд се изпълни с главозамайваща гордост и чувство за сила и власт. Протегна ръка, хвана кичур от черната й копринена коса и го нави около палеца си. Ела беше красива жена, която откликваше на всяка негова ласка и докосване. Държеше се така, сякаш той, и само той, бе в състояние да я събуди за живот.

Едва ли имаше други двама души на този свят, толкова неподходящи един за друг. Съдията и бившият затворник. Синът на икономката и дъщерята на сенатора. Би се разсмял на глас, ако истината не беше толкова тъжна и отчайващо неоспорима.

Клепачите на Ела потрепнаха. Дали щеше да си тръгне, след като се събуди? Дали щеше да прочете съжаление в погледа й? Рийд не искаше тя да си тръгва. Не и преди да е задоволил страстта си към нея. Тя отвори очи, погледна го и се усмихна. Обичаше усмивката й.

— Рийд?

— Да-а?

— Ти не си човекът, отровил ловните кучета на баща ми снощи, нали?