Оливия Голдсмит
Да омъжим мама (10)

Десет

— Моминското ми име беше Стейн. Представяте ли си? Филис Стейн.

Архитектът не се усмихна.

— Известната фамилия от Синсинати? Построих им жилище. Имаха кораби.

— Не. Известната фамилия от джунглата. Те имаха предимно неприятности.

— Извинете? — отвърна Бърнард Кринц. Изглеждаше озадачен.

Филис погледна тавана.

— Това беше шега, Бърни.

— Бърнард — поправи я той.

Сиг помръдна неспокойно на стола си. Зимният бал на чудесата бе превърнал и без това красивата голяма бална зала на хотел „Плаза“ във виенска коледна картичка. Полилеите бяха окичени с изкуствени ледени висулки, по масите имаше миниатюрни ледени пързалки с кънкьори, оркестърът свиреше само валсове. Нищо друго обаче не вървеше както трябва. Сиг седеше от другата страна на архитекта, целта им, и вече й бе ясно, че вечерта не се развива според надеждите й. Бяха пристигнали в „Плаза“, бяха заели местата си и се бяха погрижили Филис да седне до Кринц, който бе дошъл сам. Разговорът досега обаче се състоеше предимно от неоценени шеги и общо неразбиране.

— Значи, Бърни, реши да се пенсионираш рано, а? — попита Филис, а Сиг пребледня.

— Бърнард — поправи я Кринц отново. — Предпочитам да ме наричат Бърнард.

— Защо? — попита Филис. — Да си говорим честно. Бърни не е най-великото, но Бърнард… Това едва ли е име, което една жена би извикала, когато е обладана от страст.

Бърнард Кринц демонстративно се обърна към Сиг, която се опита да спаси каквото може.

— Майка ми толкова се възхищава от подхода ви! — каза тя. Кринц дори не премигна. — Притежава наистина голям портфейл с… — изломоти веднага след това, защото чувстваше, че трябва да продължи. — Най-добрият приятел на брат ми подготвя албум за някои от проектите ви… — Искаше да му каже, че майка й има колекция от снимки на негови сгради, но й попречи Уолстрийт. Кринц не разбра и веднага се обърна към Филис.

— О, значи опитвате на пазара, а? Аз съм омагьосан от него.

— Да опитвам? Не. Купувам каквото ми трябва и се махам.

— Значи обичате да плувате в мътни води?

— За пазар ли говорим или за свинщини? — попита Филис, объркана за момент.

— Имах предвид портфейла ви.

Тя сви рамене.

— О, това ли? Децата ми го попълниха. Дори не знам какво има вътре.

— Така ли? Не мисля, че това е добър подход. Вие очевидно имате вкус и чувство за стил. Роклята ви от Лакроа ли е? Те не са евтини. — Замълча за момент. — Знаете ли, мнозина смятат, че хората, които се занимават с приложими в практиката изкуства, не могат да бъдат практични сами за себе си. Аз обаче се гордея с печелившите инвестиции, които съм направил. Не твърдя, че съм професионалист, но с удоволствие бих хвърлил един поглед на портфейла ви, ако нямате нищо против.

— Забрави — каза Филис и в този момент Брус, седнал от другата й страна, я сръга с палец малко под съвършено изрязания ръкав на роклята й. Наведе се пред нея и се обърна към Кринц:

— Знаете ли, мама наистина би се зарадвала. Винаги сме й казвали, че трябва да проявява малко повече интерес към пазара.

— Кога си ми казвал такова нещо? Тъкмо ти ме уверяваше, че трябва да изхвърлям купоните от акциите.

— Да изхвърляте купоните? — попита Бърнард, искрено смутен. — Боже мой, наистина се нуждаете от малко помощ.

— Това казват и децата ми. „Имаш нужда от помощ.“

Някакъв хубав възрастен мъж от другата страна на масата се изсмя. Вероятно беше на около седемдесет, но имаше слънчев загар, гъста бяла коса, сини очи, благороден профил и, както забеляза Сиг, беше с много руса млада жена, която сякаш нямаше и двайсет. Филис присви очи и се вторачи в него и в младата му компаньонка.

— Надявам се да е ваша дъщеря — каза тя силно.

— Не е — отвърна мъжът насмешливо.

— Познавате ли се? — попита Бърнард. Филис поклати глава. — Позволете. Това е Пол Кушинг. Приятели сме отдавна. Построих сградата на корпорацията му. Възможно е да поискат още една. — Прокашля се. — Пол, това е Филис Стейн.

Пол Кушинг се засмя.

— Досещах се.

— Виждаш ли! Какво име! — възкликна Филис. — Трябваше да се омъжа. Не поради обичайните причини, а за да имам друго име. Не че „Герономос“ е голяма придобивка. Звучи като че ли се готвя за парашутен скок. Кой ти знаеше едно време, че можеш да отидеш в общината и да си смениш името само за двайсет и пет долара? — Погледна Кушинг презрително. — Виждали ли сте акта за раждане на младата дама?

Сиг имаше чувството, че всеки момент ще експлодира, но, за щастие, Бърнард Кринц се опита да заглади положението.

— Господин Кушинг е бившият президент и председател на „Уедъръл Индъстриз“. — Сниши дискретно глас и добави: — Той също е вдовец.

— Е, аз пък съм Филис Герономос — каза тя на Кушинг. — Бивш президент на Дамския клуб по канаста от остров Търнбъри. Вдовица на Айра Герономос. А коя е малката приятелка?

Момичето до Кушинг вдигна очи и се изкиска.

— Аз съм Уенди. Уенди…

— Само Уенди — прекъсна я Пол Кушинг, който явно бе клъвнал стръвта на Филис.

— О-о… Само на малки имена, така ли? — попита Филис язвително.

— На принципа „всеки знае колкото е необходимо“ — отвърна Кушинг спокойно.

— Що за човек сте вие? От тайните служби ли? — Филис изгледа хубавото момиче. — Надявам се само да е навършила осемнайсет, иначе ще загазите, господине.

— Майко — обади се Сиг и по лицето й се разля широка, но неискрена усмивка. — Мисля, че господин Кринц искаше да ти каже нещо.

— А вие как се казвате? — попита Пол Кушинг.

— Сигорни Герономос.

— Твърде стара е за вас — просъска Филис. — Само на половината от вашата възраст.

— Извинете, господин Кушинг — каза Сиг, — майка ми е…

— Майка ви е очарователна — прекъсна я Кушинг елегантно.

Много е хубав, помисли си Сиг, въпреки възрастта му. Бръчките около сините му очи го правеха още по-привлекателен. Нейните собствени вече я караха да мисли за операция. Животът е толкова несправедлив!

— Майка ми е много пряма.

— Това качество ми допада — отвърна Пол Кушинг и погледна младата си компаньонка. — Допада и на внучката ми. — Уенди се изкиска пак. — Вие как смятате, госпожице Герономос? Или трябва да кажа госпожо?

Сиг видя, че Уенди гледа към лявата й ръка. Естествено, не носеше брачна халка, но на четирийсетия си рожден ден, в пристъп на отчаяние, си бе купила фантастичен изумруд. Беше си дала сметка, че никой няма да й купи такова нещо. Смяташе пръстена за инвестиция, а не за глезотия. Все пак, тази инвестиция й доставяше радост. Обичаше го и за миг потъна в дълбоки мисли.

— Госпожица — каза тя. — И съм брокер.

— Е, значи имам късмет. Търся си нов апартамент.

— Не такъв брокер. — Ентусиазмът й се изпари. Брокерите на недвижими имоти бяха малоумни. Той не го ли знаеше? Сиг положи всички усилия да поддържа разговора. Заговори за театралната постановка, която бе гледала наскоро, спомена и за последните тенденции на пазара. Накара Уенди, младото момиче, да разкаже за фигурното си пързаляне. От време на време правеше отчаяни намеци, че майка й обича да танцува, каза, че в Палм Бийч, където прекарала лятото, правела само това, но никой не клъвна.

През цялото време Бърнард Кринц разговаряше с Брус. Поне помага, помисли си Сиг с известно облекчение, когато сервираха кафето. Тогава, точно когато бе започнала да се отпуска, се случи нещо странно. Към масата им се приближи някакъв непознат и покани Филис на танц.

— С удоволствие, Монти — отвърна тя.

Брус и Сиг се спогледаха изненадано. Възрастният мъж беше нисък и топчест. Костюмът му приличаше на донесен от друга епоха.

— Кой е той? — попита Сиг майка си, когато тя стана.

— О, това е Монти. Монти Дънлийд. Този, за когото ви говорих. От самолета.

Филис се отдалечи със стария перко.

— Човекът от самолета? — попита Брус. — Какъв човек?

Сиг стана и разпери ръце в неведение. Покрай масата мина дебела жена със скъп тоалет и мушна в дланта й празна чаша.

— Видя ли? — извика Филис със задоволство, когато стигна до дансинга. — Помисли те за прислужничка.

Преди Сиг да успее да реагира, Пол Кушинг й каза:

— Тъкмо исках да поканя майка ви на танц, но ме изпревариха. След като внучката ми не умее да танцува валс, бих ли могъл да предизвикам вашия интерес?

Говореше нещо за танцуване. Сиг се смути. Остави чашата.

— Моят интерес? — попита тя.

Брус я сбута и прошепна:

— Вземи му телефона. Подкрепа за мама. Може да ни е от полза.

— С удоволствие. — Сиг се усмихна на господин Кушинг, но изпитваше странна неохота. Кушинг й се усмихваше и напредваше към нея.

— Не ни е нужен за мама — просъска тя към Брус. — Вече имаме Бърни.

— Не мисля, че ще се получи — каза й Брус, когато тя стана.

— Не бъди толкова черноглед — укори го Сиг.

— Не съм черноглед — отвърна Брус. — Просто съм сигурен.

— Откъде си толкова сигурен? — попита тя през рамо, когато Пол Кушинг я поведе.

Брус се усмихна.

— Бърнард току-що покани мен на танц.